Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 17.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети
декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
332 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът Н.Т.Т. твърди,
че е български гражданин, постоянно живеещ на посочения в исковата молба адрес.
Твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с peг. № *******. На 19.08.2018 г. около 07.05 часа, ищецът
управлявал лекия си автомобил по междуградски път ІІІ-641, като приближил „Т“-образно
кръстовище, разположено непосредствено след пътен знак Д11, означаващ - начало
на населено място, в случая село В., община К.(кръстовище между общински пътища
PDV-2078 и PDV- 3084), движейки се по път с предимство. При навлизане в
кръстовището лекият автомобил на ищеца бил ударен от друг лек автомобил - марка
„М.“, модел „*****“, peг. № *****, който автомобил се
движел по път без предимство и навлязъл в кръстовището, предприемайки маневра
„завой наляво“, без да се съобрази с пътен знак номер Б2 „СТОП“ - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и по този начин отнел предимството
на управлявания от ищеца лек автомобил. Лекият автомобил марка „М.“, модел „*****“,
peг. № ***** бил управляван от собственика му И.М.. Към
дата на настъпване на ПТП за лекия автомобил „М.“, собственост на водача,
причинил произшествието, било налице валидно застрахователно правоотношение със
ЗД „Б.И.“ АД, обективирано в Застрахователна полица №
BG02118000414029, с начална дата на покритие 29.01.2018 г., 16.22 часа, и
крайна дата 28.01.2019 п, 23.59 часа. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП № 03 1166094 от 19.08.2018 г., подписан
от двамата водачи. При ПТП на автомобила на ищеца били нанесени материални
щети, а именно счупен стоп, броня и калник. За реализиране на обезщетение за
претърпените имуществени вреди ищецът, в качеството на собственик на лекия
автомобил „Ф.“, предявявал застрахователна претенция до ЗД „Б.И.“ АД, която
била заведена като щета № ********** от 24.08.2018 г. Вредите, нанесени на
автомобила на ищеца били описани на 24.08.2018 г. от инспектор при „ЗД „Б.И.“
АД. Съставен бил опис заключение, според който на автомобила са нанесени
повреди на следните части от автомобила: обл. предна
броня; преден калник; преден капак; капак (челен пок.) ...; мигач преден ляв; мигач в преден ляв калник. Разходите
по възстановяване на автомобила били в размер на 540 лева, представляваща стойността
на ремонта (материали и труд), включващ: пребоядисване на обл.
предна броня; пребоядисване на преден калник; лепене и пребоядисване на преден
капак; подмяна и пребоядисване на капак /челен пок./...;
смяна на мигач; смяна на мигач на преден ляв калник. Към датата на подаване на
исковата молба липсвало произнасяне от „ЗД „Б.И.“ АД по застрахователна
претенция заведена като щета № ********** от 24.08.2018 г. С подаване на
заявлението до застрахователя била предявена претенция по чл. 380 от КЗ за изплащане
на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП, при което увреден
собствения на ищеца автомобил. До настоящия момент той не получил съобщение, с
което да е определено обезщетение за претърпените от него вреди. При положение,
че липсвало предложение за изплащане на обезщетение от застрахователя, ищецът
предявявал пред съд претенцията си за изплащане на обезщетение по чл. 432, ал.
1, във вр. с чл. 496, ал. 3 и чл. 505 от КЗ. В
случая, водачът на лекия автомобил „М.“ нарушил правилата за движение,
установени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вследствие от което
причинил ПТП от 19.08.2018 г. и настъпилите имуществени вреди в правната сфера
на ищеца. Основната причина за настъпилото ПТП била, че водачът на лекия автомобил „М.“: не се бил съобразил с
пътния знак номер Б1- „СТОП“ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“; навлязъл в кръстовището, движейки се по път без предимство и
предприемайки маневра завой наляво, без да осигури предимство на автомобила на
ищеца, който се е движил по път с предимство; не реагирал своевременно на
опасността от удар в момент, когато лекият автомобил „Ф.“ вече бил навлязъл в
кръстовището. Водачът на автомобила „Ф.“ нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. За разлика от него, водачът на лекия автомобил „М.“,
при своевременна реакция и задействане на спирачната система, имал възможност
да избегне удара със скоростта, с която се
движел. Изрично в съставения двустранен констативен протокол било
отразено, че водачът лекия автомобил „М.“ не спазил изискванията на знак за
предимство. Вследствие от това отнел предимството на водача на лекия автомобил
„Ф.“, който се движил по път с предимство, и настъпило ПТП. Следователно налице
било противоправно действие от страна на водача на
лекия автомобил „М.“, вследствие от което настъпило ПТП на 19.08.2018г. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд за настъпило ПТП се съставял двустранен констативен протокол за
ПТП. В съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредбата, според която, когато при
произшествието били причинени само материални щети и между участниците в
произшествието имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълвали своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение №
3, страните били попълнили двустранен протокол. Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Наредбата двустранният констативен протокол-приложение № 3, бил валиден и
когато бланката не била предоставена от застрахователя. Вследствие от ПТП от
19.08.2018 г. на лекия автомобил, собственост на ищеца, били нанесени
имуществени вреди. Настъпилите вреди били описани от „ЗД „Б.И.“ АД, описани на
24.08.2018 г. от инспектор при „ЗД „Б.И.“ АД в съставения опис заключение и в
двустранния протокол, посочени по-горе. За отстраняването им ищецът заплатил
сумата от 540 лева, представляваща стойността на ремонта, включващ ремонтите,
също посочени в исковата молба. Ищецът претендирал обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 540 лева, представляващи средната пазарна
стойност на авточастите, материалите, консумативите и авторемонтните операции
по възстановяването на състоянието на лекия автомобил „Ф.“, съгласно
изготвените от ЗД „Б.И.“ АД щети на МПС. С описаната стойност се съизмерявала претърпяната от ищеца вреда. В случая
действителната стойност на причинената вреда се равнява на тази сума. Тъй като
ищецът не разполагал с документи, удостоверяващи направените от него разходи за
възстановяване на автомобила счита, че обезщетението следва да бъде определено
в случая съобразно пазарната стойност на авточастите, материалите,
консумативите и авторемонтните операции по възстановяване състоянието на лекия
автомобил. С Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I т.о. било прието, че когато не били
представени фактури за извършени ремонти дейности и части по възстановяване на
автомобил в състоянието му преди повреждането му, при съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ сега чл. 386, ал. 2 от КЗ. В същия смисъл са Решение № 109 от 14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., Решение № 153 от 22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010
г., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС. Ищецът
претендира и лихва за забава върху сумата от 540 лева от деня на предявяване на
претенцията пред ответното застрахователно дружество - 24.08.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Банкова сметка *** сума:
IBAN: ***: UBBSBGSF
Банка „Обединена Българска Банка“ АД
Титуляр Н.Т.Т., ЕГН
**********
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД да му заплати сумата от 540
(петстотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за претъпени в
резултат от ПТП, настъпило на 19.08.2018 г. в „Т“-образно кръстовище,
разположено непосредствено след пътен знак Д11, означаващ - начало на населено
място - с. В., община К.(кръстовище между общински пътища PDV-2078 и PDV-
3084), обезщетете за претърпени имуществени вреди, ВЕДНО със законна лихва от
дата на предявяване на застрахователна претенция - 24.08.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира за разноските по делото.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер.
Оспорва
описания механизъм на настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин.
Заявява, че оспорва двустранен констативен протокол за ПТП № 03 1166094 от
19.08.2018 година. В протокола се съдържали съществени неясноти за обстоятелствата
и причините за настъпването на ПТП, противно на заявеното в точка 24 от
исковата молба. Описаното в скицата на протокола като местоположение, на което
настъпило ПТП не можело да е „Т“-образно кръстовище. Според разясненията,
дадени в поддържания от Агенция „Пътна инфраструктура“ списък с наименованията
и номерата на републиканските пътища по класове общо за страната и по области
общински път PDV2078 бил пътя (ІІ-64, К.- Б.) - М.П.-В.-Г.Д., а път PDV3084
(III-641) Б.-М.П.) – (PDV2078), т.е., дори и тези пътища да се пресичали,
кръстовището нямало да е Т- образно. Отделно от това, съдейки от означенията на
пътищата на скицата в протокола, следвало да се приеме, че не лек автомобил „Ф.
П.“ се движил по път с предимство - доколкото се сочело,че се движил по път PDV-2078,
който бил общински (местен) път, а лек автомобил „М.“ бил на такъв, предвид
това, че е записано, че МПС А е било на път PDV-3084 (III-641) Б.-М.П., който
бил третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа (и предвид това, че от
по-висок клас, бил пътя с предимство). Недоумение будели и описаните във
въпросния протокол за ПТП 03 1166094 от 19.08.2018 година като настъпили щети
на лек автомобил М. ЦЛК, водача на който се твърдяло, че нарушил правилата за
движение и причинил ПТП. Описани били щети в задната част на автомобила, които
нямало как да настъпят по него при сочения от ищеца механизъм на възникване па
ПТП — най-малко при подобен начин на предизвикване на ПТП щетите и по двата
автомобила трябвало да са в тяхната предна част. От изложените в исковата молба
обяснения и представените с нея документи не можело да се направи извода, че
били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, при наличието на които следвало
бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезпечение - липсвали такива,
които да установят противоправно деяние и вина на
сочения като такъв водач на лек автомобил М.. Оспорва и твърдяното виновно противоправно поведение и причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП, и причинените и претендирани от
ищеца имуществени вреди. В случай, че се приемело, че са налице предпоставките
на член 45 от ЗЗД и се преценяло, че трябва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
моли съда да при постановяване на решението да отчете следните обстоятелства: Правилото
на член 51 алинея 2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на обезщетението
за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това
правило било обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите иди улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. когато е налице
причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Счита,
че от фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП можело да бъде
направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване
е налице. Представената скица сочела, че лек автомобил М. се движил по път с
предимство, което от своя страна изключвало допуснато и извършено нарушение от
страна на управлявалия го водач, от вида на това което се сочело в исковата
молба. Наред с това следвало да бъде отчетено, че според член 20 алинея 1 и
алинея 2 от ЗДвП водачите били длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и същите били длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с изброените в закона обстоятелства (атмосферни
условия, релеф и пр.), за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В случая, ако водачът на МПС - Ф. предприел намаляване на
скоростта или спиране преди соченото „Т“-образно кръстовището, щял да възприеме
навреме движещия се „М.“, да го пропусне преди да премине през кръстовището
(дори и да се движил както се твърди по път без предимство), като по този начин
можел да предотврати произшествието. Счита, че допуснатото от ищеца нарушение
на правилата за движение е в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето
на вредоносния резултат. Описаните обстоятелства осъществявали както от правна,
така и от фактическа страна, състава на съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 1 от ЗЗД и счита, че
същото следвало да бъде отчетено. Предвид изложеното заявява, че прави
възражение за съпричиняване от страна на ищец при ПТП
към вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД. Неоснователни
били и заявените претенции за заплащането на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 540 лева, представляваща стойността на ремонта (материали и труд),
включващ: пребоядисване на обл. предна броня; подмяна и пребоядисване на преден
калник; лепене и пребоядисване на преден капак; подмяна и пребоядисване на
капак /челен пок./; смяна на мигач; смяна на мигач на
преден ляв калник. Действително такива вреди били описани, но липсвали
доказателства, че всичките те са били причинени при настъпилото ПТП, респ. че
същите били пряка и непосредствена последица от увреждането но смисъла на член
51 алинея 1 от ЗЗД. Размерът на заявените претенции бил прекомерно завишен с
оглед твърдените щети но МПС. В сочените в исковата молба в пункт 30
ремонтно-възстановителни дейности били включени такива, които не били
необходими, както и дейности и части, които не били увредени в следствие на
събитието — едновременно се сочело, че бил подменен и пребоядисан предния
капак, след това се сочело, че бил лепен и пребоядисан, а след това пак подмяна
и пребоядисване на капак (челен пок.). По същия начин
стояли нещата и по отношение на сочения като увреден мигач. В тази връзка в
двустранен констативен протокол за ПТП № 03 1166094 от 19.08.2018 година като
увредени били посочени само огънат калник, броня и счупен мигач, което от своя
страна изключвало подмяна на калника и на предния капак. Липсвали и
доказателства за степента на увреждане на частите по МПС, както и такива, от
които да се установи, че ремонтно-възстановителни работи действително са били
извършени.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
В ПЪРВОТО по делото заседание, на основание
чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска, като същият се счита
предявен в размера от 597.43 лева.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения
препис от регистрационен талон (л.13) че ищецът е собственик на лек автомобил „Ф.“, модел „П.‘‘, с peг.
№ *******. От представения двустранен протокол № 03 1166094 от 19.08.2018 г. за
пътнотранспортно произшествие (нататък – ПТП) се установява, че на 18.08.2018 г.
в 07:05 ч., на кръстовището на път PDV-2078 и път PDV-3084 до село В., е
настъпило ПТП между лек автомобил лек автомобил „Ф.“, модел „П.‘‘ с peг.
№ *******, управляван от ищеца и лек автомобил - марка „М.“, модел „*****“, peг. № *****, управляван от И.М.. В протокола за ПТП е
прието, че причина за произшествието е виновното поведение от страна на водача
на МПС с рег. № *****, изразяващо се в неспазване на знак за предимство или
червена светлина. Не се спори и се установява от представената справка от Г.ф.,
че за МПС марка „М.“, модел „*****“, peг. № ***** е
бил, към датата на събитието, валидно сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG02118000414029,
издадена от ответното дружество. Установява се от представения опис заключение
на щета на МПС, че при ответника е била образувана преписка по щета №
********** от 24.08.2018 г. и ответникът е констатирал посочените в исковата
молба части от автомобила като увредени.
По делото е прието и неоспорено
заключението на вещото лице М., което съдът кредитира изцяло като обективно и
безпристрастно и от което се установява,
че: Механизмът на произшествието е както следва: на 19.08.2018 г. около 07:05
часа, л.а. Ф. П. с рег. № *****при движение по път ІІІ-641 се е ударил с лек
автомобил М. с рег. № *****, който се е движел по път PDV-3084 и е извършвал
маневра – завой наляво, като за водача на лек автомобил М. е имало поставен
знак Б2. 2) водачът на лек автомобил М.. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на МПС е в размер на 597.43 лева.
От показанията на св. И.М. се установява,
че при управление на л.а. М., свидетелят спрял на знак СТОП, видял
насрещно движещата се кола, но не
съобразил дистанцията и завил наляво. Другата кола го ударила отзад вляво.
Двамата водачи повикали служители на РУ на МВР Карлово, и тъй като нямали спор
по обстоятелствата, подписали двустранен протокол.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ е регламентирано правото на
пострадалия на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗДД
на прекия причинител на вредата. За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки,
а именно: че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежавания от
него лек автомобил, както и техния размер.
В настоящия процес не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 19.08.2018 г., по договор
сключен от ответното дружество за лек автомобил М. ЦЛК с рег. № *****.
Фактът не се оспорва от ответника,
установен е с неоспореното извлечение от гаранционния фонд и съдът го приема за
доказан. При това положение съдът приема, че към датата на произшествието – 19.08.2018
г. е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента
- собственик на лек автомобил М. ЦЛК с рег. № ***** и ответното дружество, което
правоотношение е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в
резултат на настъпилото ПТП.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника касаят ангажирането на отговорността му доколкото се
оспорва застрахованото лице да се явява деликвент и
наличието на причинна връзка между негови действия и настъпилата вреда. Възражението е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че
възражението на ответника, че протоколът за ПТП не отразява действителното
поведение на водачите и вина за ПТП има водачът на лек автомобил Ф., при негова
тежест, остана недоказано в процеса. Отразените в протокола факти се установиха
посредством заключението на вещото лице, което съдът приема за изцяло
обективно, доколкото пряко кореспондира с всички останалите доказателствени
източници и изцяло кореспондират с показанията на другия участник в ПТП –
свидетелят И.М., който не отрече поведението си на пътя, както и факта, че не е
спазил предимството на насрещно движещия се автомобил. Ирелевантно
е кой от двата пътя е с местно значение и кой е част от републиканската пътна
мрежа, доколкото на мястото на ПТП се установява за водача на л.а. М. ЦЛК да е
имало поставен знак Б2. Доказателствата по делото не съдържат противоречия. За
механизма на ПТП свидетелстват и самите увредени части, установени от
застрахователя – обл. предна броня; преден калник; преден
капак; капак (челен); мигач преден ляв; мигач в
преден ляв калник. Увредените части са в предната част на автомобила и сочат
механизма, посочен от участниците в ПТП в протокола и установен от вещото лице.
Законът за движение по пътищата в чл. 6,
т.1 предвижда, че водачите са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка, а в член 183, ал.2, т.3 е предвидено наказание за водач, който не
спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
неправилно се включва в движението, неправилно се престроява или не спазва
предимството на друг участник в движението. В конкретния случай в двустранния
протокол за ПТП самите участници са се съгласили, че водачът на лек автомобил М.
не е спазил правилата на знак за предимство Б2, отразили са фактите в протокола
и отразеното в него пряко кореспондира с установеното от експерта в
неоспореното заключение на вещото лице. Същото се потвърждава и от показанията
на свидетеля М. – водач на лекия автомобил М., чиито показания са
непредубедени, логични и последователни. При установените в процеса действия на водача
на лек автомобил М., съдът приема, че същият е нарушил
правилата на движение по пътищата и в резултат на това противоправно
поведение е настъпило ПТП. Ирелеватен за изходът от
процеса е въпроса кой от двата пътища от какъв клас е и как е обозначен в
републиканската пътна мрежа, доколкото не се спори и не се установява
противното от доказателствата, кръстовището, на което е настъпило ПТП е било
регулирано с пътни знаци и именно водачът на лек автомобил М. не е спазил
тяхното предписание.
Налице са обективните елементи за
ангажиране на деликтната му отговорност – налице е
действие – неспазено предписание за знак за предимство – в нарушение на
правилата, установени в чл. 6, т.1 от ЗДвП и при настъпване на условията по чл.
179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДП – вследствие
нарушение правилата за предимство е причинено ПТП, действието е извършено
виновно, доколкото вината се презюмира и не е оборена
от ответната страна, в резултат на действието е допуснато пътнотранспортно
произшествие, от което са произтекли вреди. Причинната връзка е установена
посредством неоспореното заключение на вещото лице. По изложеното съдът приема,
че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното
дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила,
управляван от виновния за настъпване на ПТП водач. В разпоредбата на чл.386, ал.2
от КЗ е постановено, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а с
нормата на чл. 400, ал.
2 от КЗ са уредени правилата за изчисляване на възстановителна
застрахователна стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, общата пазарна стойност на
средствата, необходими за възстановяването на увредения автомобил е в размер на
597.43 лева, в какъвто размер са и действително претърпените от ищеца щети. При
установените факти, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан в
пълният му предявен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а
съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ето защо,
съдът приема, че обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от
датата на поканата, както е претендирано – 24.08.2018
г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 820 лева съгласно приложения списък.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н
„Л.“, бул.,Д.Б.“ № 87 представлявано от С.С.П.и К.Д.К.да
заплати на Н.Т.Т. с ЕГН ********** постоянен адрес: ***
сумата от 597.43 лева (петстотин деветдесет и седем лева четиридесет и три
стотинки), , представляваща обезщетение за претъпени в резултат от ПТП,
настъпило на 19.08.2018 г. в „Т”-образно кръстовище, разположено непосредствено
след пътен знак Д11, означаващ - начало на населено място - с. В., община К.(кръстовище
между общински пътища PDV-2078 и PDV- 3084), обезщетете за претърпени
имуществени вреди, ВЕДНО със законна лихва от дата на предявяване на
застрахователна претенция - 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:*** ****, р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ № 87 представлявано от С.С.П.и К.Д.К.да заплати на Н.Т.Т.
с ЕГН ********** постоянен адрес: *** направените по делото разноски в размер
на 820 (осемстотин и двадесет) лева.
Банкова сметка *** сума:
IBAN: ***: UBBSBGSF
Банка „Обединена Българска Банка“ АД
Титуляр Н.Т.Т.,
ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.