Р Е
Ш Е Н
И Е №284
гр.К.,
15.06.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на първи юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА
ПУДОВА
при
секретаря .........................Христина
Комитова…............................... като разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №293 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.
Ищцата твърди, че
ответникът С.Н.С. е неин баща и е изплащал определената по споразумение по гр.д.№1054/2019 год. по описа на РС-К. месечна издръжка в размер на ***лв.,
считано от 03.04.2019 год. до м.09.2019 г. включително. На 08.10.2019 год.
навършила 18 год., но продължава да учи в 12 -ти „а“ клас в П. х. г.„ ***“ в
гр.К.. От м.октомври 2019 г. той спрял да плаща издръжка. Твърди, че ответникът
работи като международен шофьор в „***“ ООД, гр.П. и пътува в европейските
държави с ТИР. Изпратила му писмо с молба да продължи да й плаща издръжката от ***лв.,
за да не води дело срещу него, като му посочила личната си банкова сметка ***,
че продължава да учи в 12 клас в ПХГ „***“. Писмото изпратила до фирмата, в
която работел и до адвоката му по предходното дело в гр.С., като след проверка
в пощата установила, че и двете писма са получени на 28.10.2019 год. При
проведен разговор с адвоката на фирмата била уведомена, че баща й, е заявил да
не се занимават с отношенията им. Не получила отговор от баща си, нито й се
обадил по телефона. С тези си действия счита, че е положила достатъчно усилия
да предотврати завеждането на иска. Твърди, че не разполага с недвижимо
имущество, от което да има доходи и не работи по трудово или гражданско
правоотношение, тъй като няма свободно време. Получавала месечна стипендия от
ПХГ „***“ в размер на *** лева. Ежедневно посещавала училище, като учебните
часове са по ** на ден и по 3 часа консултации по физика в понеделник, сряда и
четвъртък. В останалото време на деня се подготвяла за следващия учебен ден.
Майка й работела по трудов договор като продавач-консултант на 4 часа и
получаваният от нея доход бил недостатъчен за поемане на всички разходи. Месечният
доход на майка й, не й позволявал да закупува всички необходими учебници и
учебни пособия и да посещава частни уроци, а през м.май 2020 г. завършвала
средното си образование и възнамерявала да кандидатства във висше учебно
заведение. Въпреки ниския доход, майка й полагала грижи за нея, като й купува
необходимите учебни пособия, дрехи, обувки и задоволявала колкото и било
възможно ежедневните потребности. Желае да посещава частни уроци за
кандидатстване във висше учебно заведение, но средствата не стигали за това.
Ответникът продължавал да работа като международен шофьор, като всеки месец му
се превеждало трудово възнаграждение, а когато се върнел в Б. получавал
допълнително възнаграждение и командировъчни. Това й давало основание да счита,
че имал възможност да й изплаща месечна издръжка в размер на *** лв., докато
учи редовно в средно и/или висше учебно заведение до предвидения срок на
обучение. Претендира на основание чл.149 от СК и издръжка за минало време от
м.октомври 2019 год. до завеждане на исковата молба - 31.01.2020 г. в общ
размер *** лв. /4 месеца по ***лв. на месец/. Банковата сметка, по която желае
да й се превеждат присъдените суми в „***“ АД , IВАN ВG***. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника С.Н.С., с ЕГН-**********, да й заплаща месечна издръжка в
размер на *** лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка месечна вноска от завеждане на делото до окончателното
плащане; както и да бъде осъден да й
заплати на основание чл.149 от СК издръжка за минало време м.октомври 2019 год.
до м.януари 2020 г. вкл., в размер на *** лв., ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131
от ГПК ответникът счита предявени
искове, с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК за допустими. Носител на
алиментното вземане за минало време и занапред, била
пълнолетната му дъщеря Г.С.С., ЕГН- **********,
понастоящем на 18 години. Не оспорва, че с Д.И. В. са родители на Г.С.С., както и че бракът между тях бил прекратен, както и, че
по гр.д.№1054/2019 г., по описа на Районен съд - К., се споразумял с детето си Г.С.С., тогава непълнолетна, като поел задължение да й заплаща
месечна издръжка в размер на ***лева, считано от 03.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на правопроменящи
или правопогасяващи издръжката обстоятелства, както и
че бил изпълнил поетия ангажимент до месец септември включително. По делото
било безспорно, че на 08.10.2019 г. детето Г.С.С. е
навършила 18 години, че понастоящем е ученичка в 12 „а“ клас в ПХГ „***"
-гр.К., както и че Г.С.С. не реализира доходи и не
притежава имущество, от което може да се издържа. Предвид текста на
разпоредбата на чл.144 от СК и установените по делото факти, счита че искът
периодът, за който се претендира издръжка на това правно основание, който
трябвало да бъде конкретизиран - от датата на предявяване - 31.01.2020 г., до датата,
на която приключи курса си на обучение за средно образование. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Не били налице предпоставките по
чл.144 СК респ. чл.149 СК за присъждане на издръжка в посочения размер и
период. В случая, при преценката за дължимост на
месечната издръжка, която пълнолетното дете претендира от своя баща, следвало
да бъдат отчетени обаче не само онези обстоятелства, които обуславят нуждата на
детето - необходимостта от средства за обучение, учебни пособия и т.н., но
следвало да бъдат отчетени и тези обстоятелства, които касаели възможностите на
родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за него.
Заплащането на издръжка на пълнолетното дете, предпоставяло
материални възможности на родителя, които следвало да са реални и обективно да
съществуват, а не да са преценени с оглед на слухове свързани с неговата
професионална ориентация. Плащането на издръжка в претендирания
размер, би било много обременително за финансовото и имущественото му състояние
и би го поставило в особено затруднено положение по смисъла на чл.144 от СК. Не
получавал рента от земеделски земи, нямал участия в търговски дружества, нямал
парични или други активи, които да му носят постоянни доходи, не разполагал със
собствен недвижим имот за постоянно обитаване, с оглед на евентуалното му
отдаване под наем. Единствен източник на средства било получаваното трудово
възнаграждение по трудово правоотношение. Твърди, че средното месечно БТВ за
последните дванадесет месеца било в размер на *** лева. Плащането на такава
издръжка фактически го лишавало от средствата необходими за неговото физическо
оцеляване, поставяло го в невъзможност да осигурява собствената си издръжка за
нормално съществуване. В случая, не се доказвало, че претендираната
издръжка не представлявала особено затруднение за него. След като възможностите
му да дава претендираната издръжка били недоказани,
исковата претенция била недоказана и следвало да се отхвърли.
От събраните по делото
доказателства, становища и доводи на страните, съдът намира за установено
следното:
Ответникът С.Н.С. е
баща на ищцата Г.С.С., с ЕГН- **********, родена на *** г. /удостоверение
за раждане/. Съгласно удостоверение №120/15.10.2019 г. за учебната 2019/2020
г. Г.С.С. е ученичка, редовно обучение, в 12 а клас на *** „***“ - гр.К.. Следователно
предявеният иск е допустим. Не е спорно, че ищцата не реализира доходи, освен *** лв. от стипендия и не
притежава имущество, от което може да се издържа. От
удостоверение №01/07.01.2020 г. на „***“
ООД е видно, че майката на ищцата- Д.И. А. получила за 2019 г. средно месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 213 лв.
Видно от удостоверение
№665/25.02.2020 г. на „***”
ЕООД АД гр.Пловдив ответникът работи като международен шофьор и за периода
м.02.2019 г. – м.02.2020 г. е получил средно месечно трудово възнаграждение в
размер на *** лв., а от
представените 19 бр. копия на банкови извлечения е видно, че в периода
01.10.2019 г.-01.03.2020 г. С.Н.С. е получил от работодателя командировъчни в
общ размер на ***лв.
От така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване
на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка в
случая не е налице, а трябва да се установи, че пълнолетното дете продължава да
учи редовно в средно или във висше учебно заведение, че то не може да се
издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването
на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС №5/70 г. е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна
и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. По
делото е безспорно установено, че ищцата Г.С.С. е навършила пълнолетие на 08.10.2019 г. и
при подаването на исковата молба- 31.01.2020 г. е на 18 години и учи редовно в
средно учебно заведение. С оглед възрастта на ищцата и обстоятелството, че
същата учи редовно в средно учебно заведение, тя се нуждае от ежемесечна
издръжка с оглед нуждата й от средства за обучение, учебни пособия, облекло,
храна и за други ежедневни разходи. Нормата на чл.142 от СК предвижда, че
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В т.4 на ППВС №5/1970 г. е
посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не
следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен
начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката. Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато
имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не следва да се
трансформира в средства за издръжка. В настоящия случай се установи, че ищцата
не притежава имущество, а месечно получава *** лв. от стипендия. В т.1
на ППВС №5/1981 г. се посочва, че съдилищата следва да определят размера на
издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжка и като
съобразяват нуждите на имащите право на издръжка с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие. Посочва се и че по-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по
размер издръжки. В СК няма легално определение на понятието “особени
затруднения”, но предвид същността на издръжката като задължение за доставяне
на средства, родителят ще следва да притежава материални възможности, които да
му позволяват да отделя средства над собствената си необходима издръжка, както
и други обстоятелства, които пряко рефлектират върху материалните му
възможности. В решение №199/7.05.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. на ВКС, ІІІ
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да
дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС
№5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. По делото е установено, че ответникът е в
трудоспособна възраст, не притежава недвижимо имущество, но средно месечното му
брутно трудово възнаграждение е в размер *** лв. и е получил средно месечно по ***0 лв. командировъчни. Принципно
командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение, тъй като не
съставляват възнаграждение за положен труд, но ответникът не е бил
еднократно командирован и командировъчните не са инцидентно получени, а
същите той получава всеки месец с оглед на осъществяваната от него трудова
функция. Полаганият от ответника труд като шофьор на товарен автомобил за
международни превози предпоставя и получаването на командировъчни, т. е. по силата на трудовото си
правоотношение ответникът всеки месец получава както брутното трудово
възнаграждение, така и командировъчни. В
тези командировъчни се включват пътни,
дневни и квартирни средства, с които ответникът задоволява необходимата си
издръжка. Поради това при определяне на средствата, които са му необходими за
задоволяване на неговите нужди следва да се има предвид както размерът на
брутното му трудово възнаграждение, така и получаваните от него командировъчни, т.е. сумата *** лв. Съдът намира, че с оглед размера на тази ежемесечно получавана от
ответника сума, същата дава възможност на бащата да поеме собствената си
издръжка и без затруднения да заплаща издръжка на ищцата. Съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска. Съдът счита, че заплащането на издръжка за времето от
навършване на пълнолетие на ищцата- 08.10.2019 г. до подаване на исковата молба
в претендирания месечен размер ***лв. и издръжка от *** лв. от предявяване на иска до завършване на средното образование на ищцата
-01.06.2020 г., от средствата, които ответникът средно получава всеки месец, в
никакъв случай няма да го затруднят и няма да се отрази на начина му на
живот. Предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени в претендирания размер.
Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна
лихва, върху всяка просрочена вноска- арг. чл.146,
ал.1 от СК.
Ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК
съдебни разноски в размер на ***
лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв.
държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН-********** *** да заплаща
на пълнолетното си дете Г.С.С., с ЕГН-********** ***, издръжка за минало време в размер на ***лв. месечно от
08.10.2019 г. до 31.01.2020 г. и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 31.01.2020 г. до завършване на средното й
образование-01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с
решението издръжка може да бъде заплащана по следната банкова сметка- ***:***, в „***“
АД.
ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН-********** *** да заплати на Г.С.С., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на ***
лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на основание чл.78, ал.6 от ГПК
държавна такса в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок,
който тече от 15.06.2020 г.- деня обявен в протокола на последното с.з.
Районен
съдия: