Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260011
гр.Елхово, 20.08.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Яна А.
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 407/2018
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1940 от 10.10.2018г.
на Зам. Началникът на Митница Бургас – в.и, с което на Х. ш /*** /, роден на *** година, притежаващ документ за самоличност №***,
издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес Република Румъния, гр. Букурещ, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00 лв. на основание чл.18, ал.1, вр. чл. 11а,
ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата като предмет на нарушението: 14175 евро с левова равностойност
27723.89 лева, презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 1 EUR =1.95583 лева; 18038.00 румънски леи с левова
равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 10 RON =4.19571.00 лева; 14760.00
турски лири с левова равностойност 6188.22 лева, презчислени към курс за
митнически цели към 11.03.2018г.: 10 TRY =4.19256 лева; 2400.00 британски лири с левова
равностойност 5306.16 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 1GBP =2.21090 лева и 150.00 швейцарски франка, с левова равностойност 235.98
лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева.
Депозираната против наказателното
постановление жалба е бланкетна. В същата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и се желае неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник – адв. А. ***, която
поддържа жалбата против наказателното постановление. Подробни доводи в подкрепа
на искането за отмяна на наказателното постановление се излагат в представени
по делото писмени бележки.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна.
Районна прокуратура Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.03.2018 година около 16.00 часа на МП „Лесово“, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси” за влизане в страната от Република Турция
пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 250“ с рег.
№***, управляван от жалбоподателя Х. ш. В автомобила пътувало и лицето OSMAN OZE. Двете лица пътували за
Република Румъния след посещение в Република Турция по повод търговско
изложение. Към Република Румъния, в други автомобили пътували и свидетелите
Наим Ерсин и Хакан Карабагли. Според
създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици,
включително на турски и румънски език, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки, ценности или валута
над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, свидетелят П.Д. на длъжност „митнически инспектор“ в
ЦМУ при Агенция „Митници“ в присъствието на колегите си***и***, попитал
пътуващите в автомобила лица на английски език дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране. Тъй като лицата не
разбрали въпроса и това било установено от св. Д., последният задал същия
въпрос към пътуващите в автомобила две лица на турски език, на което получил
отрицателен отговор от жалбоподателя и спътника му. След това митническите
служители пристъпили към извършване на проверка на превозното средство, пътниците
и техния багаж. В хода на тази проверка във вътрешен джоб на яке,
намиращо се на задните седалки в автомобила, за което Х. ш заявил, че е негово,
били намерени изделия от жълт метал- 18 броя гривни. В мъжка чанта, също
намираща се в купето на автомобила, на задните седалки, митническите служители
намерили валута – турски лири, евро, румънски леи, американски долари и
швейцарски франкове. Валута – румънски леи, била установена и в чанта, намираща
се в багажника на автомобила. По отношение на намерените в автомобила накити от
жълт метал и валута жалбоподателят заявил, че са негова собственост. На
пътуващите в автомобила лица бил извършен личен преглед, при който не са били
открити други вещи, подлежащи на деклариране, или такива, чието пренасяне и превозване
през границата е било забранено от закона. В присъствието на жалбоподателя
митническите служители изтеглили намерените във вътрешния джоб на якето накити
от жълт метал на електронна везна, собственост на митница Бургас, при което
било установено, че същите са с тегло 320 грама. Намерената в автомобила валута
също било преброена в присъствието на жалбоподателя. За извършената митническа
проверка бил съставен Протокол от 11.03.2018г., приложен към АНП. С разписка №
0051259 от 11.03.2018г. изделията от жълт метал – 18 бр. гривни с общо тегло
320 грама са били задържани от митническите служители. С разписка №0051260 от
11.03.2018г. е била задържана намерената в автомобила валута. С разписка от
11.03.2018г е бил задържан и лекият автомобил, управляван от жалбоподателя,
ведно с принадлежностите към него – контактен ключ и талон за автомобила.
Откритата при проверката на различни места в
автомобила валута, недекларирана от жалбоподателя при влизането му на
територията на Република България, е както следва: 14175 евро с левова
равностойност 27723.89 лева, презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.:
1 EUR =1.95583 лева; 18038.00 румънски леи с левова
равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 10 RON =4.19571.00 лева; 14760.00
турски лири с левова равностойност 6188.22 лева, презчислени към курс за
митнически цели към 11.03.2018г.: 10 TRY =4.19256 лева; 2400.00 британски лири с левова
равностойност 5306.16 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 1GBP =2.21090 лева и 150.00 швейцарски франка, с левова равностойност 235.98
лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева.
Паричните средства са били задържани с разписка за
задържане № 0051260 от 11.03.2018г.
За извършения личен преглед на жалбоподателя и
спътника му били съставени съответните протоколи, приложени към АНП.
В писмени обяснения, приложени към АНП в превод и на
български език, по отношение на златните накити Х. ш посочил, че е закупил
същите от златарски магазин в гр. Одрин, с цел да ги подари на съпругата си, а
не с търговска цел. По отношение на валутата ш посочил, че е взел същата от
Истанбул – Турция с цел да организира и заплати разноски по престоя на около 40
души, които поканил на изложение на дограма в Турция. Парите са му били
необходими за да заплати хотел, разходи за храна и др. п. Тъй като било през
уикенда, нямало къде да внесе парите и ги сложил в джоба си, за да ги пренесе в
Румъния. По отношение на турските лири е посочил, че също нямал къде да ги
внесе, както и това, че не е знаел, че е забранено да пренася турски лири.
Посочил е, че не е укривал парите, като румънските леи е забравил в чантата.
Поради честите пътувания от и за Турция му трябвали пари за нафта, храна,
напитки.
След приключване на проверката свидетелят П.Д. в
присъствието на други двама митнически служители – Д. Недялков и Михаил Минков,
съставил против Х. ш Акт за установяване на административно нарушение № 327 от
11.03.2018 година /приложен по делото като разпечатка от системата „БИМИС“, в
който актосъставителят изложили фактическата обстановка, станала му известна
във връзка с извършената проверка на превозното средство и на жалбоподателя на
11.03.2018г., като изложил фактически твърдения относно време, час, място на
извършване на нарушението, посочил недекларираните от жалбоподателя златни
накити и парични средства, както и местата, на които са били намерени те при
извършване на проверката. В този АУАН са посочени и задържаните валута, златни
накити, автомобил и др. вещи, собственост на жалбоподателя. Описаното в
обстоятелствената част на АУАН нарушение актосъставителят квалифицирал правно
като такова по чл. 18, вр. чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във
вр. чл. 5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по
чл. 10а от ВЗ. АУАН № 323 от 11.03.2018г. бил предявен на жалбоподателя на
турски език от Ахмед Реджеб - митнически служител на МП – Лесово, който владеел
турски език. След предявяване и подписване на този АУАН и напускането на МП от Х.
ш, митническите служители установили, че в АУАН е генериран текста единствено на
нарушението по чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, касаещо недекларираните от
жалбоподателя златни накити – 18 броя гривни, но не и законовия текст от
Валутния закон за второто установено нарушение – това по чл.18, ал.1, вр.
чл.11а, ал.1 от ВЗ, касаещо недекларираните парични средства. Констатирайки
това, св. П.Д. отправил писмена покана до Х. ш на адреса му в Република
Румъния, да се яви на 26.04.2018г. в Митница Бургас за съставяне на АУАН. По
делото не са налице доказателства тази покана да е била връчена на
жалбоподателя. На 24.04.2018г. в Митница Бургас се е явил пълномощник на
жалбоподателя – адвокат М.А.. На същата дата свидетелят П.Д. в присъствието на
свидетелите Д.Б. и Д.А. /свидетели по съставянето на АУАН/, съставил против Х.
ш Акт за установяване на административно нарушение № 543 от 24.04.2018г. за
нарушение по чл.18, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ- за това, че на 11.03.2018г. на МП
– Лесово Х. ш е пренесъл парични средства над 10000 евро от трета страна без да
ги декларира пред митническите органи. Изложената в обстоятелствената част на
АУАН № 563 от 24.04.2018г. фактическа обстановка, предявен на пълномощина на
жалбоодателя, е идентична с фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на съставеният в присъствието на жалбоподателя на
11.03.2018г. Съставеният на 24.04.2018г. АУАН № 563 е предявен и подписан от
пълномощника на жалбоподателя. Връчен му е и препис от АУАН.
Въз основа на съставения
на 24.04.2018г. АУАН № 563 и приложенията към него, на 10.10.2018
година Заместник началникът на Митница Бургас в.и издал Наказателно
постановление № 1940 от 10.10.2018 година,
с което наложил на Х. ш /HARIS SENGUN/, роден на *** година,
притежващ документ за самоличност №***, издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, административно наказание глоба в размер на 1000.00
лв. на основание чл.18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ и на
основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението парични средства както следва: 14175 евро с левова равностойност
27723.89 лева, презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 1 EUR =1.95583 лева; 18038.00 румънски леи с левова
равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 10 RON =4.19571.00 лева; 14760.00
турски лири с левова равностойност 6188.22 лева, презчислени към курс за
митнически цели към 11.03.2018г.: 10 TRY =4.19256 лева; 2400.00 британски лири с левова
равностойност 5306.16 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 1GBP =2.21090 лева и 150.00 швейцарски франка, с левова равностойност 235.98
лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева.
При издаването на наказателното постановление АНО е
приел, че Х. ш е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл.2, ал.1
и чл.9, ал.1 от Наредба №Н-1 от 1 февруари 2012г. на МФ и чл.3, параграф 1 от Регламент
/ЕО/ 1889/2005г., тъй като не е изпълнил задължението си да декларира по
установения ред – чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства
пренасяната от него валута с обща равностойност 47040.47 лева, въпреки че е
имал възможност и е бил длъжен да стори това.
Наказателното
постановление е връчено на пълномощника на наказаното лице на 15.10.2018г.,
видно от приложеното към АНП известие да доставяне.
Жалбата е постъпила в РС – Елхово на 19.10.2018г.
От Заповед № ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на
финансите се установява материалната компетентност на митническия служител П.Д.
да съставя АУАН за валутни нарушения по в чл. 18, ал.1 от ВЗ, а на заместник
началникът на Митница Бургас да издава наказателни постановления за валутни
нарушения по посочения текст от ВЗ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства –
Наказателно постановление № 1940 от 10.10.2018г., АУАН № 563 от 24.04.2018г. Протокол за извършена митническа
проверка № 18ВG101114008673 от 11.03.2018г.,
Разписка № 0051259 от 11.03.2018г. за задържане на 18 бр. гривни от жълт метал,
Разписка № 0051260 от 11.03.2018г. за задържане на валута, Разписка № 0051261
от 11.03.2018г. за задържане на лек автомобил, талон на автомобила и контактен
ключ, Протоколи за личен преглед от 11.03.2018г., писмени обяснения от Х. ш в
превод и на български език, приемо – предавателен протокол от 21.03.2018г., Приемо
– предавателен протокол от 24.04.2018г., разписка за връчено НП на
пълномощникът на жалбоподателя, Заповед
№ ЗМФ – 495 от 21.04.2010г. на МФ, справка от ГД „ГП“, Разпечатки от
системата „БИМИС“ на АУАН № 327 от 11.03.2018г. и АУАН № 563 от 24.04.2018г.,
покана до Х. ш за съставяне на АУАН, пълномощно на адв. М. А. и др., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – П.Д. – актосъставител, Д.А. и Д.Б.
– свидетели по съставяне на АУАН, Наим Ерсин и Хакан Карабагли – свидетели,
преминали турско – българската граница на 11.03.2018г.
Гласните доказателства, събрани чрез
показанията на свидетелите П.Д., Д.А. и Д.Б., всички
митнически служители, първият от които актосъставител и участвал в извършването
на проверката на жалбоподателя и управлявания от него автомобил на
11.03.2018г., а вторият и третия свидетели по съставянето на акта, се
кредитираха изцяло от съда, тъй като липсват съществени противоречия между тях и са взаимно допълващи се, като в
показанията на свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от всеки от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото. Показанията на свидетеля Д. съдържат данни за относимите факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от него действия, респ. бездействия от
страна на жалбоподателя, като
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, съдът
ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Показанията на
свидетелите Наим Ерсин и Хакан Карабагли в частност подкрепят изложената по –
горе фактическа обстановка, възприета от съда, във връзка с извършената на
жалбоподателя митническа проверка и установените от митническите служители
недекларирани парични средства. Изложеното от тези двама свидетели във връзка с
извършената на тях митническа проверка и относно това дали на тях е бил задаван
въпрос и на какъв език дали пренасят стоки, валута и валутни ценности,
подлежащи на декларирани, е ирелевантно за настоящото дело. По отношение на
началото на митническата проверка, извършена на автомобила, управляван от
жалбоподателя, предвид на това, че свидетелите са се намирали по това време в
други автомобили, същите не са имали практическата възможност да възприемат
зададените от митническите служители въпроси и получените от Х. ш и пътуващото
заедно с него лице отговори на тези въпроси. При извършването на митническата
проверка в халето за ЩМП на МП – Лесово двамата свидетели не са присъствали,
поради което и за тях не е била налице възможност да възприемат фактите,
свързани с тази проверка.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок от
връчване на наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в писмените
бележки, депозирани от пълномощника на жалбоподателя процесуални нарушения в
хода на административно – наказателното производство при съставянето на АУАН и
издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателят Х. ш не е български
гражданин и не владее български
език. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели
– както тези на АНО, така и тези, водени от жалбоподателя, от които се
установява, че комуникацията с жалбоподателя е била провеждана на турски език,
след като св. Д. установил, че жалбоподателят не владее английски език. На
зададения на турски език въпрос към пътуващите в автомобила, управляван от Х. ш
лица дали имат стоки, валута и валутни
ценности за деклариране пред митническите органи, същите отговорили отрицателно.
Дадените от жалбоподателя писмени обяснения относно намерената при митническата
проверка в автомобила също сочат на това, че същият е разбрала зададеният от
митническият служител въпрос, но поради незнание не е декларирал пренасяните от
него парични средства.
Интерпретирани в съвкупност
свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават
безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН на 11.03.2018г. са обяснени
на жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта, което е
идентично с АУАН № 563 от 24.04.2018г., въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление и който му е бил преведен на турски език
от митнически служител, с което са гарантирани правата му. От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд”. Предвид на това съдът приема, че в
настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Няма законова пречка или ограничение АУАН
да бъде съставен в присъствието на пълномощник на нарушителя, какъвто е
настоящия случай, както и да бъде връчен на негов пълномощник, стига той да
притежава надлежно учредена представителна власт.С оглед представеното по
делото пълномощно настоящата съдебна инстанция счита, че упълномощеното
лице е разполагало с необходимата представителна власт както да присъства при
съставянето на акта, така и да го подпише, поради което не е налице нарушение
на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, нито на разпоредбите на чл.43 от ЗАНН. Съгласно постоянната съдебна практика съществени
са онези нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват
пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито
една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни
от установените в акта и НП. Санкционираното лице е обжалвало своевременно
наказателното постановление по съдебен ред и в производството пред районния
съд, който при това е инстанция по същество, е могъл да изложи всички свои
доводи и възражения за незаконосъобразност на акта и НП, както и да представи
доказателства за това, с оглед на което не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото му на защита и
опорочаване на НП поради
това.
Наред с това, след като е безспорно
установено по делото, че АУАН № 563 от 24.04.2018 година, е съставен в присъствие
на пълномощник на нарушителя и същия ден му е връчен срещу подпис, то в случая
е спазена процедурата по чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Предвид, че нормата на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН предвижда общото правило за поведение на администрацията да
състави АУАН в присъствие на нарушителя, а нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН
предвижда изключение от това правило, при което администрацията може да състави
законосъобразно АУАН и в отсъствие на нарушителя, когато същият е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, то при
спазване на процедурата по чл. 40, ал.1 от ЗАНН е без значение дали нарушителя
е бил канен за съставяне на акта, така както предвижда правилото на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН, приложимо по изключение само в хипотезата на съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя.
Съдът не възприе и останалите доводи на процесуалния
представител на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление като
процесуално незаконосъобразно. Несъществените несъответствия в извършения
превод на български език на писмените обяснения, дадени от нарушителя в хода на
митническата проверка, не са основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като по никакъв начин не са довели до нарушаване или
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Обстоятелството, че в АУАН № 327 от 11.03.2018г.,
съставен в деня на проверката, в който са описани две нарушения по ВЗ, не е
анулиран, не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Въз
основа на АУАН №327 от 11.03.2018г. е издадено друго наказателно постановление,
което не е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.
Допусната техническа нередовност в съдържанието на този АУАН по отношение на
нарушението по чл. 18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ е довела до съставянето на
АУАН № 563 от 24.04.2018 година, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът,
по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитания по свидетел П.Д. /очевидец на нарушението/,
които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи
обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 11.03.2018 година е
пренесъл при влизане в Република България от Република Турция, т.е. при влизане
в Общността, чуждестранна валута в наличност както следва: 14175 евро с левова
равностойност 27723.89 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 1 EUR =1.95583 лева;
18038.00 румънски леи с левова равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс
за митнически цели към 11.03.2018г.: 10 RON
=4.19571.00 лева; 14760.00 турски лири с левова равностойност 6188.22 лева,
презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 10 TRY =4.19256 лева;
2400.00 британски лири с левова равностойност 5306.16 лева, презчислени към
курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 1GBP
=2.21090
лева и 150.00 швейцарски франка, с левова равностойност 235.98 лева,
преизчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева, или общо валута с левова
равностойност 47040.47 лева, без да е изпълнил задължението си за писменото им
деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна
митническа декларация по образец. С
оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си,
вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно
административно - наказващия орган е ангажирал административно - наказателната
му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е настоящия случай/
от Общността и носи пари в брой на стойност 10
000 EUR или
повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на
държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с
настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Х. ш е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите
служители нямат задължението да запознават и разясняват на преминаващите през
митническите пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на
деклариране стоки, валута и ценности, които пренасят, а още повече да им
предоставят съответната декларация за попълване след като самото лице не е
обявило пренасяното от него, подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на
разпитаните митнически служители бе установено, че митническите изисквания към
пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ
начин, на видно място и то непосредствено преди пристъпване към митническия
контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски език и румънски език, за които се
установи, че се владеят от Х. ш, така че да се предотврати възможността да
бъдат пропуснати.
От субективна страна Х. ш е извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите –
митнически служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово
жалбоподателят е бил попитан от св. Д. първо на английски език, а след това и
на турски език за налични валута, стоки и ценности за деклариране пред
митническите служители, въпреки наличните указателни табели, разясняващи
задължението за деклариране, предшестващи извършения митнически контрол от
служителите на МП-Лесово, който въпрос бил разбран от жалбоподателя и на който
последният отговорил отрицателно, което води до извод, че същият не е имал
намерение да декларира откритите впоследствие у него парични средства. Поради
това съдът приема, че жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в
размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута от трета страна, каквото се явява Република
Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че паричните средства са били намерени на няколко места в
автомобила в хода на извършената проверка. Предвид на това съдът приема, че
деянието е извършено от Х. ш умишлено, тъй като жалбоподателят е имал
яснота какви по вид и количество парични средства се намират у него. Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е пренасяне на недекларирани
парични средства през границата на страната ни, каквото действие по несъмнен
начин се установи, че Х. ш е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Изложените доводи в писмените бележки досежно местата,
на които са били поставени паричните средства, определено като общодостъпни,
както и предназначението на паричните средства, са без значение за настоящото
производство. В случая деянието е извършено с недекларирането на паричните
средства, които предвид тяхното количество са подлежали на задължително
деклариране, като е без значение това дали те са били укрити или са били
поставени на достъпно, включително и за митническите служители място.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била
наложена глоба в минимален размер от 1000 лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление
против наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за
извършеното от жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.), предвижда налагане на
административно наказание глоба в размер на една
пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се
явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по– нисък размер на
административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на
атакуваното НП в т. 2 отнемането в полза на държавата на предмета на
нарушението, съдът намира същото в тази част за незаконосъобразно и като такова
подлежащо на отмяна. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ предметът на нарушението при
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и
скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на
държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което
основание с оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата
пренасяните от жалбоподателя парични средства. Налагането на санкция отнемане
на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка единствено заради
неизпълнение на задължението за деклариране
С Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС,
постановено след отправено преюдициално запитване, е прието, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба като разглежданата в настоящото производство – тази по чл.20,
ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС обжалваното наказателно
постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да
бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според
която постановеният акт на СЕС е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело
14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост
на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи
в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на
съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво
да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи
представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното
постановление няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното
постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва
изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства
с Разписка за задържане № 0051260 от 11.03.2018г. на лицето, от което са иззети
– Х. ш.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по
чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Х. ш не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28
от ЗАНН, не е нарушил закона.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1940 от 10.10.2018г. на Заместник началникът на Митница
Бургас – в.и, В ЧАСТТА, с която на Х.
ш /***, роден на *** година, притежаващ документ за самоличност №***, издаден
на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес
Република Румъния, гр. Букурещ, VITEJILOR 33 SECTOR 3, на основание чл.18, ал.1,
вр. чл. 11а, ал.1 от Валутния закон, е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 1000.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1940 от 10.10.2018г. на Заместник началникът на Митница
Бургас – в.и, В ЧАСТТА, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза
на държавата предмета на нарушението: 14175 евро с левова равностойност
27723.89 лева, презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 1 EUR = 1.95583 лева; 18038 румънски леи с левова
равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 10 RON= 4.19571 лева; 14760 турски
лири с левова равностойност 6188.22 лева, презчислени към курс за митнически
цели към 11.03.2018г.: 10 TRY= 4.19256 лева; 2400
британски лири с левова равностойност 5306.16 лева, презчислени към курс за
митнически цели към 11.03.2018г.: 1GBP= 2.21090 лева и 150 швейцарски франка, с левова
равностойност 235.98 лева, преизчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Х. ш /*** /, роден на *** година, притежаващ
документ за самоличност №***, издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес
Република Румъния, гр. Букурещ, VITEJILOR 33 SECTOR 3, отнетия в
полза на държавата предмет на нарушението, задържан Разписка за задържане № 0051260 от 11.03.2018г., а именно: 14175 евро с левова равностойност 27723.89 лева,
презчислени към курс за митнически цели към 11.03.2018г.: 1 EUR = 1.95583 лева;
18038 румънски леи с левова равностойност 7568.22 лева, презчислени към курс за
митнически цели към 11.03.2018г.: 10 RON= 4.19571 лева; 14760 турски лири с левова
равностойност 6188.22 лева, презчислени към курс за митнически цели към
11.03.2018г.: 10 TRY= 4.19256 лева;
2400 британски лири с левова равностойност 5306.16 лева, презчислени към курс
за митнически цели към 11.03.2018г.: 1GBP= 2.21090 лева и
150 швейцарски франка, с левова равностойност 235.98 лева, преизчислени към
курс за митнически цели към 11.03.2018г.:1 CHF=1.69321 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .....................
/Яна А./