№ 153
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600309 по описа за 2022 година
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:
С присъда № 901108 от 06.10.2021 г. състав на Окръжен съд Благоевград по НОХД №
344/2019 година е признал подсъдимия Н. Н. К. за виновен в това, че:
В периода от 21.01.2016г. до 24.02.2017г. на територията на гр.*** и гр.*** при условията
на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - един
багер „Case” модел „Pocain 1188 LC “ с рама N CGG0124695, собственост на „СОФ
ПРЕМИУМ ЛНЗИНГ“ООД, един багер „Case” модел „WX 170“ с рама N CGG0232510,
собственост на „Софавто“ООД, 1 бр. товарен автомобил марка „Scania” модел "R 113 NK” с
рама N XLERH8X4Z04333999, с ТРН ***, собственост на „СОФ.АМ ЛИЗИНГ“ООД, всички
на обща стойност 108 460/сто и осем хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, които владеел
по силата на сключени договори за лизинг и приемо-предавателни протоколи, като
извършил следните деяния:
- На 21.01.2016г. на територията на гр.Разлог противозаконно е присвоил чужда движима
вещ - 1 бр. багер „Case”, модел „Pocain 1188 LC “ с рама N CGG0124695 на стойност 34 860
лева, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015г. договор за лизинг на строителна
техника с номер 83790 със „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ“ ООД и приемо-предавателен
протокол към договора 83790/14.05.2015г., като вещта е собственост на „СОФ ПРЕМИУМ
1
ЛИЗИНГ“ООД.
- В периода от 21.01.2016г. до месец август на 2016г. на територията на гр.*** и гр.***
противозаконно е присвоил чужда движима вещ-1 бр. багер „Case”, модел „WX 170 с рама N
CGG0232510 на стойност 44 200 лева, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015г.
договор за лизинг на строителна техника с номер 81577 със „Софавто” ООД и приемо-
предавателен протокол към договора 81577/14.05.2015г., като вещта е собственост на
„Софавто”ООД,
- В периода от 21.01.2016г. до 24.02.2017г. на територията на гр.Разлог противозаконно е
присвоил чужда движима вещ - 1 бр. товарен автомобил марка „Scania” модел “R 113 NK” с
рама N XLERH8X4Z04333999, с ТРН *** на стойност 29 400/двадесет и девет хиляди и
четиристотин/ лева, която владеел по силата на сключен на 29.05.2015г. договор за лизинг
на товарен автомобил с номер 86264 със „СОФ.АМ ЛИЗИНГ“ ООД и приемо-предавателен
протокол към договора 86264/29.05.2015г., като вещта е собственост на „СОФ.АМ
ЛИЗИНГ“ООД.
За извършеното престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК
Благоевградският окръжен съд е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание ДВЕ години
лишаване от свобода.
На основание 304 от НПК съдът е признал подсъдимия за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.4 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието ДВЕ години "лишаване от
свобода" е било отложено за срок от ТРИ години, от влизане на присъдата в сила.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Преди изтичане на срока за обжалване е постъпила жалба от адв. П.Б. К. от АК Пловдив,
защитник на подс. Н. Н. К.. След запознаване с мотивите на обжалваната присъда е
изготвено допълнение към жалбата.
Жалбата и допълнението имат следното основно съдържание:
Недоволни от присъдата в осъдителната й част, подсъдимият и упълномощеният му
защитник твърдят, че е постановена в нарушение на материалния наказателен закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно
несправедливо, както и че правораздавателният акт е постановен от незаконен състав.
В разпоредително заседание на 02.10.2019 г.е направено възражение, че съгласно
правилата на местната подсъдност в чл.36, ал.1 от НПК, делото не е подсъдно на Окръжен
съд Благоевград. Престъплението по чл.206, ал.1 от НК е резултатно. Резултатът е
причиняване на вреда. В обвинителния акт, с който е повдигнато обвинението се твърди, че
вредата да е била причинена на три юридически лица - „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ” ООД,
„СОФ.АМ ЛИЗИНГ” ООД и „Софавто” ООД, като всичките са със седалище в гр. София.
2
При присвоителните престъпления, каквото е и това по чл.206, ал.1 от НК, когато вредата е
причинена на юридическо лице, деянието е извършено на мястото, където е седалището на
това лице, тъй щетата е настъпила там. В случая - гр. София. По правилата на местната и
родова подсъдност, делото е подсъдно на Софийски градски съд.
Освен това, в диспозитива на обвинителния акт, както и в присъдата на Окръжния съд в
Благоевград, се сочи деянието да е било извършено при условията на продължавано
престъпление от 21.01.2016 г. до 24.02.2017 г., на територията на гр. *** и гр. ***. При това
положение, съгласно чл.36, ал.2 от НПК: „Когато престъплението е започнало в района на
един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на съда
където престъплението е довършено.” От изложеното следва, че делото е било подсъдно на
Окръжен съд Пазарджик.
Отхвърляйки възражението на защитата Окръжен съд Благоевград сам се е поставил в
ролята на незаконен състав, което сочи на допуснато съществено процесуално нарушение от
групата на абсолютните по чл.348, ал.3, т.3 от НПК.
Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд не е възприел тезата на защитата за липса на престъпление
обсебване поради липса на елементи от обективната страна на основния състав по чл.206,
ал.1 от НК.
Чуждите движими вещи, предмет на престъплението, не са собственост на посочените по-
горе юридически лица. Установено е по безспорен начин, че те са собственост на друго
юридическо лице „ТЕРА КРЕДИТ” ООД, с актуално наименование „ТЕРА ЛИЗИНГ” ООД.
От юридическа гледна точка не е налице владение, защото лизингополучателят е ползвател,
а не владелец на лизинговата вещ. Това сочи липса на елемент от обективната страна на
престъплението - на изпълнителното му деяние. В чл.206, ал.1 от НК е посочено, от
обективна страна изпълнителното деяние на основния състав на престъплението се състои в
„...противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, ...”. Изразът „чужда
движима вещ” сочи, че обект на посегатество е движимо имущество чужда собственост. В
обвинителния акт, както в обстоятелствената, така и взаключителната, за процесиите три
движими вещи, за които се твърди че са били обект на присвоителни деяния от страна на
подсъдимия, се сочи да са били собственост на три юридически лица - „СОФ ПРЕМИУМ
ЛИЗИНГ” ООД, „СОФ.АМ ЛИЗИНГ” ООД и „Софавто” ООД, като и трите дружества са
със седалище в гр. София. От писмените доказателства по делото по безспорен начин още
на дос.пр. се установява, че са били собственост на юридическото лице - „ТЕРА КРЕДИТ”
ООД, различно от посочените в обвинителния акт което не е споменато в двете части на
обвинителния акт.
От обективна страна съставът престъплението по чл.206, ал.1 от НК като елемент от
изпълнителното деяние, изисква деецът да владее вещта предмет на присвоителното деяние.
В мотивите на присъдата окръжният съд е приел,че подсъдимият е владеел процесиите
движими вещи, защото бил подписал трите приемо - предавателни протокола към всеки от
3
изброените лизингови договори - първите два от 14.05.2015 г., а третия - от 29.05.2015 г.
Окръжен съд с присъдата си е въвел нова правна фигура, каквато не съществува нито в
наказателноправната теория, нито в практиката по наказателни дела - обсебване чрез
лизингов договор. Това не може да бъде споделено, тъй като противоречи, както на правната
природа на лизинговия договор и на разпоредбата на формулирания основен състав на
престъплението. Съгласно чл.342, ал.1 от Търговския закон: „С договора за лизинг
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.”
Употребеният израз „предостави за ползване вещ”, изключва наличието на приетото от
Окръжен съд Благоевград владение. Ползването на една вещ представлява служене с нея
според предназначението й. Ползвателят не е владелец на веща, тъй като според чл.68, ал.1
от Закона за собствеността: „Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.” По силата на чл.68, ал.2 от ЗС:
„Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя.” Лизингополучателят е държател на лизинговата вещ, а не неин владелец, тъй като я
държи не като своя, а за нейния собственик, какъвто в случая не е нито един от
лизингодателите от описани по-горе три лизингови договора. В случая трите юридически
лица, посочени като собственици на процесиите движими вещи, не притежават качеството
лизингодател и не са собственици на движимите вещи предмет на отделните договори, тъй
като са прехвърлили правото си на собственост на „ТЕРА КРЕДИТ” ООД, но и не е налице
владение по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Константната практика на ВКС определя
владението именно като упражняване на трайна фактическа власт върху движима вещ. В
случая би могло да се говори за втората хипотеза по чл.206, ал.1 от НК-пазене на
процесиите вещи, но такова обвинение не е повдигнато. Самото пазене на всяка от
процесиите три движими вещи, видно от показанията на св. П. Н., се е осъществявало от
съответните работници в „АРИСТОКРАТ 1” ООД, на което подзащитния ми и св. Н. са били
управители през процесния период. Дори да се приеме, че е налице владение на основание
сключени лизингови договори, то владелец по всеки един от тях е юридическото лице -
„АРИСТОКРАТ 1” ООД. Тъй като това дружество има двама управители и през процесния
период е развивало търговска дейност - занимавало се е със строителство, то владение или
пазене на процесиите вещи биха могли да осъществяват съответните работници - багеристи
и шофьора на товарния автомобил, на които всяка от трите процесии вещи - двата багера и
товарният автомобил са били поверени да ги пазят. Както беше посочено обаче, обвинение
за пазене не е повдигнато.
Като е приел наличието на обсебване на движими вещи, които подсъдимият бил владеел,
Окръжен съд Благоевград е постановил присъда в нарушение на материалния закон.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК включва „...присвои чужда
движима вещ ...”. За две от процесиите вещи багер „Case” модел „Pocain - 1188 - LC” с рама
№ CGG0124695 и багер „Case” модел „WX - 170” е рама № CGG0232510 са налице писмени
доказателства още на дос.пр., че преди сключване на описаните по-горе два договора за
лизинг на строителна техника на 14.05.2015 г. са били предмет на предварителни два
4
договора за покупко-продажба съотв.: № 81577 от 16.10.2014 г. с продавач „Софавто” ООД и
купувач „АРИСТОКРАТ 1” ООД с продавана вещ - багер „Case” модел „WX - 170” е рама №
CGG0232510 и продажна цена 67000 лв. без ДДС и 8955 лв. ДДС и № 83790 от 16.10.2014 г.
с продавач „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ” ООД и купувач „АРИСТОКРАТ 1” ООД е
продавана вещ багер „Case” модел „Pocain - 1188 - LC” е рама № CGG0124695 и продажна
цена 36000 лв. без ДДС и 6000 лв. ДДС. И в двата предварителни договора като купувач са
подписани от П. Г. Н. - управител на „АРИСТОКРАТ 1” ООД. Той е подписал и двата
приемо-предавателни протокола от дата 16.10.2014 г. удостоверяващи приемането на всеки
един от двата багера. Тъй като вещите са същите, които са предмет и на описаните по-горе
два лизингови договора за лизинг на строителна техника, с подписването на приемо-
предавателните протоколи към всеки от които съдът е приел, че подсъдимият бил
осъществил владението върху тях. Не става ясно, кога точно са били предадени и приети
въпросните багери - предмет на обвинението, след като от показанията на разпитания като
свидетел друг управител на „АРИСТОКРАТ 1 ” ООД П. Г. Н., е видно, че предаването на
двата багера е станало на дата 16.10.2014 г„ а не на 14.05.2015 год., както неправилно е
приел Окръжен съд Благоевград. Следователно подписването на приемо-предавателните
протоколи не е и не може да бъде критерий за това налице ли е било упражнявано владение
върху процесиите движими вещи в смисъла на осъществяване на трайна фактическа власт.
Приетото от Окръжен съд Благоевград, както е посочено в обвинителния акт, че единствен
собственик на капитала на „АРИСТОКРАТ 1” ООД бил подсъдимият не отговаря на
истината. От друга страна в мотивите си съдът е приел, че е имало и друг съдружник – св.
П. Г. Н., който е бил и управител на дружеството, но с търговската му дейност се занимавал
само подсъдимият. Това фактическо положение се опровергава от показанията на
съдружникът П. Г. Н. в съдебно заседание на 19.02.2020 г. където, като свидетел твърди, че
заедно с подсъдимият са вършели една и съща дейност като управители на „АРИСТОКРАТ
1 ” ООД. Твърдението се потвърждава и от обстоятелството, че и двата предварителни
договори и приемо-предавателните протоколи към всеки договор са подписани от св. П. Г.
Н. в качеството му на управител на „АРИСТОКРАТ 1” ООД.
Въз основа изложеното се иска постановяването на нова присъда, с която подсъдимия Н. Н.
К. да бъде признат за невинен, алтернативно се прави искане да бъде върнато делото за ново
разглеждане от Софийски градски съд.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на ОС - Благоевград за
правилна и законосъобразна, а жалбата – неоснователна. Счита, че приложените писмени
доказателства - договор за лизинг, приемопредавателен протокол, справки за плащане по
договор за лизинг, застраховки, документи за регистрация по МПС-та както и свидетелските
5
показания на разпитаните по делото свидетели С., Т., М. категорично установяват, че трите
машини са били във владението на подсъдимия и не само са били в негово фактическо
държане и власт, но и той се е разпоредил с тях без да е имал право за това. Прокурорът
поддържа, че първоинстанционния съд е мотивирал подробно съдебния си акт, като не е
допуснал съществените от категорията, които да налагат отмяна на присъдата и ново
разглеждане на делото. Видът и размера на наказанието, което е наложено на подсъдимия е
справедливо и ще изпълни целите на личната и генералната превенция.
Моли за потвърждаване на присъдата.
Защитникът адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея Поддържа
наличието на твърдението за незаконен съдебен състав и нарушение на материалния закон,
за които са изложени аргументи в жалбата и допълнението към нея. Сочи, че и за трите
дружества, които са лизингодатели в случая са налице едни предварителни договори и тези
приемо-предавателни протоколи по лизинговите договори, които без съмнение са
подписани от подсъдимия, не сочат на това, че той е придобил владението върху въпросните
вещи, още по-малко в лично качество. Юридическо лице ТД „АРИСТОКРАТ 1“ ООД, към
момента, в който е инкриминираното деяние е имало двама управители и това се установява
по безспорен начин не само от показанията на другия управител – свидетелят П. Н., но и от
писмените доказателства, а видно е и от записванията в ТР, които са публични.Тези двама
управители и по обяснения на подсъдимия и по показанията на свидетеля Н. са вършени
едно и също. Две от процесните движими вещи – въпросните багери, не са получени от
юридическото лице по лизинговите договори, а са получени по два предварителни договора.
Изтъква че, не е доказано, че въпросните 3 нотариални покани ги е получил лично
подсъдимия. Те са адресирани не до него в лично качество, а до ТД „АРИСТОКРАТ 1“ООД.
Обясненията на свидетелкатаМ. К. по този въпрос, за да удостоверят факта на приемане, не
са достатъчни в тази насока. Дори да се приеме, че след като ги е получила и то не ги е
получила в офиса на фирмата „АРИСТОКРАТ 1“, а ги е получила в офис на куриерската
фирма, което е документално удостоверено, той се намира на друг адрес в гр.***, ул.“***“.
И ако е вярно, че му се е обадила по телефона и той й е казал да ги остави в офиса, това не
удостоверява, че той ги е получил в действителност. Защитникът поставя въпроса защо и
другият управител не е привлечен към отговорност, след като договорите са с сключени с
фирмата, която заедно управляват. Изтъква се и че незаконосъобразно разследването е
извършено от полицията в Благоевград, а не в София. Защитникът твърди, че не е
осъществен състава на престъплението по чл.206 ал.1 НК молида бъде отменена атакуваната
присъда и да бъде постановена нова оправдателна присъда.
В лична защита подсъдимият заявява, че е напълно невинен и моли да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
6
Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе
взе предвид, че Окръжен съд Благоевград е приел за установена следната фактическата
обстановка:
Подсъдимият Н.К. бил управител и собственик на капитала на търговско дружество
„Аристокарт 1“ ЕООД за времето от 15.10.2014 г. до 26.01.2017г. Дружеството било
регистрирано със седалище гр.Разлог, ул.“Подполковник Спиридонов“ 6. Към май месец на
2015г. подсъдимият имал съдружник - П. Г. Н., като двамата притежавали по 50% от
капитала на дружеството, но с търговската му дейност се занимавал единствено
подсъдимият К..
Дружеството имало разнообразна търговска дейност, като през 2015г. подсъдимият К.
решил да закупи на лизинг два багера и един товарен автомобил, с които дружеството да
осъществява дейността си.
На 14.05.2015г. К. в качеството на управител на „Аристократ 1‘сЕООД сключил и подписал
договор за лизинг на строителна техника с № 81577 в гр.София с лизингодател
„Софавто“ООД представлявано от Т. З.. След подписване на договора с приемо-
предавателен протокол е предадена във владението на Н. Н. К. лизинговата вещ, а именно -
багер марка CASE модел WX 170 срама CGG0232510. Първоначално от страна на
„Аристократ 1“ ЕООД са постъпвали плащания по изпълнение на лизинговия договор.
На 14.05.2015г. подсъдимият в качеството на управител на „Аристократ 1“ ЕООД сключил
и подписал договор за лизинг на строителна техника с № 83790 в гр.София със „Соф
Премиум лизинг“ ООД, представлявано от Т. З.. След подписване на договора с приемо-
предавателен протокол е предадена във владението на Н. Н. К., лизинговата вещ - багер
марка CASE модел Pocain 1188 LC 32510. Първоначално от страна на „Аристократ 1“ ЕООД
са постъпвали плащания по изпълнение на лизинговия договор.
На 29.05.2015г. подсъдимият К., в качеството на управител на „Аристократ 1“ ЕООД
сключил и подписал договор за лизинг с № 86264 в гр.София със „Соф. Ам.лизинг“ ООД,
представлявано от Т. З.. След подписване на договора с приемо-предавателен протокол е
предадена във владението на Н. Н. К. лизинговата вещ - товарен автомобил марка SCANIA
модел R113 НК с ДК № ***. Първоначално от страна на „Аристократ 1“ ЕООД са
постъпвали плащания по изпълнение на лизинговия договор.
Подсъдимият К. ползвал трите МПС-та на територията на Община- Разлог и извършвал
различни строителни и транспортни дейности със същите.
На 06.01.2016г., когато били поредните вноски по трите лизингови договора, поде. К. спрял
плащанията на дължимите вноски. Във връзка с трите договора за лизинг, от страна на
лизингодателите представлявани от св.Т. З. и негови служители, след спиране на изплащане
на вноските, били проведени многократни телефони разговори с подс.К., като се искало
изплащане на вноските или връщане на МПС-та. Уговаряли срещи с него за преговори, на
които К. не отивал. Той не възнамерявал да преговаря с тях, не желаел да изплаща вноските,
7
нито да им връща вещите.Това принудило трите лизингови дружества да изпратят три броя
нотариални покани чрез нотариус Р.Д. с per. № *** с район на действие РС-София на
лизингополучателя - „Аристократ 1“ ЕООД с управител Н.К.. Трите броя нотариални покани
били изпратени чрез куриерска фирма „Спиди“, като на товарителниците на същите, било
отбелязано, че пратките са получени на 11.01.2016г. от св. М. К.. Към онзи момент тя била
съдружник с В. К., като двете заедно притежавали и управлявали фирма „Аристократ 2“
ЕООД. Дружеството им било със седалище и ползвало за офис - помещение, находящо се в
гр.Разлог, ул.“Подполковник Спиридонов 6“. На същият адрес било и седалището и офиса
на фирмата на подсъдимия К. - „Аристократ 1 “ ЕООД.
Свидетелката уведомила по телефона подс.К. за получените книжа и по негови указания ги
приела и ги оставил в офиса. Нотариусът отбелязал и на трите нотариални покани с печат,
че са връчени на 13.01.2016г., когато при него се върнали товарителниците. В трите
нотариални покани бил даден 7 - дневен срок, считано от 13.01.2016г./датата на връчването
на поканите/ за плащане на дължимите вноски или връщане на вещите. Съгласно
подписаните лизингови договори, до окончателното изплащане и прехвърляне на
собствеността, вещите са собственост на лизинговите дружества. Даденият срок изтекъл на
20.01.2016г., като подс.К. не е върнал нито една от вещите, не е плащал повече вноски и не
потърсил лизингодателите. Същите пуснали жалба до прокуратурата. От 21.01.2016г.
подс.К. присвоил противозаконно чужди движими вещи - трите МПС- га, собственост на
лизинговите дружества.
Подс. К. решил да продаде багер марка CASE модел WX 170 с рама CGG0232510, за който
знаел, че е собственост на „Софавто“ ООД , като за целта използвал фирмата на бившата си
съпруга В. Г. К. - „Камава“ ЕООД. Той отишъл при св.Я. С. - управител на „Мега Енерджи
9“ ЕООД и му предложил да продаде процесния багер, като С. се съгласил да го стори без
договор за покупко-продажба, но да му бъде издадена фактура за сделката.
За целта подсъдимият К. му закарал лично багера и му го предал в автосалона на фирмата
му, находящ се на адрес - гр.Велинград кв.“Индустриален“. За извършената сделка подс.К.
му дал фактура с номер ********** от 04.08.2016г./том. 2 л.60/, издадена от „Камава“ЕООД,
като продавач. От справка от Агенция по вписванията се установява, че въпросното
дружество „Камава“ ЕООД се води на името на бившата съпруга на К., с която последният
живеел на семейни начала - В. Г. К. със седалище гр.***, общ. ***, жк.“***“ №7, ет.З, ап.6 -
домашния адрес на подсъдимия и бившата му съпруга.
На 27.10.2016г. св.Я. С. в качеството му на управител и собственик на „Мега Енерджи 9“
ЕООД продал багер марка CASE модел WX 170 с рама CGG0232510 на фирма „Никокоп
БГ“ ЕООД, с управител и собственик - св.Е. Т.. За целта двамата сключили договор за
покупко - продажба/том2, л.24 и л.45/. Така в изпълнение на този договор, процесният багер
преминал във владението на св.Т..
След подаване на сигнал в полицията от лизинговите дружества, на 06.12.2016г. и
получаване на призовки от полицията, подсъдимият К. решил да прехвърли търговското
дружество “Аристократ 1“ ЕООД на друго физическо лице, без имущество и доходи. На
8
26.01.2017г., подс.К. заедно със съдружника си П. Н. прехвърлили „Аристократ 1“ ЕООД на
А. М. М..
В хода на разследването по досъдебното производство и трите лизингови вещи - двата
багера и товарният автомобил са били обявени за общодържавно издирване с телеграма,
като в последствие било установено местонахождението на багер марка CASE модел WX
170 с рамаCGG0232510, както и местонахождението на товарния автомобил маркаSCANIA
модел R113 HK. На същите били извършен оглед на 24.02.2017г. и били иззети по делото
като веществени доказателства.
Багерът марка CASE модел WX 170 с рама CGG0232510, бил открит в землището на с. ***,
общ.*** при добиване на инертни материали. На място бил св.В. М., който посочил, че
багерът е собственост на Е. Т., на неговата фирма „Никокоп БГ“ ЕООД. Товарният
автомобил SCANIA модел R113 НК с ДК № *** бил открит паркиран в началото на
ромската махала в гр.***, на ул.“***“ 15, като при огледа на същия присъствал и подс.Н. Н.
К., който отбелязал в протокол за оглед на местопроизшествие по ДП, че е негова
собственост.
Другият багер марка CASE модел Pocain 1188 LC 32510 е с неустановено
местонахождението, тъй като джипиес системата му не работила от месеци и нямало данни,
къде може да се намира. Същият не бил издирен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото доказателства по един категоричен начин. Съдът подробно е обосновал
приетата от него фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и писмени
доказателства.
Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото и правилно е дал вяра най-
вече на показанията на свидетелите Т.З., М. К.относно плащанията по лизинговите
договори. В тази насока са и писмените доказателства, които удостоверяват, че плащания по
тези договори от фирмата на подсъдимия не са погасили цените на получените
машини.Безспорен е фактът, че св. М. К. е получила на 13.01.2016г. в гр. *** нотариални
покани за връщане на машините поради неплащане на лизинговите вноски в седмодневен
срок, който изтекъл на 20. 01. 2016 г. , за което е уведомила подсъдимия и е оставила
показните в офиса му.
Съдът е обсъдил, проверил и отговорил с мотивите си на изтъкнатата защитна теза и
правилно е отхвърлилтвърденията на К., че е заплатил получената строителна техника и
камион. Тези твърдения не са потвърдени с никакви документи – преводни нареждания,
разписки или други документи.
9
Подробно е изяснено как част от машините са били предоставяне на други лица, които са
били убеждавани, че са собственост на фирмата на подсъдимия К. и накрая начина, по който
той се прехвърлил фирмата на лице без никакво имущество и интереси в стопанската сфера.
Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно изяснено от
фактическа страна и по несъмнен начин е доказано участието на подсъдимия в деянието и
това дава възможност да се направят съответните правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е
направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянията, извършени от
подсъдимия. Присъдата е правно обоснована като краен извод за правната квалификация на
деянията. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни
изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи
правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си
първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и
защо е сторил това, дал е отговор на възраженията на защитата и е направил частично
законосъобразни правни изводи.
Настоящата инстанция следва да отчете, че както с обвинителни акт, така и с присъдата
незаконосъобразно е прието, че деянията на подсъдими са извършени във времето, за което
машините са били задържани, използвани и предадени на трети лица от него и накрая
върнати на собственика им. Деянието по чл. 206 ал. 1 НК не е продължено престъпление и
не се извършва през цялото време след присвояването на инкриминираните вещи до
евентуалното им връщане на собственика. Това деяние се довършва в този момент,в който
деецът противоправно престане да признава собствеността над вещите на техния
действителен собственик и започне да третира вещите предмет на престъплението като със
свои. Поведението на дееца впоследствие има значение само дотолкова, ако присвоеното
имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл. 206, ал. 6 от НК. Извършваните след
довършването на деянието разпоредителни действия, държане, използване вкл. и продажби
на трети лица имат отношение само за установяването на умисъла в поведението на дееца да
третира инкриминираните вещи като свои.
Поради изложеното въззивният съд счита, че подсъдимият е извършил деянието на дата 21.
01. 2016 г. в гр. ***, след като е бил уведомен, че собственикът на машините настоява да
тяхното връщане, а той не е сторил това. Въпросът къде физически са се намирали в този
момент инкриминираните вещи и къде са били използвани впоследствие е без значение за
определяне на мястото на извършване на деянието. Поради тази причина подсъдимият
следва да бъде оправдан по отношение на обвинението да е извършвал деянието по чл. 206,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в частта по отношение на времето след 21. 01. 2016 г. и относно
10
посочените местонахождения на вещите, предмет на обвинението впоследствие – в гр. ***.
Тази корекция в правната квалификация на деянието не променя фактическата обстановка
по делото, като също така не налага корекция на размера на определеното на подсъдимия
наказание.
В оправдателната част присъдата не е била протестирана и с оглед забраната да се утежнява
положението на подсъдим без наличието на протест на прокурора или частния обвинител не
е предмет на настоящето производство.
ПО ЖАЛБАТА на защитника на подсъдимия:
Настоящата инстанция счете, че жалбата е неоснователна.
Изложените в жалбите на защитника и пледоарията пред въззивната инстанция доводи се
отнасят за твърдения за допуснато съществено нарушения на процесуалните правила
подсъдността на делото на Благоевградския окръжен съд, за нарушение на материалния
закон и налагането на явно несправедливо наказание.
Видно от съдържанието на обвинителния акт от фактическа и правна страна е посочено, че
подсъдимият е извършил деянието в гр. *** и ***, като при продължавано престъпление
последното деяние, според схващането на прокурора е довършено на до 24.02.2017г. в гр.
***. Подсъдността по чл. 36 ал. 1 и 2 НПК към момента на разпоредителното заседание е
правилно определена от първоинстанционния съд съобразно съдържанието на обвинителния
акт като местоизвършване на престъплението е в гр. ***, който се намира в района на
Благоевградския окръжен съд. Ако след този момент настъпят промени във фактическата
обстановка или правното третиране на наличните факти, то това не променя подсъдността
на съответния съд, тъй като той се произнася по тези въпроси едва със своя съдебен акт. В
настоящия случай според приетата правна квалификация и съответната корекция с
настоящето решение подсъдността би била в Районния съд в гр. Разлог, но това не
представлява каквото и да е нарушение на процесуалните правила, още повече твърдяното в
жалбата на защитника на подсъдимия. Твърдението в жалбата, че при присвоителна дейност
местоизвършване на престъплението е в седалището на ощетеното юридическо лице не
намира опора в закона. При престъплението по чл. 206 ал. 1 НК деянието се извършва във
фактическото местоположение на дееца, в случая в гр. ***, където подсъдимият е отказал да
върне имуществото след получената нотариална покана и изтичане на указания в поканата
срок и по този начин е показал, че не зачита собствеността на лизингодателя, а третира
вещите като свои.
Настоящата инстанция счита, че възражението за нарушение на материалния закон е
неоснователно и незаконосъобразно. За извършване на деянието по чл. 206 ал. 1 НК е
необходимо деецът да е получил владение над вещите на някакво правно основание. В
случая подсъдимият след подписването на приемо-предавателните протоколие получил
фактическо владение над вещите и е започнал да се разпорежда с тях. Наказателната
11
отговорност е лична и се носи от физически лица, които са наказателноотговорни. В случая
физическото лице, което е получилофактически вещите е подсъдимият. След това той е
владял вещите като ги е предавал на различни лица под негов контрол, а след като ги е
присвоил пак той се е разпореждал с част от тях като ги е „продавал“ /макар да не е техен
собственик/ на трети лица от името на друго дружество със собственик бившата съпруга на
К.. В случая е неуместно да се прехвърля наказателна отговорност от другия съсобственик
на „Аристократ 1“ООД- св. Н., който фактически не е владеел инкриминираните вещи, не ги
е присвоявал и не се е разпореждал с тях.
Не е основателно възражението на защитата, че подсъдимият считал вещите за свои
собствени на фирмата му и затова липсвал субективния елемент на деянието. За това се
сочат фактури за платени суми по предварителни договори с пострадалите юридически
лица. Видно от писмените доказателства по делото цената на инкриминираните вещи по
лизинговите договори не е била заплатена. За това са проведени разговори от
лизингодателите и подсъдимия с искане за се заплатят тези вноски или да се върнат вещите.
Чак след това е последвала нотариалната показа до подсъдимия да върне вещите на
лизингодателите, но той е отказал това и по този начин е демонстрирал, че противоправно
счита инкриминираните вещи за свои. Това всъщност е изпълнителното му деяние като няма
законови пречки да се приеме, че невръщайки и задържайки противоправно вещите за себе
си той ги е обсебил.
Не са относими към предмета на делото възраженията кой се явява собственик на
лизингодателите. Те са три различни юридически лица и е без значение в случая кой се
явява собственик на тези лица – дали е соченото юридическо лице или някое физическо
такова.По делото категорично са установени трите собственика на вещите, предмет на
престъплението и е без правно значение кой се явява собственик на тези юридически лица.
Съдът счете, че определеното на подсъдимия наказание към минимума предвиден в закона е
справедливо и с отлагането на изпълнението мус оглед правната квалификация на деянието
и е съобразено с тежестта на извършеното от него и неговите характеристични данни. Не са
посочени от защитата и не са налице основания за намаляване на размера на наказанието.
Поради това жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които
да са основание за отмяна на присъдата.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда№ 901108 от 06.10.2021 г. на Окръжен съд Благоевград по НОХД №
12
344/2019 година като признава подсъдимия Н. Н. К. за невиновен и го оправдава в частта на
обвинението, с която е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.206, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за времето след 21. 01. 2016 г. и в гр. Велинград.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13