№ 141
гр. Плевен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело №
20254400500112 по описа за 2025 година
С решение № 1575/20.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105171 по описа за
2024 година на ПлРС е осъден на основание чл.144 СК Н. Г. Н. да заплаща на
Б. Н. Н. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 09.09.2024 г. до
настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата от 100 лв. до
пълния предявен размер от 450 лева е отхвърлен иска като неоснователен и
недоказан.Отхвърлен е предявеният от Б. Н. Н. против Н. Г. Н. иск с правно
основание чл.149 СК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 2 400 лв. (по 400 лв. месечно), издръжка за периода от 03.11.2023 г. до
16.05.2024 г. като неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78,
ал.1 СК Н. Г. Н. да заплати на Б. Н. Н. сумата от 66.67 лв. деловодни
разноски.Осъдена е на основание чл.78, ал.3 СК Б. Н. Н. да плати на Н. Г. Н.
сумата от 622.22 лв. деловодни разноски.Осъден е Н. Г. Н. да плати по сметка
на РС-Плевен сумата от 144 лева за държавна такса, както и 5 лв., в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Депозирана е въззивна жалба от Н. Г. Н., чрез пълномощник, срещу
решение № 1575/20.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105171 по описа за 2024
1
година на ПлРС, което се обжалва частично - в частта му, в която е осъден на
основание чл.144 СК Н. Г. Н. да заплаща на Б. Н. Н. ежемесечна издръжка в
размер на 100 лв., считано от 09.09.2024 г. до настъпване на законни причини
за изменяването или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
За ответника по въззивната жалба – Б. Н. Н. процесуалният представител
изразява становище, че същата е неоснователна.
Депозирана е въззивна жалба и от Б. Н. Н., чрез пълномощник, срещу
решение № 1575/20.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105171 по описа за 2024
година на ПлРС, което се обжалва частично - в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Б. Н. Н. срещу Н. Г. Н. иск на основание чл.144 СК за
заплащане на ежемесечна издръжка в размер на разликата от 100 лв. до
пълния предявен размер от 450 лева иск като неоснователен и недоказан,
считано от 09.09.2024 г. до настъпването на законни причини за изменяването
или прекратяването, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; в
частта му, в която е отхвърлен предявеният от Б. Н. Н. против Н. Г. Н. иск с
правно основание чл.149 СК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 2 400 лв. (по 400 лв. месечно), издръжка за периода от 03.11.2023 г.
до 16.05.2024 г. като неоснователен и недоказан.
За въззиваемата страна – Н. Г. Н., чрез пълномощник, е депозиран отговор
на въззивната жалба, в който е изразено становище, че въззивната жалба е
неоснователна и се прави искане да бъде отхвърлена, а обжалваното
първоинстанционно решение - потвърдено в обжалваната му част.
Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество –
неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Относно доводите, изложени във въззивните жалби, съдът намира следното.
Във въззивната жалба, депозирана от Н. Н. е посочено, че
първоинстанционният съд не е дал обективна оценка на събраните по делото
доказателства.
2
Крайните изводи на съда са обосновани единствено със съждението, че след
като в предходен период той е получавал възнаграждение в размер на 1 030
лв., а понастоящем получава 1 290 лв., не е намаляла възможността да
заплаща издръжка, но причината за това е повишаването на МРЗ за
страната.Не са оспорени от другата страна писмените доказателства, които
удостоверяват, че той получава месечно възнаграждение в размер на МРЗ за
страната.Към месечните му разходи следва да се прибавят лекарствата,
жизнено необходими за контрол на тежкото хронично заболяване -белодробна
обструктивна болест, диспансеризиран е с тази диагноза, поради което приема
поддържаща терапия, а понастоящем е развил астма, която изисква постоянно
лечение.
От приложеното удостоверение от 19.09.2024 г. е видно, че въззивникът е
реализирал бруто доход за периода от м.09.2023 г. до м.12.2023 г. в размер на
780 лв. месечно, а от м.01.2024 г. до м.08.2024 г. -месечен доход в размер на
933 лв.
От приложената справка от 18.10.2024 г. е видно, че въззивникът
притежава на посочения адрес селскостопански сгради - 10 кв.м. и гараж - 35
кв.м., както и лек автомобил от 17.01.2021 г. с дата на първоначална
регистрация 1999 г.
От ТД Бургас е приложена справка, от която е видно осигурителният му
доход за периода от м.09.2023 г. до м.08.2024 г., като за последният месец е в
размер на 1 297.07 лв.
От приложената етапна епикриза от 19.09.2024 г. е видно, че въззивникът е
диспансеризиран в Белодробна болница от 2014 г., приема поддържаща
терапия, ежемесечно му се изписват лекарства по НЗОК.
От приложените медицински документи се установява и наличието на
астма с преобладаващ алергичен компонент.
От договора за потребителски кредит от 27.06.2023 г. е видно, че е изтеглен
такъв с краен срок на издължаване 16.06.2031 г., като месечната вноска е
около 438.12 лева.
От 01.01.2025 г. МРЗ за страната е в размер на 1 077 лв., поради което следва
да се приеме, че осигурителният доход на въззивника е по - висок от този,
посочен за м.08.2024 г., в размер на 1 297.07 лв.
3
Според становището на въззиваемата минималната дневна надница на
човек, работещ в неговата сфера - строителен работник е 100 лв. на ден.
От доказателствата по делото се установява, че през учебната 2024/2025
година Б. Н. е записана първи курс, редовно обучение в МУ - Плевен по
специалност „Акушерство“.
Има данни за диагноза „поликистоза на яйчниците“ и заболяване на
щитовидната жлеза.
Установява се, че тя не притежава собствено жилище и никакво движимо и
недвижимо имущество, от което да реализира доходи или от което би могла да
се издържа.
Според чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок та
обучение, до навършване на 25 годишна възраст и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
С оглед на гореизложеното правилен е изводът на първоинстанциония съд,
че бащата може без съществени затруднения да заплаща на пълнолетната си
дъщеря месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 09.09.2024 г. - датата
на предявяване на исковата молба, до настъпването на законни причини за
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Задължението за издръжка по чл.144 СК не е безусловно, а се обуславя от
възможността на родителя да дава без особено затруднение издръжката от
наличните, а не от възможните си доходи.
Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, от семейното положение, здравословното
състояние, начина на живот на задълженото лице.
След анализ на доказателствата по делото относно доходите, разходите,
имущественото състояние и здравословното състояние на въззивника
правилно първоинстанционният съд е приел, че заплащането на месечна
4
издръжка в размер на 100 лв. няма да съставлява особено затруднение за
родителя.
Относно въззивната жалба, депозирана от Б. Н., следва да се посочи
следното.
На първо място във в нея се сочи, че представеният писмен документ -
удостоверение изх.№ 26/19.09.2024 г. е с невярно съдържание.
От приложената справка от НАП - гр.Бургас е видно, че за същия период от
същия работодател се посочват доходи с повече от 30% разлика.
Счита също така, че физическо лице с брутен доход от 933 лв. месечно (с
данъци и осигуровки около 700 лв.) може без особени затруднения да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., както и да обслужва кредит в
размер на 439.41 лв. ежемесечно.
Сочи се също така във въззивната жалба, че въззиваемият е здраво
физическо лице, което с оглед на възрастта си има болежки, но съгласно
представените документи не боледува, няма взети болнични, няма ТЕЛК и
намалена работоспособност, т.е. нормално състояние да извършва трудова
дейност в пълен обем, да работи 25 дни месечно по професията строител в
географския район на България № 1 в строителството - област Бургас, като за
тази професия се получава реална сума от 2 500 лева нето.
От представените медицински документи се установява, че освен
горепосочените заболявания бащата има и първична артроза на други
стави.Раменна област.
Не може да се приеме, че реалният му доход е в размер на 2 500 лв. месечно
с оглед на неговата професия, а този, за който по делото са представени
съответните доказателства.
Не би могло да се приеме, че бащата би могъл да заплаща месечна
издръжка са разликата над присъдената сума от 100 лв. до претендираната от
450 лв., т.е. допълнително още 350 лв. месечна издръжка, тъй като това ще
съставлява особено затруднение за него, с оглед на средствата, които са му
необходими за неговата собствена издръжка.Преценката се прави на базата на
конкретно установените по делото факти за неговото материално състояние (
определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1257/2012 г., III г.о.).
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
5
съд е бил сезиран с два иска за различни периоди.До 03.11.2023 г. бащата е бил
осъден на базата на влязло в сила съдебно решение на ПлРС да заплаща
издръжка на непълнолетното си дете чрез неговата майка и законен
представител, като до този момент той е спазвал това свое законово
задължение.
На 04.11.2023 г. Б. Н. е станала пълнолетно лице, което няма решение за
издръжка и я претендира едва сега в това исково производство.На нея не са
превеждани никакви суми, превеждани са на друго физическо лице, без
никакво законово основание, а на база на лична воля и не става ясно
защо.Първоинстанционният съд е счел, че пълнолетната ищца е получила
неприсъдена издръжка, заплатена обаче не на нея, а на свидетел по
делото.Ищцата не е поискала от 03.11.2023 г. до месец май 2024 г. бащата да
заплаща каквато и да било издръжка, а ако той е заплащал суми на друго лице,
това са негови отношения с това лице, а не с ищцата по делото и не са предмет
на предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел, че Н. Н. е спрял да плаща издръжка след
м.май 2024 г., но за процесния период от 03.11.2023 г. до 16.05.2024 г. той е
заплатил издръжка на ищцата от общо 1 220 лв.
Първоинстанционният съд е анализирал представените по делото писмени
доказателства по делото в тази насока.
От тях е видно, че Н. Н. е превеждал посочените суми за издръжка за
съответните месеци на майката на Б. Н. по нейната банкова сметка.
Ценка Алекова е разпитана и като свидетел по делото.
Не се установява и в хода на настоящето производство от страна на Б. Н. да
е предоставена банкова сметка или да е посочен от нея друг начин на плащане,
поради което горепосочените суми по 150 лв. месечно са превеждани по
банковата сметка на майката на Б. Н., но е посочено основанието -издръжка за
съответния месец.
Предвид анализа на представените по делото доказателства правилно е
прието от първоинстанционния съд с оглед на определения размер на
издръжката от 100 лв. месечно, че искът с правно основание чл.149 от СК, с
който се иска издръжка за минало време, е неоснователен в целия си предявен
размер.
6
Във възивната жалба също така е посочено, че не са съгласни с мотивите на
първоинстанционния съд, че Б. Н. следва да заплати на Н. Н. сумата от 622.22
лв. разноски по делото.
В ОВЖ е посочено, че възнаграждението е заплатено от работодателя на Н.
Н., а бъдещото му издължаване са техни вътрешни взаимоотношения.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението за
прекомерност с оглед на чл.78, ал.5 ГПК, изложил е подробни мотиви и с
оглед на изхода на спора е присъдил горепосочената сума.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на решението и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1575/20.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105171
по описа за 2024 година на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7