РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Видин, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101902 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на Б. Н. Б., ЕГН **********
против В. М. Б., ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, във
връзка с чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а от СК.
Твърди се от ищеца, че през 2017 г. в гр. Видин с ответницата са
сключили граждански брак, който е първи и за двамата.
Излага се, че с ответницата от около четиринадесет месеца живеят
разделени. От брака имат едно малолетно дете М. Б. Н., ЕГН: **********,
родено на ******** г. в ******.
Посочва се, че в началото на съвместния им живот, отношенията с
ответницата били много добри. Няколко месеца след сключване на брака
започнали да се проявяват симптоми от психиката на съпругата на ищеца, за
които въобще не е предполагал - всичко започнало с нервност на В., която
нервност бързо се превръщала в ярост спрямо ищеца и всеки друг човек,
който бил покрай нея в този момент. Започвала да си удря главата в пода и
стените, проявявала силна вербална агресия км всеки близък, дори към
невръстното си детенце. За кратък период от време, симптоматиката
ескалирала - станала много раздразнителна, гневна, чупела предмети у дома,
1
бързо преминавала и към физическа саморазправа.
Твърди се от ищеца, че се чувствал уплашен както за него, така и за
здравето на детето им.
Сочи се, че това състояние на ответницата било на приливи и отливи.
В моментите, когато съпругата му се чувствала добре, могли да
разговарят спокойно. В един от тези моменти ищецът я убедил да посети
специалист (болница), за да може да се лекува от заболяването си.
Излага се от ответника, че установил, че още преди да се запознае със
съпругата си, тя е страдала от психични проблеми, за които е била
хоспитализирана няколко пъти в психиатрични клиники.
Посочва се, че през 2017 г., заедно с ответницата, решили да заминат в
******, където могло да е се окаже по-добра медицинска грижа и лечение.
Там В. също била хоспитализирана няколко пъти в различни клиники, за
провеждане на лечение, но резултатът бил краткосрочен.
Твърди се, че отношенията между тях силно се влошили. Липсвало
сътрудничество и комуникация, създадено било напрежение. Преди около
една година, ответницата решила, че иска да се завърне в България.
Сочи се, че ищецът, заедно с детето, останали в ******. В ******
ищецът работи и в същото време, заедно с помощта на родителите му, с които
живеят в едно домакинство в ******, отглеждали и продължават да
отглеждат детето. Ищецът излага, че желае да продължи да живее с детето в
******, тъй като там има осигурена работа и в същото време родителите му
също работят там, живеят в едно домакинство и помагат в отглеждането и
възпитанието на детето.
Излага се, че през 2021 г. Районен съд - Нойвид, ******, с Решение по
преписка № 25 F7/21, е решил да бъдат прекратени родителските права на В.
Б., по отношение на детето М., като определил ищецът самостоятелно да
упражнява родителските грижи по отношение на роденото от брака им дете.
Към исковата молба е представено горецитираното решение и превод към
същото.
Твърди се, че до настоящия момент, с ответницата, когато не е в
състояние на кризи, са разговаряли многократно за състоянието на
взаимоотношенията и бъдещето им, но без положителен резултат.
2
Посочва се, че с ответницата нямат, респективно не споделят общо
семейно жилище, нямат придобито по време на брака им имущество. Ищецът
излага, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 29.09.2022 г.
се иска от съда следното:
1. Да прекрати брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да
се произнася по въпроса за вината;
2. На ищеца да бъде предоставено упражняването на родителките права по
отношение на роденото от брака им дете М. Б. Н., ЕГН: **********, като
бъде постановен режим на лични отношения с майката;
3. Да осъди ответницата по делото да изплаща, чрез ищеца, ежемесечна
издръжка в размер на 170.00 /сто и седемдесет/ лева за малолетното дете
от датата на завеждане на иска;
4. Да разреши на ОД на МВР - Видин, отдел „Български документи за
самоличност“, да издаде международен паспорт за задгранично пътуване
на детето М. Б. Н., ЕГН: **********, със съгласието на нейния баща и
законен представител Б. Н. Б., ЕГН: **********, с постоянеН.дрес в гр.
Видин, без за целта да е необходимо съгласието на майката В. М. Б.,
ЕГН: **********, с постоянеН.дрес в гр. Видин.;
5. Да разреши да детето М. Б. Н., ЕГН: **********, да напуска територията
на Република България, с баща си Б. Н. Б., ЕГН: **********, без за целта
да е необходимо съгласието на майката В. М. Б., ЕГН: **********, като
осъществява пътувания от Република България до ****** и страни от
ЕС, с цел обучение и туризъм, за срок, максимално допустим по закон,
от влизане в сила на решението.
Иска се от съда да допусне предварително изпълнение на постановено
решение в частта по чл. 127а, ал. 4 от СК.
В едномесечния срок от ответницата не е постъпил отговор на исковата
молба. В съдебно заседание същата се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, като заявява, че не възразява да бъде допуснат
развод, но същият да бъде доуснат по вина на ищеца. Моли родителските
права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени за упражняване на
нея.
По делото са събрани писмени доказателства, назначен и изготвен е
3
социален доклад от Д „СП“ – Видин, разпитани са свидетелите Б. К. И.,
М.А.Г., А.С. Б. и М.С. Б..
Воден от събраните по делото доказателства Съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение, съпрузите са сключили брак с
акт за гр. брак № 0105/07.07.2017 г. на Община - Видин. От брака си имат
едно дете: М. Б. Н., родена на ******** г., с ЕГН **********.
Видно от Решение № 111 от 13.06.2022 г. по гр.д. № 450/2021 г. по
описа на ВОС е, че е било образувано производство по чл. 5 от ЗЛС, във
връзка с чл. 336 от ГПК за поставяне под ограничено запрещение на
ответницата, но ОС – Видин е отхвърлил предявения иск като неоснователен
и недоказан. Решението е влязло в сила на 30.06.2022 г.
Видно от приложената по делото съдебно психиатрична експертиза,
изготвена по делото на ОС – Видин е, че ответницата страда от параноидна
шизофрения – ремисия. Вещото лице е отразило, че благоприятното
епизодично протичане с ремисии и липсата на болестна промяна на
личността, съхранените базисни психични годности я правят способна да се
грижи за своите работи и да ръководи действията си.
По делото е назначен и изготвен социален доклад от Д „СП“ - Видин,
който е приет. В същия е отразено, че за детето се грижи неговият баща,
подпомаган от родителите си, като през по-голямата част от времето
семейството, заедно с детето живеят в с. *********, Република ****** в къща
под наем, като по данни на бащата и семейството му жилищните условия са
много добри. В доклада е отразено, че когато се намират във Видин, бащата
отглежда детето М. на адреса на прадядото по бащина линия – гр.
**********, където жилищните условия са отлични и са подходящи за
отглеждане на дете. От социалния доклад е видно, че бащата работи с трудов
договор към немска фирма за изработка на душ кабини с международна
дейност, като той работи на пълен работен ден и има постоянни месечни
доходи. Финансова подкрепа, както и такава в грижите за детето на бащата
оказват и родителите му, които също живеят с него в Република ******, както
и жената, с която бащата живее на съпружески начала. В доклада е посочено,
че бабата на детето по бащина линия – Н.К. работи само до обяд и след обяд
помага в грижите за М., като я взима от детска градина, води я на разходки,
4
готви и домакинства у дома. Отразено е в доклада, че майката живее в гр.
*********** в къщата на баба си и дядо си по бащина линия, където
жилищните условия също са подходящи за отглеждане на дете. Посочено е,
че родителите на ответницата В. са починали и тя разчита на помощ само от
баба си и дядо си по бащина линия. Посочено е, че същата е безработна и
получава пенсия по болест в размер на 221.00 лева. В социалния доклад е
отразено, че детето се отглежда през по-голямата част от времето в ****** от
бащата, подкрепян от неговите родители, сестра м, и приятелката му, като
детето е записано и посещава детска градина в ******. При проведен
разговор с детето социалните работници установили, че същото е много
привързано към бащата, който полага основните грижи за него, също така към
баба си и дядо си по бащина линия, с които живее. Посочено е, че връзката на
детето с майката, която живее в България не е прекъсната и че когато детето е
в гр. Видин майката го вижда и прекарва време с него.
Разпитаният свидетел Б. И. – дядо по бащина линия на ищеца сочи, че
страните по делото са разделени. Излага, че знае, че ответницата има
психическо заболяване, свидетелства за случаи, в които виждал ответницата
да крещи на детето и сочи, че същото се страхувало от нея. Твърди, че бил
свидетел, когато страните се връщали от ****** и отсядали при него, че
ответницата не си пиела лекарствата, разсипвала ги навсякъде и детето
пълзяло към тях.
Разпитаната свидетелка М.Г. сочи, че познава страните по делото, тъй
като е леля на майката на ищеца. Сочи, че детето заедно с баща си и баба си и
дядо си по бащина линия живеят и работят преимуществено в ******, както и
че тя също е била в ****** и е помагала в отглеждането на детето. Сочи, че
ответницата била в клиника в ******, за да се лекува, но после не желаела да
си пие лекарствата. Излага, че в ****** социалните служби казали на бащата
и на другите членове на семейството, ответницата да не остава сама с детето,
даже твърди, че подписали документи, че те ще отговарят за детето. Твърди,
че ответницата постоянно крещи на детето, дава му да си играе с ножици,
надвесва го през балкона да гледат играчки и т.н. Поддържа, че ответницата
от около две години живее в България.
Разпитаният свидетел А.Б.. – дядо по бащина линия на ответницата
сочи, че страните живели в ****** с детето, като В. се прибрала преди около
5
две години от там и сега живее при него в гр. Видин. Сочи, че ответницата е
безработна и получава пенсия по болест във връзка с психичното си
заболяване. Излага, че той има павилион в двора си и ответницата работи при
него, но не получава трудово възнаграждение, а получава пари от продажбите
в павилиона. Твърди, че ответницата работи непрекъснато при него, не пие
алкохол, чисти, пере и готви и се грижи за него. Излага, че според него тя би
могла да полага достатъчно грижи за детето, сочи, че когато детето е във
Видин, идва при ответницата, тя му прави подаръци и му праща такива в
******. Сочи, че ответницата се прибрала от ******, тъй като твърдяла, че
майката на ищеца оказва психически тормоз върху нея. Ответницата
твърдяла, че два пъти е била бита от ищеца. Свидетелят твърди, че не е
виждал агресия от ответницата към детето. Излага, че същата била в
психиатрични клиники на два пъти в ******, за да се лекува, както и че той
завел дело в България за поставяне под ограничено запрещение на
ответницата с идеята същата да си пие лекарствата. Сочи, че не е проявявала
агресия спрямо него, само спрямо баба си.
Разпитаният свидетел М.Б.. – брат на свидетелят А.Б.. сочи, че познава
страните и че същите не живеят заедно от около три години. Твърди, че към
настоящия момент В. няма психични проблеми, излага, че знае, че
ответницата се върнала в България, тъй като се оплаквала от тормоз от страна
на свекърва си. Сочи, че ответницата работи в барчето на брат му, който е
неин дядо и взима парите от продажбите, като получава и пенсия. Поддържа,
че като се връщала от ****** била много агресивна, но след петнадесет дни
ставала добра и мила.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите в тази им част, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
При така установените по делото факти и обстоятелства, Съдът
намира че са налице условията на чл. 49 от СК.
В брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
израз на което е настъпилата фактическа раздяла между съпрузите. Бракът е
изчерпан от съдържание и запазването му не оправдава целите, които би
следвало да има. Брачната връзка съществува само формално, а това не е в
интерес на съпрузите и обществото.
По изложените съображения, които Съдът прецени като важни
6
обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между страните
следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без Съдът да взима отношение по въпроса за
вината, съобразявайки се с волята на ищеца, изразена в съдебно заседание.
В хода по същество ответника претендира,че вината е на ищеца,по
което искане обаче съдът не следва да взима отношение,тъй като е
несвоевременно направено.
С оглед обстоятелството, че не се претендира промяна във фамилното
име на ответницата, същата ще запази фамилното си име Б..
От данните по делото и ангажираните доказателства се налага извод, че
понастоящем грижите за детето се полагат от баща му, който е осигурил
условия за неговото правилно физическо, психическо и Н.вствено развитие, а
така също и че при отглеждането, възпитанието и издръжката на детето
бащата е подпомаган от своите родители. С оглед изложените данни, че
детето е изключително привързано към бащата и неговото семейство, данните
за психическо заболяване на майката, данните за трудовата заетост на
страните, посочени в социалния доклад, съдът счита, че в изключителен
интерес на детето ще бъде упражняването на родителските права да бъде
предоставено на бащата, като местоживеенето му се съобрази с този факт.
По отношение на режима на лични контакти на майката с детето, Съдът
счита, че следва да се определи следният такъв, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 часа, както и
по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, след което да го връща по местоживеенето му при бащата.
По отношение претенцията за издръжка на детето по чл. 143 от СК,
Съдът счита същата за основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва
да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от
7
друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето М.,
както и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от бащата,
докато майката не участва в издръжката.
Съдът приема, че с оглед възрастта, здравословното състояние на
ответницата и трудовите й доходи, същата следва да заплаща месечна
издръжка на детето в минимален размер.
С оглед факта, че тя е родител на детето и е освободена от грижите по
него, то по отношение на нея се поражда задължението за осигуряването на
месечната му издръжка, независимо дали се намира в трудови
правоотношения или не, което задължение произтича от императивният
характер на чл. 139 от СК.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани
доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че
такава се дължи.
Ищецът претендира издръжка в размер на 170.00 лева месечно, считано
от подаване на исковата молба в съда.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка
на детето М., което е на 4 години са необходими 300.00 лв., от които 170.00
лв. следва да заплаща ответницата, а останалите ще се осигуряват от бащата.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните
нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед възрастта му, както и че в така
визирания размер издръжката е съобразена и с възможностите на
ответницата. На първо място следва да се отбележи, че определената
издръжка е в законоустановения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, според която норма минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Дори и при
липса на доходи за ответницата съществува не само морално, но и законово
задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилите пълнолетие
свои деца.
При определяне размера на издръжката Съдът отчете също и
обстоятелството, че ответницата не участва в издръжката на детето си.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплаща
8
на малолетното си дете, чрез неговият баща и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 170.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на задължението за издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не
постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2
СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът,
даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо
съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да
включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски
съюз и пр. Съдът извършва прецеН. в интерес на детето ли е да напусне
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай
с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване
извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, (например здравословното му състояние), но
и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа
и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда
държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително
пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава –
решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС. Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по
гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на
разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето – когато детето е непълнолетно и макар и
ограничено дееспособно е формирало и изявило воля за пътуване в чужбина,
срокът на разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен
предвид сравнително малката вероятност за злепоставяне на интересите му
през периода на непълнолетие.
9
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
бащата и родителите му живеят и работят в Република ******, както и че
детето е записано на детска градина там, поради което и с оглед
гореизложеното, съдът намира иска с правно основание чл. 127а от СК за
основателен и доказан. Срокът на разрешението следва бъде определен за
срок от 5 /пет/ години.
В исковата молба е направено искане за допускане на предварително
изпълнение на решението. Съдът намира същата за основателна. На
основание чл. 127а, ал. 4 от СК, вр. чл. 242, ал. 2, т. 3, предложение второ от
ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението,
също така предварително изпълнение на решението следва да бъде допуснато
и в частта относно присъдената издръжка.
Окончателната държавна такса, която Съдът определя на 40.00 лева,
следва да се заплати от двете страни съразмерно.
Във връзка с изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а именно
сумата в общ размер от 254.88 лв., като с оглед чл. 329 ГПК разноските
остават за страните така, както са направени.
Водим от горните съображения Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Б. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ************ и В. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***************, сключен с акт за гр. брак № 0105/07.07.2017 г. на
Община-Видин, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без да се
произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото
от брака непълнолетно дете – М. Б. Н., ЕГН ********** на бащата Б. Н. Б.,
ЕГН **********, като майката В. М. Б., ЕГН ********** ще има право да
вижда и взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 часа, както и по 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, след
10
което да го връща по местоживеенето му при бащата.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *************** ДА
ЗАПЛАЩА на детето си М. Б. Н., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител Б. Н. Б., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 170.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
08.09.2021 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за
даването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката В. М. Б.,
ЕГН **********, да бъде издаден задграничен паспорт за пътуване в чужбина
на детето М. Б. Н. с ЕГН **********, а така също и детето, придружавано от
своя баща Б. Н. Б., ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република
България до Република Германия и в държавите от Европейския съюз, без
ограничение на броя на пътуванията за период от пет години, считано от
влизане на решението в сила.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК, предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Видин окончателна държавна такса в размер на 20.00 лв., както и
държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 254.88
лв., както и 5.00 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Видин окончателна държавна такса в размер на 20.00 лв., както и 5.00 /пет/
11
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на решението за прекратяване на брака жената ще
продължи да носи фамилното си име Б..
Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12