Решение по дело №87/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на З. И. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000031 от 06.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на същата е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като лицето, което е управлявало автомобила, собственост на жалбоподателката е притежавало свидетелство за управление на МПС, издадено от Кралство Белгия. Иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката И., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от страна на жалбоподателя.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.02.2025 г., около 09:04 часа, по Обходен път север, до кръстовището с [улица], служители на РУ към ОД на МВР – Ямбол спрели за проверка лек автомобил Л. Р. Р. Р. с рег. № [рег. номер]. В хода на самата проверка се установило, че същият е собственост на жалбоподателката З. И. и се управлява от И. М. В.. Последният представил СУМПС, издадено от Кралство Белгия, но извършващите проверката полицейски служители преценили, че същото е представлява неистински документ и му съставили АУАН № 3537066 от 04.02.2025 г., в който посочили, че В. е неправоспособен водач, а представеното от последния свидетелство за управление на МПС № **********, било предадено от него с Протокол за доброволно предаване от същата дата.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000031 от 06.02.2025 г., Началникът сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП наложил на жалбоподателката З. И. принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Видно от приложеното към делото Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.04.2025 г., И. В., който е управлявал автомобила на жалбоподателката към момента на проверката, е привлечен в качеството на обвиняем затова, че на 04.02.2025 г., около 09:04 часа в [населено място], на [улица]до кръстовището с [улица], пред Г. В. В. и И. П. И. – мл. инспектори в група патрулно-постова дейност при РУ – Ямбол, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – Свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № **********, на което е придаден вид, че е издадено от надлежен орган на Кралство Белгия на името на И. В., с цел да докаже правоспособността си да управлява моторно превозно средство – лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Към делото е приложена и Експертна справка № 43/2025 г., от която е видно, че представеният за изследване документ – Свидетелство за управление на МПС № **********, издадено от Кралство Белгия на името на И. В., представлява (неистински) фалшив документ.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящия казус, видно от данните по делото, при извършената проверка лицето, което е управлявало автомобила, собственост на жалбоподателката, е представило свидетелство за управление на МПС, което било издадено от Кралство Белгия, за което проверяващите се усъмнили, че представлява неистински документ и съставили АУАН затова, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Именно затова е издадена и оспорената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка. Доколкото обаче последната е издадена по отношение на друго лице – З. И., която е собственик на автомобила и която е жалбоподател в настоящото производство, следва да се установи, че същата е знаела, че автомобилът й се управлява от лице, което е неправоспособно. Предвид факта, че В. е използвал свидетелство за управление, издадено от Кралство Белгия, не може да се приеме, че И. е знаела, че това свидетелство представлява неистински документ и че той е неправоспособен. За установяване на неистинността на един документ са необходими специални знания, които жалбоподателката не притежава. Отделно от това, за да се приеме, че един документ действително е неистински, той следва да бъде признат от съда за такъв. В случая наказателното производство, което се води срещу В. досежно използването на неистински документ – въпросното СУМПС, издадено от Кралство Белгия, не е приключило. Следователно, към момента на издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не е установено, че СУМПС е неистинско, т.е. не е установено, че е налице извършено от страна на В. нарушение, изразяващо се в управление на МПС без същият да е правоспособен водач.

С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000031 от 06.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката И. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които възлизат на общо 1010 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 1 000 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответната страна, съдът намира същото за неоснователно, доколкото това възнаграждение е определено в съответствие в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от горното, Я А С, първи състав

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000031 от 06.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на З. И. И. от [населено място], [адрес], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [кантора], чрез адв. И. Г., на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на същата е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок 6 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Ямбол да заплати на З. И. И. сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева за направените по делото разноски.

Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .