№ 32
гр. Плевен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430201984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2400059 от 22.03.2024г.
на *** на Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление с.***, сградата на кметството, представлявано от М. Г. Г. с ЕГН:
**********, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за
нарушение на чл.220, ал.1, във вр.чл.228, ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** с ЕИК *** представлявано от М. Г. Г., който го обжалва и
моли съдът същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и
не се представлява.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, не се
представлява. Постъпила е молба от юрк. ***, която моли да бъде даден
ход на делото в нейно отсъствие като поддържа жалбата по същество. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Видно от представения по делото акт за установяване на
1
административно нарушение № 15 - 2400059 от 12.02.2024г., съставен от Б. А.
Н. на длъжност *** при Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Плевен и в
присъствието на свидетеля И. М. Д., при извършване на проверка на
12.02.2024г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
гр.Плевен се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото
законодателство, а именно работодателят „*** -*** - *** с.*** не е изплатил в
законоустановения срок - до 31.12.2023г. обезщетение за неспазено
предизвестие на *** с ЕГН: ********** на длъжност, „оператор
металорежещи машини“ след прекратяване със Заповед № ЗПТД-0010/
06.11.2023г. на трудовия й договор № 64/12.11.2021г. считано от 06.11.2023г.,
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, т.е. до 31.12.2023г., с което е нарушил чл.220,
ал.1, във вр.чл.228, ал.3 от КТ.
До момента на съставяне на настоящия акт, работодателят не е
представил доказателства за изплащане на обезщетението. Акта е съставен в
отсъствие на нарушителя, след неявяването му и неизпращане на надлежно
упълномощен представител на 12.02.2024г. в 9,30 часа, за което е призован на
три известни на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен адреса.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От показанията на св. Б. А. се установява, че към момента на
проверката е заемал длъжността *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен. Установява се, че на 12.02.2024г. при извършена документална
проверка на *** било установено, че работодателят не е изплатил в
законоустановения срок, а именно 31.12.2023 година обезщетение за
неспазено предизвестие на ***. Сочи, че до момента на съставяното на АУАН
от страна на дружеството жалбоподател не били представени документи за
изплащане на обезщетението. Показанията на Б. А. се потвърждават и от
показанията на св. И. Д. присъствала при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН.
Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Б. А. и И. Д..
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна.
При издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от
закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е
яснота относно визираното административно нарушение, както и
съответствие между описанието му от фактическа страна и правна му
квалификация.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
2
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.Нарушението е надлежно
индивидуализирано, като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение, с посочване на всички правнорелевантни обстоятелства във
връзка с извършването му – време, място, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Вярно е,
че разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ не установява задължение, а
регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на
трудовото му правоотношение да получи парично обезщетение за
неизползвания от него платен годишен отпуск, но на това негово право
съответства задължението за работодателя по чл. 228, ал. 3 от КТ да му го
изплати, при това в определен срок - не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. При не
изпълнението на това задължение кореспондира санкцията по чл. 414, ал. 1 от
КТ. Действително, работникът разполага и със защита по исков ред, но тя не
изключва административнонаказателната отговорност на работодателя.
Гражданската и административнонаказателната отговорност подлежат на
кумулация и наличието на едната не изключва носенето на другата, тъй като
двете преследват различна цел – едната има репарационен характер
(имуществената или още наречена гражданска), а другата – чисто санкционен,
превъзпитателен такъв (административнонаказателната). Поради това фактът,
че законът допуска работникът или служителят да претендира изплащане на
дължимото обезщетение по гражданскоправен ред, не изключва възможността
на държавата да санкционира работодателя и съответно реализирането на
административнонаказателната отговорност за това нарушение по реда на
ЗАНН.
Относно процесното административно нарушение касационният
състав намира, че не са налице основанията за прилагане на чл. 415в от КТ или
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките, визирани в
посочените текстове. За нарушения на трудовото законодателство е налице
специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства
3
приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл. 28 от ЗАНН, и той е
регламентиран в разпоредбата на чл. 415в от КТ, според ал. 1 на която, за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лева. В случая няма данни, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му. От събраните по делото
доказателства, а това не се оспорва от жалбоподателя е видно, че
обезщетението е платено на две части- на 26.02.2024 г. - сумата 400 лв. и на
25.03.2023 г. -сумата 410, 00лв / след издаване на наказателното
постановление/. Не е налице втората предпоставка – за работника да не са
произлезли вреди. Посоченият в АУАН и НП работник е претърпял такива под
формата на пропусната полза – неувеличаване на имуществения му
патримониум, като не е получил дължимото му се обезщетение.
Приложима в случая се явява санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от
КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева. Според
настоящата инстанция административнонаказващият орган е определил
санкция, в размер над минималния, като не е изпълнил задължението си да
индивидуализира този размер. При определянето му органът е следвало да
съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а мотиви за
преценка на така определеното и наложено наказание не са посочени. По
делото не са представени доказателства за други нарушения от същия вид
извършени от нарушителя, които да обосновават налагане на санкция над
минималния размер. Според настоящата инстанция, при определяне на
размера на имуществената санкция не са спазени изискванията на чл. 27 от
ЗАНН, като целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с
имуществена санкция в по-малък размер към минималния размер на
санкцията предвиден в закона. Ето защо, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от
ЗАНН наказателното постановление следва да бъде изменено, като се намали
размера на наложената имуществена санкция до сумата от 1500 лв., като този
размер на санкцията е съответен на прогласените в чл. 13 от ЗАНН цели.
По тези съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление № 15-2400059 от 22.03.2024 г. на *** на ДИТ Плевен следва да
бъде изменено в частта за наложената имуществена санкция.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-2400059 от 22.03.2024г. на
*** на Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен, с което на *** с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление с.***, сградата на кметството,
представлявано от М. Г. Г. с ЕГН: ********** в качеството му на работодател
на основание чл.416 ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно
4
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.220, ал.1, във вр.чл.228, ал.3 от КТ като намалява размера
на имуществената санкция на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "*** ***-*** с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление с. ***, сградата на кметството, представлявано от представлявано
от М. Г. Г. с ЕГН: ********** да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" гр. София, сумата от 80, 00/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5