Р Е Ш
Е Н И Е
№ 728 /24.11.2016 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 5 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Н.С.Г., чрез пълномощника му адвокат Димитър Кирилов Николов, с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Г.С.А., С.М.А. и Б.Н.М..
Ищецът твърди, че с влязло в сила Определение № 108 от 18.11.2015 г. по НОХД № 1058/2015 г. на Районен съд Хасково било одобрено споразумение, с което ответникът Г.С.А. бил признат за виновен в това, че на 29.10.2015 г. в гр. Хасково в „Спешно отделение" при МБАЛ Хасково АД му причинил в качеството на лекар специализант по хирургия, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на носа, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като макар и непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 54 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години. В наказателното производството се установило, че Г.С.А. живеел при родителите си – ответниците С.М.А. и Б.Н.М.. Макар и непълнолетен той отговарял за причинените от него вреди по силата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, след като бил в състояние да разбира или ръководи постъпките си по време на извършване на вредоносното деяние. Родителите му пък следвало да отговарят на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Сочи се и че в резултат на нанесения побой, ищецът почувствал силни болки в областта на носа и главата, получил кръвотечение от носа, охлузване на гърба на носната пирамида. Поради това постъпил по спешност за лечение в отделение УНГ на МБАЛ Хасково АД, където на 30.10.2015 г. му била направена операция за открито наместване на фрактура на носа. Телесните му увреждания довели до разстройство на здравето му и три дни болнично лечение. След изписването от болницата били проведени контролни прегледи на 10-тия и 25-тия ден. Последиците от нараняването на носа, изразяващи се в затруднено дишане, отшумели за период от няколко месеца. Наложило се ищецът да ограничи контактите си с хора заради травмата на носа си и външния си вид, което наред с болките му причинили и психически неудобства, поради характера на работата му като лекар. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупването на носа, оперативната интервенция, затрудненията в дишането и видимите белези, създаващи допълнително психическо неудобство при контакт с хора, вследствие на причинени му виновно от Г.С.А. телесни увреждания на 29.10.2015 г. в гр. Хасково в „Спешно отделение" при МБАЛ Хасково АД, който към тази дата е бил непълнолетен син на С.М.А. и Б.Н.М., живеещ при тях и над когото те са упражнявали родителските права, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 29.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответниците Г.С.А. и С.М.А., чрез назначения им особен представител адв. М.Г., оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че с поведението си ищецът създал условия и допринесъл за вредоносния резултат, т.е. било налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от негова страна на ищеца за настъпване на резултата. Предизвикателното му поведение, обидните и пренебрежителни думи към ответника Г.С.А., изобщо всички действия на ищеца, несъвместими с упражняването на лекарската професия, предизвикали гняв и безсилие у първия ответник и намерили израз в нанасяне на удар на ищеца, довел до причиняване на лека телесна повреда.
Ответницата Б.Н.М. не изразява становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Определение № 108 от 18.11.2015 г. по НОХД № 1058/2015 г. на Районен съд Хасково е одобрено споразумение, с което ответникът Г.С.А. е признат за виновен в това, че на 29.10.2015 г. в гр. Хасково в „Спешно отделение" при МБАЛ Хасково АД е причинил на Н.С.Г. - лекар специализант по хирургия, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на носа, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 130, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години.
От представеното заверено копие на Епикриза от отделение УНГ при МБАЛ Хасково АД се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 30.10.2015 г. и е бил изписан на 01.11.2015 г., като там му е била извършена операция за открито наместване на фрактура на носа и му е бил издаден болничен лист за три дни.
От показанията на свидетелката П. К. Г. – майка на ищеца, се установява описаното в исковата молба деяние, както и че оздравяването му продължило около един месец. Сочи, че дълго време той бил с потиснато настроение и си стоял вкъщи.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е получил открито счупване на костите на носа, което увреждане е причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и е могло да се получи от удар с ръка, по начина и при обстоятелствата отразени в наказателното производство. Срокът за възстановяване от счупването е до 20 дни, като възможна последица от травмата на носа е за по-продължителен период от време пострадалият да е имал известни затруднения в носното дишане, които са отзвучали. Несъмнено травмата му е изисквала провеждане на болнично лечение, за който период ищецът е бил неработоспособен.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни по следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическите състави на горецитираните разпоредби, а именно: осъществяването на описаното в исковата молба противоправно виновно поведение от първия от тях, от което да са настъпили претендираните неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието му; както и че към датата на увреждането той не е бил пълнолетен, а останалите двама ответници са негови родители, като са упражнявали родителски права спрямо него и той е живеел при тях. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
В случая не се спори, а и от приетото влязло в сила Определение № 108 от 18.11.2015 г. по НОХД № 1058/2015 г. по описа на Районен съд Хасково се установява, че Г.С.А. е признат за виновен в това, че на 29.10.2015 г. в гр. Хасково в „Спешно отделение" при МБАЛ Хасково АД е причинил на Н.С.Г. - лекар специализант по хирургия, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на носа, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК този съдебен акт е задължителен за настоящия състав относно това дали деянието е извършено от първия ответник, неговата противоправност и виновността му. От съдържащото се в кориците на НОХД № 1058/2015 г. по описа на Районен съд Хасково свидетелство за съдимост на Г.С.А. се установява, че С.М.А. и Б.Н.М. са негови родители. По делото не се твърди, а и липсват доказателства някой от тях да е лишен от родителски права, или след развод те да са предоставени само на единия родител, нито непълнолетният да е еманципиран поради сключен преди навършването на пълнолетие брак, да е осиновен или настанен извън семейството към датата на увреждането. От друга страна, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно - чл. 126, ал. 1 СК, за каквито в случая няма данни. Ето защо следва да се приеме, че към момента на причиняването на вредата родителите са упражнявали родителските права и детето е живеело при тях. На следващо място, от събраните гласни доказателствата и от кредитираното заключение на вещото лице д-р Х.Е. се установява настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от процесното деяние на първия ответник. Безспорно е, че ищецът е претърпял болки и страдания от счупването на костите на носа му и последвалото оперативно лечение и възстановяването след това, както и че е преживял емоционален стрес и психическо натоварване от увреждането. При преценката относно размера на дължимото обезщетение за тези вреди следва да се съобразят възрастта на ищеца, вида и характера на причиненото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено, интензитета и продължителността на болките и страданията, настъпилите ограничения в живота на пострадалия, възникналите психически проблеми. Изхождайки от изложеното, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и общоприетия критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 500 лв. Върху тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането по арг. от чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й изплащане. Съгласно задължителната съдебна практика, когато искът на увреденото лице е насочен срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Въпреки дадените изрични указания още с Определение № 726/30.05.2016 г. ответниците не ангажираха никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба твърдения за съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове са частично основателни и доказани за сумата от 2 500 лв., поради което следва да бъдат уважени до този размер, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000 лв. – да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че само ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 250 лв. Възражението на особения представител на ответниците Г.С.А. и С.М.А. по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е съобразено с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на РС-Хасково държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 100 лв., както и сумата от 580 лв. за възнаграждение на назначения особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********, С.М.А., ЕГН ********** и Б.Н.М. ЕГН **********, трима с адрес: ***5, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 48, ал. 1 ЗЗД, да заплатят солидарно на Н.С.Г., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. "Васил Друмев" № 13, ет. 4, сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на костите на носа, оперативна интервенция, затруднения в дишането и видими белези, създаващи допълнително психическо неудобство при контакт с хора, вследствие на причинени му виновно от Г.С.А. телесни увреждания на 29.10.2015 г. в гр. Хасково в „Спешно отделение" при МБАЛ Хасково АД, който към тази дата е бил непълнолетен син на С.М.А. и Б.Н.М., живеещ при тях и над когото те са упражнявали родителските права, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждането – 29.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********, С.М.А., ЕГН ********** и Б.Н.М. ЕГН **********, трима с адрес: ***5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Н.С.Г., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. "Васил Друмев" № 13, ет. 4, сумата от 250,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********, С.М.А., ЕГН ********** и Б.Н.М. ЕГН **********, трима с адрес: ***5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 680,00 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./