Определение по дело №4408/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 578
Дата: 9 март 2017 г.
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20165220104408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2016 г.

Съдържание на акта

 

       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    

 

                                  09.03.2017 година                    град  Пазарджик

 

Пазарджишкият  Районен съд   ХІ граждански състав

На  девети март    две хиляди  и седемнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

Като разгледа докладваното от Районен съдия  РАЛИНОВА

Гражданско  дело № 4408  по описа на съда  за 2016 година

 

Производството е по реда на чл.140  от ГПК.

                             ДОКЛАД    /проект/

По чл.146 от ГПК

 

            В  подадената искова молба  от С.Т.П., с ЕГН ********** и С.Т.Й., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адвокат Б.Д.  срещу  ДОНЧО С.Ш., с ЕГН ********** ***, НАДКА Н.Ш., с ЕГН: ********** *** и С.А.Р., с ЕГН: ********** *** се твърди, че били собственици на общо 116/144 идеални части от следните четири недвижими имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.Цар Асен, обл.Пазарджик, възстановени с Решение № 30/2 на Поземлена комисия- Пазарджик за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Цар Асен, а именно:

1.Поземлен имот № 015026, в местността „Песо поле", с площ от 3.878 дка, с начин на трайно ползване Нива, четвърта категория;

2. Поземлен имот №018016, в местността „Черклен", с площ от 23.918 дка, с начин на трайно ползване Нива, шеста категория;

3. Поземлен имот № 028044, в местността „Дюс кория", с площ от 16.578 дка, с начин на трайно ползване Нива, четвърта категория;

4.Поземлен имот № 029029, в местността „Червенината", с площ от 4.269 дка, с начин на трайно ползване Нива, седма категория.Твърди се,че видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 37, том XIII, н.д. № 1940/2016г. по описа на Анета Илкова -Нотариус peг. №423 - 18/144 идеални части от тези земеделски имоти те притежавали по наследство от техният баща Тодор Георгиев Присадников, починал на 17.05.1995г., който от своя страна бил наследник на общия наследодател Георги Атанасов Присадников, бивш жител на с.Овчеполци, починал на 04.02.1953г.

Останалите общо 98/144 идеални части били закупили от другите наследници и съсобственици, видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том XIII, н.д. № 1939/2016г. на Анета Илкова-нотариус peг. № 423.Твърди се още в исковата молба, че преди около месец разбрали, че двама от другите съсобственици Д.Ш. и Н.Ш. били подписали пълномощно с peг. № 2366 и 2367, /том 1, акт № 30 от 06.07.2016г. на нотариус peг. № 168 Петкана Минева / на С.Р. да сключи от тяхно име договор за аренда за гореописаните недвижими имоти.

При направена от  тях справка в Агенция по вписванията  установили, че на 08.07.2016г. използвайки това пълномощно Сивия Р. била сключила сама със себе си договор за аренда вх.рег. № 6426/11.07.2016г. за тези четири земеделски земи. Съгласно този договор тя била взела под аренда описаните по 4 броя земеделски земи са срок от 25 стопански години за сумата в размер на 2000 лева общо за целия период за всички имоти, която  била заплатила авансово при подписване на договора. Ищците твърдят, че категорично не били съгласни със сключения договор за аренда и уговорените в него клаузи. От началото на годината били в преговори с останалите съсобственици за изкупуване на техните идеални части от имотите, което към настоящия момент било факт.Това била и причината, поради която многократно били заявявали на ответниците Д. и Н. Шопови, че не желаели имотите да се отдават под аренда за толкова дълъг период, а пък още по- малко за такава смешна сума, тъй като имали свои планове за тях, съгласно притежаваните от тях идеални части.Твърдят, че реално те не били страна по договора за аренда, но съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗЗД договорът пораждал действие спрямо трети лица в предвидените в закона случаи. Такъв бил случаят, при който само един от съсобствениците можел да отдаде под аренда земеделски имот и това имало действие спрямо останалите съсобственици съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Излагат се доводи, че в  настоящия случай договорът бил сключен само от двама от съсобствениците, като той имал действие и по отношение на останалите съсобственици т.е. имало действие и спрямо тях.

Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ когато договорът за аренда бил  сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждали съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Цитираната разпоредба гласяла, че всеки съсобственик участвал в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. С оглед на така цитираните разпоредби се налагал изводът, че когато някой от съсобствениците имал претенции, то тези отношения се уреждали между съсобствениците съобразно квотното съотношение на съсобственост, както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията / в т.см. определение № 102 от 25.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 4108/2013 г., II т. о., ТК./             В случая обаче те не желаели да си уреждат правата по този ред, тъй като договореното арендно плащане било крайно недостатъчно, дори символично  за да го приемат и да потърсят техният дял от него. Периодът също бил прекалено дълъг  за да го приемат, тъй като след двадесет и пет години ако били живи, те нямало да са в състояние да се възползват активно от правото им на собственици. Реално с имотите им,са се разпоредили съсобственици, които общо притежавали 2/48 идеални части от тях или около 5%, а те които притежавали 81% от собствеността нямали възможност да ги използват или пък да получат справедливо заплащане за ползването им. Освен това в чл.24 ал.2 от договора било заложено, че обезщетението за пропуснати ползи и причинени вреди в следствие лишаване на арендатора от ползване на арендованата земя бил в размер на 20 000 лева. Тази договорка противоречала категорично на принципа за справедливост и съразмерност в правото, тъй като била абсолютно незаконосъобразна и неправилна да се уговори толкова голямо обезщетение при положение, че сумата която била получена по договора за целия периода е едва 2000 лева.С оглед твърденията им считат, че сключения договор за аренда бил нищожен, тъй като противоречал на закона и накърнявал добрите нрави. Накърняването на добрите нрави се състояло от една страна в нееквивалентността на престациите - отдадени са под аренда 48.643 дка земеделска земя за срок от 25 години за обща сума от 2000 лева или по 1.64 лева на декар за една година. От друга страна било крайно несправедливо всички останали съсобственици, неучаствали при сключване на договора за аренда и притежаващи останалите 95% от собствеността върху имотите да бъдат лишени от възможността да ги използват през следващите 25 години съобразно правата си, както и да бъдат лишени от възможността да получат нормално и съобразено с пазара справедливо заплащане.Твърди се, че договорът бил нищожен и поради обстоятелството, че упълномощеното лице С.Р. не е имала право да договаря сама със себе си, а е следвало само да представлява упълномощителите при сключването на договора за аренда, а не да отдава имотите сама на себе си. В пълномощното липсвало изрично изразено съгласие на упълномощителите упълномощеното от тях лице да сключи договор за аренда само със себе си.

Молят съда да приеме, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД било налице, когато се нарушавал правен принцип, който можело и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му било проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива били принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.

Във връзка с гореизложеното се моли съдът да постанови съдебно решение ,с което да да прогласи нищожността на договор за аренда вх.рег.           № 6426/11.07.2016г., акт № 203, том ІІІ на СВ при PC Пазарджик, сключен между ответниците за целия период от 25 години, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на съгласие от страна на упълномощителите към упълномощеното лице за договаряне сам със себе си.

Молят съда да им присъди  сторените по делото разноски.

          Представени са писмени доказателства.

          Формулирани са доказателствени искания, а именно:

          Молят съда, да  бъде изискано нотариално заверено пълномощно с peг. № 2366 и 2367, том 1, акт № 30 от 06.07.2016г. на Нотариус peг. № 168 от нотариус Петкана Минев.

        Молят съда да допусне  изслушването на съдебно-икономическа експертиза  от вещо лице със съответната квалификация, което след като се запознае с материалите по делото и при необходимост посети четирите земеделски имота да отговори на въпросите:

         Каква е цената за отдаване под аренда за всеки от имотите за една стопанска година?

         Какъв е средния добив от декар при отглеждане на пшеница и рапица в процесиите имоти?

        Каква е покупно-продажната цена на килограм пшеница и рапица?

        Молят съда, да допусне  до разпит трима свидетели при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата  твърдени в исковата молба.

 

          Постъпило е писмено становище  от ответницата С.А.Р., чрез процесуалният и представител адвокат Андрей Атанасов в срока за писмен отговор, като заявява, че предявения иск е допустим, но претенцията била неоснователна.Оспорва се представената от ищците фактическа обстановка. Същата  не отговаряла на обективната истина. На първо място  ответницата счита, че е имала представителна власт да договаря сама със себе си към момента на сключването на договора за аренда и съобразно посочения в исковата молба чл.3, ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията му към момента на сключването на договора,то определено ищците били обвързани от така сключения договор.

        Представя се  пълномощното с peг. № 1867 и 1868, том 1, акт. № 101 от 13.07.2016 г. на нотариус Весела Гайдаджиева, като съответно в същото определено били делегирани правата на ответницата по смисъла на чл. 38 от ЗЗД и респективно имало съгласие за сключването на договора за аренда с посочените условия, което водело до извода, че същият не бил недействителен на това основание.

На второ място ответницата оспорва обстоятелството договорът за аренда да противоречи на добрите нрави. Счита, че същия по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД и съответно бил напълно валиден, което навеждало за пълната неоснователност на исковата претенция.Не възразява представените с исковата молба писмени доказателства    да бъдат приети в настоящото производство, както и  не възразява  срещу поисканата експертиза, като заявява, че ще се ползва  от същите.

Във връзка гореизложеното, моли съда да постанови  решение, с което да отхвърли  предявения иск, като неоснователен.

Представени са писмени доказателства.

Формулирани са доказателствени искания, а именно:

Моли, да  бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата изложени в писмения отговор.

Моли съда, към задачите на експертизата да бъде добавен и въпроса: Колко е била средната пазарна наемна цена на кв. м метър за всеки от имотите?

Правната квалификация на спорното правоотношение е по чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД,както и по чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД.

Съдът счита,че следва да приеме представените писмени доказателства,да изиска от нотариус оспореното пълномощно,както и да допусне САгрИЕ.

Съдът разпределя тежестта на доказване на спорните обстоятелства твърдяната нищожност поради накърняване на добрите нрави или поради липса на съгласие на процесния договор за аренда върху ищцовата страна,а по всички възражения върху ответната страна.

 Воден от горното  и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,

                                   

                      О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРИЕМА представените доказателства.

ДОПУСКА до разпит по трима свидетели на всяка от страните.

ИЗИСКВА  от нотариус Петкана Минева, нотариално заверено пълномощно с peг. № 2366 и 2367, том 1, акт № 30 от 06.07.2016г.  

ДОПУСКА изслушването на СИЕ по задачи формулирана в исковата молба и  в отговора на ответницата С.Р., като  ОПРЕДЕЛЯ за в.л. Иванка Божилова,задължава ищците  да внесат депозит за вещо лице в размер  на 90 лева,а ответницата Р. – 30 лева, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.

НАСРОЧВА  делото в открито съдебно заседание на  26.04.2017 година  от 13.зо часа, да се призоват страните.

Да се изпрати  на страните настоящето определение и проект от доклада по делото по чл.146 от ГПК,а на ищеца  и отговора подаден от ответникът.

Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: