РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.03.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4338 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. ***срещу М.А.А.
ЕГН
**********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 937,80 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 857,85 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г.,
както и 80,03 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2016 г.
до 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1216/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 22008, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1216/2018
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 22008 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се
и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Т.с.“ ЕООД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Моли се съда, по реда
на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач и „Т.с.“ ЕООД. Сочи, че в процесната сума се
включва: сума за отопление, начислена за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017
г. в размер на 637,13 лева; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер
на 118,89 лева; сума за битово горещо водонснабдяване в размер на 56,80 лева;
услуга за дялово разпределение в размер на 45,03 лева. Излага се, че в
топлосналдения имот на ответника е монтиран един водомер и два броя уреда.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените
в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника,
е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че исковете са неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че ОУ не
отговарят на изискванията на закона и, че същите са непълни. Излага, че липсват
доказателства, от които да е видно, че ОУ са публикувани в централен
ежедневник. Сочи, че липсват
доказателства относно това как е формирана главницата. Твърди се и, че не са
представени доказателства за това, че ответникът е ползвал ТЕ за исковия период.
Оспорва представеното препис –
извлечение от сметка, като счита, че същото е съставено за нуждите на процеса и
не е връчвано на ответника. Излага, че същото няма признаци на документ
съгласно чл.180 ГПК. Твърди, че в него не е посочена информация за вида и
количеството на ТЕ, нито е посочена единична цена и няма позоваване на първични
документи. Сочи, че ако се претендира услуга „дялово разпределение“ то прави
възражение за неравноправна клауза, съгласно чл.3 от Директива 93/13 към
Регламент 2006/20044. Сочи, че ищецът не е доказал какво количество
топлоенергия е реално доставено и разпределено на ответника. Твърди, че
ответникът не дължи плащането на исковата сума, тъй като начисленото количество
ТЕ не е реално доставено и потребено. Оспорва твърдението на ищеца за признание
от страна на ответника за факта, че същият има задължение. Оспорва и иска за
обезщетение за забава.
В проведеното по
делото о.с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че по делото не са
представени доказателства, че ОУ на ищеца са публикувани в централен
ежедневник. Излага, че ищецът не е представил доказателства по какви цени е
формирал стойността на ТЕ, която се претендира. Твърди, че не е доказан и
конкретния размер както на главницата, така и на мораторната лихва. Излага, че
ищецът е посочил, че в процесния топлоснабден имот има монтирани два броя
уреди, което установява и ССЕ. Сочи, че СТЕ отчита, че са налице три броя
отоплителни уреда, което от своя страна не може да доведе до същия резултат,
който би дала експертизата, ако е работила по верния брой ИРУ. Прави възражение
за прекомерност на претенидраните разноски.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 22008 за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1216/2018г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер на 857,85
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г; сума в размер на 80,03 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.08.2016 г. до 13.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер
на 75,00 лева. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 882/20.02.2018 г.,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
Видно е от
представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№133, том ІV, рег. №3827, дело №490/2006 г. по описа на нотариус ***с рег.
№005, с район на действие ПлРС е, че ответника по делото е купил процесния
топлоснабден недвижим имот.
Установява се от
приложената по делото молба – декларация, подписана от *** А., че същият е
отправил искане до ищеца да му бъде открита партида по отношение на
топлоснабдения недвижим имот.
По делото е приобщено и заявление , депозирано
от ответника по делото до ищеца от 05.11.2013 г. относно уреждане на
отношенията между тях за претендирани суми.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия, подписана от ищеца по делото се установява и какви са
задълженията на ответника, водени в ищцовото дружество за исковия период.
Установява
се от приложените по делото фактури, касаещи исковия период и какви са били
задълженията на ответника, съобразно същите, както и какви са непогасените
задължения за минал период. Установява се и, че в топлоснабдения имот са били
налице три броя ИРУ и един водомер.
В хода на производството е
изслушано заключението по назначените съдебно –
техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че: сумите
за топлинна енергия за процесния период на имота, собственост на ответника, начислявани
от ищеца по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ
в сградата на база отчет от уредите от дялово разпределение и при ползване на
топла вода – на база показанията на водомерите; по данни на топлинния
счетоводител в имота има щранг лира; размера на главницата, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2016 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 857,85 лева и вкл. сума за
отопление, сума за отдадена сградна инсталация и суми за услуга дялово
разпределение; в имота има два броя уреди и един водомер; че няма извършено
плащане в процесния период; че размера на лихвата върху претендираната главница
е в размер на 80,03 лева за периода от 01.06.2016 г. до 02.01.2019 г.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява,
че: имотът на ответника се намира в топлофицирана жилищна сграда; че няма
отоплително тяло в банята; че в апартамента са монтирани три броя отоплителни
тела, оборудвани с топлоразпределители, които са отчитани единици в отделни
месеци през отчетния период; че топлата вода се отчита по индивидуален водомер;
до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила
във времето на процесния период; разпределена е ТЕ за отопление, подгряване на
БГВ и дял за отдадена сградна инсталация; извършеното разпределение на ТЕ в
сградата е съгласно методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост;
че в имота на ответника няма монтирана щранг – лира, като в отделните месеци на
процесния период е ползвана топла вода, отчитана по индивидуален водомер; в три
от помещенията на жилището има монтирани отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители, по които са отчитани единици; начислените суми са в
съответствие с наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2017 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства безспорно
се установи, че ответника е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *** с аб. № 22008.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Този
факт се установява от изготвената СТЕ.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Спорно по
делото е ОУ на ищеца са влезли в сила по отношение на ответника. Наведено е
възражение, че по делото не е представено доказателство, че същите са
публикувани в централен ежедневник. Съдът счита, че въпреки непредставянето по
делото на доказателства за публикуване на Общите условия на
„Топлофикация-Плевен” и в централен всекидневник не може да се обоснове извод,
че същите не са влезли в сила. Те са публикувани в местен всекидневник на
13.12.2007г., копие от който е приложен по делото и са одобрени с Решение №
ОУ-067/03.12.2007г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ. Същите ОУ са
прилагани в отношенията между топлопреносното предприятие и неговите клиенти
през периода от 2008г. насетне, в т.ч. процесния, и доколкото се касае за
регулирана от държавен орган дейност, лишено от всякаква логика би било
разбирането, че не са влезли в сила. Отделно от това, датата на влизането им в
сила не би променила изводите по настоящия спор, т.к. не ОУ създават облигационната
връзка между доставчика и клиента на топлинна енергия, а тя възниква по силата
на Закона при наличие на основанията в него (арг.чл.153, ал.1 от ЗЕ). Ако се
приеме, че не са влезли в сила към релевантния период приложените по делото ОУ,
то при създадената по силата на Закона договорна връзка, приложими в
отношенията между страните по нея биха били Общите условия, действали преди
публикуваните през 2007г. /в този смисъл Решение по гр.д. 2929/15г. на ПлРС,
потвърдено с Решение от 16.06.2016г. по в.гр.д. 304/16г. на ПлОС/ В случая
съдът намира, че непубликуването на ОУ в централен ежедневник, дори и да е
имало такова, води единствено до възможност за административни санкции за
топлопреносното предприятие от страна на контролиращия орган, но не и до извод,
че липсва облигационна връзка при която ищецът е доставял ТЕ, а ответницата да
дължи заплащането на такава след изтичане на всеки един от отчетните периоди. В
случая, при оспорването от страна на ответницата, дори не е посочено коя от
разпоредбите на ОУ ответницата счита за неприложима, поради твърдяното
непубликуване, за да може да се установи дали тя не е заместена със законова
такава или евентуално липсва основание за нейното приложение. Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна
енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното
предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата –
етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между
отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна
енергия по утвърдени правила. Отчитането на доставената топлинна енергия до АС
се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното
разпределение - посредством индивидуални разпределители или топломери и
водомери. От
изслушаната по делото СТЕ се
установи, че в АС в сградата, в която се намира имота на ответницата е доставяна топлинна енергия,а в имота на
същата има монтирани годни уреди за отчитане на топлинната енергия. Поради
изложеното съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, влезли в сила
по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от клиентите.Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия
от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Спорно по делото е
и дали ответника е ползвал, съответно дали му е доставяна претендираната от
ищеца топлинна енергия.
Според чл.140а от
ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части /каквато в настоящия случай не се претендира/ и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия
за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал.
3 от ЗЕ. Задължението за
заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в
качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение
за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ.
Съдът не споделя възражението
на особения
представител на ответника, че уговорката за такса „сградна инсталация“ е
неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13/ЕОИ на Съвета на ЕС. Директивата е акт, който обвързва
държавите- членки по отношение на постигането на определен резултат, като
предоставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за
постигане на този резултат. Тя по правило няма пряко приложение в
правораздаването на държавите- членки. Ето защо, преценката относно това дали
атакуваните договорни клаузи са неравноправни, следва да се извършва единствено
с оглед на установените в българското законодателство изисквания. Чл. 3, т. 1 от цитираната Директива гласи, че в
случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена /по
аргумент от т. 2 на текста, става дума именно за договори, сключени при общи
условия/, се счита за неравнопоставена, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Т.П." ЕАД, ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и
на физическото лице - купувач, тоест потребител на топлинна енергия. От
съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме,
че в нарушение на изискването за добросъвестност, за тях /потребителите/ са
въведени множество задължения за сметка на правата им, тоест, че е налице
дисбаланс между правата и задълженията им, което е в тяхна вреда или ущърб
според лексиката на директивата. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за топлинната енергия за
отдадена сградна инсталация.
Спорно е и дали се
дължат претендираните суми за отопление
на имота, отчитани от индивидуалните разпределителни уреди. Навеждат се доводи,
че изслушаната СТЕ сочи, че в имота са монтирани три ИРУ, а ищецът сочи че
същите са два. Настоящият състав на съда счита, че независимо от факта дали в
имота на ответника са монтирани два или три ИРУ безспорно е доказано, че
процесната топлоенергия е доставяна до имота му, поради което същият дължи
заплащането й. Топлинната енергия доставяна на ответника е с една и съща цена,
независимо от това дали е измерена от едни или два уреда, поради което и
непосочването на точния брой ИРУ не влияе върху факта, че на ответника е
доставяна топлинна енергия и той дължи заплащането на същата.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като същото се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и
чл.139а от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл.139а от същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите.
С
преминаването от преки договорни отношения между потребителите и избраната от
тях фирма за дялово разпределение към модел, при който топлофикационното
дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия,
одобрявани от ДКЕВР, на практика тези
фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост,
се извършва възмездно. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4
ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща
от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а
по силата на чл.33, ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите
дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество. От приобщената по делото ССЕ се установява, че фирмата, която е избрана за
извършване на услугата е „Т.с.“ ЕООД, че са начислявани суми за услугата
дялово разпределение и, че ответникът не е заплатил процесната сума в
предвидения срок.
По делото се
претендират и суми за горещо битово водоснабдяване. От приобщените по делото
ССЕ и СТЕ безспорно се установи, че до имота на ответника е доставяна топла
вода, съответно е ползвал такава. Поради изложеното съдът приема, че ответника
дължи процесната сума, претендирана за БГВ.
В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От изслушаната по делото ССЕ, неоспорени от длъжника се установява и
каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Поради изложеното и
въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника,
в качеството си на потребителина топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК
за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на сумата от 937,88
лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 715,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 120 лева за допуснатата и изслушана по делото СИЕ, 120
лева за допуснатата и изслушана по делото СТЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 300 лева за възнаграждение за особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, М.А.А. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сума в размер на 937,80 лева /деветстотин тридесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които 857,85 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2016
г. до 31.12.2017 г., както и 80,03 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 02.08.2016 г. до 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.А.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1216
по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********,*** заплатят солидарно на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 715,00
лв. /седемстотин и петнадесет лева/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: