РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Ямбол , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20202330102029 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба на ,.БНП Париба
Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА., клон Б.,
против В. Г. Д., с която моли да се признае за установено, че в полза на ,.БНП
Париба Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА.,
клон Б. съществува вземането по договор ***, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
*** по описа на Районен съд - Я., а именно: 1511.87 лева - главница по
договора за кредит, 120.63 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.03.2019 г. до 20.03.2020г., 146.73 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019 г. до
20.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
1
Ищецът твърди, че На 01.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" и В. Г. Д., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски
паричен кредит № *** посредством, който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
3000,00лева за срок от 47 месеца, обхващащ периода от подписване на
договора до 20.03.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на
оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 47
броя равни месечни вноски, всяка в размер на 132.89 лева, като в договорът е
посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 47 месечни вноски, всяка по 132.89
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
2
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № *** на
20.03.2019 г. На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.04.2019г.,
от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер,
за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Я. за следните дължими
суми по договор за потребителски паричен кредит №*** както следва:
-1511.87 лева - главница,
-120,63 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до
20.03.2020 година;
-146.73 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 20.05.2020
г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
3
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
пълномощника на ответника, в който излага възраженията си по исковата
молба. Не оспорва допустимостта на исковата претенция.
Относно основателността на иска, твърди че не е представена
преддоговорната информация на хартиен носител по ясен и разбираем начин
при шрифт не по-малко от 12.
Няма представени доказателства,че на ответника са представени на
хартиен носител условията на договора за КРЕДИТ. Действително, на всички
страници от договора за заем длъжника по кредита е подписан,но това не
освобождава кредитора да му връчи на хартиен носител всички документи по
преддоговорната информация.
Клаузата при определяне на неустойката е неравноправна. Не са
спазени добрите нрави при определяне клаузата за заплащане на неустойка
която е договорена извън присъщатата й обезпечителна, обезщетитлна и
санкционна функция в настоящия случай.
Прави се възражение за нелоялна търговска практика за въвеждане на
различни такси и комисионни от страна ищеца, който е икономически по-
силен и едностранно е определил референтно лихвения процент съобразно
утвърдената от него методология.
Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна тъй като създава
условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципите на
справедливост в гражданските и търговски правоотношения, а ако съдът
намери същата за валидна, се възразява, че неустойката е прекомерна и
подлежи на намаляване.
Прави се искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска от съда да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част.
Твърди се, че неизплащането на остатъка от задължението по кредита е
по причина, че ответницата се е разболяла, останала е без собствено жилище,
вдовица е и пенсията й е минимална, така че, дори и да бъде осъдена, не е
възможно по способа на принудително изпълнение ПАРИБА БАНК да събере
4
останалото задължение.
В хода на производството ответницата не се явява и не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е представил зав. копие на договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***г. на Ситибанк Н.А. – клон
С., ведно с условия по договора за кредит, зав. копие на сертификат № *** г.,
ведно с общи условия, зав. копие на погасителен план *** зав. копие на
Извлечение от основно вписване в ТР и ФР към 13.03.2018 г. на „БНП
Париба Лични финанси“ АД – превод от френски, нот.заверено на 20.03.2018
г. от В. А., *** в район СРС с рег. № *** на НК, зав. копие на нотификация за
презгранично сливане от м.03.2018 г., превод от френски език и зав. копие на
писмо от Канцелария на Търговския съд в П. до Агенция по Вписвания и ТР
към АВ в превод от френски език, списък на разноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №***г., с която В. Г. Д. е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., П. рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
Б., сумата от 1511.87 лв. - главница, представляваща задължение по Договор
за потребителски кредит ***, сключен на 01.04.2016 г., сумата 120.63 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 20.03.2020 г., сумата
137.76 лв. - мораторна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от – 15.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 85.58 лв. - разноски
по делото, от които 35.58 лв. платена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Т.к. длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК
срещу издадената заповед с разпореждане от 09.07.2020г. на заявителят е
указано да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За това
разпореждане последният е уведомен на 20.07.2020г., като същият е
5
депозирал настоящата искова молба на 19.08.2020г. в законоустановения
срок.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Същата дава следното заключение: На 01.04.2016г. по договор за кредит ***г.
е усвоена сума в размер на 3000.00лв., от които: 2172.48лв. – превод по
сметка на ответника на 01.04.2016г.,722.52лв. - погасяване на задължение по
договор *** и 105.00лв. – такса ангажимент. По Договор ***г. са постъпили
плащания в размер на 4 546.13лв., с които са погасени: главница – до вн.№***
с падеж 20.02.2019г. -1820.06лв.,възнаградителна лихва до вн.№*** с падеж
20.03.2019г. – частично – 2138,07лв. и застрахователна премия до вн.№*** с
падеж 20.03.2019г. – 588,00лв. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 29.05.2020г., размерът на задължението по Договор за кредит
***г. е общо 1789.32лв., от които: главница – 1390,39лв., в т.ч.: главница –
1255,99лв. и застраховка – 134,40лв., възнаградителна лихва за периода
20.03.2019г. – 20.03.2020г. – 242,11лв. и лихва за забава за периода
20.04.2019г. – 29.05.2020г. – 156,82лв. Към датата на изготвяне на
заключението – 09.04.2021г., размерът на задължението по договор за кредит
***г. е общо 1910,99лв., от които: главница от 1390.39лв., в т.ч.: главница –
1255,99лв. и застраховка – 134,40лв., Възнаградителна лихва за периода
20.03.2019г. – 20.03.2020г. – 242,11лв. и лихва за забава за периода
20.04.2019г. – 09.04.2021г. – 278,49лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, и по чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
Искът по чл.422 ГПК представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
6
основа на документ сума се дължи. С оглед характера на този иск в тежест на
ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че на 01.04.2015г. между ответницата и ищеца е бил сключен
Договор за кредит *** по силата на който на ответница е предоставен
потребителски кредит в размер на 3000лв. , платим на 47бр. месечни вноски –
последната от които на 20.03.2020г., всяка в размер на 132,89лв., съгласно
погасителен план с договорен лихвен процент в размер на 32.79 % и ГПР от
41.24 %. От приложения Сертификат № *** е видно, че за ответницата е
сключена и застраховка по пакет „Защита на плащанията“.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, клаузите в договора покриват минимално
необходимите изисквания за съдържание , посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска. Съгл.чл.5 от договора при просрочване на
две и повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер,
вкл. всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.
По делото няма данни предсрочната изискуемост да е обявена до длъжника.
Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявяване на иск
по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост , като той може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на
решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
7
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и
да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на
същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. В случая
към подаване на заявлените по чл.410 от ГПК всички вноски по кредита са
били падежирали, поради което вземането е станало изискуемо в пълен
размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че не е било налице
информирано съгласие на ответника преди сключване на договора за кредит,
т.к. с подписа си, в договора ответницата се е запознала и е приела всички
условия по договора, като е потвърдила, че е получила екземпляр от
преддоговорна информация по ЗПК. Общите условия не са задължителен
елемент от договора, ако той е изчерпателен, като това не води автоматично
до неговата недействителност. В случая не намира приложение методиката на
изчисляване на лихвен процент по чл.9а от ЗПК, т.к. касае променлив лихвен
процент, който съответно е формиран от референтен лихвен процент и
фиксирана надбавка, а в случая той е фиксиран точно за срока на договора,
поради което и не е налице нелоялна търговска практика. Не намира
приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване
на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. С
оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответника и ищеца съдът счита, че са спазени
императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит е действителен и не нарушава разпоредбите на ЗПК.
Възраженията свързани с неустойка са неотносими, т.к. такава не е
уговорена между страните.
От заключението на неоспорената ССчЕ се установи, че сумата по
кредита е преведен по сметка на ответницата на 01.04.2016г., поради което за
нея е възникнало насрещното задължение да заплаща вноските по него.
Същата е преустановила плащанията си по кредита на 20.02.2019г. Към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вещото лице е установило, че
размерът на задължението по Договор за кредит ***г. е общо 1789.32лв., от
8
които: главница – 1390,39лв., до който размер искът следва да се уважи, като
искът разликата до 1511.87лв. следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение на възнаградителна лихва за периода 20.03.2019г. – 20.03.2020г. ,
вещото лице е изчислило, че тя в размер 242,11лв. , а лихва за забава за
периода 20.04.2019г. – 29.05.2020г. е 156,82лв. Предвид диспозитивното
начало в гражданския процес тези лихви следва да се уважат до размера на
предявените искове.
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца направените по
настоящото производство и тези по заповедното производство разноски,
които са: съответно по настоящото производство – 124,89лв. – платена
държавна такса и 100лв. –юрисконсултско възнаграждение , 150лв. за
извършване на ССчЕ , а по заповедното производство платена държавна такса
в размер на 35,58 лв. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид
изхода на делото ответницата дължи на ищеца по съразмерност разноски в
исковото производство от 347,40лв. Дължимите от ответницата разноски в
заповедното производство съответно са в размер общо на 79,31лв.
Направеното възражение за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение са неоснователни, т.к. същите са определени на минимума по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1
от ГПК , че В. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Я., к.с“*** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П. бул.***
представлявано от Л. Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон Б., ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *** гр.С., ж.к.***, представлявано от Д. Д.
сумата от 1390,39 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит ***, сключен на 01.04.2016 г., сумата 120.63 лв . –
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 20.03.2020 г., сумата
137.76 лв. - мораторна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 12.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от – 15.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
9
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г. издадена по
ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, като искът за главница за разликата от
1390,39лв. до предявеният от 1511,87лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. Д. да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,П., чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. направените по
настоящото дело разноски в размер на общо 347.40лв., като и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 79.31лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
10