Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. П., 10.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 10.01.2020година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 5249 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от ***, против Ф.Ю.М.***, с предявени искове
по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: сумата
2 038.09 лв. – представляващи главница по 12 бр. неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 07.04.2018 г. до 07.03.2019 г. по ***, сключен на
23.03.2015г. между ***; сумата 118.50 лв. – възнаградителна лихва за периода от
07.04.2018 г. до 07.03.2019 г.; сумата 128.68 лв. - обезщетение за забава за
периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен съд –
07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което
е образувано ***, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и РС П.
е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на
23.03.2015г. между *** и ответника е сключен ***, при който страните са
договорили заемна сума от 5 900лв., такса за разглеждане на кредита в размер на
295.00лв.; застрахователна премия 654.19лв., възнаградителна лихва в общ размер
на 1874.33лв., при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на
задълженията на ответника и заплащане само на сумата от 6547.19лв. общо, както
и че срокът на договора е изтекъл на 07.03.2019г. Посочва, че на 18.10.2018г. е
сключил с ***, ***, по който, с Приложение № 1 от 18.10.2018г., вземането на ***
спрямо ответника, му е прехвърлено. Твърди, че е бил упълномощен от цедента да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което той сторил с две писма,
които не били доставени по различни причини. Счита, че връчването на
уведомлението със съдебните книжа на ответника представлява съобщаване на
цесията и поражда действие за него. Претендира разноските в исковото и
заповедно производство.
В срока за отговор, ответникът не взема становище про предявените
искове.
След
преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ***, от което е видно, че на
07.05.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата 2038.09 лв. –
представляващи главница по 12 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.04.2018 г. до 07.03.2019 г.; сумата 118.50 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 07.04.2018 г. до 07.03.2019 г.; сумата 128.68 лв. -
обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в районен съд – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение ***връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което
ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Представен
е ***, сключен на 23.03.2015г., съгласно който ***и е предоставил на ответника Ф.Ю.М.сума
в размер на 5900.00лв., при такса за разглеждане на кредит в размер на 295.00
лева, еднократна застраховка 654.19лв. Страните са договорили, че лихвеният
процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 12.50 %; че ГПР е в размер на 15.98 %. Посочено е, че общата дължима
сума от потребителя е 8723.78лв., брой месечни вноски - 48, месечна сума
– 181.74лв., първа вноска на 07.04.2015г. Представени към договора са ***, ***,
включваща сертификат за застраховка 65 Плюс, ОУ по застрахователната програма 65
Плюс. По делото е представен рамков *** на вземания от първоначалния кредитор ***н.
*** – от 20.12.2016г., Индивидуален договор за цесии от 18.10.2018г.,
потвърждение за извършена цесия по последния, приложение № 1 по него, видно от
което под ***е прехвърлено вземането срещу ответника, пълномощно за уведомяване
на длъжника за цесията от цесионера, две уведомления за цесията до длъжника,
невръчени, т.к. адресатът е бил непознат на посочения от него в договора адрес
и поради липса на връзка с получателя. Не се спори по делото, че срокът за
изпълнение по договора за кредит е изтекъл на 07.03.2019г. и не се твърди
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът е признал неблагоприятен
за него факт, че погасената от ответника сума е в размер на 6 547.19лв. По
делото е изготвена СИЕ, която е посочила, че на 23.03.2015г. кредиторът е превел на ответника сумата от
2 612.29лв., а в.л. е установило до датата на устните състезания, че с
остатъка е рефинансиран друг негов кредит. Установено е, че чистата сума по
кредита е 5900.00лв., погасена е сумата от 6 547.19лв. Плащане по
застрахователна полица не констатирано, включително и към датата на устните
състезания, олихвявани са както главницата, така и застрахователната премия и
таксата за разглеждане на кредита. Даден е вариант на изчисления на
погасителния план без застрахователна премия и без такса разглеждане на
кредита.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достига до следните правни изводи:
Установи се от приложеното ч.гр.д. № 2714/2019г., че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, че тя е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, и в изпълнение на указанията
на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост. Установи се по делото, че
ищецът, като цесионер на вземането, има активна легитимация и има качеството на
кредитор на вземането, същевременно следва да се отбележи, че всички документи
за цесията, вкл. и уведомлението са получени от ответника лично като приложения
на исковата молба.
Безспорно
по делото се установи сключването на договор за потребителски кредит между
страните, уговорките, и изпълнението на кредитора по него за предоставяне на
заемната сума от 5900.00лв. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съдът намира обаче, че в случая, кредиторът претендира освен заплащане на
главница, договорна лихва и лихва за забава, включени в главницата и олихвени
суми, които са недължими. Неясни остават уговорките между страните относно
дължимостта на застрахователната премия – как се включват тези суми във
вноските, предвидени в погасителния план, дали уговорката в договора –
еднократна застраховка – касае плащане от кредитополучателя или от кредитора,
дължи ли се олихвяване на тази сума като част от кредита, кой в този случай е
кредиторът на вземането – кредиторът по договора или застрахователя. Липсват
доказателства по делото тази сума да е заплатена от ищеца – такива
доказателства не са представени нито с исковата молба, нито са предоставени при
проверката от вещото лице. Поради изложеното, съдът намира, че тази част от
главницата се явява недължима от ответника, като недоказана, респ. недоказана е
претенцията за лихва върху нея. Уговорката за дължимост на такса за разглеждане
на кредита, се явява нищожна, т.к. противоречи на чл. 10 а ал. 2 от ЗПК, в
редакцията му от 20.02.2015г. - кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, във
вр. с ал. 4 на същия член - видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Такива уговорки и яснота не са налице относно посочената
в договора такса за разглеждане на кредит, неясно на какво основание кредиторът
е включил и тази сума като компонент на главницата и я е олихвявал за целия
срок на договора. Доколкото посочената такса противоречи на закона, то
уговорката за нея е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, и посочената
сума не се дължи. При това положение, съдът намира, че дължими по представения
от ищеца договор са сумите за главница, представляваща само чистата стойност по
кредита, договорна лихва при уговорения между страните лихвен процент и
наказателна лихва за просрочие, които са изчислени като вариант от СИЕ –
главница от 5900.00лв., договорна лихва от 1627.52лв. При признатото от ищеца
частично плащане от ответника, дължимите суми са в размер, както следва: 935.94лв.
– главница, 44.39лв. – договорна лихва, мораторна лихва за периода –
07.09.2018г. – 07.05.2019г. в размер на 64.24лв. В този размер претенциите на
ищеца следва да бъдат уважени, а за разликата до претендираните 2 038.09 лв. –главница,
118.50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.04.2018 г. до 07.03.2019
г.; и 128.68 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.04.2018 г. до датата
на подаване на заявлението, следва да се отхвърлят.
Съобразно
изхода на спора и претенцияте за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо дължимите разноски на ищеца са в размер на: 85.81лв. – ДТ, 200.00лв. –
внесен депозит за изготвяне на СИЕ и 100лв. – юрк. възнаграждение, което съдът
определя на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, или в общ размер на 385.81лв. От тях дължимата
част за уважената претенция е в размер на 176.35лв. Съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от иска
които се изчисляват в общ размер от 43.75 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и и вр.чл. 86 от ЗЗД, че Ф.Ю.М.ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н. ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумите в размер на: 935.94лв. – главница по *** от 23.03.2015г., между ***и Ф.Ю.М.44.39лв. – договорна лихва, мораторна
лихва за периода – 07.09.2018г. – 07.05.2019г. в размер на 64.24лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата за
периода от подаване на заявление по ч.гр.д. 2714/2019г. на ПлРС – 07.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от *** срещу Ф.Ю.М.ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл.415, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 935.94лв. до предявения
размер от 2 038.09 лв., договорна лихва за разликата над 44.39лв. до предявения
размер от 118.50 лв., мораторна лихва за разликата над 64.24лв. до предявения
размер от 128.68 лв. и за
периода от 07.04.2018г. до 07.09.2018г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА,
Ф.Ю.М.ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. ***, със седалище и адрес на
управление:***, разноски в заповедното
производство по ***на П.ски районен съд
в размер на 43.75лв., както и разноски в исковото производство, в размер на 176.35лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: