№ 12220
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110112567 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Р. М. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
26.5.2015 г., на основание чл.212,ал.3 НПК, започнало досъдебно производство №
1660/2015г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр.№ 13584/2016г. по описа на СГП, срещу
неизвестен извършител, като счита, че за период до 27.2.2019г. досъдебното производство е
водено против него / по аргумент, че е претърпял вреди в наказателното производство,
доколкото единствено той е могъл да го извърши, следователно - от момента на узнаването
за образуваното досъдебно производство/, като на 7.8.2018г. бил привлечен като обвиняем,
взета му е МНО гаранция в пари, на 26.11.2018г. бил внесе обвинителен акт, било
образувано съдебно производство, прекратено от СГС поради допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, след отстраняване на което, на
11.3.2019г. отново му било повдигнато обвинение, като с присъда от 21.3.2022г. ищецът бил
оправдан. Твърди, че присъдата е влязла в сила на 3.5.2023г., както и че за периода
26.5.2015г.- 3.5.2023г. претърпял неимуществени вреди – тежък стрес, изключително
нервно напрежение, промяна на кръвното налягане, пряка и непосредствена последица от
обвинението, което твърди да му е причинило срив на здравето и психиката, семейството му
изживяло с него срама на образуваното производство, влошило се здравословното му
състояние – отслабнал с около 10 кг, получил сърцебиене, слабост, състарил се, косата му
започнала да побелява от притеснение. Съгражданите му променили отношението си,
близките му се срамували от него. Ищецът счита, че образуваното досъдебно производство
против него било без обосновано предположение за извършено престъпление, и
поддържането на обвинението, без доказаност. Предявява осъдителен иск за сумата
25000лева, заедно със законна лихва от влизане в сила на присъдата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България депозира
отговор, с който искът се оспорва с доводи за неоснователност. На първо време, ответната
страна счита, че претенцията за период до повдигане на обвинение е необоснована,
доколкото досъдебното производство е започнало по различен състав, от състава, по който
срещу ищеца е повдигнато обвинението. Оспорва се претенцията за вреди, с довод за
недоказаност, включително и с довод, че неясно е дали твърденията за душевни болки и
страдания не се дължат и на други обстоятелства, например неуспехи в бизнеса. Сочи се, че
1
неясно е физическото състояние на ищеца отпреди образуването на досъдебното
производство и повдигане на обвинението. Сочи се, че ответната страна не е
разпространявала публично за повдигнатото обвинение, следователно и необосновано е, че
влошените отношения с близки и приятели са вследствие на нейно поведение. Прави се
искане за отхвърляне на иска, а при условие на евентуалното му уважаване, се прави
възражение за прекомерност на обезщетението, с довод, че разумният срок на цялото
производство, включително и съдебното, ниската стойност на взетата МНО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Видно от постъпилия заверен препис на наказателно производство, към който е
приложен и препис на образуваното досъдебно производство, ДП № 1660/2015г., същото е
образувано на 26.5.2015г. във връзка с разследване на престъпление по чл.136,ал.1 НК,
срещу неизвестен извършител. На същата дата, ищецът К. е разпитан като свидетел,
разпитани като свидетели са и *** и Лилия Ботева. Извършен е оглед на
местопроизшествието, за което е съставен протокол.
С постановлението от 26.5.2015г. на разследващ полицай, са възложени процесуално
– следствени действия, в това число и установяване на работодателя на пострадали. С
протокол за доброволно предаване от 27.5.2015г. ищецът К., в качеството му на управител
на работодателя е предал определени писмени документи на разследващите. След
извършване на процесуално – следствени действия без участието на ищеца К., и направени
искания за удължаване срока на разследването, на 9.7.2015г., разследващият полицай е
изискал от Управителя на работодателя определени документи, представени от ищеца с
молба от 5.8.2015г. Следващите действия, с участието на ищеца К. в рамките на
продължилото разследване, са : разпит в качеството на свидетел от 16.6.2015.г.
С постановление от 18.7.2016г. на СРП делото е изпратено по компетентност на СГП,
като е прието, че ако е осъществено престъпление, от което е настъпил вредоносния
резултат – смъртта на пострадалия, то същото престъпление е по чл.123,ал.1 НК.
Видно от определение на СГС от 16.3.2017г. по н.ч.д.№ 4910/2016г., предмет на
разглеждане е постановление за прекратяване на наказателното производство от 8.8.2016г.,
на основание чл.24,ал.1 НПК, при доводи, че пострадалият е извършил ремонт без възлагане
от страна на работодателя, както и че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал
неправомерният ремонт, поради което не е проявил професионална непредпазливост.
Производството е образувано по жалба на Ралица Кръстева – съпруга на пострадалия и
законен представител на детето на пострадалия.
СГС е приел, че разследването не е пълно и е отменил постановлението,като в
мотивите на съда, наред с останалото, е прието, че са налице данни за нарушение на
чл.9,ал.3 НБЕТНА, извършено от ищеца К.. Определението на СГС е потвърдено с
определение на САС от 12.4.2017г. на 11.5.2017г. ищецът К. отново е разпитан като
свидетел, както и на 28.6.2017г. С протокол от 27.6.2017г., Р. К. отново е предал доброволно
конкретни писмени документи.
На 28.6.2017г. като свидетел е разпитан ***, както и Цветан Сеизов, а на 4.10.2017г.,
***, на 5.10.2017г., Лилия Ботева. С постановление от 13.9.2017г. е назначена техническа
експертиза, която да установи причината за инцидента.
На 24.10.2017г. разследващият полицай е изготвил писмено мнение, с което предлага
на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на основание чл.24,ал.1 НПК,
с мотив, че Р. К. няма как да е извършил престъпление по чл.123,ал.1 НК или 136,ал.1 НК.
С постановление от 25.1.2018г., на прокурор при СГП, наказателното производство е
прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, като по жалба на наследниците на
2
пострадалия, видно от определение от 21.2.2018г. по н.ч.д№ 797/2018г. на СГС, това
постановление е отменено, при доводи на съда, че са налице данни за нарушение на чл.9,ал.3
НБЕТНА, като в този случай не е посочено, че данните сочат, че нарушението е извършено
от ищеца К..
След второто връщане на делото на Прокуратурата, е изготвено постановление от
4.7.2018г. за привличане на ищеца Р. К. като обвиняем в престъпление по чл.123,ал.1 НК,
като ищецът К. е привлечен като обвиняем на 7.8.2018г., и му е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ от 500 лева, която, видно от протокол от 7.8.2018г., е внесена. На
същата дата е съставен протокол за разпит на обвиняем, на 25.10.2018г., на обвиняемия е
предявено разследването, изготвено е предложение за предаване на обвиняемия на съд /без
дата/.
На 28.11.2018г. в СГС е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД 5414/2018г., с разпореждане на СГС е насрочено разпоредително заседание,
проведено на 29.1.2019г., на която дата, съдебното производство е прекратено и делото е
върнато на Прокуратурата, за отстраняване на констатирано съществено процесуално
нарушение в досъдебното производство, което е отстранимо – изясняване кръга от лица,
които имат качеството „пострадал“, както и за отстраняване на пропуски в обвинителния
акт- неясноти и противоречия.
На 27.2.2019г., на ищеца К. отново е предявено разследването.
На 18.3.2019г. отново е внесен в СГС обвинителен акт, по който е образувано НОХД
№ 1126/2019г.като с разпореждане на СГС е насрочено разпоредително заседание,
проведено на 17.5.2019г., в което са извършвани процесуални действия. На 20.6.2019 г. е
даден ход на съдебното следствие, продължило на 15.7.2019г., 31.10.2019г.,3.12.2019г.
На 20.2.2020г., за когато е насрочено поредно о.с.з., е установено, че се налага замяна
на съдебен заседател, като е насрочено разпоредително заседание за 27.3.2020г., на което са
извършени процесуални действия с нов съдебен заседател, както и е насрочено о.с.з. по
общия ред. На 28.5.2020г. Прокуратурата е представила обвинителен акт с допусната
поправка на техническа грешка. Следващи заседания са проведени, с даване ход на
съдебното следствие, на 26.7.2020г ., 17.7.2020г., 18.9.2020г., 22.1.2021г., 16.3.2021г., /не е
даден ход на съдебното следствие на 12.5.2021г. 1.6.2021г., 16.7.2021г., 20.9.2021г,
1.12.2021г/, 11.1.2022г. и на 21.3.2022г. е постановена присъда и е отменил мярката за
неотклонение на ищеца. Представителят на Прокуратурата е заявил, че поддържа
обвинението.
С присъдата, ищецът К. е признат за невиновен.
Присъдата е била протестирана от СГП, както и обжалвана от повереника на частните
обвинители. Образувано е дело № 653/2022г. на САС, НО, по което с определение от
1.9.2022г.е насрочено о.с.з., без събиране на доказателства, проведено на 28.9.2022г., на
което е допусната експертиза, изслушана от съда на 14.11.2022г., на което е даден ход на
съдебните прения, в който представителят на Прокуратурата е поддържал протеста, като на
28.2.2023г-.е постановено решение,с което присъдата е потвърдена.
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди,
претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по
което лицето бъде оправдано.
Важно е да се уточни, че понятието „обвиняем” се употребява в НПК като най-общо
и включва всекиго, който е бил привлечен към наказателна отговорност. Самото образуване
на предварително производство против едно лице не е „обвинение”по смисъла на чл.2 от
ЗОДОВ. Както вече се посочи, обвинение е привличането на едно лице към наказателна
отговорност, и то /включително при действието на НПК /отм/, с повдигане на обвинение.
Изключение предвижда хипотезата на чл.212,ал.2 НПК, в хипотезата, при която
3
наказателното производство е започнало с първото действие по разследването, насочено
против конкретно лице. Ищецът твърди тази хипотеза, като доводите му не могат да се
споделят от съда. Видно от изложеното по – горе, за периода от първото действие по
разследване / оглед на местопроизшествие/ на 26.5.2015г. до 18.7.2016г досъдебното
производство се е водило против неизвестен извършител, за извършване на престъпление по
чл.136,ал.1 НК. След 18.7.2016г., съставът е променен на чл.123,ал.1 НК. Обвиняемият и за
двете престъпления следва да е лице, което е обвързано със съответната правно-
регламентирана дейност, но не може да се сподели твърдението на ищеца в исковата молба,
че той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъплението, за да се приеме,
че започването на самото разследване против него, защото действията по разследването са
били насочени към провеждането на доказване, че ищецът К. е нарушил определени
правила, с които е уредена дейността на асансьорните техници, поради което и по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Видно от представеното копие на
досъдебното производство, разследващите органи са се насочили основно към изследването
на причината за смъртта на пострадалия, включително до изготвянето на постановление от
8.8.2016г. от СГП, с което изрично се приема, че пострадалият е извършил ремонт без
възлагане от страна на работодателя/на който работодател, управител е ищецът К./, както и
че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал неправомерният ремонт, поради което не е
проявил професионална непредпазливост.
Между постановяването на това постановление и първото действие по разследването
са извършвани процесуално – следствени действия с участието на ищеца / разпит, в
качеството на свидетел, доброволно предаване на документи от името на работодателя/, но
и с техници, които също са работили във фирмата – работодател. След това постановление,
и отмяната му от СГС, на 24.10.2017г. разследващият полицай е изготвил писмено мнение, с
което предлага на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на основание
чл.24,ал.1 НПК, с мотив, че Р. К. няма как да е извършил престъпление по чл.123,ал.1 НК
или 136,ал.1 НК.
С постановление от 25.1.2018г., на прокурор при СГП, наказателното производство е
прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, като по жалба на наследниците на
пострадалия, видно от определение от 21.2.2018г. по н.ч.д№ 797/2018г. на СГС, това
постановление е отменено, при доводи на съда, че са налице данни за нарушение на чл.9,ал.3
НБЕТНА, като в този случай не е посочено, че данните сочат, че нарушението е извършено
от ищеца К.. След повторната отмяна на постановлението от страна на съда, на 4.7.2018г. е
изготвено постановление за за привличане на ищеца Р. К. като обвиняем в престъпление по
чл.123,ал.1 НК, като ищецът К. е привлечен като обвиняем на 7.8.2018г.
С оглед изложеното, се налага извод, че наказателното преследване против ищеца е
започнало от 7.8.2018г., а не от 26.5.2015г, както се твърди в исковата молба. Аргументите,
очертани от практиката на ВКС, за да се приеме по – ранната дата, са: когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил
уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи
вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. –
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител; в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване
от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши.
Видно от посочените по – горе процесуални действия, за периода до 8.8.2016г.,
наказателното разследване се е водило за извършено престъпление по чл.136,ал.1 НК, след
тази дата – по чл.123,ал.1 НК. Ищецът е бил единственото лице, което е могло да го
4
извърши/в първата хипотеза – като управител на работодателя/, но във втората хипотеза, не
може да се сподели доводът, че само ищецът е могъл да извърши престъплението.
Изследването кое лице и към кой момент е извършило нарушението по чл.9,ал.3 от НБЕТНА
е било причината за първото прекратяване на наказателното производство от страна на
Прокуратурата /като се приема, че ищецът К. не е могъл да извърши такова нарушение/,
както и за второто постановление за прекратяване на наказателното производство от страна
на Прокуратурата / в което се приема, че нарушението е след инцидента/. Следователно,
макар ищецът К. да е узнал, че се разследва първо престъпно деяние по чл.136,ал.1 НК, а
после -по чл.123 , ал.1 НК, не може да се приеме, че е търпял вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуването на наказателното производство.
Същото е било прекратявано два пъти, при посоченото вътрешно убеждение на
представител на Прокуратурата, че ищецът К. не е могъл да извърши престъплението.
Ето защо, следва да се приеме, че продължителността на наказателното преследване,
във връзка с предявения иск, е от 7.8.2018г., на която дата К. е привлечен като обвиняем, до
влизане в сила на присъдата – 3.5.2023г.
Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът
отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение, за което подсъдимият е бил оправдан,
които правно значими обстоятелства са установени по делото и съшите се установяват за
целия посочен от съда период, тъй като Прокуратурата е поддържала обвинението до
последното о.с.з. пред САС. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени
следните правно релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства
съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на
воденото наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за
което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението
върху живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с
добро име сред близки и познати . Продължителността на наказателното преследване-
считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 7.8.2018г. до влизане в сила на
присъдата на 3.5.2023 г.. (4 г.., 8 месеца и 26 дни), тежестта на обвинението, по които
ищецът е оправдан (обвинението за „тежко” престъпление по смисъла на/ чл.93,т.7 НК-
предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години), като следва да се отчете
отражението на тези обстоятелства върху психиката на ищеца и факта, че през тези 4 г.., 8
месеца и 26 дни той е бил със съзнанието, че го грози присъда, която може да включва
присъда с наказание лишаване от свобода. Не е налице хипотезата, предвидена в чл.5
ЗОДОВ – увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия- не се събраха
никакви доказателства в тази насока. Съгласно Конституцията на Република България всяко
лице е невиновно до доказване на противното с влязла в сила присъда, като Прокуратурата е
органът на държавата, който действа в защита на законността – в това число, което означава,
че следи и за интересите на правосъдието. Не е в интерес на правосъдието да бъдат
повдигани и поддържани обвинения на лица, за които няма достатъчно доказателства, че са
извършили инкриминираното деяние.
При определяне на интензитета на неимуществените вреди, съдът съобрази, че
външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, са
такива, които неизбежно съпътстват наказателната репресия, но от събраните доказателства
пред СРС се установи, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца / което
е видно от представения документ за претърпяна хипертонична криза на 11-8-2018г., четири
дни след привличането му като обвиняем, както и от показанията на свидетеля Сарачинова/,
вследствие на обвинението. От показанията на свидетеля Сарачинова и свидетелят Цветанов
се установява претърпения шок от страна на ищеца вследствие на повдигнатото му
обвинение, отражението на целия инцидент, както и на разследването върху
професионалния живот на ищеца. Следва извод, че наказателното преследване се е отразило
и на професионалния живот на ищеца, тъй като дружеството е ЕТ, а свидетелските
5
показания сочат, че ищецът, като управител, непрекъснато влизал в обяснителен режим с
клиентите на фирмата.установи се, че често ищецът започнал да вдига кръвно налягане,
което дотогава било под контрол, затворил се в себе си, не искал да общува извън
семейството. Тези последици продължили, докато присъдата влязла в сила, тоест за целия
очертан от съда период. Изложеното обуславя по – висок размер на обезщетението, както и
обстоятелството, че повдигнатото и поддържано обвинение има пряко отражение на
професионалния живот на ищеца, на репутацията на фирмата, която е градил, което се
установи от показанията на свидетеля Сарачинова. Същевременно, не са доказани
негативни последици с траен характер в рамките на личния, обществен или професионален
живот на ищеца, което обуславя по – нисък размер на обезщетението, както и
обстоятелството, че на ищеца, в рамките на наказателното производство, е определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ до постановяване на първоинстанционната
присъда, не е било ограничавано правото му на свободно придвижване. Към датата на
повдигане на обвинение, ищецът е бил на 66 години, неосъждан, утвърден професионалист
в сферата на ремонт на асансьорна техника. Производството е продължило почти 5 години,
като следва да се отчете обстоятелството, че след привличането на ищеца като обвиняем, са
отправени две искания за допускане на експертиза, която е допусната от първостепенния, и
въззивния съд, и които искания не са уважени от органа по разследване, което допълнително
е забавило самото производство. Обстоятелството, че е възникнала необходимост в рамките
на съдебното производство, същото да започне отначало, е обективно, но при преценка на
размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, и което се определя глобално, следва
да се съобрази и това обстоятелство, като част от цялата продължителност на процеса, воден
против него. Производството е продължило със средна продължителност, не са налице
отлагания или забавяния нито на досъдебното, нито на съдебното производство по причина
на ищеца, или неговите защитници. Ищецът е присъствал лично в почти всички открити
съдебни заседания, като многократно е оказвал съдействие на разследващите.
При определяне на обезщетението, следва да се съобрази и икономическата
обстановка в страната – по данни на НСИ, средният брутен годишен доход на лице през
2018г. възлиза на 5747 лева, за 6325 лева за 2019г.,6749 лева за 2020г., 7434 лева за 2021г.,
8720 лева за 2022г. и 10499 лева за 2023г.
Както е изяснено и в решение на ЕСПЧ по делото на П. С. срещу България, жалба №
68490/01, пар. 62 "оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на
обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този
комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени,
сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите които могат да се присъдят за
това. " Правото следва да бъде предвидимо и възможно за прилагане в повтарящ се брой
случаи, без да се прибягва до сложно тълкуване на дадено разрешение, поради което следва
да се следи за съдебната практика в аналогични случаи, така че лицата, поставени в едно
положение, да търпят еднакви последици от състоянието в което се намират.
При преценка на размера, съдът съобрази актуалната практика, например: с Решение
№ 236 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2023 г., IV г. о., ГК е присъдено обезщетение
от 10000лева, като специално е съобразено обстоятелството за продължилото 11 години
наказателно преследване, като ищецът е неосъждан, наложена му е парична гаранция; с
Решение № 50003 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2021 г., IV г. о., ГК,
определеното обезщетение от 30000лева, държи сметка за продължителния период от
наказателно преследване, тоест и за нарушение на чл.6 § 1 КЗПЧОС, но и при съобразяване
на придобитите нехарактерни заболявания на ищеца, както е приел ВКС и с Решение № 179
от 19.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2023 г., IV г. о., ГК – 18000лева; с Решение № 101
от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2022 г., IV г. о., ГК, са присъдени 7000лева, при
съобразяване, че не са доказани специфични настъпили за ищеца последици, извън
съпътстващите наказателно преследване, но и собственото на ищеца поведение по време на
6
разследването. Във всички изброени от СРС решения ищецът не е бил осъждан,
престъпленията са сходни като тежест. Тук е моментът да се посочи, че приемането, че
може да се намери точен ориентир за определяне на обезщетението, като същият се цитира
дословно, не би съставлявало определяне на обезщетение по справедливост.
Ето защо, съдът, при съобразяване на посочените дотук обстоятелства намира, че
справедливият размер на обезщетението, при преценка на повечето обстоятелства, налагащи
по – висок размер на същото, възлиза на 10000лева, за които искът следва да се уважи, а за
горницата да се отхвърли.
Сумата се следва от датата на влизане на присъдата в сила – 3.5.2023г.
На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, ответникът Прокуратура на РБ, следва да понесе
разноските за държавна такса по иска – 10 лева, които да се присъдят на ищеца.
По разноските на ищеца. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на
2650лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. Претенцията се корени от два договора за
правна защита и съдействие- с договор от 12.2.2024г.,ищецът е заплатил сумата 300 лева за
изготвяне на искова молба, а сумата 2350 лева е платена по договор от 28.5.2024г. за защита
по исковото дело.
Ответникът направи възражение за прекомерност.
На първо време, от систематическото тълкуване на разпоредбите на Наредба №
1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е видно, че при
предявяване на иск, възнаграждението за процесуално представителство обхваща и услугата
по изготвяне на искова молба. Това е причината в отделни раздели да се предвиди
минимален размер на възнаграждението за съвет, справка, изготвяне на книжа / раздел
Втори/ и минимален размер на възнаграждението за представителство по граждански и
административни дела /раздел Трети/. Същевременно, минималният размер, съобразно
материалния интерес,, определен по Наредба № 1/2004г.-чл.7, ал.2, т.3, възлиза на 2650
лева и, поради което и въпреки ниската фактическа и правна сложност на делото –
проведено едно открито съдебно заседание, в което са събрани всички доказателства, то
същото възнаграждение не е прекомерно. От платеното възнаграждение, съразмерно с
основателната част на исковата претенция, на ищеца се следва сумата от 1060 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** *** да заплати на Р. М. К. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от
10000лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от
ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от *** за периода от 7.08.2018г. до 3.5.2023г.
обвинение в извършване на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с влязла в сила на
3.5.2023г. присъда по нохд№ 1126/2019г.по описа на СГС, НО, 27- ми състав ищецът е
признат за невиновен; ведно със законната лихва от 3.5.2023г. до плащането, както и
сторените разноски от 10 лева за държавна такса и 1060 лева платено адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. К. ЕГН ********** с адрес *** иск правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за горницата над уважения размер от
10000лева до пълния предявен размер от
25000лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8