Р Е Ш Е Н И Е
№486
Гр. Перник, 19.11.2019 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 266 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Л.М. с ЕГН **********,***,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/1/0/01403/2/01/04/01
от 28.03.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция на „Държавен
фонд „Земеделие“ (ОДДФЗ) – София.
С оспорвания АУПДВ на М.Л.М., на основание чл. 38, ал. 1, т.
4, във връзка с ал. 7, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 16 от Наредба № 14 от
28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (Наредбата;
Наредба № 14 от 28.05.2015), във връзка с чл. 165 и чл. 166 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) e отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Договора) и му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24
447.50 лева, представляващо първо плащане по Договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата се излагат доводи срещу изводите
на административния орган за
наличие на предпоставки за невключване на поземлени имоти (ПИ) с №№ 06286.56.10;
06286.56.11; 06286.56.12; 06286.56.13 и 06286.56.18 при изчисляването на стандартния
производствен обем (СПО) на стопанството му. Твърди, че за тези имоти е имал
сключени арендни договори
преди датата на кандидатстване, но с дата на правно основание за ползването им
след датата на кандидатстване – за стопанската 2016/2017 година, т. е. не е
имал аренден договор за земи, които да е могъл да ползва, с дата на договора
преди кандидатстването му по мярка 6.1. Твърди, че тези имоти се обработват от
него и се засяват, съгласно сроковете и с културите, посочени в бизнес плана,
което сочи да е констатирано и при проверка на място, извършена от РТИ при
ОДДФЗ – София, на 29.08.2018 година. На основание изложеното моли съда да
отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
жалбоподателят М.Л.М., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат С.И. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира
присъждане на съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
ответникът по жалбата – директора на Областна
дирекция на „Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован не се явява и
не се представлява. В писмена молба вх. № 2062/20.06.2019 година (лист 620 – лист
621 от делото, том II) чрез процесуалния си представител
юрисконсулт З., оспорва жалбата, пледира законосъобразност на издадения
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя за
присъждане адвокатско възнаграждение, като счита, че процесната жалба е без
материален интерес.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на
оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
По фактите:
Жалбоподателят М.Л.М. е ползвател по договор №
14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 (ПРСР 2014 – 2020), съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (лист 66 от делото). Договорът е
сключен във връзка с подадено от М.Л.М. заявление, за подпомагане по мярката с
уникален идентификационен номер (УИН) 14/06/1/0/01403 от 21.07.2015 година
(лист 89 от делото), придружено включително от бизнес план и след одобряване на
финансирането със заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №
03-140-РД/11 от 18.01.2016 година на директор на ОДДФЗ – Перник (л. 61 от
делото).
В приложения към заявлението за подпомагане бизнес план
(лист 104 и сл. от делото), в таблица 1 „Налична за стопанството земя“ (лист
106 от делото), М.Л.М. е посочил 5 имота с № 56004; № 25027; № 26025; № 25028 и
№ 26026, като в Таблица 1А „Данни за земеделски площи, които кандидатът не
обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за
собственост и/или наем и/или аренда“ (лист 107 от делото) имоти не са посочени.
В раздел II, т. 1. на приложения към заявлението бизнес
план, Таблица 7. „Специфични цели и резултати“ (лист 110 от делото), като цел №
1 М.Л.М. е посочил „увеличаване икономическия размер на земеделското
стопанство, измерен в СПО (минимум 4 000 евро).
Съгласно таблица 12 „Определяне на икономическия
размер на стопанството“ (лист 118 от делото), раздел V „Икономически размер на земеделското стопанство,
измерен в СПО“, т. 1. „Определяне на икономическия размер на стопанството,
измерен в СПО“, на приложения бизнес план, общият икономически размер на стопанството
на жалбоподателя за стопанска година 2014/2015, измерен в СПО е 15 840 лева.
Заложен общ икономически размер на стопанството, измерен в СПО за третата година
– стопанска година 2017/2018 е 24 420 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения Договор одобрената
финансова помощ е в размер на 48 895.00 лева, като съгласно ал. 2 на посочената
клауза помощта се предоставя на два етапа: т. 1: първо плащане в размер на 24 447.50
лева и т. 2: второ плащане в размер на 24 447.50 лева, като по отношение на
всяко от плащанията са определени съответно срокове и условия за извършването
им. Съгласно чл. 6 от Договора ползвателят се задължава да изпълни представения
от него и одобрен бизнес план до 30.07.2018 година.
По делото не се спори, че М.Л.М. е получил първо плащане
по договора в размер на 24 447.50 лева, какъвто е и размерът
на установеното с АУПДВ вземане.
На 25.07.2018
година жалбоподателят е подал заявка за второ плащане с № 14/06/1/0/01403/3/01 (лист 268 от
делото), окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от
Наредба № 14/28.05.2015 година. В таблица 1 „Данни за земята в земеделското
стопанство“ към Приложение № 9 „ Данни за земята и животните в земеделското
стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ плащане“ (лист
280 от делото) М.Л.М. е посочил имотите, в които за стопанската 2017/2018
година отглежда заложените по бизнес план култури – имоти с № 06286.56.4; № 06286.56.10;
№ 06286.56.11; № 06286.56.12; № 06286.56.13 и № 06286.56.18, всички намиращи се
в гр. Брезник, община Брезник и УПИ VII – 228 по
плана на с. С., община Б.
От вписаните в приложение № 9 към заявката за второ
плащане единствено имот с № 06286.56.4 е посочен и в заявлението за подпомагане
(кандидатстване) от 21.07.2015 година, като същият е участвал при изчисляване
първоначалния икономически размер на стопанството, измерен в СПО.
За имот с № 06286.56.10 към заявката за второ плащане
е представен договор за аренда от дата 08.02.2015 година (лист 332 от делото).
За имот с № 06286.56.11 към заявката е представен договор за аренда от дата 05.02.2015
година (лист 335 от делото). За имоти с № 06286.56.12 и № 06286.56.13 е
представен договор за преарендуване от дата 08.02.2015 година (лист 338 от
делото). За имот № 06286.56.18 е представен договор за аренда от дата 05.02.2015
година (лист 343 от делото). За УПИ VII – 228 по
плана на с. С., община Б., е представен нотариален акт за покупко – продажба №
106 от дата 18.09.2015 година (лист 346 от делото).
Във връзка с така подадената заявка за второ плащане
са извършени проверка на място и административна проверка.
С Писмо изх. № 01-220-6500/95 от 25.10.2018 година на
директора на ОДДФЗ – София (лист 598-599 от делото, том II), М.Л.М. е уведомен за откриването на производство по
издаване на АУПДВ поради неизпълнение на заложената в Договора цел „Увеличаване
на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4 000
евро) и съобразно правилото на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14 от
28.05.2018 година. Изводът е мотивиран с установяване при извършените
административни проверки по направената заявка за второ плащане, че от
заявените от кандидата 7 земеделски имота – ПИ № 06286.56.4; № 06286.56.10; № 06286.56.11;
№ 06286.56.12; № 06286.56.13 и
№ 06286.56.18, всичките намиращи се в гр. Б., община Б. и УПИ VII – 228 по плана на с. С., община Брезник, в които за
стопанската 2017/2018 година М.Л.М. отглежда заложените по бизнес план култури,
имоти с № 06286.56.10;
№ 06286.56.11; № 06286.56.12; № 06286.56.13 и № 06286.56.18 не следва да се
включват при изчисление увеличаването на СПО на стопанството във връзка с
изпълнението на договорната специфична цел „Увеличаване на икономическия размер
на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум 4 000 евро), тъй като за същите,
има сключени договори преди датата на кандидатстване – 21.07.2015 година, но
недекларирани в Таблица 1 „Налична за стопанството земя“, не са били включени
при изчисляване на СПО при кандидатстване и не в Таблица 1А от бизнес плана. Поради
това е прието, че СПО на стопанството към момента на подаване на заявката за
второ плащане е 4 831.69 евро, формиран от културите и площта на ПИ с №
06286.56.4 намиращ се в гр. Б., община Б.
и УПИ VII
– 228 по плана на с. С., община Б., който
СПО, съпоставен със СПО от 8 098.86 евро към датата на кандидатстване, няма увеличение,
поради което заложената в Договора специфична цел не е изпълнена. Във връзка с това
е прието, че е налице нормативно и договорно неизпълнение от страна на ползвателя,
тъй като не е увеличен икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най – малко левовата равностойност на 4 000 евро,
измерен в СПО. Посочено е в писмото, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 4, във
връзка с ал. 7, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година, респективно чл. 9,
ал. 1, т 4 от Договора, ДФЗ ще издаде АУПДВ в размер на 24 447.50 лева,
представляващ получено първо плащане по договора. На М.Л.М. е предоставен 14 дневен
срок за депозиране на писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане и за представяне на доказателства. Писмото е получено от М.Л.М.
на 30.10.2018 година (разписка на лист 600 от делото).
Същевременно с Докладна записка вх. № 01-220-6500/95#2 от 26.10.2018 година (лист 606 от делото) до
изпълнителния директор на ДФЗ, директорът на ОДДФЗ – София, докладва
необходимост от извършване на проверка на М.Л.М. от Дирекция „Противодействие
на измамите“ към ДФЗ, като в докладната се сочи, че при справка в „Директни
плащания“ е установено, че ПИ с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12; № 06286.56.13
и № 06286.56.18, за които М.Л.М. е имал сключени договори преди
кандидатстването, които са заявени за кампания 2015 година от Л.М.Л. – баща на М.Л.М.,
въпреки липсата на правно основание.
С Възражение вх. № 01-220-6500/95#3 от 12.11.2018 година (лист 601 - 602 от делото, том II), депозирано в ДФЗ, М.Л.М. възразява срещу
невключването на ПИ с № 06286.56.10; № 06286.56.11;
№ 06286.56.12; № 06286.56.13 и № 06286.56.18 при изчисляването на СПО, като
заявява, че обработва същите, както и че независимо от сключването на договори
за аренда на тези имоти в началото на месец февруари 2015 година, към този
момент имотите са били включени в масиви за ползване за стопанската 2014/2015
година по споразумение между собствениците и/или ползвателите, съгласно чл. 37в
от ЗСПЗЗ, който факт не му е бил известен към момента на сключване на
договорите. Сочи също, че не е имал правно основание за ползване на тези имоти,
тъй като правата му за ползване на същите са за стопанска година 2015/2016 година,
т. е. от 01.10.2015 година. Към възражението си М.Л.М. прилага 2 броя
удостоверения (лист 603 и лист 604 от делото, том II), в които началникът на ОСЗ – Брезник удостоверява,
че ПИ с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12; № 06286.56.13 и № 06286.56.18
за стопанската 2014/2015 година са включени в масиви за ползване на земеделски
земи по споразумение между собствениците и/или ползвателите, съгласно чл. 37в
от ЗСПЗЗ, с ползвател Лазар М.Л., както и че М.Л.М. не е имал правно основание
за ползването им.
С Докладна записка до директора на ОДДФЗ – София изх.
№ 01-220-6500/95 от 20.11.2018 година (лист 607 от делото) експерт в РРД на ОДДФЗ
– София, взема предвид възражението на М.М., като намира същото за
неоснователно и предлага на директора на ОДДФЗ – София да изготви АУПДВ.
След изготвяне на докладна записка от директора на
ОДДФЗ – София до директора на Дирекция „Правна“ в ДФЗ (лист 608 от делото) и
получаване на съответното становище (лист 611 от делото), с което директорът на
Дирекция „Правна“ – ДФЗ, приема, че имоти с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12;
№ 06286.56.13 и № 06286.56.18, с които М.Л.М.
твърди, че е увеличили размера на обработваемата площ, съответно икономическият
размер на стопанството си, измерен в СПО спрямо първоначалния, са такива, за
които е разполагал с договори, с които му е предоставено правото на ползване,
т. е. че същите са били под негово управление, като единици, част от
земеделското стопанство и същите е трябвало да бъдат посочени при изчисляване
на първоначалния икономически размер на стопанството, каквото не е сторено,
директорът на ОДДФЗ – София, е издал АУПДВ № 14/06/1/0/01403/2/01/04/01 от
28.03.2019 година.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Оспорваният в настоящото производство АУПДВ съдържа
два диспозитива:
С първият е отказано изплащане на финансова помощ в размер
на 24 447.50 лева., представляващо второ плащане по договор № 14/06/1/0/01403
от 19.01.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. По този
начин в рамките на производство по издаване на акт по реда на ДОПК се отказва
занапред определена финансова помощ, което е съществено процесуално нарушение,
съответно представлява основание за отмяна на акта в тази му част. С АУПДВ,
като индивидуален административен акт, се установяват публични вземания, а
съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и
размер, т. е. отказът за плащане на одобрена финансова помощ, която обаче не е
изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично
вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. Следователно в тази му част обжалваният
акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Административната преписка в тази
част подлежи на връщане за приключване на започналата процедура по чл. 38, ал.
1 от Наредба № 14/28.05.2015 година и за издаване на решение в същия смисъл, но
не във формата на АУПДВ, като в посочения смисъл е Решение № 10 325 от
03.07.2019 година, постановено по административно дело № 3 263/2019 година по
описа на Върховния административен съд.
Вторият диспозитив на оспорвания акт съвпада с
предмета на АУПДВ, доколкото със същия действително се установява по основание
и размер публично държавно вземане, като по отношение на М.Л.М. е определено задължение
в размер на 24 447.50 лева, представляващо вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
След проверката за законосъобразност по отношение на тази
част на оспорения акт настоящия съдебен състав намира следното:
Относно компетентност на органа, издал акта:
Оспореният АУПДВ е издаден от директора на ОДДФЗ –
София на основание заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година на директора на ДФЗ
(лист 18 от делото). Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор
на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции (ОД)
на фонда. С приложената по делото заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година,
основана в чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от
Устройствения правилник на ДФЗ, директорът на ДФЗ е делегирал на директорите на
ОД, съобразно териториалната им компетентност, правомощията включително по издаване
на АУПДВ по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, включително и по отношение на ползватели по
подмярка 6.1 от мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020. Функциите във връзка с
финансирането и контрола на проектите по ПРСР се изпълняват от специално
изброените в разпоредбата на чл. 44, т. 1 от Устройствения правилник областни
дирекции на фонда, като на директорите на тези дирекции е делегирано и правомощието
за издаване на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, съгласно
териториалната им компетентност. Сред тези дирекции попада и областна дирекция
София, чийто директор е издател на процесния АУПДВ, чиято териториална
компетентност, съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник е в
границите включително на област Перник . Следователно актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал.
3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни основания
за издаването му. С оглед това се приема, че не е налице отменително основание
по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
По делото се установи, че в случая заявление с УИН
14/06/1/0/01403 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020, е подадено от жалбоподателя на 21.07.2015
година. Приема се, че това е датата на започване на производството по сключване
на процесния договор за финансово подпомагане (в този смисъл Решение № 9 980 от
28.06.2019 година, постановено по административно дело № 2 508/2019 година и Решение
№ 10 325 от 3.07.2019 година,
постановено по административно дело № 3263/2019 година по описа на Върховния
административен съд).
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми,
както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
Според разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е
предвиден, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
До приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 година)
в националното законодателство не съществува специален процесуален ред за
установяване на нередности при изплащането на средства от европейските фондове.
Към момента на започване на процесното производство условията и редът за
прилагане на подмярка 6.1 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са
регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 година. В наредбата са предвидени и
хипотезите на неизпълнение на договорни задължения, и основанията за връщане на
изплатени средства, респ. за откази за плащания (чл. 38 и чл. 45 от Наредбата).
В нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване на публични
вземания, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вземането се установява
по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда на АПК.
Установи се по делото, че производството по сключване
на процесния договор за финансово подпомагане е започнало и е водено, по реда
на Наредба № 14 от 28.05.2015 година, издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП
(обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 година) (§ 4 от ПЗР на Наредбата). Независимо,
че след приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от
22.12.2015 година) вече се предвижда специален ред за установяване на
нередности, с оглед разпоредбите на § 4, ал. 3 (изм. – ДВ, бр. 2 от 2017 година)
от ПЗР на ЗУСЕСИФ; чл. 9б от ЗПЗП (нов – ДВ, бр. 2 от 2018 година) и § 12, ал.
1 от ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 година), се приема, че процесното производството,
водено по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 година – акт по прилагане на ЗПЗП,
следва да се довърши по този ред, като публично вземане се установява по реда
на ДОПК. С оглед изложеното правилно публичното
държавно вземане е установено по реда на чл. 166 и следващите от ДОПК, във връзка с
разпоредбите на Наредба № 14/28.05.2018 година.
Във връзка с горното се установи от доказателствата,
съдържащи се в преписката по издаване на спорния АУПДВ, че административният
орган е спазил регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК правила за изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и
преценка на доказателствата. М.Л.М. е уведомен от директора на ОДДФЗ – София с
писмо изх. № 01-220-6500/95 от 25.10.2018 година за откриването на
производството по издаване на АУПДВ, каквото е изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК. Писмото съдържа констатациите на
органа, че ползвателят на помощта не е увеличил икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най – малко с левовата равностойност
на 4 000 евро, измерен в СПО. Посочени са фактическите основания за този извод,
както и са посочени правните последици – отпадане на правото на получаване на
второ плащане и дължимост на полученото първо плащане по договора. В писмото са
посочени приложимите според административния орган договорна клауза и
нормативна уредба. С издаденото писмо, съобразно изискването на чл. 34, ал. 3
от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК, на настоящия жалбоподател е
предоставена възможност да представи доказателства и писмени възражения във
връзка с констатациите при проверката, от която последният се е възползвал. Писмото
е надлежно съобщено на адресата. Преди издаване на АУПДВ органът е взел предвид
възражението на М.Л.М., поради което не е налице отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на АУПДВ с материалноправните
разпоредби:
Актът е издаден при правилно приложение на материалния
закон.
Процесният АУПДВ е основан нормативно в разпоредбите
на чл. 38, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 14/28.05.2015 година ползвателят на помощта няма право да получи
второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, когато не е
увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най
– малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО.
Според правилото на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата
при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.
15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която не е била включена при изчисляване
на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване
на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването
на земята е било предоставено на други лица.
Страните по делото не спорят, че договорите за аренда/преарендуване
на процесните имоти са сключени преди датата на подаване на заявлението за
подпомагане. Не се спори също, че имоти с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12;
№ 06286.56.13 и № 06286.56.18 не са посочени в приложения към заявлението за подпомагане
бизнес план, таблица 1 „Налична за стопанството земя“, и в Таблица 1А „Данни за
земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица
за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда“.
Спорен по делото е въпросът дали цитираните по – горе
имоти подлежат на включване при изчисляване на първоначалния икономически
размер на стопанството, съответно дали същите подлежат на включване при
изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството, респективно
изпълнил ли е жалбоподателят представения и одобрен бизнес план до 30.07.2018
година що се отнася до заложеното в същия увеличение на първоначалния
икономически размер на стопанството с най – малко левовата равностойност на 4 000
евро, измерен в СПО.
Административният орган счита, че одобреният бизнес план
не е изпълнен що се отнася до увеличение на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния му размер с най – малко левовата
равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО, като приема от фактическа страна,
че имоти с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12; № 06286.56.13 и № 06286.56.18
не следва да се включат при изчисляване на увеличението на СПО на земеделското
стопанство на жалбоподателя, тъй като същите не са били взети предвид при
изчисляване на първоначалния СПО на стопанството, поради недекларирането им в
бизнес плана – таблица 1 „Налична за стопанството земя“, съответно в Таблица 1А
„Данни за земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на
други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или
аренда“, въпреки че договорите за аренда/преарендуване за тези имоти са били
сключени преди датата на подаване на заявлението за подпомагане. След
изключването им, увеличението на икономическия размер на стопанството според
административния орган е под минимума от 4 000 евро, спрямо първоначалния
размер.
Съдът намира, че са налице фактическите и правни
основания за издаване на АУПДВ. Доказателствата по делото потвърждават приетите
за установени от административния орган факти, а по отношение на тях са
приложени относимите норми и договорна клауза -
на чл. 38, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015
година и чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора.
В бизнес плана жалбоподателят е посочил в таблица 1
„Налична за стопанството земя“ – пет имота, измежду които не са процесните,
които представя за изпълнение на бизнес плана. В Таблица 1А кандидатът не е
посочил данни за земеделските площи, които не обработва или е предоставил на
други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда.
Процесните пет имота не са били включени при изчисляване на първоначалния
икономически размер на стопанството на кандидата, а към датата на подаване на
заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за аренда/преарендуване
на същите. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че тези договори
представляват предварително споразумение за бъдещи арендни взаимоотношения и
влизат в сила от стопанската 2015/2016 година, т.е. от 01.10.2015 година, която
е след датата на подаване на заявлението за подпомагане, ще се отбележи, че със
сключването на договорите в изискуемата от закона форма – писмена, с нотариална
заверка на подписите, при липса на изрично отлагателно условие в същите за
предаване на владението, същите са породили своето действие и арендаторът е
придобил фактическата власт върху тях в момента на подписване на договора. След
като това е станало преди подаване на заявлението за подпомагане, то
жалбоподателят е следвало да ги опише като част от земеделското си стопанство. Налице
са и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата, при
които площта на процесните пет имота не следва да се включи и при изчисляване увеличението
на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1,т. 2 от Наредбата, от
което следва, че с имоти с № 06286.56.10; № 06286.56.11; № 06286.56.12;
№ 06286.56.13 и № 06286.56.18 кандидатът не може да участва за постигането на
специфичната цел, респективно не може докаже увеличение икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най – малко левовата равностойност
на 4 000 евро, измерен в СПО.
С оглед изложеното не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
При този изход на спора искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебни
разноски следва да бъде уважено частично, съобразно уважената част от оспорването,
като ответника му заплати разноски в общ размер на 637.50 лева.
При този изход на
спора направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено частично,
съобразно отхвърлената част от оспорването, като жалбоподателя му заплати
сумата от 50.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.М. с ЕГН ********** *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 14/06/1/0/01403/2/01/04/01 от 28.03.2019
година, издаден от директора на Областна дирекция – София към „Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, с която на М.Л.М. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***“ № ***, вх. „***“, ет. *** е
определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева,
представляващо получено първо плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от
19.01.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, като неоснователна.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
14/06/1/0/01403/2/01/04/01 от 28.03.2019 година, издаден от директора на
Областна дирекция – София към „Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която на М.Л.М.
с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***“ № ***, вх. „***“, ет. *** е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ
плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ.
ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – София към Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по
заявката на М.Л.М. с ЕГН ********** *** за извършване на второ плащане по договор
№ 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година при съобразяване с мотивите на съдебния
акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на М.Л.М. с
ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 637.50 (шестстотин тридесет и
седем лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА М.Л.М. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***“ № ***,
вх. „***“, ет. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в
размер на 50.00 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/