Решение по дело №183/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700183
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

гр. Хасково, 19.05.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

                           ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                         БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №183 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.П.Т., против Решение №12/21.01.2022г., постановено по АНД №1308/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е изменено Наказателно постановление №7502/24.11.2021г., издадено от началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11 от 3.07.2001г.), на основание чл.53, ал.1 от ЗП на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв., като глобата е намалена от съда на 1 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон, и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не били обсъдени от съда всички приложени по делото доказателства, а част от събраните в хода на производството писмени такива не били и разгледани. Неправилно съдът приел, че водачът на МПС нямал и не представил квитанция за платени пътни такси за движение на тежкотоварно ППС по републиканската пътна мрежа. Водачът разполагал с такава квитанция, която била издадена преди направената проверка и била надлежно представена на контролните органи. Управляваното МПС имало натоварване на ос, което дори и да надвишавало посоченото максимално допустимо такова в от Наредба №11 от 3.07.2001г., то било в изключението по чл.8, ал.5 във вр. с чл.14, ал.З от същата наредба, поради което и движението на ППС не можело да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26,. ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, защото тази разпоредба въвеждала забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение, а водачът разполагал с такова. След като нормативно било предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване на ос, без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от касатора ППС отговаряло на условията на чл.14.ал.З от наредбата, следвало да се приложи чл.177. ал.З от ЗДвП. Неправилно и незаконосъобразно било прието и приравнено управление на МПС с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение - квитанция за платени пътни такси, с това на управление на извънгабаритно ППС без разрешение по чл.26. ал.2. т.1, б. „а“ от ЗДвП. На следващо място се навеждат доводи за наличие на основание за отмяна на НП, тъй като фактическото административнонаказателно обвинение било изменено без знанието на адресата на АУАН. Районният съд не коментирал в решението си защо било вменено допълнително, след предявяването на АУАН, осъществяване на движение без разрешение, след като Д. разполагал с квитанция за платени пътни такси, която представил. Не било ясно защо тази квитанция не била приета от контролните органи за надлежно разрешение.  Сочи се и че движението на извънгабаритно ППС без разрешение, и движението на извънгабаритно ППС с надвишени стойности на представено разрешение, представляват различни основания за съставяне на АУАН по реда на наредбата. Всичко това водило на извод за допуснати съществени процесуални пороци на развилото се производство, ограничили правото на защита на санкционираното лице. На последно място, твърдяната незаконосъобразност на НП се обосновава с непредставянето на доказателства от страна на наказващия орган, че водачът знаел, че управляваното от него ППС било с маса над допустимата. След като разполагал с документ за платена държавна такса и бил наясно, че управлява ППС с максимална маса под 45 т., а натоварването на оста било над допустимото, но в рамките на 30%, водачът той нямал вина. Ето защо субективният елемент от състава на нарушението липсвал.

По изложените съображения се иска отмяна атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, алтернативно се претендира изменение на санкционния акт с определяне на глобата в минимален размер от 1000 лв., като се релевират съответните доводи в тази насока.

Твърденията в касационната жалба се преповтарят и доразвиват  в писмена защита. Моли се направените пред РС – Хасково да бъдат потвърдени. 

Ответната страна – Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, становището на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С измененото от Районен съд – Хасково Наказателно постановление №7502/24.11.2021г. отговорността на касатора Д.Д.Д. е ангажирана за това, че на 26.10.2021г. в 10.10 часа, на път I-5, км 286, в посока Димитровград – Хасково, е управлявал и осъществил движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси, „Мерцедес“, модел „3243“, с рег. № *******. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 3.07.2001г., като при измерено разстояние между осите 1.37м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 22.460т., при максимално допустимо натоварване на оста 19т., съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква „б“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. При проверката водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 3.07.2001г., респ. на тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредба №11 от 3.07.2001г. Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна DFW-KR №118873 и ролетка 1308/18 (5м.). ППС е превозвало пясък.

С НП е наложена на касатора глоба в размер на 2 000 лв., като определянето ѝ над минималния размер не е мотивирано от административнонаказващия орган.

За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд - Хасково е приел за установено отразеното в АУАН и НП административно нарушение. В случая било налице претоварване на управляваното от Д. ППС с 3,46 тона. Жалбоподателят се движил по републикански път именно с това ППС, което било тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г., без да има разрешително за движение на тежко ППС или квитанция за платена пътна такса, с което нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. На следващо място, намаляването на размера на наказанието съдът обосновал с това, че административнонаказващият орган не посочил на база на какви допълнителни отегчаващи вината обстоятелства определил глобата над минимума и под средата. Наказанието следвало да се определи към минимума. Нарушението било извършено за първи път, претоварването било с 3,46 тона, поради което и глобата следвало да се обсъди при превес на смекчаващите вината обстоятелства и да се определи в размер на 1 500 лева.

Решението е правилно.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е изяснил относимите за спора факти, след което е формирал правните си изводи в съответствие с материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните органи (26.10.2021г.) е осъществявал движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Наредба №11 от 3.07.2001г., а именно „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за дейност от специално ползване на пътищата. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и е санкционирано на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.

Касационният състав намира, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да не се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Безспорно са доказани съставомерните елементи на нарушението: процесното ППС, което е било с четири оси с две управляеми, има характеристиките на извънгабаритно по смисъла на Наредба №11 от 3.07.2001г. – то е „тежко“, тъй като при извършеното измерване е установено превишаване на допустимото натоварване на ос като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 22.460т., при максимално допустимо натоварване на оста 19т., съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква „б“ от Наредбата; липсва съответно разрешително или квитанция за платени пътни такси за движението на това ППС по републиканските пътища; проверката е извършена на път от републиканската мрежа.

На извънгабаритните по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г., пътни превозни средства, които са „тежки“ по смисъла на чл.3, т.2 от същата, в чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от Наредбата, се разрешава да се движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса, ако имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II.

Настоящият състав споделя твърдението на касатора, че управляваното от него ППС попада в изключението по чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. Превишаване на допустимото натоварване от 19 тона с 30 %, означава 24.700 тона, а измереното в случая натоварване е 22.460, т. е. не надхвърля допустимото превишение от 30%, поради което е приложимо именно правилото на чл.14, ал.3 от Наредбата. Последното, според настоящия състав означава единствено, че процесното ППС е можело да се движи по републиканската пътна мрежа дори и само след заплащане на дължимата такса, а не единствено с разрешително по чл.8, ал.2 вр. ал.4 от Наредба №11 от 3.07.2001г.

Съгласно чл.15, ал.6 от Наредба № 11/03.07.2001г., документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от същата наредба се издава от Агенция „Пътна инфраструктура“, а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция „Митници“. За многократни превози за не повече от 10 курса и за срок не по-дълъг от 30 дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 се издава от Агенция "Пътна инфраструктура". В останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери, съотв. обща маса или натоварване на ос над посочените в чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от Наредба №11/03.07.2001г. /т.е., с натоварване повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина - над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след издадено по реда на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата разрешително по чл.8, ал.2 от цитираната наредба от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи.

В чл.26, ал.2 от ЗП е указано, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Понятието „специално ползване на пътищата“ по § 1, т.8 от ДР на ЗП включва използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.

При съвкупното тълкуване на горецитираните норми от Наредба №11/03.07.2001г. и от Закона за пътищата става ясно, че понятието „без разрешение“ включва както случаите на движение на извънгабаритни , вкл. тежки ППС без документ за заплатена дължима такса, когато попадат в допустимите извънгабаритни норми по чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от Наредбата, така и движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в останалите случаи.

В разглеждания казус се установява, че към момента на проверката, касаторът е осъществявал движение с тежко ППС, попадащо в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г., но без за това да е заплатена дължимата пътна такса. Последното се потвърждава и от приложената разписка от 26.10.2021г. за връчване на съставения АУАН, съдържаща и декларация от водача, че към момента на проверката управляваното от него ППС не притежава разрешително или документ за платена пътна такса, което да съответства на констатираните при проверката параметри на ППС, издадено по реда на Раздел IV от Наредба №11/03.07.2001г. Установява се също, че водачът е продължил пътя си без в последствие да заплати дължимите пътни такси, като по този начин не е изпълнил условията по чл.37, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г., забраняващи движението на ППС, преди да получи необходимото разрешение.

Твърдението за заплатена пътна такса, респ. представена квитанция за това не почива на обективните факти, съответно е неоснователно. От доказателствата и данните по делото не се установява за управляваното ППС да е била заплатена съответната такса. Наличната по административнонаказателната преписка и представена като доказателство пред районния съд Квитанция №125012530014875 удостоверява плащане на пътна такса за МПС, товарен автомобил с 3/4 оси рег. № ******* на дата 18.10.2021г., като няма данни това плащане да е било такова по чл.15, ал.6, изр. второ от Наредба №11/03.07.2001г. и следователно не може да се счита, че е било валидно за дата 26.10.2021г.

Не са налице и доказателства за направено, след извършване на нарушението, компесаторно плащане по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗП, съответно тази норма не е приложима в случая.

Не се споделя и оплакването, че приложимата административнонаказателна разпоредба, кореспондираща на установените в случая съставомерни факти е тази на чл.177, ал.3, от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването, въведено в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението като се препраща към приетата на основание чл.139, ал.3 от ЗДвП Наредба №11/03.07.2001г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП ще бъде налице, респ. ще се реализира отговорност по чл.177, ал.3 от ЗДвП, когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба №11/03.07.2001г. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП.

Наред с горното, наказващият орган правилно е издирил и приложил санкционната правна норма. Неспазването на въведената в чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП забрана представлява административно нарушение по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, предвиждащ налагане на наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за физическо лице, което извършва дейност движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари (дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на §.1, т.8 от ДР на ЗП) без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Не се споделят съображенията в насока липса на субективен елемент на нарушението. Самият факт на управление на товарно МПС, предполага неговият водач да е бил длъжен и да е могъл да предвиди, че това МПС всъщност може да е тежко по смисъл на закона и съответно неговата маса може да не отговаря на нормативно предвидената за движение без съответното разрешително или без заплащане на съответната пътна такса. От това следва, че касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управляваното от него МПС е следвало да се движи по републиканската пътна мрежа с издадено разрешителното за движение на извънгабаритните ППС или да е била заплатена за него дължимата такса.

Правилно районния съд е изменил НП в частта на наложената глоба. Определянето ѝ в размер на 2 000 лева е близо до средния размер, като мотивите на районния съд за намаляването към минимума се споделят от настоящия касационен състав, поради което и не е нужно преповтарянето им.

С оглед гореизложеното като е изменил НП, районният съд правилно е приложил материалния закон.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12/21.01.2022г., постановено по АНД №1308/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е изменено Наказателно постановление №7502/24.11.2021г., издадено от началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.3 т.1 от Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1 от ЗП на Д.Д.Д. е наложена глоба в размер на 2 000 лв., като наложената глоба е намалена от съда на 1 500 лева.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

        2.