Р Е Ш Е Н
И Е 260032/2.9.2020г.
№
02.09.2020
година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 01.09 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1355 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Й.Н.В. *** иск, с който се
претендира признаване за установено, че има трудов стаж за периода 01.07.1982 –
01.05.1983 год. на длъжността „***“ при АСТОТ при пълен работен ден и за
периода 01.05.1983 г. – 01.02.1984 год. на длъжността „***“ на пълен работен
ден.
В исковата молба се посочва, че за процесните периоди
ищецът е полагал труд в АСТОТ и ОАСТОТ – гр. Я. на пълен работен ден.
Документацията , съхранявана в архивите на ОНС при ликвидирането на
работодателя била предадена на ТП на НОИ – гр. Я., но при извършената справка
се установило, че е непълна и липсват данни за множество работили лица, вкл. ищеца.ОНС
– гр. Я. нямал правоприемник. Излагат се съображения за основателност на иска и
се иска уважаването му.
В законоустановения срок е
депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като
неоснователен на изложени съображения. Иска се отхвърлянето му и присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищеца.
Ответникът не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Удостоверение №*** год., издадено
на осн. чл.5, ал.10 от КСО, разплащателните ведомости
и трудово – правни документи на ОНС – Я. са приети от ТП на НОИ на 06.06.2006 год., като липсват данни за лицето Й.В. за периода
01.07.1982 – 01.02.1984 год.
Представено е копие от Извлечение от
Трудова книжка № *** на Й.Н.В. за периода 01.08.1978 г. – 12.04.1990 год.
Със заповед № *** год. ищецът е бил
назначен , считано от 01.07.1982 год. на длъжността „***“ в Регионален съвет на
стопанския туризъм и отдиха на трудещите се гр. Б., със седалище гр. Я.
Със заповед от 01.05.1983 год. трудовият
договор е прекратен.
Със заповед № *** год. ищецът е назначен
на длъжността „***“, считано от 01.05.1983 год.
Приети са копия от трудовите книжки на
разпитаните по делото свидетелки, видно от които С. Г. е работила в ОНС – Я.
през периода 1980 г. – 1987 год. на
длъжностите – *** и ***, а И. Д. е работила в ОНС – Я. за периода 1979 г. –
1987 год. в Управление „***“.
В показанията си свидетелката Г. посочва,
че за периода 1982 год. и след това е работила в Дирекция „Търговия, услуги и
туризъм“ към ОНС.Имали служител Й., който дошъл малко след като тя е постъпила,
работили в една стая. Той се занимавал с туризма, т.к. бил първият , който
завършил „Туризъм“Мисли, че две години работили заедно.След това го изпратили на
работа в комплекса във В.
Свидетелката Б. посочва, че преди 1982
год. и след като дошъл Й. е работила заедно с него в Дирекция“Търговия, услуги
и туризъм“.В една стая били с Й.В. за периода 1982 – 1984 год., после той бил
преназначен във В.. Бил назначен в качеството си на ***, т.к. бил завършил
висше образование.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.1,
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред.
По реда на Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Според чл.3, ал.2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява
срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник
- само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. В
текста на чл.5 от Закона е посочено кога иска е допустим, като в
случая конкретно приложима е нормата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение по настоящото дело
е приложено и според съда е достатъчно условие за допустимост на иска.
По същество искът се
преценява като основателен, предвид следното:
Според Тълкувателно решение №
59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР съгласно
актуалната практика на ВКС (напр. Решение № *** г. по гр.д.№ *** г., ІV г.о. по
чл. 290 от ГПК) преценката, която следва да се прави на писмените
доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се
изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания
стаж или не. В случая ищецът е представил копие от извлечение от копие от трудовата си книжка, както и копия
от заповеди за назначаване и прекратяване на трудовите му договори, които
доказателства напълно си кореспондират.
Свидетелските показания в процесния казус са допустими, тъй като са налице писмени
доказателства , изготвени от работодателя по време на полагане на стажа, които
установяват вероятността на трудовия стаж. Тези доказателства са сред изрично
изброените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, а именно т.1, т.5 и т.9. Поради наличието на писмено
начало, съдът кредитира свидетелските показания, установяващи мястото и периода
на работа, длъжностите на ищцата, работното време и заплащането на труда. Претендираният стаж попада в посочения от гласните
доказателства период от време на полагане на труда от ищеца. Налице са и
писмени доказателства, че свидетелите са работили при същия работодател през
периода на претендирания стаж/в този смисъл и влязлото
в сила решение № *** год. по гр. дело № *** год. на ЯРС./.
С оглед на всичко изложено
до тук и въз основа на всички писмени и
гласни доказателства следва да се приеме,че действително ищецът е работил през процесния период по трудово правоотношение, без да е прекъсвал трудовия си стаж, на пълен
работен ден.
По разноските:
Съгласно чл.9,ал.1 ЗУТОССР държавни такси
по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират,поради
което независимо от изхода на спора ответника не дължи такава.
Съгласно разясненията дадени с Т.Р. №
2/06.06.2016 г. по тълк.дело
№ 2/2015 год.,ОСГК на ВКС,в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР са
приложими общите правила на ГПК за присъждане н разноски. Предвид това и на
основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1
т.3 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение
на ТП на НОИ – гр. Я, ул.“***, че Й.Н.В., ЕГН ********** има трудов стаж за периода
01.07.1982 – 01.05.1983 год. на длъжността „***“ при Регионален съвет на
стопанския туризъм и отдиха на трудещите се – гр. Б., със седалище Я. при пълен работен ден и за периода 01.05.1983
г. – 01.02.1984 год. на длъжността „*** – гр. Я.“ към ОАСТОТС на пълен работен ден.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, ТП на НОИ –
гр. Я., ул.“***да заплати на Й.Н.В., ЕГН ********** разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: