Решение по дело №6202/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1051                                                  27.04.2020 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и пети февруари                                               две хиляди и двадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 6202 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,     със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***********, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д.Я.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 245,16 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в периода 10.04.2017 г. до 09.08.2017 г., за което е издадена крайна фактура № **********/10.08.2017 г., съгласно сключен между страните на 27.01.2005 г. договор за далекосъобщителни услуги под индивидуален клиентски номер *********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 21.01.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 482/2019 г. по описа на БРС. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100,76 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода 08.2017 г. – 10.2017 г.

 Сочи се, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 27.01.2015 г. за номера *******и договор от 30.11.2015 г. за *******. И. не е изпълнил задълженията си по договорите в общ размер на 245,16 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.04.2017 г. – 09.06.2017 г. Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: № **********/10.05.2017 г. и № **********/10.06.2017 г. На 30.11.2015 г. е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство, като предсрочно изискуеми са месечни такси за м. 08.2017 г. – 10.2017 г. в размер на общо 100,76 лева.

Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите. Неясно е как са формирани исковите претенции. Сочи, че не е установено дали и как договорът е прекратен, което да е основание за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Ответникът не е бил уведомен за прекратяване на договора и предсрочна изискуемост на негови задължения. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приложени са договор за мобилни услуги, подписани на 27.01.2015 г. за предпочетен номер *******, договор за мобилни услуги от 30.11.2015 г. за предпочетен номер ******* и договор за лизинг от същата дата за мобилен телефон (уговарящ 23 месечни вноски по 25,19 лева), допълнително споразумение към договор за предпочетен номер *******, сключени между И. и „Теленор България” ЕАД с предмет предоставяне на мобилни услуги и лизинг на стоки.

По делото са представени фактури № **********/10.05.2017 г. за отчетен период 10.04.2017 г. – 09.05.2017 г. на стойност 332,97 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски; № **********/10.06.2017 г. за отчетен период 10.05.2017 г. – 09.06.2017 г. на стойност 244,95 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски; № **********/10.08.2017 г. за отчетен период 10.07.2017 г. – 09.08.2017 г. на стойност 1100,38 лева, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор 754,46 лева, вноска лизинг 100,76 лева, задължения от предходен период 245,16 лева.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.   

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.

Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си. Представените по делото договори, подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между „Теленор“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за лизинг, посочен в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то И. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежа за плащане. В приложеното по делото извлечение за общо потребление за мобилен номер *******за отчетен период 10.04.2017 г. – 09.05.2017 г. е отбелязано, че се дължи месечна такса в размер на 20,82 лева без ДДС, като не е отбелязана стойност за плащане на потребление за разговори или мобилен интернет, и общата стойност за плащане е 20,82 лева без ДДС. В приложеното по делото извлечение за общо потребление за мобилен номер *******за отчетен период 10.05.2017 г. – 09.06.2017 г. е отбелязано, че се дължи месечна такса в размер на 20,82 лева без ДДС, както и 0,02 лева за разговори, и общата стойност за плащане е 20,84 лева без ДДС. Ответникът не е доказал да е извършил плащане на сумите, за които са издадени процесните фактури, въпреки разпределената в тази насока доказателствена тежест. Следователно дължимата сума е в размер на 49,99 лева и до този размер искът следва да бъде уважен като доказан по размер. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 245,16 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на осъдителния иск за заплащане на лизингови вноски за периода 08.2017 г. – 10.2017 г. в размер на общо 100,76 лева съдът намира следното:

Договорът за лизинг е сключен на 30.11.2015 г., като в него е уговорено, че се сключва за срок от 23 месеца, считано от подписването му, т.е. крайният му срок е 30.10.2017 г. Уговорена е цена на лизинговото устройство, платима на 23 равни месечни вноски, всяка по 25,19 лева с включен ДДС. В исковата молба се претендира плащане на лизингови вноски за периода 08.2017 г. – 10.2017 г. (т.е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него). Дължимите три лизингови вноски за посочения в исковата молба период възлизат на сумата от общо 75,57 лева, като няма доказателства по делото ответникът да е платил сумата. Ето защо и искът се явява основателен за посочената сума, като за разликата над 75,57 лева до пълния претендиран размер от 100,76 лева искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 194,41 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Я.И., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***********, сумата от 49,99 лева (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща неплатени месечни абонаменти по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, за които са издадени фактури № **********/10.05.2017 г. и № **********/10.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 482/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 245,16 лева.

ОСЪЖДА Д.Я.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***********, сумата от 75,57 лева (седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 30.11.2015 г. за периода 08.2017 г. – 10.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 100,76 лева.

ОСЪЖДА Д.Я.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***********, сума в размер на 194,41 лева (сто деветдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.