Р Е Ш Е Н И Е
№ 859 / 6.7.2020г.
гр. Перник, 06.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5822 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Й.П.С., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 2365.85 лева – главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до
30.04.2012 г., сумата от 533.27 лева – законна лихва за забава от 30.08.2009 г.
до 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 157.98
лева – направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, поради
погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 4136/12.09.2013 г. от ответника като
взискател срещу ищцата е образувано изп.д № 903/2013 г. по описа на ЧСИ с.д..
Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2314/2013 г. по описа на РС Перник, за
процесните суми. Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по
давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на топлопреносното
дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност.
На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищцата изпълнително
производство е прекратено по право, доколкото по същото не е поискано
извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 2 години –
основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с
оглед приложението на Постановление на пленума на ВС №
3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези
аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният представител на ищеца
прави отказ от иск за сумата от 157.98 лева – разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Същевременно изменя исковата претенция за
законна лихва за забава – като предявява същата вместо за сумата от 533.27 лева
– законна лихва за забава от 30.08.2009 г. до 19.03.2013 г., за сумата от
983.48 лева – законна лихва за забава от 24.03.2013 г. до 09.10.2019 г., която
така изменена претенция е приета от съда. В тази връзка се изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника иска постановяване на решение съобразно събраните по
делото доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 903/2013 г. по описа на ЧСИ с.д. от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 2029 от 23.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 2314/2013 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по
делото е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013 г. Въз основа на последния по
молба на ответното дружество от 12.09.2013 г. е образувано изпълнително дело
при ЧСИ с.д., като на последната е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
903/2013 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение – връчена на длъжника лично на 19.12.2013 г. Установява се също, че
на 30.01.2014 г. от страна на ищцата като длъжница по изпълнителното дело е
постъпила молба, с която същата е поискала да заплаща задълженията си
разсрочено по 100 лева на месец. По тези съображения и изпълнителни действия по
делото не са осъществени въпреки извършените справки.
В тази връзка от назначена по делото съдебно
икономическа експертиза се установява, че в хода на изпълнителното производство
са постъпили плащания на обща стойност 1095 лева, като последната вноска
направена от ищцата е с дата 28.10.2015 г. В тази връзка от експертизата е
видно, че след направените вноски дългът на ищцата възлиза на общо 3349.33
лева, от които 2365.85 главница и 983.48 лева – обезщетение за забава за
периода от 23.04.2013 г. 09.10.2019 г.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 27.06.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. № 2314/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В настоящия
случай съдът приема исковите претенции за допустими в цялост, независимо от
извършените плащания, доколкото видно от изготвената експертиза главницата не е
погасена със същите, а е погасена едниствено част от обезщетението за забава,
като ищецът е привел исковата си молба в съответствие с експертното заключение
чрез изменение на иска.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие.
Настоящият
състав поддържа становището, че след като за
вземането е издадена заповед за изпълнение, то същото следва да се погасява с
общата петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков процес
и имаше постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че по същността си правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията
между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява
пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства, които
са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е
можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят
е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила
решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е ограничено
аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така възприетото
становище кореспондира и с трайна съдебна практика – напр. Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
По отношение
на втория въпрос – настоящият състав поддържа становището, че срокът по чл.
433, т. 8 от ГПК от последното поискано от взискателя действие, доколкото
разпоредбата на процесуалния закон в този смисъл е ясна и недвусмислена.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 2029 от 23.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2314/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В тази връзка в настоящото
производство подлежат на преценка единствено факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 23.04.2013 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 26.06.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 26.06.2013 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 27.06.2013
г. като въз основа на посочените документи по молба
на ответното дружество на 12.09.2013 г. при ЧСИ с.д. е образувано изп.д. № 903/2013 г. В тази
насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на заповедта – 26.06.2013
г. и датата на образуване на изп.д. № 903/2013 г. – 12.09.2013
г. е изминал период няколко месеца. По посоченото изпълнително дело не са извършвани
изпълнителни действия.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения
съдът приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 12.09.2013 г. – с образуването на изп.д. № 903/2013 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на 12.09.2015 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК/ изпълнителното производство се прекратява ако взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че
връчването на покана за доброволно изпълнение, както и проучването на
имущественото състояние на длъжника в това число изпращането на съобщение до
НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 903/2013 г. е било
висящо в периода от 12.09.2013 г. до 12.09.2015 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В частта от този период от 12.09.2013 г. до 26.06.2015
г. по аргумент от цитираното постановление на пленума на ВС за процесните
вземания въобще не е текла давност /същата е била спряна/. От 26.06.2015 г.,
когато за процесните вземания е започнала да тече нова давност, до настоящия
момент не са предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване на
неплатената част от процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 26.06.2015
г. от настоящия момент са изтекли повече от пет години, то исковете следва да
се приемат за основателни.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 122.28 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 500 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило
възражение за прекомерност на същия, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид интереса по делото минималният размер на адвокатския
хонорар възлиза на 463 лева. По тези съображения и предвид фактическата и
правна сложност на делото претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени на 470 лева. В тази връзка сумата от
616.28 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Само за
пълнота съдът отбелязва, че договорът за правна защита и съдействие е сключен
преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г.
на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, № 3596/2016 г. на
ВАС 3-чл състав.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Й.П.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“: сумата от 2365.85 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до
30.04.2012 г. и сумата 983.48 лева – законна лихва за забава от 24.03.2013 г.
до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.10.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми произтичат от изпълнителен
лист от 27.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2314/2013 г. по описа на РС Перник,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Й.П.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия РС
сумата от още 18 лева – държавна такса предвид допуснатото изменение на иска,
доколкото се е стигнало да увеличаване на исковите претенции.
УКАЗВА на Й.П.С.,
с ЕГН: **********, че следва да заплати посочената сума от 18 лева по сметка на
Пернишкия РС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от
получаване на съдебното решение КАТО Я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай ще бъдат предприети действия по
принудително събиране на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Й.П.С., с ЕГН: **********
сумата от общо 616.28 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство, както и сумата от 18 лева – доначислена държавна такса предвид
допуснатото увеличаване на иска ПРИ
УСЛОВИЕ, че ищцата представи доказателства за внасяне на посочената сума по
сметка на Пернишкия РС в дадения й срок.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА