Решение по дело №28/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 12.03.2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

       Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

     Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                    ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора                 ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 28 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от адв.И.Д. *** като процесуален представител на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.“В.“ № , против Реше­ние № 855 от 27.11.2019 г., постановено по АНД № 1619/2019 г. по описа на Районен съд – Русе,  с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 440912-F476620/06.06.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г.  на МФ, на основание чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна и моли да бъде потвърдено въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С Реше­ние № 855 от 27.11.2019 г., постановено по АНД № 1619/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 440912-F476620/06.06.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „ВИКТОР 33“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС. Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задължението  му по чл.33 ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г.  на МФ – извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане или извеждане на пари във и извън касата/на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. АНО е приел, че при извършена проверка на 28.02.2019г. на търговски обект – кафене, находящо се в гр.Русе, ул.“В.“ №, стопанисвано от „В.“ ЕООД, при проверка на касовата наличност е установено, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 287.24лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 69.00лв., съгласно съставен опис. Същевременно в паметта на ФУ не е отразена сума на парични средства в началото на работния ден, нито промяна на касовата наличност. Установената разлика е в размер на „-218.24лв.“ Нарушението не водело до неотразяване на приходи. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0305335/28.02.2019г. на основание чл. 110 ал. 4, вр. чл. 50 ал. 1 ДОПК. Въз основа на установеното на жалбоподателят е бил съставен АУАН № F476620 от 12.03.2019г., а в последствие и процесното НП.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е категорично установено и доказано и материалният закон е приложен правилно. Изложил е подробни съображения относно правната квалификация на нарушението и субекта на нарушение, като е анализирал относимите правни норми и по този начин е отговорил и на възраженията на жалбоподателя.

Решението е правилно.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящият състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.

В допълнение следва да се посочи, че основният довод на жалбоподателя в подкрепа на тезата му, че нарушението не било доказано, е неоснователен и поради следните съображения: В жалбата се твърди, че нито в съставения аАУАН, нито в издаденото НП са налични констатации дали работещото фискално устройство поддържа операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като от това зависело дали промяната на касовата наличност следва да бъде отразена в устройството или в алтернативно предвидената възможност по чл. 33 ал. 2 от Наредба Н–18/2006г.на МФ. Същевременно в ПИП № 0305335/28.02.2019г. на л. 12 от въззивното дело е отразено, че при проверката са били събрани следните доказателства, приложени към протокола: …3. Х-отчет – 1бр. Очевидно става въпрос за приложения дневен отчет от  28.02.2019г. от ФУ в проверявания обект, от който се установява, че въпросното фискално устройство е поддържало операциите „сл. въведени“ и „сл. изведени“ суми (л.18 от въззивното дело), като на процесната дата не са били въвеждани и/или извеждани суми – срещу съответните функции в отчета е отбелязано „0.00“. Това доказателствено средство не е оспорено от жалбоподателя, още повече, че е издадено от ФУ, намиращо се в обект, стопанисван от него, прието е към материалите по делото и по категоричен начин доказва извършеното нарушение. Въпреки, че ФУ е притежавало такива функции и дружеството е било длъжно да отбележи чрез тях промяната в касовата наличност, то не е сторило това. Именно тези обстоятелства са констатирани в хода на проверката, подкрепени са със съответните доказателства и въз основа на тях АНО е издал процесното НП.  

Съобразявайки всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното решение, АС Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р   Е   Ш   И :

ОСТАВЯ В СИЛА Реше­ние № 855 от 27.11.2019 г., постановено по АНД №1619/2019 г. по описа на Районен съд – Русе,  с което е потвърдено НП № 440912-F476620/06.06.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.

Решението е окончателно.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.