Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление – Раднево при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, срещу Решение № 16 от 06.03.2024г., постановено по АНД № 303/ 2023г. по описа на Радневския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23-1228-003769/ 15.09.2023г., издадено от Началника на Районно управление – Раднево.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е налице надлежно изпълнение на издадения на водача на МПС талон за медицинско изследване. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е дал доверие на защитната теза на санкционираното лице без да събере доказателства относно фактите и обстоятелствата, които е приел за установени. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-003769/ 15.09.2023г. на Началника на Районно управление – Раднево.

Ответникът по касационната жалба – Н. Г. Б., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Радневският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на Н. Г. Б. от гр. Бургас, против Наказателно постановление № 23-1228-003769 от 15.09.2023г., издадено от Началника на Районно управление – Раднево към ОД на МВР – Стара Загора въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 874792 от 14.08.2023г., в частта му, с която на Н. Б. са наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.08.2023г., в 04.30 часа, по АМ Тракия на км.215+200, община Раднево в посока изток, Н. Б. управлява л.а БМВ 318 Д с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARРМ – 0707, което с проба № 02131, извършена в 05.02 часа, е отчело 0.60 промила алкохол. На водача е издаден талон за изследване № 141826 със 7 броя холограмни стикери, като лицето не е дало кръв за изследване.

Радневският районен съд е отменил наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на издадения на водача на МПС талон за изследване не съответства на императивните изисквания на чл.6, ал.6, т.1 от Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не е посочен точния адрес на ЦСМП Стара Загора, където трябва да се яви водачът на МПС за даване на кръвна проба. В мотивите на решението са изложени и съображения, че доколкото водачът, в рамките на определеното му време, се е явил в друго лечебно заведение – „Диагностично-консултативен център“ І ЕООД – Стара Загора, дал е кръв за изследване и при направеното медицинско изследване на кръвната проба е отчетен резултат от 0.38 промила концентрация на алкохол в кръвта, административнонаказателното обвинение за допуснато от водача на МПС Н. Б. нарушение по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, се явява недоказано.

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно – с техническо средство, с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По аргумент за противното следва извода, че ако лицето е подписало и получило талона за изследване; явило се е в определения срок на посоченото място за даване на биологични проби за изследване и е дало биологична проба за изследване, установяването на употребата на алкохол се извършва въз основа на резултата от направеното медицинско и химическо лабораторно изследване.

В случая не е спорно между страните по делото, а и се установява от събраните доказателства, че издаденият на водача Н. Б. талон за изследване № 141826 е подписан и получен от лицето; Б. се е явил в определения срок в лечебно заведение за даване на биологични проби и е дало кръв за химическо и медицинско изследване, извършено в акредитирана лаборатория. Спорният въпрос се свързва с обстоятелството, че кръвната проба е дадена не в ЦСМП – Стара Загора, а в „Диагностично-консултативен център І – Стара Загора“, съотв. изследването е извършено не в лабораторията към ЦСМП – Стара Загора, а в друга лаборатория. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че: 1. В талона за изследване като място, на което трябва да се извърши изследването, е посочено единствено „ЦСМП – Стара Загора“ т.е липсва посочен административния адрес на лечебното заведение; 2. Водачът не живее в населено място на територията на област Стара Загора и съотв. житейски логично е да използва общодостъпна информация относно административния адрес на ЦСМП – Стара Загора; 3. В сайта на ЦСМП – Стара Загора като адрес е посочен гр. Стара Загора, [улица], на който административен адрес се намира и друго лечебно заведение – „Диагностично-консултативен център І – Стара Загора“; 4. Кръвната проба на водача Н. Б. е взета от медицински специалист от „ДКЦ І – Стара Загора“ в съответствие с изискванията на чл.12 от Наредба 1 от 19.07.2017г., като биологичният материал за изследване е даден в рамките на определеното в талон за изследване № 141826 време и 5. Медицинското и химическо лабораторно изследване на биологичната проба за съдържание на алкохол в кръвта е извършено от акредитирана лаборатория – СМДЛ „Рамус“, касационният състав на съда приема, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на медицинско и химическо изследване за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, е било надлежно изпълнено от водача на МПС, поради което и по аргумент за противното от регламентираното в чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., установяването на употребата на алкохол от водача на МПС, респ. на концентрацията на алкохол в кръвта му, следва да се извърши въз основа на резултата от направеното медицинско изследване, а не въз основа на резултата, отчетен при проверката с техническото средство. В случая удостовереният резултат от медицинското изследване е за 0.38 промила концентрация на алкохол в кръвта, с оглед на който резултат административнонаказателното обвинение за извършено от санкционираното лице нарушение по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП (управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.6 на хиляда), се явява недоказано, както правилно е приел Радневският районен съд.

Не се констатират и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Доколкото е удостоверено, че кръвната проба на водача е взета от медицински специалист в лечебното заведение „ДКЦ І – Стара Загора“, противно на твърдяното от касатора, за съда не е съществувало задължение служебно да събира доказателства за адресите на филиалите и манипулационните на СМДЛ „Рамус“; дали връчените на водача стикери са приети от лабораторията; как е реагирал служителят от лабораторията като му е предоставен протокола за вземане на кръв и т.н. Събирането на посочените доказателства в случая не биха довели до различен от направения извод за надлежно изпълнено от водача предписание за даване на биологични проби за извършване на медицинско и химическо изследване.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Н. Б. сумата от 400 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 06.03.2024г., постановено по АНД № 303/ 2023г. по описа на Радневския районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Н. Г. Б. [ЕГН], с адрес гр. Бургас, [жк] [адрес], сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.