Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА Я.
и
секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело №3098 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от М.А.В.
против М.В.И. иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “а“ от ЗН и при условията на евентуалност
иск с правно
основание чл. 30 от ЗН.
Ищцата твърди, че била
наследник на О.К.М., от която
придобила по наследяване по закон ¾
ид. част от правото
на собственост върху апартамент с идентификатор 68134.304.304.1.49, находящ се
на адрес: гр.София, община Столична, район“Възраждане“, бул.“******, вх.******.
С нотариално завещание № 121/25.10.2017г., том първи, рег. № 3086, нот.дело № 6/2017г. на нотариус
П. *** действие – районът на СРС, О.К.М. завещала
3/4 ид.част от имота на ответницата. Завещанието било унищожаемо, тъй като завещателката не действала разумно и
не притежавала завещателна дееспособност по смисъла на чл.13 от ЗН. Здравословното й
състояние било силно влошено след преживян мозъчен инсулт през 1998 г. В
епикриза от 2019 г. била отразена тежка форма на атрофия на главния мозък и смесена
деменция/дегенеративна и съдова/. Пациентката била объркана за време, наблюдавани
били паметови нарушения, бъркала имената на близките си. С ЕР на ТЕЛК от 27.11.2019
г. на М. била определена 100 % степен на увреждане с водеща диагноза „ограничена
атрофия на главния мозък“. Всички тези симптоми били налице и към датата на съставяне
на процесното завещание - 25.10.2017 г. Освен това още от 2003 г. М. страдала
от двустранен неврит на слуховите нерви и към датата на завещанието не била в състояние
да чува нормално. С оглед на изложените твърдения, ищцата моли съда да постанови
решение, с което да унищожи нотариалното завещание от 25.10.2017 г. и да
отмени констативен нотариален акт № 17/21.02.2020 г., том първи, рег. № 389,
нот.дело № 15/2020 г. на нотариус Е.И..
В случай, че съдът
отхвърли иска с правно основание чл.43, ал.1, б. “а“ от ЗН, моли да бъде
разгледан иск по чл.З0 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, извършено със завещанието, тъй
като с него била накърнена нейната запазена част от наследството. Моли да
постанови решение, с което да възстанови запазената част от недвижимия имот и
да измени частично констативен нотариален акт № 17/21.02.2020 г., том първи, рег. № 389, нот.дело № 15/2020 г. на нотариус
Е.И..
Ответницата оспорва
исковете. Твърди, че завещателката била в добро психическо и физическо здраве
към датата на подписване на завещанието. Разбирала свойството и
значението на правните и фактически действия,
както и била способна да ръководи постъпките си. През 2016 г. и през м.юни 2017 г. били издадени етапни епикризи, от които
ставало ясно, че М. се самообслужвала и не били регистрирани психични
заболявания. Оспорва иска по чл.З0 от ЗН. Твърди, че липсвали доказателства ищцата да е приела наследството по
опис, а това била необходима предпоставка за разглеждане на иска, съгласно ТР №
1/2005 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва да е накърнена запазена част от наследството на ищцата. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представеното по делото нотариално завещание № 121/25.10.2017 г., том първи,
рег. № 3086, нот.дело 6/2017г. на нотариус В.П., с него О.К.М. е завещала на
ответницата М.В.И. ¾ ид.част от
правото на собственост върху свой
недвижим имот - апартамент с идентификатор 68134.304.304.1.49, находящ се на
адрес: гр.София, община Столична, район“Възраждане“, бул.“******, вх.******.
От представеното по
делото удостоверение за наследници от 03.02.2020 г. се установява, че ищцата М.А.В.
е дъщеря на М.В.И., която е осиновена при непълно осиновяване.
Видно от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
26.01.1987 г. и удостоверение за наследници на Г.А.М.завещателката О.К.М. е
притежавала 3/4 ид.част от правото на собственост върху гореописания
апартамент.
Видно от Експертно
решение на ТЕЛК от 27.10.2003 г. в него са описани заболяванията, за които е
определена 94.28 % трайно намалена работоспособност на О.М. – ХОБС. Исхемична
болест на сърцето. Преживян нон ку миокарден инфаркт. Стенокардия II ФК. Артериална
хипертония II степен.
ХМСБ. Корова атрофия. Квадрипирамиден синдром. Двустранен неврит на слуховите
нерви. Слухопротезирано дясно ухо.
Намаление на слуха. Шийна остеохондроза.Цервикоартроза. ХВБН. Вестибулопатия.
Нефролитиаза.Киста на ляв бъбрек.
Представени са
амбулаторни листове № 405/22.10.2009г. и № 288/25.09.2012 г. за установяване на
здравословното състояние на О.М. при поставена основна диагноза “последици от
мозъчно-съдова болест“.
Видно от епикриза от
22.01.2013 г., издадена от УМБАЛ“Свети Наум“, на О.М. е поставена диагноза “ограничена атрофия
на главен мозък“, която е била установена с КАТ на главен мозък.
Видно от епикриза от
30.08.2019г., издадена от УМАЛ “Александровска“, на О.М. е поставена диагноза “смесена
деменция/дегенеративна и съдова/ - умерена към тежка форма. MMSE 13. КАТ данни за корова
атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Психотични – делироподобни епизоди“.
Представено е ЕР на ТЕЛК
№ 2201/27.11.2019г., с което на О.М. е определена 100 % трайна намалена
работоспособност с водеща диагноза
“ограничена атрофия на главния мозък“.
Представена е
диспансерна карта на болен от атеросклероза от 25.06.2011 г., издадена на О.К.М..
Представени са молба от О.К.М.
***ЕАД с посочена дата
от 09.07.1897 г./л. 23/, с което е поискала надплатени от нея суми да
бъдат приравнени за последващ сезон.
Представено
е заявление от 23.03.2016 г. от О.К.М. за клиентско обслужване до Виваком, с
което се е оплакала, че й се начисляват суми за непроведени от нея разговори.
Представени
са етапни епикризи от 22.06.2017г. и от 02.12.2016г., издадени от ЕТ „И.З.АПМП-ИППМП“,
в които е посочено, че О.М. е с нормално нервно-психическо развитие.В етапната
епикриза от 02.12.2016 г. е отразено, че пациентката може да се самообслужва и
е без регистрирани психически заболявания.
Представено
е определение от 15.06.2020 г. по чгр.д. № 23963/2020 г. на СРС за приемане по
опис на наследството на О.К.М. от М.А.В.. В описа са включени множество
земеделски имоти.
Видно
от решение № 1417/30..08.2004 г. по заявление вх.№ 1417/18.12.1991 г. на ОСЗГ-Банско,
е възстановено правото на собственост на наследниците на К.И.М.чийто наследник
е и О.М., върху земеделски имоти.
Представено
е удостоверение от редакцията на вестник „Минаха години“ относно публикации във
вестника за и от О.К.М., в което е посочено, че
тя е била дългогодишен сътрудник
на вестника в качеството на дописник и интервюирана. С това удостоверение е представен и текст на дописка от 17.10.2017
г. с изказана гражданска позиция от М. относно проваления Консултативен съвет
по Национална сигурност при президента Румен Радев от 09.10.2017г. В удостоверението е посочено, че редакцията
на вестника не разполага с копие от
конкретния брой, в който е отпечатана тази дописка, тъй като архивът на
вестника не съществува, поради срив в сървърите и незапазен екзепляр на книжен
носител.
Представено
е копие от интервюто с О.М. от
14.09.2015 г. със заглавие „Помня деня, в който разстреляха В.“, отпечатано във
вестник „Минаха години“(бр. 37/14.09.2015 г.)
За установяване на
обстоятелството дали О.М. е била способна да завещава към датата на подписване
на завещанието по делото са изслушани основна комплексна експертиза, изготвена
от вещи лица - невролог и психиатър, както и повторни единични експертизи, изготвени от вещо лице невролог и
вещо лице - психиатър.
Видно от основната комплексна експертиза когнитивният статус на човека представлява способността
му да мисли, да обработва информация и да взема решения. Когнитивното
функциониране включва концентрация, внимание, възприемане на факти, езикови,
двигателни и социални умения, памет и логическо мислене. С възрастта тези
умения отслабват и намаляват, поради естественото остаряване на мозъка и
настъпва когнитивен спад, по-забележим
след 60-годишна възраст. Понякога началните симптоми на деменция се приемат
като част от нормалното стареене на мозъка, но има разлики по отношение на
скоростта на промяната и влияние на уврежданията върху ежедневното
функциониране на човек. Въз основа на медицинската документацията и описания
статус в амб.лист №288/25.09.2012 г. и в амб.лист №405/2009г., издадени от
невролози, и свидетелските показания по делото, вещите лица са приели, че при О.М.
е настъпило прогресивно влошаване както
на общото й физическо състояние и соматичните заболявания, така и на
неврологичните увреждания и на когнитивните й възможности. Още от 90-те години О.М.
е страдала от хронично сърдечно заболяване, артериална хипертония, прекарала
е два мозъчни инсулта, страдала е от
захарен диабет, мозъчно-съдова болест, атеросклероза и мозъчна атрофия, за
която има КТ данни от 2013 г. Още през 2003 г. е била освидетелствана от ТЕЛК с
94,8% трайно намалена работоспособност. Вещите лица, като се позовават на
показанията на свидетелите, са приели, че в социалното й поведение са настъпили
промени - започнала е да забравя, налице
е била намалена самокритичност, демонстрирала е емоционална освободеност на
90-годишна възраст, губела е връзка с действителността, говорела е за отдавна
отминали неща, бъркала е имена, но е имала добра памет за миналото. С течение
на времето състоянието й се е влошило, паметта й се е влошила, била е объркана,
имала е припадъци, имала е дементни състояния. Вещите лица заявяват, че още през
1998 г. – 2000 г. има данни за когнитивен спад при завещателката, който с
времето се е засилил, с доказана корова атрофия по КТ данни от 2013 г. Само две
години след датата на завещанието О.М. е била с обективизирано състояние на
тежка деменция, което е логичен резултат от проследената хронология на
заболяването й. Много преди това тя е
била е с нарушена памет, променено поведение и емоционална освободеност. Вещите
лица дават заключение, че към момента на изготвяне на завещанието – 2017 г. - О.М.е
била с дементен синдром, с нарушена памет и концентрация, което я прави лесно
манипулируема и внушаема. Установените когнитивни нарушения са разстроили
качествено базисните психични функции на О.М. и са възпрепятствали в максимална
степен психичната й годност да разбира свойството и значението на действията
си, както и да ги ръководи.
Според вещите лица,
дементният процес е бил диагностициран още преди завещанието и въпреки
провежданата терапия е претърпял динамично влошаване, с пълна загуба на
базисните психични годности. Промените в когнитивния й статус са отбелязани в
разказите и наблюденията на свидетелите - запазени са били спомените й от
младостта, но често е разказвала случки отпреди 20 години, като че ли са
станали миналата година. Вещите лица разясняват, че при деменцията, за разлика
от нормално стареещия мозък, се нарушава тежко т.нар. флуидна интелигентност -
запаметяването на нова информация, памет, екзекутивни функции и обработка на
информация. Запазени са спомените от миналото, пациентите с удоволствие
разказват случки от предишен опит, но обикновено трудно се ориентират и не
запомнят новата информация. Освен това, тъй като нарушенията са резултат от
необратимо увреждане на невроните, симптомите прогресивно се влошават. При
високообразованите хора е налице компенсация на част от когнитивните нарушения,
независимо от напредването на патологичния процес, в потвърждение на което са и
някои свидетелски показания, че О.М. е била добра компания, добър приятел,
давала е разумни съвети, можела да направи тристепенно меню, разказвала за случки
от миналото – това поведение е
илюстрация на добрите компенсаторни възможности на един високообразован
и трениран в интелектуална дейност човек, бивш учител. При О.М. не са
регистрирани психични заболявалия, но са налице данни за хронични соматични
заболявалия и хронична мозъчносъдова болест. Хроничните съдови увреждания на
мозъка при нея са причината за общо увреденото й неврологично състояние -
квадрипирамиден синдром, хронична вестибуларна недостатъчност, тежко засегнати
специализирани сетивни системи - слух и зрение, тежък когнитивен дефицит, както
и психотични епизоди в късния етап на болестта.
Според данните от
амбулаторните листове М. е взимала лекарства за подобряване на когницията още
от 1998 г. - приемала е Кавинтон, Ноотропил, Тебокан, Мидокалм, Агапурин -
медикаменти с ноотропен и вазоактивен характер, с цел подобряване на мозъчната
дейност. В епикризата от 2013 г. е отбелязано лечение с вливания с Ноотропил и
Кавинтон, а препоръчаната амбулаторна терапия е с лекарства от същите групи -
Кавинтон форте и Луцетам. Ноотропните лекарствени средства, производни на
гама-аминомаслената киселина, подобряват познавателните способности след
различни мозъчни увреждания, като хипоксия, интоксикации и др., без да
проявяват седативно или психостимулиращо действие, подобряват и реологичниге
свойства на кръвта.
Вещите лица са изследвали писмени
доказателства по делото и са установили липсващи букви в тях. Посочили са, че в
изречението, с което започва вторият абзац на доказателство № 13 -
саморъчно написана молба от О.К.М. *** ЕАД от 09.08.1997г. - е изпусната буквата „с“ в думата „пенсия“. В
доказателство № 14 – саморъчно написано заявление за клиентско оплакване от О.К.М.
от 23.03.2016 г. - са изпуснати букви в две думи - „повредата“ и „необходима“,
както и е извършена замяна на предлога „с“ със „з“; вещите лица са установили и
неправилна употреба на пълен член в началното изречение. При така установените
грешки експертите са приели, че е налице значителен брой грешки в писаната реч
във второто доказателство от 23.03.2016 г. Посочили са, че писмената и
говоримата реч са израз на висшите корови функции при човека. Нарушенията на
речта настъпват при увреда на определени зони на мозъчната кора, формирайки
т.нар. афазии, чиято клинична феноменология е твърде разнообразна. Едно от
класическите нарушения е т.нар. моторна афазия в резултат от съдови поражения в
лявата голямомозъчна хемисфера и засяга т.нар. „център на речта на Брока“,
който се уврежда при инсулти в тази зона на хемисферата. Гореописаните
пропуски в писаната реч на М., според тях,
илюстрират такива нарушения и се наричат „литерални параграфии“ - замяна
на графеми, чиито фонемни аналози имат сходно звучене - „с“ и „з“, „ литерални
елизии“ - изпускане или замяна на букви. Допуснатите граматически грешки, напр. използването на пълен член, са белег на нарушение на висшето символно ниво
на кодиране и декодиране на вербална информация. В процесния случай е налице
прекаран още през 1998 г. мозъчен инсулт. С оглед на неговата локализация
увреждането е обхванало обширни зони от лявата хемисфера, вкл. 44-то Бродманово
поле, с центъра на речта на Брока, което обяснява и езиковите нарушения. В
процеса се засягат и лимбични структури в тази част на мозъка, което е свързано
с различни емоционални, нагонни, вегетативно-висцерални и поведенчески промени
- напр. безпричинна веселост и приповдигнатост, нелепи реакции и шеги,
емоционална освободеност, поради интелектуален упадък. С времето съдовите
нарушения се задълбочават и са установени в целия мозък - т.нар. мултиинфарктна
енцефалопатия и мозъчна атрофия, доказана с КТ през 2013 г. и 2019 г. Експертите
са приели, че е настъпило прогресивно влошаване на висши корови функции на О.М.
през 2016 г., в сравнение с 1997 г., по типа на т.нар. афазия. Вещите лица
разясняват, че деменцията се лекува от невролози, психолози и психиатри. Деменцията се проявява не само с
когнитивни нарушения, но и с такива в емоционалната и волевата сфера, с прояви
на емоционална лабилност, възбуда, понякога потиснатост. При О.М. е установена
съдова генеза на деменцията, към която се е прибавила мозъчна атрофия по КТ
данни. При хоспитализацията й в Неврологична клиника - УМБАЛ „Александровска“ е
проведен тест за оценка на менталния
статус с резултат 13 точки. За норма при оценка с този тест се приема 28-30т.,
гранични стойности - 24-27т., лека степен нарушение/т.е. деменция/ - 19-23
точки, умерена степен - 12-19 точки и тежка степен - под 12 точки. Вещите лица
са посочили, че през 2019г. тя вече е била с тежка деменция, доказана
обективно. През 2017г., т.е. две години по-рано е била с достатъчно напреднала
по тежест дементна симптоматика, според всички обективни документи и
свидетелски показания, както и според естествения ход на болестта, но не е
правен тест за обективизация на състоянието й. Предвид хронично-прогресиращия
ход на заболяванията й – към 2017 г. тя е била не само в сериозно влошено
физическо състояние, налагащо помощ от приятели, но и с влошен когнитивен
капацитет. Не е можела да оценява критично случващото се около нея, била е
безпомощна и несигурна в преценката си, силно зависима от грижите на други
лица. Здравословното й състояние е било
сериозно увредено към датата на подписване на завещанието от множество хронични
заболявания, вкл. сърдечно-съдови и неврологични. Последните имат пряко
отношение към промяната в когнитивння статус и развитие на когнитивен дефицит,
задълбочаващ се и прогресиращ с времето до степен на тежка деменция. Вещите
лица са посочили, че дементният процес при О.М. е започнал години преди
съставянето на завещанието. Болестните отклонения са били в такава степен и с такава интензивност, че М. не е могла да осъзнава интересите си и да ги защитава. По
правило, когато условията на живот са непроменени, при пациенти с деменция са
запазени автоматизираните действия и те изглеждат външно съхранени, но при
обективно изследване се наблюдава снижение на когнитивните функции, промени на
соматично ниво. В такова състояние човек е зависим, манипулируем, внушаем и
несамостоятелен във взимането на решения.
От повторното заключение на експертизата, част „неврологична“, изготвено от вещото лице М., се
установява, че деменцията е синдром
който може да се причини от различни заболявания на мозъка – невродегенеративни, при които се загубват
нервни клетки или мозъчносъдови, при които е нарушено мозъчното
кръвоснабдяване. Най-честата причина за деменцията са невродегенеративните заболявания, при
които нервните клетки постепенно загиват. Такива са болестта на Алцхаймер,
фронтотемпоралната дегенерация и деменцията с телца на Леви, която включва и
болестта на Паркинсон. Деменцията при тези заболявания е причинена от
натрупване на патологичен протеин вътре или извън невроните, което нарушава
функцията им. Невродегенеративният процес при деменция започва много години
преди наличието на клинични симптоми. Първо се натрупва патологичният белтък,
впоследствие се променя метаболизма на определени мозъчни области и се нарушава
епизодичната памет. Не е известно защо хората развиват деменция, но се
предполага, че
комплексно действат няколко фактора, които увеличават риска от поява на
заболяването.
Основният рисков фактор е напредването на възрастта. Последните изследвания
показват, че заболявания, свързани с възрастта – напр. артериосклероза, могат
да допринесат за развитие на болестта на Алцхаймер. Тенденцията на удължаване
на човешкия живот води до относително увеличаване на този вид заболявания. Болестта
на
Алцхаймер е най-честата причина за деменция и представлява 50 % - 75 % от
всички
случаи. Болестта протича в две фази – доклинична (безсимптомна) и клинична. При
болестта на Алцхаймер увреждането е в мозъчната кора, при което нервните клетки
умират, поради което предаването на сигналите в мозъка прекъсва в определени
области на мозъка, които са отговорни за паметта/краткосрочната памет и
запомнянето на нова
информация/, говора и вземането на решения, а това оказва влияние и върху
интелекта. Съдовата деменция възниква там, където кръвоносните съдове са
повредени и
доставката на кислород е затруднена. Намаленото количество на кислород
предизвиква
риск от умиране на мозъчните клетки, което води до серия от мини инсулти
(инфаркти) и
възможна съдова деменция. Тя представлява 20 % - 30 % от всички случаи на
деменция. При изготвяне на завещанието на 25.10.2017 г. О.М. е била на 91
години – възраст, която предполага наличието на деменция. Според вещото лице,
няма човек на тази възраст без корова и мозъчна атрофия. Всички хора на тази
възраст имат нарушение на когнитивния статус, но някои компенсират с различни
интелектуални дейности – четене, писане, решаване на кръстословици, слушане на
музика, като по този начин успяват да поддържат нормално за възрастта качество
на живот и да се справят с хроничните си заболявания. О.М. е била дългогодишен
сътрудник на вестник „Минаха години“ и е изразявала активна гражданска позиция
– напр. дописка от 17.10.2017 г. В етапна епикриза от 22.06.2017 г. от ЕТ И.З.ИППМП
е посочено, че О.М. е имала нормално нервнопсихическо развитие, но при този
преглед не са използвани бързи скали за оценка на когницията. Към тази дата няма обективно психологично
изследване, което да покаже имало ли е патологично нарушение на паметта и интелекта на
пациентката и дали е имала критична
оценка към създадената ситуация, т.е. няма данни за когнитивния й статус.
Според вещото лице, 91 годишните хора не
могат сами да защитават интересите си и да ръководят постъпките си, ежедневието
им до голяма степен е зависимо от чужда помощ. В съдебно заседание доктор М.
заявява, че това е лично нейно становище и не почива на медицински стандарти. В
заключението е обсъден амбулаторен лист на д-р А. от 25.09.2012г., в който е
отразено, че О.М. се е оплакала, че в
последно време не се сещала за думи и за
имена, но в обективното състояние не е описан дементен синдром. В епикриза от
17.01.201З г. е описан нормален психичен статус на пациентката М. - ориентирана,
апсихотична, КАТ на глава показва корова атрофия, т.е дегенеративен процес. Не
е извършено през 2013 г. психологично изследване, което да покаже степента на
нарушение на паметта. През м.08.2019 г. О.М. е хоспитализирана в Неврологична
клиника на Александровска болница, където е проведено невропсихологично
изследване. То е показало умерен когнитивен дефицит: ММSE
-13 точки, акалкулия, паметов дефицит, нарушено разбиране на команди, ниска
вербална флуентност - Issac -18 думи. Актуално състояние - в
рамките на умерен дементен синдром; нуждае се от постоянно обгрижване и
контрол. Вещото лице разяснява, че това са прояви на мозъчно увреждане от
дегенеративен и съдов произход /КАТ данни за атрофия на мозъка и мултиинфарктна
енцефалопатия/. На О.М. през годините са
предписвани лекарства за мозъка, поради данните за мозъчносъдова болест -
Тебокан, Агапурин, Кавинтон, Ноотропил; през 2019г.- Мемантин 5 мг. В света има
2 лекарства за повлияване на дегенеративната деменция – БА – Донепезил –
антихолинестеразен инхибитор при лека и умерено тежка болест на Алцхаймер и
Мемантин хидрохлорид/мемантин/ - ММОА рецепторен антагонист - при умерена и
тежка форма. По принцип деменцията е състояние, което няма лечение. При
дегенеративната деменция лекарствата целят да забавят процеса, а при съдовата
деменция да повлияят активните атеросклеротични плаки и съдови стенози. О.М. не
е имала активни атеросклеротични плаки или високостепенни стенози на сънните
артерии. Сравнението между писмено доказателство № 13 /молба от О.М. от
9.07.1997г./ и писмено доказателство №14 /Клиентско оплакване от 23.03.2016г./
показва наличието на граматически грешки, но, според експерта, те не
представляват инструмент за оценка на
нивото на деменция или прогресията на когнитивния дефицит. Хората с леко
когнитивно нарушение и без такова, но с висше образование, също правят
граматически грешки. Вещото лице разяснява, че, според обективната медицинска
документация от от 2003 г. и от 2013 г., О.М. е имала мозъчна и корова атрофия
и когнитивен дефицит, което предполага персистиране и задълбочаване към 2017
г., но не е правено невропсихологично изследване към датата на завещанието и не
може да се определи степента на когнитивен дефицит или наличието на деменция,
които биха повлияли поведението й. Сведенията на свидетелите са напълно
противоречиви в това отношение. О.М. е
страдала от хронични заболявания, за които е провеждала лечение и има ТЕЛК от
2003 г. за 94, 8 % без чужда помощ ТНР и за 100 % инвалидност с чужда помощ към
м.11.2019 г. Към датата на завещанието е била в състояние да живее сама и да се
самообслужва, написала е правилно структурирана от граматична гледна точка
дописка до вестник „Минаха години“, което предполага, че не е имала тежък
когнитивен дефицит. До м.08.2019 г. на О.М. не е поставяна диагноза „деменция“,
защото не е изследвана, макар че има и бързи тестове, които е могло да бъдат
приложени в амбулаторната практика. Степента и скоростта на когнитивното
функциониране при болни в сенилна възраст може да се прецени само с
невропсихологични тестове, които се прилагат, за да се преодолеят
неблагоприятните поведенчески и психически нарушения и да се оптимизира тяхното
качество на живот. Според експерта, болните с хронични заболявания в сенилна
възраст са с изострена емоционалност и могат да се поддават на външни влияния,
особено когато са зависими от чужда помощ.
Видно от повторното заключение на психиатричната
експертиза, изготвено от вещото лице К.-Д., е
прието въз основа на медицинските документи по делото и показанията на
свидетелите, че интелектуално-паметовите възможности на О.М. са започнали да се
понижават преди 1998 г., когато е регистриран първият мозъчен инцидент –
исхемичен мозъчен инсулт и хронична мозъчно-съдова болест, корова атрофия. При завещателката е настъпило
прогресивно влошаване, както на соматичните заболявания, така и на когнитивните
й възможности. През 2012 г. е имала нарушена фиксационна и ретенционна памет,
както и амнестична афазия. В амбулаторен лист
№ 288/25.09.2012г., издаден от невролог, е посочено, че в последните
месеци е започнала повече да забравя, не се сещала за думи и имена. В епикриза
по И3 №581 от 17.01.2013 г. до 22.01.2013г. от УМБАЛ „Св. Наум“ лекуващите
лекари са отразили: „нарушение на
паметта за близки събития. Оплакванията са с давност от няколко години, като от
1-2 месеца се засилили...КТ- церебрална корова атрофия”. Още от 90-те години О.М.
е страдала от хронично сърдечно заболяване, артериална хипертония, прекаран
мозъчен инсулт, захарен диабет, мозъчно-съдова болест и атеросклероза, за която
е била диспансеризирана, както и от церебрална корова атрофия с КТ данни от 2013г. Още през 2003
г. е била освидетелствана от ТЕЛК с 94,8% трайно намалена работоспособност за
гореописаната патология. В заключението вещото лице е обсъдило и свидетелските
показания на свидетелите К., П., З..и В.. Въз основа на медицинските документи
и свидетелските показания експертът е приел, че още преди 1998 г., когато О.М.
е преживяла исхемичен мозъчен инсулт/ИМИ/, са започнали промените на мозъчните
съдове на основата най-вероятно на артериална хипертония, довели до инцидента
през 1998 г., с последващ когнитивен спад. Доказателство за напредъка на
мозъчния процес е и ангажирането на невроните с атрофични изменения, доказани
като церебрална корова атрофия с КТ от 201З г., отразена в епикриза по И3
№581/22.01.2013г. от УМБАЛ „Св.Наум". Завещателката е била с нарушена
фиксационна и ретенционна памет и с
амнестична афазия, което се установява от амбулаторен лист № 288/25.09.2012г.,
издаден от невролог. В него е отразено, че в последните месеци е започнала повече да забравя, не се е
сещала за думи и имена. Предписана й е била терапия с кавинтон, ноотропил 1200 мг, аспирин. Вещото лице е
установило от показанията на св.К., че завещателката още от 90-те години е
имала неадекватни действия, нелогично и странно поведение – напр. забравила е
за подписка, която сама е организирала предходната година, бъркала е името на
свидетеля. Позовавайки се на показанията на св.П. и на другите свидетели по
делото вещото лице е направило извод, че
репродуктивната памет на завещателката е
била съхранена, говорела е увлекателно за минали събития, което е впечатлявало
околните, но е имала заместващи
конфабулации - спомени от миналото /реални или видоизменени/, които са били
изместени в актуалното настояще - напр. на общите събрания през 2016г. - 2017г.
на жителите на входа на блока, в който е живеела, тя е говорела за неща, които са се случили преди
20 години, като че ли са станали миналата година/св.К./. Вещото лице е
направило извод, че О.М. не е разбирала смисъла и значението на думата
завещание. В саморъчно завещание от 05.09.2009 г. е посочила, че завещава
своите ¾ части от апартамента на д-р О.В.В. в знак на благодарност и
желае нейната племенница М.А.В. да изпълни волята й, като даде своята ¾
ид.част от имота на д-р О.В...В
саморъчно завещание от 12.12.2016 г. също е заявила, че настоява пред дъщеря си
М.В. да даде своята част от имота на д-р О.В.., т.е отправила е молба към М., а не е направила
завещание. Според вещото лице, към момента
на изготвяне на завещанието – 2017 г. – О.М. е
била с диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция в умерена
към тежка степен. Церебрална корова атрофия“, а при такава диагноза тя е била
недееспособна. Установените когнитивни нарушения са разстроили качествено
базисните психични функции на О.М. и са възпрепятствали в максимална степен
психичната й годност да разбира свойството и значението на действията си, както
и да ги ръководи. Болестните отклонения са били с такава степен и интензивност,
че не са й позволявали да осъзнава интересите си и да ги защитава. Според
данните от амбулаторните листове О.М. е
взимала лекарства за подобряване на когницията още от 1998 г. – приемала е
кавинтон, ноотропил, тебокан, мидокалм, агапурин - медикаменти с ноотропен и
вазоактивен характер с цел подобряване на мозъчната дейност. В епикризата от
201З г. е отбелязано лечение с вливания с ноотропил и кавинтон, а препоръчаната
амбулаторна терапия е с лекарства от същите групи - кавинтон форте и луцетам.
Ноотропните лекарствени средства, производни на гама - аминомаслената киселина
подобряват когнитивните способности след
различни мозъчни увреждания при мозъчносъдова болест. При изследване на
саморъчно написана молба от О.М. от 9.07.1997 г./ писмено доказателство № 13/ и
заявление за клиентско оплакване от О.М. от 23.03.2016 г./ писмено
доказателство № 14/ експертът е установил, че изречението, с което започва
вторият абзац на доказателство № 13 е изпусната буквата „с“ в думата „пенсия“.
В доказателство № 14 са изпуснати букви в две думи - „повредата“ и
„необходима“, както и е заменен предлога
„с“ със „з“. Във второто доказателство има повече грешки в писмената реч.
Вещото лице разяснява, че писмената и говоримата реч са израз на висшите корови
функции. Гореописаното увреждане е резултат най-често на съдови поражения на
мозъка. В процесния случай е налице прекаран още през 1998 г. мозъчен инсулт в
БЛСМА. При тази локализация увреждането обхваща обширни зони от лявата
хемисфера вкл. 44-то Бродманово поле с центъра на речта на Брока, което
обяснява езиковите нарушения. С времето съдовите нарушения се задълбочават и се
стига до мозъчна атрофия, доказана и с КТ през 201З г. Според вещото лице,
сравнителният анализ на двете писмени доказателства отразява влошаване на висшите
корови функции на О.М. през 2016 г., в сравнение с 1997 г. В писмено доказателство № 13 О.М. е поставила
дата 9. VII. 1897 г., което говори за нарушена фиксационна и ретенционна памет
преди 1997 г. Експертът е установил, че в писмено доказателство № 14 от
23.03.2016г. О.М. е изразила мнителност по отношение на телефонния доставчик:
“имам чувството че пак някой използва моята линия.“. С оглед на сгрешената дата
на доказателство № 13, в заключението е
прието, че нарушенията на фиксационнната и ретенционната памет са
започнали преди 1997 г., а по-изразените граматични нарушения в писмената реч
са били налице по-късно, когато е налице и мнителност, т.е. засягане и на
съдържанието на мисловния процес. Вещото лице е обсъдило здравословнто
състояние на О.М. въз основа на медицинските документи и свидетелските
показания, за да направи извод, че същата е била с напреднала деменция и
мозъчна атрофия към датата на изготвяне на заключението. Завещателката е била
болна от артериална хипертония от дълги години и е претърпяла мозъчно-съдов
инцидент през 1998г. От 90-те години е била с когнитивен дефицит, който впоследствие е
прогресирал. Била е диагностицирана с мозъчносъдова болест от 1998 г., което
определя и предимно съдовата генеза на деменцията. През 201З г. е доказана
мозъчна атрофия по КТ данни, описана в епикриза по И3 №581/22.01.201Зг. от
УМБАЛ „Св. Наум“, Клиника по нервни болести. Вещото лице е направило този извод
и въз основа на данните от свидетелските показания и писмените доказателства за
нарушена фиксационна и ретенционна памет, амнестична афазия, илюзорните
припознавания, конфабулациите, неадекватността, невъзможността да разбира
смисъла и значението на понятия. В заключението е разяснено, че съдовият
дементиращ процес може да се изяви остро или твърде бавно като продължение
и по-нататъшно задълбочаване на психоорганичния синдром. Нерядко се комбинира с
мозъчен атрофичен процес, както в случая. Съдовите деменции могат да бъдат
класифицирани и по техния произход. Деменцията, възникнала след многократни
неголеми
мозъчни инфаркти, се означава като полиинфарктна. Обусловената от тежки инсулти
и
тромбози с обширни размеквания е известна като постапоплектична деменция. В
случая
има и двата вида съдова деменция. Впоследствие се прибавя мозъчна атрофия в
резултат на нарушената трофика на невроните. Вследствие на отслабване на
фиксационната памет се затруднява запомнянето на последователността на
събитията във
времето /хронологична дезориентация/. Нарушенията в репродуктивната памет
обуславят
затруднено избирателно извличане от складовете на паметта на най-важното и най-
необходимото за даден момент – амнестична афазия. Психоорганичният синдром
понякога
се изявява с разтормозване на влеченията. Загубват се най-фините и етични
качества на
личността. Към момента на изготвяне на завещанието О.М. е имала
диагноза:“Смесена корова и подкорова съдова деменция в умерена към тежка
степен. Церебрална корова атрофия“. Здравословното състояние на О.М. е било
сериозно увредено, тя е страдала от дълги години от множество хронични
заболявания, вкл.сърдечно-съдови, неврологични и психични. Последните имат
пряко отношение към промяната в когнитивния статус и развитие на когнитивен
дефицит, задълбочаващ се и
прогресиращ с времето до степен на умерена към тежка деменция. Медицинските
документи, според вещото лице, съдържат убедителни данни за наличие на
дементен процес при завещателката с
начало преди датата на завещанието. В резултат на този процес е настъпила
качествена промяна на базисните психични годности на О.М.. Болестните
отклонения са били в степен и интензивност, които не са позволявали на М. да
разбира и да ръководи действията си, да преценява значението на извършения от
нея завещателен акт и на действията, надхвърлящи ежедневните й занимания.
Състоянието й фпуктуирало, което е характерно за деменциите, стартирали
предимно със съдова генеза, към която са се прибавили атрофични промени -
церебрална корова атрофия. Поради флуктуиращия ход, понякога М. е създавала
впечатление за адекватно поведение, но базисните й психични годности са били
качествено променени. В такова състояние човек е зависим, манипулируем, внушаем
и несамостоятелен при вземането на решения.
За установяване на
обстоятелството дали О.М. е била способна да завещава към датата на подписване
на завещанието по делото са събрани и гласни доказателствени средства. По
искане на ищцата по делото са разпитани св.К. и св.Д., а ответницата ангажира показанията
на св.П. и св. В..
В своите показания св.К. - съсед на завещателката, заявява, че я познава отдавна, още от
времето, когато той самият е бил дете,
живеели са заедно в един и същи блок. М. живеела на третия етаж, а неговите
родители на втория етаж, двете семейства били близки. Тя работела като учителка.
Родителите му го изпратили да учи в нейното училище, в което изпълнявала и
функциите на партиен секретар. Свидетелят продължил да живее в същия апартамент,
дори след като се оженил и вече имал дете, за което М. също полагала грижи. Понастоящем
продължавал да живее в същия апартамент. Свидетелят заявява, че бил много
близък със завещателката. Продължил да я вижда и да поддържа връзка с нея непрекъснато
до смъртта й. Посещавал я, когато била на легло. Тя била човек с висок
морал, но в края на 90-те години забелязал в поведението й неадекватни действия
– напр. събирала подписка Г.Д.да остане в мавзолея, а на следващата година вече
не помнела, че е събирала такава подписка и дори отрекла да е правила такова нещо.
Това поведението на завещателката се сторило странно и нелогично на свидетеля. След
известно време О.М. започнала връзка с мъж, която демонстрирала пред всички. Държали
се за ръце с този мъж като млада влюбена двойка, с кръстосани ръце, което било странно, тъй като по това
време тя вече била възрастна жена на около 90 години и това нейно поведение не съответствало на морала и
поведението, които имала преди това. Свидетелят забелязал още, че на общите
събрания на етажната собственост в блока, провеждани през 2016 -2017г., тя
губела връзка с действителността, говорела за неща, случили се преди 20 години, като че ли били
станали миналата година. Последните години завещателката
бъркала и името му – казвала му „К.“, вероятно го бъркала с баща му. Когато О.М.
се залежала през 2018 г. – 2019 г., свидетелят
редовно ходел при нея, питал я от какво има нужда и дори завел лекар, защото тя
нямала сили да се движи. Лекарят я прегледа и установил, че кръвното й е 90 на
60. Тогава се наложило да я вкарат в
болница, за да се направят изследвания. Самият свидетел организирал това
болнично
лечение в „Александровска болница“ в неврологията. След изписването й от
болницата О.М. била малко по-добре - оправили кръвното й налягане, съживила се. Преди това не можела да говори, нямала
сили. В този случай лекарят попитал
кой е предписал това лечение, което е довело до кръвно 90 на 60. Тогава се
разбрало, че това е Оля, внучка на хора, които преди години били съседи в същия
вход, но се изнесли. О.М. поддържала връзка с тази О.и я споменавала пред свидетеля. От бащата на
ответницата свидетелят научил, че прегледите на О.М. били извършвани от тази О.по
телефона. О.М. казала на свидетеля, че не харесва дъщеря си М.В., защото искала
да я вкара в старчески дом. Свидетелят й казвал, че това не е така. Имало една жена
- Незабравка, която се грижела за О.М..
Майката на свидетеля му казвала, че тази жена е много добра за О., добре се
грижела за нея, но тя изведнъж напуснала. После научили, че това станало заради
лошото отношение на дъщерята на В./ответницата/ към нея. Свидетелят не знае как
се казва ответницата, нито я е виждал. За разлика от нея, често виждал В. в
дома на О.М.. Свидетелят счита, че О.М. не е имала представа за времето, защото
разказвала истории, които са се
случили преди 20 години, така сякаш това е станало миналата година. Изпадала в
спомени, „не била в час“. От 2017 година била все неадекватна. Отношенията между
М./ищцата/ и О./завещателката/ били като
между майка и дъщеря, но впоследствие, след появата на В., О.М. се настроила
срещу М., макар тя до последно да плащала на други хора да се грижат за нея. Промяната
настъпила 2016 г. - 2017 г.. От ищцата знаел, че тя е поискала банковата карта
на О.М. , но В. отказал да я даде.
В
своите показания св.З.-Д. – личен лекар на ищцата в периода 2015 - 2020 г., заявява,
че ищцата е имала множество заболявания. Още при прехвърлянето си при лекарката
през 2015 г. вече имала издадено решение на ТЕЛК за установена трайно намалена работоспособност от 94 %. На свидетелката било известно, че през 1993
г. О.М. прекарала мозъчен инсулт, после инфаркт, през 1999 г. имала втори
мозъчен инсулт. Тя страдала от мозъчносъдова болест и проблеми със
сърдечносъдовата система. Свидетелката наблюдавала активно пациентката си и
всеки месец й предписвала необходимото
лечение. В началото О.М. ходела при личния си лекар „на собствен ход“, но после
нещата се влошили и за рецепти до кабинета идвала нейната помощница. През този
период свидетелката извършвала домашни посещения и провеждала разговори по
телефона с пациентката си. Забелязала постепенно влошаване на паметовите й способности
и на физическия й капацитет. Забелязала прояви на обърканост и влошаване на
състоянието й. Имало случаи на припадъци с викане на „Бърза помощ“.
Свидетелката била загрижена за О.М., защото тя се нуждаела от 24 часово обгрижване. Не си
спомня точната година на влошаването на състоянието на пациентката, но това
станало с течение на времето. Свидетелката заявява, че познава ищцата М.В.. Тя
полагала грижи за О.М., занимавала се с нея по всякакъв начин – не само за удовлетворяване на ежедневните й нужди, но и за
осъществяване на комуникация с нея. Свидетелката твърди, че не познава
ответницата, нито нейния баща В.. Заявява, че е издала 3 бр. медицински документи,
които носят нейното име и са представени по делото, но не си спомня кой ги е поискал, кога е станало това и по
каква причина ги е издала. Свидетелката не е виждала документи от психиатър за
състоянието на О.М., а само документи, издадени от невролог. Заявява, че О.М. е
имала „дементни състояния с влошаване“.
От
показанията на св.П. се установява, че познава ответницата от 20 години, а О.М.
от 50 години. Ответницата била негов съдружник в няколко фирми в продължение на
20 години. С О.се познавал от около 1970 година, когато
започнал работа в Димитровски районен комитет на Комсомола и се срещал
често с нея, като партиен секретар на 3-то училище. М. и О.се запознали след
като се върнал бащата на М. - В. И. - от
Мексико. В. и О.се запознали в Мексико. Това станало преди 10 или 11 години. На
едно събиране В. довел М. и тогава запознал всички с нея. В. и О.първоначално били
в добри приятелски отношения, които после прераснали в по сериозни
взаимоотношения, заедно ходели на събития, на театър, дори когато тя вече не
можела много да се движи, той поел грижата за нея. Понякога оставал по 24 часа
в
денонощието при нея. Това било някъде през 2018 г - 2019 г. Освен
него, за нея се грижел личен асистент, който свидетелят и ответницата заедно
намерили.
М. и О.били в много близки отношения. М. се грижела за О.като за своя майка. О.винаги
присъствала на всяко тържество при
В. и М.. Свидетелят и М. многократно посещавали О.. Свидетелят заявява, че не познава
домоуправителя на блока – св.К., нито го е виждал. При подписване на
завещанието пред нотариуса от О.М. единият от свидетелите бил самият П., заедно
с още една свидетЕ.- Т.М.. Присъствала и
М.. Нотариусът установил, че О.била в състояние да извърши завещание, че била в
пълно съзнание, че имала добра памет. Нотариусът дори се учудил на бележките,
на историите, които разказвала О.от младите си години за Банско. О.познавала
почти всички родове там, включително и рода на В.. Разказвала интересни спомени
от миналото. О.М. напълно разбирала за какво е срещата при нотариуса, с пълно
съзнание подписала документите, без каквото и да било колебания. Тя искала да
завещае имота на М., защото не желаела да го остави на осиновената си дъщеря. О.М.
сама отишла при нотариуса. Чувала, виждала, била в ясно съзнание. Свидетелят
видял осиновената дъщеря на О.М. едва в последните месеци от живота й. Преди
това дори не предполагал, че тя има дъщеря. О.споделяла често, че не желае да
остави каквото и да било на тази своя осиновена дъщеря, защото тя се отнасяла
пренебрежително към нея, нямала отношение към нейните нужди. Това видял и
самият свидетел, тъй като за О.преди
смъртта й грижи полагал В. заедно с асистенти, които самият свидетел и М.
осигурили. Осиновената й дъщеря не се грижела за нея. Едната от личните асистентки
на О.М. се казвала Т.М., която присъствала и на срещата при нотариуса. Свидетелят
нямал интимни отношения с ответницата. Не знаел защо предишната асистентка била
напуснала.
В
своите показания св.О.В.. заявява, че е лекар по професия, с 38 години стаж по специалността
„Кардиология“. Познавала О.М. отпреди повече от 55 години, тъй като нейните
баба и дядо били в приятелски отношения
със семейството на М.. Знаела, че О.М. имала леки семейни проблеми със сина си,
страдала за него, после със съпруга й имали здравословни проблеми. Свидетелката се срещала често с нея в дома й,
поне един път в месеца. Говорели си и по
телефона. През периода 2016 г. - 2017 г. всяка вечер си говорели по телефона. Свидетелката
била приятЕ.на О.М. и нейн лекуващ лекар кардиолог. През 2016 г. - 2017 г.
М. била нормален човек, с добра когнитивна памет,
ориентирана за време
личност. Давала разумни съвети на свидетелката. Не страдала от деменция, тъй
като имала много добре съхранена и ясна памет, за разлика от много други
възрастни хора. Помнела подробности от минали и настоящи събития. Тя можела да
направи тристепенно обедно меню и то без грешка. За такъв човек не можело да се
приеме, че е с деменция. О.М. разбирала всичко и осъзнавала постъпките си.
Била напълно ориентирана. Тя споделила със свидетелката още отпреди 10 години, че
не иска да остави нищо от имуществото си на своите наследници, защото не са го
заслужили. По-скоро имала предвид дъщеря си М.В., защото била много
огорчена и разочарована от поведението й. Казвала, че тя не заслужава
да я наследи. О.М. предложила на свидетелката да поема грижите за
нея, а в замяна да получи жилището. Св.В. окончателно отказала това предложение
през май 2017 година на погребението на майка си. Първоначално тя полагала грижи за болната си майка, после за баща си и
физически не й било възможно да се грижи
и за О.М., а и не се чувствала морално ангажирана да поеме такова бреме и наследство. О.М. дошла на
погребението на майка й, била подвижна и жизнена, искала дори да се разходи,
защото времето било хубаво и слънчево. Това се случило през м.май 2017 г. След това се чували често през
ден, през два. През 2018 г. пак се чували
и тя била много добре. През 2020 г. била написала много интересна статия за семейство
М.в един пенсионерски вестник „Отминали години“. В статията била писала също за
Банско, за рода на В.. Тя имала интервю и в друг вестник, в който било
отразено, че е един от най-добрите учители в града. Възможно било това интервю да
е било преди 2016-2017 година. О.М.
споделяла със свидетелката, че ищцата се появявала инцидентно при нея един, два
пъти в годината и всяка такава среща я оставяла разочарована и огорчена. Към
края О.М. избягвала да комуникира с ищцата дори и по телефона, защото тези
разговори я разтройвали. На рождения й
ден, когато навършила 90 години, също била много разочарована от дъщеря си,
защото пак се случило нещо, с което ищцата развалила празника. През 2009 г. М. се върнала от Испания и тогава вече се
била запознала с бащата на ответницата М.И.. Този човек я обгрижвал, с него
ходела на театър, на разходка, той пазарувал и се грижел за нея. Този човек бил
непрекъснато до нея, когато тя вече не можела да ходи. М. също помагала и се
грижела за нея – купувала й лекарства, уреждала социалния патронаж, уреждала консултации
в поликлиниката, редували се с В.. О.М. не искала да има контакти с ищцата М.В.. Всеки контакт с нея я наранявал. През
2010 г. О.М. споделила със свидетелката, че иска да разсинови М. и се била
консултирала с адвокат, но той й казал,
че това е невъзможно, че това може да се случи само, ако дъщеря й е заплашила
живота й. О.М. споделила още със свидетелката, че когато осиновили М., нейният
съпруг й казал, че правят голяма грешка
и че един ден ще съжаляват за това решение. Съпругът и синът на О.М. починали. В.
не си спомня точно кога са починали. Свидетелката лекувала О.М.. Последната година
преди да се влоши състоянието й от сърдечна недостатъчност, се наложило да бъде
провеждано лечение с антикоагуланти, които лекарства нямали нищо общо с кръвното налягане. О.М.
имала стабилно кръвно налягане. Само понякога, след положителни или отрицателни
емоции, го вдигала и тогава се налагало да приема лекарства. Свидетелката
заявява, че за последен път е ходила в дома на О.М. през месец октомври или ноември 2020г. Не знае
кога е починала М.. За нея се грижели лични асистенти. Последната се казвала Т.М.. Преди 2000 г. О.М. направила инфаркт. Постъпила
без усложнения в болницата, след това правела леки синкопи от топлото време, но
никога не била с нарушен сърдечен ритъм. Свидетелката заявява, че познава В. и
ответницата М.И., засичала ги в дома на О.М.. С М. се видяла 4-5 пъти
последните три месеца преди смъртта на М., преди да изпадне в кома.
Свидетелката не знае кой е бил личният лекар на О.М.. Заявява, че завещателката последно лежала в
болница в началото на 2020 г. Когато свидетелката се запознала с епикризата й
направило впечатление, че пациентката
постъпила със съмнения за исхемичен
инсулт, които не се потвърдили. Половината от
епикризата представлявала психиатрична експертиза. Проведени били и
специализирани психиатрични тестове, което силно озадачило свидетелката. Тя
останала с впечатлението, че епикризата „донякъде е манипулирана“, което
споделила и със самата О.М.. Според свидетелката, самата хоспитализация
била преднамерена, защото не съществувал
здравословен проблем, налагащ постъпването на М. в
болница. Свидетелката В. отрича тя самата да е получавала пари от бащата на
ответницата – В. И..
За проверка достоверността на
показанията на св. О.В.. и
установяване на евентуална нейна заинтересованост от изхода на делото по искане
на ищцата са приети писмени доказателства – операционни бележки от 16.07.2019 г.
и от 03.05.2019 г., издадени от „Банка ДСК“ ЕАД, за внесени от В. И. /баща на
ответницата/ по банкова сметка *** В. суми от по 1000лв./л.85/.
По
делото е разпитан В. Н.И. /баща на ответницата/, който заявява, че през 2019 г.
е направил два парични превода в полза на О.В.., поради изразено желание от О.М.
да й бъдат преведни тези суми в знак на благодарност, че като лекар се е
грижила за нейния син и за самата нея. Парите били изтеглени от банковата
сметка на М.. Св. И. ги изтеглил от дебитната й карта, след което ги внесъл в
банката по сметка на В.. Свидетелят на два пъти изтеглил суми от по 1000 лв.,
които веднага, в същия ден на изтеглянето, внесъл по сметка на В..
Представено
е извлечение от банковата сметка на О.М. за периода 01.01.2017 г. - 12.02.2020
г., от което е видно, че на посочените дати - 03.05.2019 г. и 16.07.2019 г., нито в дните непосредствено
преди тези дати, са извършени тегления в размер на по 1000 лв. от банковата
сметка на М..
При така събраните доказателства
съдът приема, че свидетелката О.В.. е заинтересована от изхода на делото, тъй като е получила суми от по
1000 лв. на 03.05.2019 г. и на 16.07.2019 г. от бащата на ответницата, за които
отрече при разпита й под клетва да ги е получила, като не бе доказано и да са
били заплатени в знак на благодарност по искане на М. със средства от банковата
й сметка, тъй като такива суми не са изтеглени на датите, посочените от св.В. И..
По
делото е приета техническа експертиза за установяване на пазарната стойност на
земеделските земи, оставанил в наследство от О.М., като е посочена обща
стойност на земеделските земи от 149 046 лв.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са главен иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “а“ от ЗН за унищожаване на нотариално
завещание и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 от ЗН.
По главния иск с правно основание
чл. чл. 43, ал.1, б. “а“ от ЗН:
Съгласно
чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава.
За
да бъде уважен искът трябва да са доказани следните юридически факти: 1/ ищцата
да е наследница на О.К.М.; 2/завещанието да е в полза на ответницата и с него
да е завещано имущество – собственост на завещателката; 3/да се докаже, че
завещателката не е била способна да завещава към датата на завещанието.
Видно
от представеното по делото нотариално завещание № 121/25.10.2017 г., том първи,
рег. № 3086, нот.дело 6/2017г. на нотариус В.П., с него О.К.М. е завещала на ответницата М.В.И.
¾ ид.част от правото на
собственост върху свой недвижим имот -
апартамент с идентификатор 68134.304.304.1.49, находящ се на адрес: гр.София,
община Столична, район“Възраждане“, бул.“******, вх.******.
От представеното по
делото удостоверение за наследници от 03.02.2020 г. се установява, че ищцата М.А.В.
е дъщеря на М.В.И., която е осиновена при непълно осиновяване.
Видно от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
26.01.1987 г. и удостоверение за наследници на Г.А.М.завещателката О.К.М. е
притежавала 3/4 ид.част от правото на собственост върху гореописания
апартамент.
Основният спорен въпрос
по делото е дали О.К.М. е била способна да завещава към датата на съставяне на
завещанието.
Способността
на завещателя да завещава се свързва с дееспособността на физическото лице
- чл. 2-5 от Закона за лицата и семействата - ЗЛС и чл. 13 ЗН.
По аргумент на
противното, от съдържанието
на чл. 13 от ЗН, може да се направи извод, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след
смъртта си чрез завещание, ненавършилите 18 години, поставените под пълно
запрещение и неспособните да действат разумно. Съдебната
практика приема, че неспособни
да действат разумно най-общо са лицата, които може да не са
поставени под запрещение, но поради друга причина са в състояние на
невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
ръководят постъпките си./
решение № 141 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 675/2002 г., II г. о. на ВКС/.
От значение е дали това състояние на неспособност да завещават е съществувало по време на извършването на завещанието/решение №
330 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 731/2008 г., I г. о. на ВКС, ГК; решение
№ 236 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 6447/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК./
Нотариалното завещание е
съставено на 25.10.2017 г. Година и десет месеца след тази дата - на 30.08.2019 г. – на О.М. е поставена
диагноза “Смесена деменция/дегенеративна и съдова/ - умерена
към тежка форма. MMSE 13. КАТ данни за
корова атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Психотични – делироподобни
епизоди“, което е видно от епикриза от 30.08.2019г., издадена от Университтека
многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“, Клиника по нервни
болести./л.25/.
Епикризата е официален удостоверителен
документ и има обвързваща за съда материална доказателствена сила относно поставената
на пациентката диагноза, поради което съдът приема за доказано по делото, че
към 30.08.2019 г. М. е страдала от посоченото
заболяване “Смесена деменция/дегенеративна и съдова/ - умерена
към тежка форма“.
За установяване на
обстоятелството дали завещателката е имала същото заболяване и към датата на
завещанието, както и дали е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, по делото са събрани множество писмени
доказателства, изслушани са свидетелски показания и са приети медицински
експертизи.
Съдът не обсъжда заключението
на основната комплексна неврологична и психиатрична експертиза, изготвена от
вещите лица О. и А., тъй като не го кредитира като компетентно и обективно
дадено. В заключението е посочена некоректно диагнозата на М., установена през
2019 г. Вещите лица са заявили, че през
2019г. О.М. е била с тежка деменция, като са се позовавали на епикриза от 2019
г., в която обаче деменцията е определена като умерена към тежка, а не като
тежка. Поз овали са се на показания на св.З.-Д. за влошаване на здравословното
състоянието на М. през 2017 г., каквито показания от страна на тази свидетЕ.конкретно
за тази година не са дадени по делото. Позовали са се на четири правописни
грешки в документи, написани от М., като са приели, че допускането на
правописни грешки е значително и сочи на когнитивен дефицит, макар броят на
правописните грешки да не е голям, а допускането на правописни грешки да засяга
и хора, които нямат когнитивен дефицит. Експертите не са обсъдили в
заключението си и етапни епикризи от 22.06.2017г. и от 02.12.2016 г.,
представени по делото, в които е отразено, че М. е с нормално нервно–психическо
развитие, че може да се обслужва самостоятелно и е без регистрирани психически
заболявания.Всички тези неточности и пропуски при изготвяне на заключението мотивираха съда да не кредитира това
заключение.
Съдът приема частично повторните
заключения на медицинската експертиза по
част неврологична и част психиатрична, изготвени
от вещото лице М. и вещото лице К. - Д.. От двете експертизи се установи, че при М. деменцията е със съдов и дегенеративен
произход, както и че дементният процес е започнал много години преди съставяне
на завещанието. Още от 2003 г. при М. са били установени множесто болести: хронично
съдово заболявне, артериална хипертония, прекарала е мозъчен инсулт, миокарден
инфаркт, имала е захарен диабет, мозъчно-съдова болест и артеросклероза,
церебрална корова атрофия. В ЕР на ТЕЛК от 27.10.2003 г. са описани заболяванията,
за които й е определена 94.28 % трайно намалена работоспособност – ХОБС. Исхемична
болест на сърцето. Преживян нон ку миокарден инфаркт. Стенокардия II ФК. Артериална
хипертония II степен. ХМСБ. Корова
атрофия. Квадрипирамиден синдром. Двустранен неврит на слуховите нерви. Слухопротезирано
дясно ухо. Намаление на слуха. Шийна
остеохондроза.Цервикоартроза. ХВБН. Вестибулопатия. Нефролитиаза.Киста на ляв
бъбрек. В мотивите към Експертното
решение на ТЕЛК е посочено, че миокардният инфаркт е преживян през 1993 г.
В последваща епикриза от 22.01.2013 г.,
издадена от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
„Свети Наум“, на О.М. е поставена
диагноза “ограничена корова атрофия“, установена при извършване на КАТ на
главен мозък.
До м.08.2019 г. не е
поставена диагноза „деменция“ на М., тъй като не е била изследвана с
невропсихологични тестове.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице – невролог М. в
частта, в която е посочила, че 91
годишните хора не могат да защитават интереса си и да ръководят постъпките си,
тъй като в съдебно заседание сама заявява, че това е нейно лично мнение, а не
експертното й становище на лекар. В останалата част заключението е обективно и
компетентно дадено, поради което съдът изцяло го приема. В
съдебно заседание вещото лице М. разясни, че при умерена деменция пациентите
имат нужда от чужда помощ, не могат да бъдат самостоятелни и да взимат правилни
решения. При прилагане на психологически тест за определяне на тежестта на
деменцията резултат между 23 до 19 точки
отговаря на лека деменция, резултат от 18 до 13 точки отговаря на умерена
деменция, а под 12 точки е тежка деменция. Пациентите с тежка деменция са напълно
безпомощни, не могат да се ориентират, имат тежки когнитивни смущения. Вещото
лице заявява, че скоростта на развитие на деменцията е индивидуален процес, зависи от нивото на
образование, от хроничните заболявания и социалните контакти. Някои хора запазват
едно ниво на деменция – лека или умерена деменция до края на живта си, а при
други се наблюдава бързо прогресиращ ход. В заключението е посочено, че О.М. не
е имала тежък когнитивен дефицит към датата на съставяне на завещанието, но като
възрастен човек е била дементна. Вещото лице не е посочило каква е била
тежестта на деменцията на завещателката към датата на завещанието – умерена или
лека.
За разлика от
заключението на повторната неврологична експертиза, вещото лице психиатър К. – Д. в заключението
си е посочила, че О.М. към датата на съставяне на нотариалното завещание е
имала същата диагноза, която е установена и по-късно през 2019 г., а именно: „Смесена
корова и подкорова съдова деменция в умерена към тежка степен. Церебрална
корова атрофия“, а при такава диагноза завещателката е била недееспособна. За
да постави тази диагноза вещото лице – психиатър се е позовало на писмени
доказателства по делото и на показанията на свидетелите. Посочило е, че при
ищцата през 2019 г. е установена съдова
и дегенеративна деменци. Съдовите деменции могат да бъдат класифицирани по
техния произход. Съдова деменция, възникнала след
многократни неголеми мозъчни инфаркти, се означава като полиинфарктна. Обусловената
от тежки инсулти и тромбози с обширни размеквания е известна като
постапоплектична деменция. При О.М. са се проявили и двата вида съдова
деменция. Впоследствие се е прибавила мозъчна атрофия в резултат на нарушената
трофика на невроните. Тези процеси са започнали далеч преди да бъде съставено
завещанието и за тях има медицински документи по делото. Още през 1998 г. е
регистриран първият мозъчен инцидент – исхемичен мозъчен инсулт и хронична
мозъчно-съдова болест. В ЕР на ТЕЛК №
4369/27.10.2003 г. е посочено, че О.М. е имала корова атрофия, а през м.01.2013
г. й е поставена диагноза „ограничена корова атрофия“./епикриза от 22.01.2013
г. на МБАЛ „Свети Наум“/. През 2012 г.
завещателката е имала нарушена фиксационна и ретенционна памет, както и
амнестична афазия. В амбулаторен лист №
288/25.09.2012г., издаден от невролог, е посочено, че в последните месеци е
започнала повече да забравя, не се сещала за думи и имена. В епикриза
по И3 № 581 от 17.01.2013 г. до 22.01.2013г. от УМБАЛ „Св. Наум“ лекуващите
лекари са отразили: „нарушение на
паметта за близки събития. Оплакванията са с давност от няколко години, като от
1-2 месеца се засилили...КАТ на главен мозък - церебрална корова атрофия”. Вещото
лице е установило от показанията на св.К., че завещателката още от 90-те години
е имала неадекватни действия, нелогично и странно поведение – напр. забравила е
за подписка, която сама е организирала предходната година, бъркала е името на
свидетеля с името на баща му, разказвала е за събития отпреди 20 години, сякаш
са се случили миналата година, впоследствие след запознаването си с В. И. се е държала
по непривичен за нея начин, като е демонстрирала пред другите физическа близост
с него – разхождали се с преплетени ръце,
държали се за ръце. Позовавайки се на показанията на св.П. и на св.В. вещото
лице е направило извод, че
репродуктивната памет на завещателката е
била съхранена, говорела е увлекателно за минали събития, което е впечатлявало околните, но е имала заместващи конфабулации - спомени от миналото
/реални или видоизменени/, които са били изместени в актуалното настояще -
напр. на общите събрания през 2016г. - 2017г. на жителите на входа на блока, в
който е живеела, тя е говорела за неща,
които са се случили преди 20 години, като че ли са станали миналата година/св.К./.
Вещото лице е направило извод, че О.М. не е разбирала смисъла и значението на
думата завещание, като е обсъдило две саморъчни завещания от 05.10.2009 г. и от
12.12.2016 г., които не са част от доказателствения материал по делото. Вещото
лице е установило, че в саморъчно завещание от 05.10.2009 г. М. е заявила, че
завещава своите ¾ части от апартамента на д-р О.В.В. в знак на
благодарност и желае нейната племенница М.А.В. да изпълни волята й, като даде
своята ¾ ид.част от имота на д-р О.В...
В саморъчно завещание от 12.12.2016 г. М. също заявила, че настоява пред дъщеря
си М.В. да даде своята част от имота на д-р О.В.., т.е отправила е молба към М., а не е направила
завещание. Въз основа на писмените доказателства по делото и свидетелските
показания, както и обсъдените саморъчни завещания от 05.09.2009г. и от
12.12.2016 г., вещото лице е приело, че далеч преди съставянето на завещанието М.
е била с нарушена фиксационна и ретенционна памет, амнестична афазия, илюзорни
припознавания, конфабулации, имала е прояви на неадекватност, не е разбира смисъла и значението на понятия. Тези когнитивни
нарушения са разстроили качествено базисните психични функции на О.М. и са
възпрепятствали в максимална степен психичната й годност да разбира свойството
и значението на действията си, както и да ги ръководи. Болестните отклонения са
били с такава степен и интензивност, че не са й позволявали да осъзнава
интересите си и да ги защитава. Състоянието й флуктуирало, което е характерно за деменциите, стартирали
предимно със съдова генеза, към която са се прибавили атрофични промени -
церебрална корова атрофия. Поради флуктуиращия ход, понякога М. е създавала
впечатление за адекватно поведение, но базисните й психични годности са били
качествено променени. В такова състояние човек е зависим, манипулируем, внушаем
и несамостоятелен при взимането на решения.
Съдът
кредитира заключението на Д. относно поставената диагноза за състоянието на завещателката
към датата на завещанието, тъй като то се потвърждава от писмените
доказателства по делото и показанията на свидетелите.
Ангажираните от ответницата свидетели П. и В. не
опровергават заключението на вещото лице Д.. Двамата свидетели заявяват, че М.
е говорела увлекателно за минали събития, т.е нейната репродуктивната памет е била съхранена. Св.К. обаче установява, че тя
често е говорела за събития отпреди 20 години, сякаш са се случили миналата
година. Съхраняването на репродуктивната памет, съпроводено със загуба на краткотрайна
памет, е един от признаците на деменция.
Св.П. заявява, че при съставяне на нотариалното завещание М. разбирала какво се случва, с пълно съзнание и
без колебание подписала документите. Св.В. също завява, че през 2016 г. - 2017 г.
М. била с добра когнитивна памет,
ориентирана за време личност. Давала разумни съвети. Двете често се чували по
телефона. В. била нейн лекуващ лекар
кардиолог. Срещнали се през м. май 2017г. на погребението на майката на
свидетелката. Тогава М. била подвижна и жизнена, искала да се поразходи, тъй
като времето било хубаво. Тези показания противоречат на показанията на св.К.,
който сочи конкретни прояви на неадекватно поведение на М. още от края на 90-те
години. Показанията на св.П. и св.В. противоречат и на поставената от лекарите диагноза на завещателката само година
и десет месеца след съставянето на нотариалното завещание - „смесена деменция/дегенеративна
и съдова/ - умерена към тежка форма“. Сред свидетелските показания с най-голяма
тежест са показанията на св.К., тъй като той е съсед на М. и я познава отдавна,
още от детските си години. Този свидетел не е заинтересован от изхода на
делото, за разлика от св. П., който е съдружник на ответницата, и св.В., за
която се установи, че е получавала парични средства от бащата на ответницата В.
И. преди завеждането на делото, за които не бе доказано да са били заплатени в
знак на благодарност по искане на М. със средства от банковата сметка на завещателката.
Посочените от ответницата медицински документи – епикриза
от 22.01.2013 г. от УМБАЛ “Свети Наум“ и две етапни епикризи от 02.12.2016 г. и
от 22.06.2017г., издадени от ЕТ „И.З.АПМП-ИППМП“, също не опровергават
заключението на вещото лице психиатър Д.. В епикризата от 22.01.2013 г., издадена от
УМБАЛ “Свети Наум“, на завещателката е поставена диагноза „ограничена атрофия
на главен мозък“ и същевременно за психичен статус е отразено: апсихотична, орентирана.
Тези данни от епикризата не противоречат на извода на вещото лице Д., че дементният
процес при М. е бил с флуктуиращ ход, което е характерно за деменциите,
стартирали предимно със съдова генеза. Поради флуктуиращия ход, понякога М. е
създавала впечатление за адекватно поведение. В етапна еприкриза от 02.12.2016 г.,
издадена от ЕТ „И.З.АПМП-ИППМП“, е посочено, че нервно–психическото развитие на
М. е нормално. Лицето се самообслужва и е без регистрирани психични заболявания.
В етапна епикриза от 22.06.2017 г., издадена от ЕТ „И.З.АПМП-ИППМП“, е
отразено, че нервно-психическото развитие на пациентката е нормално и че
епикризата се издава да послужи пред съдебните власти, но и в двете етапни
епикризи не е отразено да са били извършени психологически
тестове на пациентката, чрез които да се установи какво точно е било психическото
й състояние, а от друга страна, тези етапни епикризи са изготвени във връзка с
лечение на други заболявания. Етапна епикриза се издава при превеждане или
пренасочване на пациента към друго лечебно заведение. В конкретния случай не е представена
окончателната епикриза след превеждането на пациентката за лечение в друго
заведение. В съдебно заседание св.З..- Д., която е била личен лекар на М.
заявява, че не си спомня по искане на кого и защо е издала тези етапни епикризи.
При липсата на проведени психологически тестове към датата на издаване на двете
етапни епикризи и издаването им във връзка с други заболявания на О.М., тези
медицински документи не опровергават заключението на психиатричната експертиза,
изготвена от вещото лице К. – Д..
Представени са и документи, с които О.М. е изразявала
гражданска позиция или е защитавала свои права – молба до „Топлофикация
София“ЕАД с посочена дата от 09.07.1897 г./л. 23/, заявление за клиентско обслужване до Виваком от 23.03.2016г./л.24/, удостоверение от
редакцията на вестник „Минаха години“ относно публикации във вестника от и за О.М.,
публикация на интервю с О.М. със заглавие „Помня деня, в който разстреляха В.“(бр. 37/14.09.2015 г.), дописка от 2017 г. от О.М. относно провален
Консултативен съвет по Национална
сигурност при президента Румен Радев. В молбата на М. *** ЕАД текстът е ясен,
конкретен и добре структуриран, но е посочена година на подписване на молбата –
1897 г. /л. 23/. В заявление за клиентско обслужване от 23.03.2016 г. до
Виваком текстът също е логичен, ясен и
добре структуриран. Тези доказателства, съпоставени с показанията на св.К. и
данните за установена корова атрофия на главния мозък и мозъчно-съдова болест при
М. още от 2003 г., са в подкрепа на заключението на вещото лице - психиатър Бенчева,
че заболяването „деменция“ при завещателката е било с флуктуиращ ход и тя понякога
е създавала впечатление, че е с нормален когнитивен статус.
Интервюто с О.М.
от 14.09.2015 г. със заглавие „Помня деня, в който разстреляха В.“ касае
спомени от миналото на завещателката, а по делото бе установено, че репродуктивната й памет е била съхранена, за
сметка на краткотрайната памет - разказвала е за събития отпреди 20 години, сякаш са се случили миналата година/св.К./,
което сочи на дезориентираност за време, а това са характерни признаци на
заболяването „деменция“.
В удостоверение от
редакцията на вестник „Минаха години“ относно публикации във вестника за и от О.К.М.
е посочено, че О.М. е била дългогодишен сътрудник на вестника в качеството на
дописник и интервюирана. С това
удостоверение е представен и текст на
дописка от 17.10.2017 г. с изказана гражданска позиция от М. относно проваления
Консултативен съвет по Национална сигурност при президента Румен Радев от
09.10.2017г. В удостоверението е
посочено, че редакцията на вестника не разполага с копие от конкретния брой, в който
е отпечатана тази дописка, тъй като архивът на вестника не съществува, поради
срив в сървърите и незапазен екзепляр на книжен носител.
Текстът
в дописката от 17.10.2017 г. е логически
правилно структуриран, но липсват доказателства този текст действително
да е съществувал към посочената дата – 17.10.2017 г. Дописката е представена
във вид на напечатен текст, без подпис и без писмени доказателства да е била
отпечатана във вестник “Минаха години“. Удостоверението, подписано от старшия
редактор на вестника, в частта, в която заявява, че дописката е била представена
на 17.10.2017 г. от О.М., има в тази част характер на свидетелски показания, които
не са дадени по съответния ред и не могат да послужат като доказателство за
посочените факти, още повече че липсват и писмени доказателства такава дописка
действително да е била написана от М. и публикувана във вестника.
При
така събраните по делото доказателства и с оглед заключението на допълнителната
психиатрична експертиза, изготвено от вещото лице К.-Д., съдът приема за установено, че към датата на
завещанието О.М. е била
с диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция в умерена към тежка
степен. Церебрална корова атрофия“, а при такава диагноза тя е била
недееспособна. При нея е била нарушена
фиксационната и ретенционна памет, констатирана е амнестична афазия, илюзорни
припознавания, конфабулации, неадекватност, освобождаване на влеченията. Според вещото лице- психиатър К. – Д., болестните
отклонения са били с такава степен и интензивност, че не са позволявали на О.М.
да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, не е разбирала значението на
извършения от нея завещателен акт. Състоянието
й е флуктуирало, което е характерно за деменциите, стартирали предимно със
съдова генеза, към която са се прибавили атрофични промени - церебрална корова
атрофия. Поради флуктуиращия ход, понякога М. е създавала впечатление за
адекватно поведение, но базисните й психични годности са били качествено
променени. В такова състояние тя е била
зависима, лесно манипулируема и несамостоятелна при взимането на решения. Когнитивните
нарушения са разстроили качествено базисните й психични функции и са
възпрепятствали способността й да разбира свойството и значението на действията
си и да ги ръкооди. Съдът приема, че вследствие на заболяването си О.М. е била неспособна да завещава.
Предявеният главен иск с правно основание чл. 43, ал.1,
б. “а“ от ЗН е основателен и следва да се уважи изцяло.
Предвид
извода за основателност на иска по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН,
на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен констативен нотариален акт № 17/21.02.2020 г., том първи, рег. № 389, нот.дело №
15/2020 г. на нотариус Е.И., по силата на който М.В.И. се
легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на нотариалното завещание от 25.10.2017 г.
По
разноските:
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 5 068.95 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА, на
основание чл.43, ал.1, б. “а“ от ЗН, по иск, предявен от М.А.В., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** - за адв.В.Л., против М.В.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 10 – за адв. Д.Д., завещателното разпореждане на О.К.М., ЕГН **********, обективирано
в нотариално завещание № 121/25.10.2017 г., том първи, рег. № 3086, нот.дело № 6/2017г. на
нотариус В.П.,*** действие - районът на СРС, с което
е завещала на М.В.И., ЕГН **********, ¾ ид.част от апартамент с идентификатор 68134.304.304.1.49 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед №
РД-18-32/01.04.2016г. на Изп.директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София,
община Столична, район“Възраждане“, бул. “******, вх.******,
поради невъзможност на завещателката да действа разумно към датата на извършване на завещанието.
ОТМЕНЯ, на основание чл.
537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт №
17/21.02.2020г., том първи, рег. № 389, нот.дело № 15/2020 г. на нотариус Е.И. *** действие -
районът на СРС, по силата на който М.В.И., ЕГН **********,
се легитимира като
собственик на апартамент
с идентификатор 68134.304.304.1.49 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изп.директор на АГКК, находящ се на
адрес: гр.София, община Столична, район “Възраждане“,
бул.“******, вх.******, въз основа на извършеното от О.К.М., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на
30.01.2020г., завещателно разпореждане, обективирано в нотариално завещание № 121/25.10.2017 г., том първи, рег. № 3086, нот.дело № 6/2017г. на
нотариус В.П.,*** действие - районът на СРС.
ОСЪЖДА М.В.И. да
заплати на от М.А.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 5 068.95 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: