№ 265
гр. Монтана, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500217 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
В.Д., подадена чрез особения представител адв. М. К., против решение на Районен съд
– Монтана от 9 май 2022 г. по гр. д. № 1106/2021 г., с което са уважени искове по чл.
422 от ГПК, предявени от „Ч.“ АД (сега с нова фирма „Е.“ АД).
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът превратно е тълкувал
установените факти и в резултат е стигнал до неправилни правни изводи за
основателност на иска. ЛРС е приел наличие на облигационна връзка между страните
като се е позовал на заключение на вещото лице по графологичната експретиза, но в
действителност изводът на вещото лице е, че не може да се установи с категоричност
въззивникът да е подписал заявлението за присъединяване към мрежата за доставка на
ел. енергия. Документът е бил оспорен и след като се установява неговата
неавтентичност, той той трябва да се изключи от доказателствения материал по делото.
МРС незаконосъобразно е приел и заключението по техническата експертиза, което е
изготвено въз основа единствено на документи, изпратени му от ищеца.
Направено е искане за отмяна на решението на МРС и постановяване на ново, с
което исковете бъдат отхвърлени като неоснователени.
Ответникът по въззивната жалба „Е.“ АД в отговор на въззивната жалба взема
становище за нейната неоснователност и моли решението на МРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като се присъдят и разноски по водене на делото.
1
Поддържа, че за валидността на договора за доставка на ел. енергия не е необходима
писмена форма. След като е била открита партида на въззивника и е установено чрез
средството за техническо измерване, че енергия е била доставяна до собствения му
имот, то налице са данни за облигационно правоотношение, по което Д. е неизправна
страна и дължи плащане цаната на потребената ел. енергия.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Монтана се е развило по иск, предявен от
„Е.“ АД против В.Д. за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК
съществуването на вземане на дружеството в размер на 237,50 лв стойност на
доставена електроенергия в периода 10 януари 2019 г. – 9 април 2020 г., както и 36,27
лв обезщетение за забавено плащане за периода 12 март 2019 г. – 27 октомври 2020 г.
За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 2543/2020 г. на МРС.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, тъй като
съществуването на вземането се установява от приложените писмени доказателства:
чрез заявление за присъединяване е установено сключването на договор между
страните, доставката на енергия е установена чрез показанията на отчитащото
устройство, което според експерта по техническата експертиза е изправно и годно да
дава достоверни показания. Приел е, че е налице изпълнение на задължение от страна
на „Е.“ АД и неизпълнение на насрещното задължение от страна на абоната, затова е
уважил изцяло иска за цена на потребената ел. енергия и иска за обезщетение за
забавено плащане.
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради
което го потвърждава.
Безспорно е, че В. Д. е собственик на недвижим имот в с. Р., Община Ч.. В
производството пред МРС е било представено заявление за продажба на ел. енергия за
битови нужди от 27 октомври 2016 г., отнасящо се до същия имот. Спорно е дали
заявлението е било подписано от В. Д.. Според вещото лице по графологичната
експертиза подписът с голяма вероятност е на лицето, посочено като заявител - В. Д..
В съдебно заседание експертът е уточнил, че не се е ангажирал с категорично
становище, тъй като текстът на заявлението не е изписан с почерка на заявителя.
Допускането на експерта е, че теоретично е възможна имитация.
Отчитането на доставената енергия е извършвано чрез средство за техническо
измерване от тип, одобрен за търговска употреба. Вещото лице по техническата
2
експертиза след преглед на протокли за проверка годността на електромера е посочило,
че той е бил подложен на техническо изпитание, проверката е показала изправност и
годността на уреда.
Стойността на доставената енергия е изчислена от вещо лице по счетоводна
експертиза и резултатът съвпада с исковите суми.
Спорно е по делото дали между страните е възникнала валидна облигационна
връзка по доставка на електроенергия за имот, собственост на въззивника Д., намиращ
се в с. Р..
МОС приема, че заявлението от 27 октомври 2016 г. обективира волеизявление
на възизвника за сключване на договор с „Е.“ АД. Това, че съдържанието на документа
не е изписано от самия заявител, не опорочава документа. Полагането на подпис от
него е израз на съгласието му със съдържанието на заявлението и следва да се приеме
като негово волеизявление. Графологът не е отрекъл достоверността на подписа, а е
допуснал възможност за имитация, изхождайки от различния почерк, с който е бил
популнен формулярът.
Заявлението е частен документ, носещ подписа на съставителя. МОС намира, че
оспорването на документа не е довело до установяване на неговата неистинност,
поради което той е годен да установи възникването на облигационна връзка.
Следва да се отбележи също, че за съществуването на договор за доставка на
електрическа енергия не съществува изискване да е спазена форма за действителност.
От факта, че въззиваемото дружество е снабдявало с ел. енергия жилището на
въззивника, следва извод за наличие на договрна връзка, спрямо която са приложими
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.“ АД,
утвърдени с решение на КЕВР от 2010 г.
Съдът намира за неоснователно възражението, че не е установено въззиваемото
дружество да е доставяло енергия до имота на въззивника. Този факт се извежда от
показанията на монтираното устройство на търговско измерване. До имота на
въззивника е достигала енергия и количеството й е отчетено чрез електромера, за който
са събрани данни, че е изправен и е от вид, одобрен за употреба.
Задължението за плащане на потребената енергия възниква периодично – на
всеки месец съгласно чл. 19 от Общите условия, а срокът за плащане е 10 дни. При
задълженията, които имат определен падеж, покана не е необходима, длъжникът
изпада в забава с настъпването на срока за плащане. От това следва и неосновталеност
на възражението на въззивника, че не е бил поканен да погаси задължението си. В
Общите условия е предвидено доставчикът на енергия да уведомява потребителя за
месечното му задължение, но неполучаването на съобщение не го освобождава от
задължение за плащане (чл. 19, ал. 8 от ОУ).
Съдът намира, че по договора за доставка на ел. енергия въззивемото дружество
3
е изправна страна, изпълнила задължението си да достави електроенергия до имота на
въззивника, докато последният не е изпълнил насрещното си задължние да плати
цената на консумираната енергия, поради което исковете са основателни.
Стойността на доставената енергия за периода 10 януари 2019 г . – 19 април
2019 г. е 237,50 лв, изчислена по обявените от доставчика цени според количеството,
отчетено от електромера за имота на въззивника. Поради неизпълнение на
задължението в срок, въззивникът дължи и обезщетение за забавено плащане, което е
установено на 36,27 лв.
При така изложените мотиви въззивният съд потвърждава решението на МРС и
осъжда въззивника да плати на въззиваемото дружество направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 320 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 9 май 2022 г. по гр. д.
№ 1106/2021 г.
ОСЪЖДА В.Д., ЕГН **********, да плати на „Е.“ АД, ЕИК ***, разноските,
направени във въззивното производство в размер на 320 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4