Решение по дело №1372/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 11
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20225510101372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. К., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й. Б. П.
при участието на секретаря Х. К. К.
като разгледа докладваното от Й. Б. П. Гражданско дело № 20225510101372
по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ***г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит №*** между “У.“ ЕАД (с предишно наименование “У.“ АД) и Р. З. З.,
с ЕГН-**********, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 22300лв. Размерът на
годишния лихвен процент към датата на сключване на договора бил в размер
на 9.56%, а ГПР - в размер на 12.79%. Съгласно договора, ответникът се
задължил да погасява отпуснатия кредит на 84 месечни вноски, с последна
месечна вноска на ***г. След усвояване на кредита, кредитополучателят
правил вноски, след което преустановил плащанията. На основание сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и
приложенията към него между “У.“ АД, с ЕИК:*** и “Е.“ ЕООД, с ЕИК:***,
задължението на Р. З. З., произтичащо от договора за потребителски паричен
кредит №*** от ***г. бил изкупен от “Е.“ ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че
считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е “Е.“ ЕООД. На ***г.
уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес, но
писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Съгласно изрично
пълномощно Адвокатско дружество И. и Д. било упълномощено от “У.“ АД
да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.
Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано
„непотърсено“, но с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, ответникът се считал за надлежно уведомен за
извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока. На основание
подадено заявление до РС-С. за издаване по чл.410 от ГПК било образувано
1
ч.гр.д., което с определение производството било прекратено и изпратено
делото по подсъдност на Районен съд-К.. По новообразуваното ч.гр.д.
№538/2022 г. по описа на РС- К. е издадена заповед за парично изпълнение,
срещу която длъжникът подал възражение, за което дружеството е уведомено
със съобщение, връчено на ***г., което пораждало правен интерес от
предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. З. З., с
ЕГН-********** дължи на “Е." ЕООД, ЕИК:*** сумата от 3645.90 лв., от
които: 1956.28 лв. частично претендирана главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 14.01.2021г. до ***. вкл. /падежирали вноски/, 1689.62
лв. частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж от 14.01.2021г.
до ***. вкл., по договор за потребителски паричен кредит №*** от ***г. и
законната лихва върху главницата от 03.02.2022г. до изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор въпреки, че с
получаването на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е
указано, както задължителното съдържание на отговора, така и последиците
от не подаването му в едномесечния срок. Редовно призован ответникът не се
явява в откритото заседание, не е взел становище по искова и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С молба вх.№13492/07.12.2022 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №538/2022 г. по описа на РС-К. ведно с ч.гр.д.
№452/2022 г. по описа на РС-С. се установява, че по подадено от ищеца
заявление е издадена заповед №342/04.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. З. З., с ЕГН-********** с
настоящ адрес с.Т., общ.М., *** и постоянен адрес гр.С., кв.***, да заплати на
кредитора „Е.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.С.,
район В., ***, сумите: 1956.28 лв. главница, 1689.62 лв. договорна лихва от
14.01.2021г. до ***. вкл., по Договор за потребителски паричен кредит
№***/***г. за вноските с настъпил падеж и законна лихва върху главницата
от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, както и 252.92 лв. разноски, от
които: 72.92 лв. за държавна такса и 180 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 31.03.2022 г. и на
26.04.2022 г. той е подал възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и указанията на съда заявителят- ищец е предявил
иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед
за изпълнение. Препис от исковата молба, ведно с приложенията и
разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени на ответника на основание чл.44,
ал.1 от ГПК, а определението по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238
от ГПК са му връчени лично на 18.10.2022 г.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във чл.79, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу издадената
заповед №342/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
2
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на
чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените и
събрани в хода на производството доказателства, неоспорени от ответника
съдът. От представените с исковата молба заверени копия на Договор за
потребителски паричен кредит №*** от ***г., Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в едро или лева от У. ЕАД, Погасителен план,
медицински въпроси за приемане за застраховане, съгласие за директен
дебит, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от ***г., Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „У.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД от ***г.,
Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99
от Закона за задълженията и договорите, Пълномощно, Писмо-уведомление
изх. №***/***г., писмо-уведомление изх.№***/***г., известие за доставяне,
пълномощно от 01.02.2019г. и пълномощно изх.№***г., може да се направи
обосновано предположение за вероятната основателност на исковата
претенция. С получаване на книжата към исковата молба ответникът е
надлежно уведомен за настъпилата цесия. Твърденията на ищеца за
неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати вноските с
настъпил падеж до ***. по процесния договор за потребителски кредит №***
от ***г. са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника Р. З. З. е
да докаже, че е изплатил претендираните парични задължения. По делото
такива доказателства не са представени, а и не са наведени правоизключващи
и правопогасяващи възражения. С представените доказателства ищецът
доказа всички елементи на фактическия състав на предявеният иск, поради
което съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като
уважи иска без да се мотивира по същество решението – арг.чл.239, ал.2,
изр.1 от ГПК.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 72.92 лв. за държавна такса и 252.92 лв. разноски в заповедното
3
производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. З. З., с ЕГН-********** с
настоящ адрес с.Т., общ.М., *** и постоянен адрес гр.С., кв.***, че
съществува вземане на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район В., ***, на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.79,
ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД, сумите: 1956.28 лв. главница, 1689.62 лв.
договорна лихва от 14.01.2021г. до ***. вкл., по Договор за потребителски
паричен кредит №***/***г. за вноските с настъпил падеж до ***. и законна
лихва върху главницата от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, които
вземания са цедирани на “Е.“ ЕООД от „У.“ ЕАД, с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г., за които суми е
издадена Заповед №342/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№538/2022 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Р. З. З., с ЕГН-********** с настоящ адрес с.Т., общ.М., *** и
постоянен адрес гр.С., кв.***, да заплати на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С., район В., ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на 72.92 лв. и 252.92 лв. лв.
разноски по ч.гр.д.№538/2022 по описа на Районен съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№538/2022 по описа на Районен съд-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4