Р Е Ш Е
Н И Е № 264
гр.Пловдив,
01.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2873/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.С.,
чрез пълномощника му адв.Е.Г. от ПАК срещу решение № 3459/17.10.2018г. на Пловдивски
районен съд, ХV-ти граждански състав, постановено по гр.дело № 5014/2018г. С
обжалваното решение е осъден жалбоподателя К.С. ***, да заплати на «С.»*** сумата от 22 097
лева, представляваща сбор от претърпени от дружеството вреди в резултат на
продажбата на моторното превозно средство, собственост на дружеството – лек автомобил, марка
„Джип Командер“ 3.0 ЦРД, с рег. № ***,
с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 09.03.2015 г. на цена значително по-ниска
от пазарната такава, изразяващи се в разликата между договорената цена от
1600лв. и пазарната такава, както и
вреда съответно в размер на сумата от 1 600 лева, представляваща
незаплатената договорена продажна цена, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски.
Решението
се обжалва изцяло. Жалбоподателят К.С.
навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се твърди, че съдът не е взел предвид
твърдените от жалбоподателя-ответник факти и обстоятелства по делото и не ги е
обсъдил. Също така се твърди, че са неправилни изводите на съда, че липсата на
писмено решение на търговското дружество води до извод, че К.С. е действал
извън своите правомощия и освен това жалбоподателят не счита, че със своите
действия е нанесъл вреда на дружеството, поради което липсва виновност при
евентуално причиняване на вредата. Иска се отмяна на обжалваното решение,
отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото „С.“ ЕООД, с който намират жалбата за неоснователна, а
решението за правилно и обосновано. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират разноските за тази инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Решението е допустимо според
въззивният съд, но без да се споделя виждането на първата инстанция, че искът е допустим, тъй като към датата на
предявяването му ответникът няма качеството управител на ООД, тоест за воденето
на иска срещу ответника не е необходимо решение на общото събрание на дружеството
по чл. 137,
ал.1, т.8 от ТЗ, респ. решение на едноличния собственик на капитала
по чл.147, ал.2 от ТЗ. В новата практика на ВКС
отразена в решение №129/02.09.2016г. по т.д. № 1002/2015г.
I т. о., ТК и определение № 123 от 12.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 120/2015 г.,
II т. о., ТК и определение № 262 от
22.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1002/2015 г., I т. о., ТК, ясно се сочи, че въпросното решение на ОС на ООД е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ в това число и
при освободен управител. Такова решение обаче по делото има от едноличния
собственик на капитала на ЕООД “С.“ /л.5/. Тъй като процесното ООД се е трансформирало в
ЕООД, в казуса няма преобразуване по смисъла на чл.264 от ТЗ на търговско дружество от един в друг вид,
ето защо при липса на Общо събрание законосъобразно решението е взето от
едноличния собственик на капитала по чл.147 ал.2 от ТЗ.
Предявен е иск от „С.“ ЕООД срещу К.С., в качеството му на бивш управител на „С.“
ООД с правна квалификация чл.145 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Безспорно се установява пред РС
Пловдив, че К.С. е бил управител на ищцовото дружество „С.“ ЕООД, тогава ООД на
процесната дата – 09.03.2015г., когато дружеството е било с правно –
организационна форма ООД до 28.07.2016 г. С договор за покупко-продажба на МПС
от 09.03.2015г. с нотариална заверка на подписа, удостоверено от нотариус с
район на действие ПРС, "С." ООД, представлявано от управителя К.С.
продава на К.С. следното МПС, собственост на дружеството – лек автомобил, марка
„Джип Командер“ 3.0 ЦРД, с рег. № ***, за сумата от 1600лв. с ДДС. От
заключението на САЕ се установява, че средната пазарна стойност на „Джип
Командер 3.0 CDI“ към
09.03.2015г. е била 22 097лв. От което РС Пловдив е направил извод за
доказан деликт по чл.145 от ТЗ, а именно виновно, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията на управителя, от което са последвали вреди за
дружеството.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят
К.С., че са неправилни изводите на съда, че липсата на писмено решение на
търговското дружество води до извод, че К.С. е действал извън своите правомощия.
Правилно
РС Приема, че предвид
разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД съгласие на представляваното дружество е необходимо за договаряне на
управителя на ООД лично
със себе си, а такова няма, което е в противоречие със закона – чл.38 ал.1 от ЗЗД,
така и решение №176/13.06.2012г. по т.д. №1078/2010г. на ВКС, І т.о.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят К.С., че със своите действия не е нанесъл вреда на дружеството, поради което
липсва виновност при евентуално причиняване на вредата. Аргументите за това са,
че той не знаел български, превеждала му е неговото тогавашна съпруга и
практиката тогава е била всички договори да са устни и не се е съставял писмен
документ. Всички горни твърдения не са доказани по никакъв начин в процеса от
жалбоподателя К. С., поради което те няма как да се вземат предвид при
формирането на правните изводи на съда. За стойността на лекия автомобил има
приета съдебна експертиза, която аргументирано сочи неговата цена и същата не е
оспорена при приемането й в съда от страните по делото. Липсват основания съдът
да се съмнява в нейната обоснованост и правилност. Ето защо обжалваното
решение на РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.3
от ГПК. Такива
направени пред въззивният съд са 1 500 лева за адвокатски хонорар пред
тази инстанция.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3459/17.10.2018г. на Пловдивски районен
съд, ХV-ти граждански състав, постановено по гр.дело № 5014/2018г.
ОСЪЖДА К.С., роден на *** г. в гр.Карония, Италия–постоянно
пребиваващ в РБългария чужд гражданин, с ЛНЧ **********, с адрес ***, да
заплати на «С.» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски,
обл.Пловдив, ул.»В. Левски» № 36 сумата от 1 500 лева за разноски
направени във въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.