№ 13020
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря Б. ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110117809 по описа за 2023 година
1. Производството
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - фаза по допускане на делбата.
1.1 Страни
Ищци са
1. М. К. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 36, ет. 5; и
2.М. Л. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 36, ет. 5
и двете представлявани от процесуалния им представител адв. И. С. от АК – Пловдив;
Ответници са
И. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, местност „Полигона“, бл.
№ 9, вх. 1, ет. 16, ап. 80,
Н. Г. П., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 98А,
вх. Б, ет. 2, ап. 21 и
Е. В., гражданин на Република Италия, родена на ********** в Република Италия
без адрес на територията на Република България, представлявана от адвокат П..
1.2 Развитие на производството
1
Производството е образувано е по искова молба вх. № …/хх.хх.хххх г.с която е
предявен иск за делба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29150.7111.281
/двадесет и девет хиляди сто и петдесет, точка, седем хиляди сто и единадесет, точка,
двеста осемдесет и едно/, находящ се в село Железница, район Панчарево, община
Столична, област София – град, по КККР на село Железница, одобрени със Заповед №
РД-18-36/17.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: област София град, община Столична, район Панчарево, село Железница, п.к.
1475, местност „Църквището“, с площ от 14 460 кв.м. /четиринадесет хиляди
четиристотин и шестдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Земеделска земя, начин на трайно ползване: Нива, идентификатор: няма, номер по
предходен план: имот № 127016, при съседни поземлени имоти с идентификатор №
29150.7111.282, № 29150.7111.284, № 29150.7111.278, № 29150.7111.270, №
29150.7111.277 и № 29150.7111.272.
2. Твърдения и искания на страните
2.1 Претенция на Ищеца
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на процесния имот, като черпят
правото си на собственост от поредица от последователно осъществили се фактически
състави. Сочи се, че срешение на ОСЗГ Панчарево на наследниците на СБ. Й. било
възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот. Въз основа на
същото с нарочен констативен нотариален акт на наследниците било признато правото
на собственост върху недвижимия имот при следните квоти – за Цветанка Д. Иванова
– ¼ ид.ч.; за И. Г. Й. – 1/8 ид.ч.; за Ц. К. М. – 1/8 ид.ч.; за Б. С.Т. – ½ ид.ч. С договор за
покупко-продажба сънаследниците прехвърлили притежаваните общо 7/8 ид.ч. от
процесния имот на съсобственика си Ц. К. М., която към момента на сключване на
договора била в брак със С. Г. М., поради което се сочи, че 7/8 ид.ч. от процесния имот
съпрузите придобили в режим на СИО, а останалата 1/8 ид.ч. била лично притежание
на купувача. С последващ договор за покупко-продажба съпрузите продали на ищцата
М. Л. В. и на ответника Н. Г. П. по 1/3 ид.ч. от притежаваните от тях части от имота.
Към момента на придобиване правото на собственост ищцата била в брак с В. В.,
поради което имотът бил в режим на СИО. По време на брака В. В. при условията на
непълно осиновяване осиновил ищцата М. К. М. и К. К. М., родени от предишен брак
на ищцата М. Л. В.. Съпругът на ищцата починал на 27.11.2020 г., като оставил като
свои наследници ищците, ответницата Е. В. и К. К. М.. Последният починал на
14.08.2021 г., като съобразно твърденията в исковата молба оставил за свои
наследници ищцата М. Л. В. и биологичният баща К. Д. М., който се отказал от
наследство, поради което се сочи, че ищцата се явява единствен наследник на К. К. М..
С договор за покупко-продажба съпрузите Ц. К. М. и С. Г. М. продали останалите
притежавани от тях 5/24 ид.ч. от процесния имот на ответницата И. Г. Й.. Със същия
договор Ц. К. М. продала на ответницата и лично притежаваните от нея 1/8 ид.ч. от
имота.
Молят съда да допусне делба на процесната съсобствена вещи, при квоти::
За М. К. М. – 1/24;
За М. Л. В. – 6/24;
За Е. В. – 1/24
За И. Г. Й. – 1/3;
2
За Н. Г. П. – 1/3;
2.2 Искания на Ответника
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от Е. В. чрез
назначения особен представител адв. П. Д., в който се твърди, че предявеният иск е
допустим и основателен, но се оспорват определените от ищците квоти.
Извън срока по чл. 131 ГПК, но в срока по чл. 342 ГПК отговор на искова молба е
постъпил от ответника Н. Г. П., с който се моли да бъде допусната съдебна делба
съобразно изложеното в исковата молба на ищците.
По делото не е постъпил отговор на искова молба от И. Г. Й..
3. Обстоятелства, установени в хода на съдебното дирене
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ, № 155, том VI, рег. № 20882, дело № 1103 от 2008 г., съставен
на основание чл. 587, ал. 1 ГПК вр. чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се
установява, че на наследниците на Стоимен Богданов Иванов, на които с Решение №
471/11.01.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в сила на 10.07.2008 г., /цитирано в
нотариалния акт, но неприложено по делото/ е възстановено правото на собственост, е
признато право на собственост върху делбения имот при следните идеални части: за
Цветанка Д. Иванова – 1/4 ид.ч.; за И. Г. Й. – 1/8 ид.ч.; за Ц. К. М. – 1/8 ид.ч.; за Б. С.Т.
– 1/2 ид.ч.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том VII, рег.
№ 267700, дело № 1428 от 2008 г., Цветанка Д. Й., И. Г. Й. и Б. С.Т. продали
притежаваните от тях общо 7/8 ид. ч. от делбения имот на съсобственика си Ц. К. М..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том IV, рег. №
29574, дело № 721 от 2014 г. Ц. К. М. и С. Г. М., в качеството си на съпрузи, продават
на ищцата М. Л. В. чрез пълномощника В. В. и на ответника Н. Г. П. по 1/3 ид. ч. от
притежаваните от тях идеални части от процесния имот.
С последващата транслативна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 19, том III, рег. № 18197, дело № 383 от 2015 г. Ц. К.
М. и С. Г. М., от където се установява, че придобитите идеални части от имота са били
в режим на СИО, продават на ответницата И. Г. Й. притежавани от тях 5/24 ид. ч. от
процесния имот. От същия нотариален акт е видно, че Ц. К. М. продава на ответницата
и притежавана лично от нея 1/8 ид. ч. от процесния имот.
От приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак се установява,
че на 17.07.2012 г. в гр. Дряново ищцата М. Л. В. е сключила граждански брак с В. В.,
гражданин на Република Италия В същия липсват данни за избран от съпрузите
имуществен режим, поради което на основание чл. 18, ал. 2 СК за тях е приложим
законовият режим на общност.
С Решение № 1462 от 19.08.2015 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, е
допуснато непълно осиновяване на К. К. М. и ищцата М. К. М. – и двете родни деца на
3
ищцата М. Л. В., от съпруга ѝ В. В..
От приложените по делото Препис - извлечение от акт за смърт и Европейско
удостоверение за наследство се установява, че В. В. е починал на 27.11.2020 г. в гр.
Пловдив и е оставил за свои наследници по закон ищците, К. К. М. и ответницата Е.
В..
К. К. М. чрез законния си представител ищцата М. Л. В. е приел наследството на В. В.
по опис, видно от приложението удостоверение за приемане по опис. Същият е
починал на 30.08.2021 г., като съгласно приложеното по делото удостоверение за
наследници, е оставил за наследници по закон ищцата М. Л. В. и биологичния си баща
К. Д. М.. По отношение на последния в особената книга на Районен съд – Пловдив е
вписан отказ от наследство, видно от Удостоверение №$ 23542 от 01.09.2021 г.
По делото е приложение удостоверение по чл. 45, б. „а“ от Правилника за вписванията,
от което е видно, че по отношение на В. В. са налице вписвания, отбелязвания и
заличавания в периода от 29.11.2013 до 17.02.2020 г.
4. Правен анализ
…
4.1 Приложимо прави и релевантни норми
4.2 Анализ на Съда
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки от съделителите.
Предпоставка за основателност на предявения иск е да се установи, че между страните
действително е възникнала и съществува съсобственост върху делбения имот.
Предвид наличието на отношения с международен елемент, съдът счита за нужно
първо да съобрази въпросите, свързани с възможността на В. В. да бъде титуляр на
права върху недвижими имоти на територията на страната, както и приложимото по
отношение на наследствените правоотношения право, породени от неговата смърт.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България чуждестранни
граждани могат да придобиват право на собственост върху земя при условията,
произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или
по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за
страната, както и чрез наследяване по закон. В чл. 3, ал. 5 ЗСПЗЗ е предвидено, че
граждани на държавите членки могат да придобиват право на собственост върху
земеделски земи при условията на закона след изтичането на срока, определен в
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В
Приложение VI от Протокола относно условията и договореностите за приемането на
Република България и на Румъния в Европейския съюз, т. 3 предл. второ
предвиденият срок е седем години от датата на присъединяване. Следователно
възможността граждани на държава членка да придобият право на собственост върху
4
земя на територията на страната възниква на 01.01.2014 г.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 197, том IV, рег. № 29574, дело № 721 от 2014 г. идеалните части от
процесния имот са придобити от ищцата М. Л. В. на 18.09.2014 г. Както беше
изяснено по-горе, към момента на придобиване на съответните части ищцата е била в
брак с В. В., като на основание чл. 18, ал. 2 СК, поради липсата на изричен избор,
приложим е бил законовият режим на общност. В тази връзка и доколкото по делото
не се спори вещното право да е придобито при липса на съвместен принос или да
попада в някои от изключенията по чл. 22 СК, съдът прави заключението, че
идеалните части от процесния имот са съпружеска имуществена общност, като към
момента на сключване на транслативната сделка В. В. е имал право да придобива
право на собственост върху земя на територията на страната.
4.2.1 Относно наследственоправните последици с международен
елемент
Смъртта на В. В. води до наследственоправни последици с международен елемент,
доколкото е налице наследствено имущество на територията на страна, различна от
държавата по произход на наследодателя. Следователно приложимото право следва да
бъде определено по правилата на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на
автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско
удостоверение за наследство (Регламента)
Съгласно чл. 1 Регламента се прилага при наследяването по случай смърт. Легална
дефиниция на понятието наследяване е дадена в чл. 3, пар. 1, б. „а“, където
наследяването означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща
всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт,
независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с
имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на
завещание. В съображение 9, е посочено, че приложното поле обхваща всички
гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а
именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на
смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в
случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание.
Правилата за определяне на приложимото прави се съдържат в Глава III от
Регламента. Доколкото липсват данни за forum legis, следва да се приложи общото
правило на чл. 21, пар. 1, според което приложимо е правото на държавата на
обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.
Указания по отношение на определяне на обичайното местопребиваване на
наследодателя се съдържат в съображение 23 и 24 от Регламента.
Съгласно съображение 23 за определяне на обичайното местопребиваване следва да
направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди
смъртта му и в момента на смъртта му, като взема предвид всички фактически
елементи от значение за случая, по-специално продължителността и редовността
на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините
за този престой. Така определеното обичайно местопребиваване би следвало да
показва тясна и стабилна връзка със съответната държава от гледна точка на
специфичните цели на настоящия регламент. В съображение 24 се посочват различни
5
хипотези, в които може да се окаже сложно да се определи обичайното
местопребиваване, които обаче не касаят висящото производство, поради което не
следва да бъдат разглеждани от настоящия съд.
За да определи обичайното местопребиваване на наследодателя, съдът взе предвид
представените по делото доказателства, от които се установява, че В. В. от момента на
сключване на брака си с ищцата М. Л. В. пребивава продължително територията на
страната. От приложеното удостоверение по чл. 45, б. „а“ от Правилника за
вписванията се установява, че в периода от 2013 до 2020 г. лицето е влизало в
договорни отношения с предмет недвижими имоти на територията на страната, в това
число и сделката, чрез която ищцата придобива идеална част от процесния имот е
сключена чрез В. В. в качеството му на пълномощник. В нотариалния акт липсват
данни за участието на преводач в нотариалното производство, каквото е изискването
на чл. 582 ГПК, когато някое от участващите лица не знае български език. Последното
води до именно до обратния извод.
Следва да бъде отчетено и осиновяването на родените от предишен брак на съпругата
му – ищца в настоящото производство деца. В мотивите на Решение № 1462 от
19.08.2015 г., с което е същото е допуснато, е посочено, че съгласно доклада от ДСП –
Пловдив към онзи момент децата се отглеждат от ищцата и В. В., като са установени
условия на уважение и разбирателство в семейството.
Индиректно значение оказва и мястото на смъртта на лицето – гр. Пловдив, където е и
постоянният адрес на ищците по делото.
Предвид така изложеното съдът прави заключението, че обичайното
местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта му е в България,
доколкото е налице продължителен престой, обусловен от породени семейни
правоотношения, които са показателни за тясна и стабилна връзка на наследодателя
със страната. Следователно приложимото право към настоящото производство е
българското.
Съгласно чл. 23 от Регламента приложимото право урежда наследяването като цяло,
т.е. цялото имущество, което съставлява наследственото имущество, независимо от
естеството на активите и тяхното местоположение, следва да бъде уредено от него
(така съображ. 37), като пар. 2 е налице неизчерпателно изброяване на въпросите,
които попадат в обхвата му.
4.2.2 Относно приложението на Закона за наследството
Предвид приложимостта на българското право, за определяне на
наследственоправните последици следва да се приложат правилата на Закона за
наследството.
Кръгът на наследниците по закон е очертан в чл. 5 – 9 ЗН. Съобразно приложеното
европейско удостоверение за наследство, В. е оставил четирима наследници – съпруга
и три деца, едно от които биологично и две осиновени при условията на непълно
осиновяване. Следователно призовани към наследяване са лицата от първи
наследствен ред, както и съпругата, имаща статута на особен наследник по закон. В
тази връзка наследствените дялове се определят съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН, т.е. всички наследници получават равна част от имуществото на
наследодателя – по ¼ ид.ч. Следва да се посочи, няма разлика в наследственоправния
режим на родните и на осиновените деца на наследодателя, независимо от характера
на осиновяването. Последното е изрично закрепено в чл. 5, ал. 2 ЗН, където е посочено
6
за деца на наследодателя се смятат осиновените от него без да се прави разлика
относно вида му. В допълнение по аргумент на противното от ал. 3, където е посочено,
че непълно осиновеният не наследява роднините на осиновителя, следва, че същият
бива призован към наследяване при смъртта на самия осиновител, доколкото същият
не е изключен изрично.
Със смъртта на съпруга се прекратява ex lege и съществувалата между съпрузите
имуществена общност, като съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни. В тази
връзка по отношение на делбения имот с прекратяване на СИО М. Л. В. става
собственик на ½ ид.ч. от притежаваните от съпрузите части, а останалата ½ ид.ч. се
разпределя между наследниците.
Следователно притежаваните в режим на СИО 7/24 ид.ч от процесния имот. (1/3 ид.ч.
от 7/8 ид.ч., притежавани от приобретателите Ц. К. М. и С. Г. М., са прехвърлени на
М. Л. В. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том IV, рег.
№ 29574, дело № 721 от 2014 г.) се разпределя между наследниците в следното
съотношение:
За М. Л. В. – 35/192 ид. ч.
За М. К. М. – 7/192 ид. ч.
За К. К. М. – 7/192 ид.ч.
За Е. В. – 7/192 ид.ч.
По отношение на смъртта на К. К. М., настъпила след приемане на наследството, също
възниква наследствено правоотношение. Доколкото със смъртта на осиновителя
непълното осиновяване се прекратява, отпадат занапред всички правни последици от
него с изключение на наследственоправните по арг. чл. 109 вр. чл. 107, ал. 2 ЗН.
Следователно към този момент се възстановяват родителските права и задължения на
биологичните родители. От приложеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че призовани към наследяване са лицата от втори наследствен ред, а
именно родителите на покойния – ищцата М. Л. В. и биологичният баща К. Д. М..
Последният, видно от Удостоверение № 23542 от 01.09.2021 г., е извършил отказ от
наследство по реда на чл. 52 ЗН. В тази връзка съобразно разпоредбата на чл. 53 ЗН
частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. Предвид това
притежавана 7/192 ид.ч. от делбения имот е преминала в патримониума на ищцата М.
Л. В..
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 19, том III,/ рег. № 18197, дело № 383 от 2015 г. на И. Г. Й. са прехвърлени
общо 8/24 ид.ч. от процесния имот – 5/24 ид.ч., притежавани в режим на СИО от
съпрузите приобретатели и 1/8 ид.ч. лична собственост на единия съпруг.
Другият ответник Н. Г. П. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 197, том IV, рег. № 29574, дело № 721 от 2014 г. е придобил в
собственост 7/24 ид. ч. от имота - 1/3 ид.ч. от 7/8 ид. ч.
След като съобрази горното и изравни дяловете към общ знаменател съдът намира, че
делбата следва да бъде допусната по отношение на страните в следното съотношение:
За М. Л. В. – 42/192 ид. ч.
За М. К. М. – 7/192 ид. ч.
7
За Е. В. – 7/192 ид.ч.
За И. Г. Й. – 64/192 ид.ч.
За Н. Г. П. – 56/192 ид.ч.
МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК извършването на съдебна делба на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29150.7111.281 /двадесет и девет хиляди
сто и петдесет, точка, седем хиляди сто и единадесет, точка, двеста осемдесет и едно/,
находящ се в село Железница, район Панчарево, община Столична, област София –
град, по КККР на село Железница, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: област София град,
община Столична, район Панчарево, село Железница, п.к. 1475, местност
„Църквището“, с площ от 14 460 кв.м. /четиринадесет хиляди четиристотин и
шестдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска земя,
начин на трайно ползване: Нива, идентификатор: няма, номер по предходен план:
имот № 127016, при съседни поземлени имоти с идентификатор № 29150.7111.282, №
29150.7111.284, № 29150.7111.278, № 29150.7111.270, № 29150.7111.277 и №
29150.7111.272 между следните лица при съответните квоти:
М. К. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 36,
ет. 5 – при 7/192 ид. ч.;
Е. В., гражданин на Република Италия, родена на ********** в Република Италия
без постоянен или настоящ адрес на в Република България – при 7/192 ид. ч.;
М. Л. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 36,
ет. 5 – при 42/192 ид. ч.;
Н. Г. П., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Со фия, ж.к. Младост 1, бл. 98А,
вх. Б, ет. 2, ап. 21 – при 56/192 ид. ч.
И. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, местност „Полигона“,
бл. № 9, вх. 1, ет. 16, ап. 80 – при 64/192 ид. ч.;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8