МОТИВИ към Присъда № 26/27.03.2012г.
по НОХД №664/11г. на НПРС.
Подсъдимият А.В.А. е предаден на съд
затова, че на 22.05.2012г., около 10,30ч. в гр. Н., обл.Ш., управлявал МПС,
марка “***” с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, конкретно
1,95 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК и във във НК.
Разпитан в хода на досъдебната и съдебна фази на
наказателния процес той се признава за виновен и изразява съжаление за
постъпката си.
В съдебно заседание подсъдимият и неговия
защитник изразиха съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратено
съдебно следствие.
Съдът въз основа проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл.371, т.2 от НПК, при което
подсъдимият признава всички факти, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.В.А. притежава свидетелство за
правоуправление на МПС, съгласно чл. 149 от ЗДвП, категория “В”.
На 22.05.2012 г. подсъдимият, след като
употребил алкохол, около 10,30ч. решил да се качи в автомобила, който ползвал и
да направи маневра, движение на заден ход, с цел да го паркира. В този момент
пристигнали полицейските служители – Р.А.М. и Д.И.Д., които извършили проверка
на водача на МПС-то. Същите установили, че той силно лъха на алкохол, поради
което извършили проверка с техническо средство „Алкомер 931”, като уредът отчел
концентрация на алкохол от 1,98 промила.
На подсъдимия бил издаден и връчен талон
за медицинско изследване. В указаното време, в Центъра за спешна медицинска
помощ гр. Н. му била взета кръвна проба. Била изготвена химическа експертиза,
чието заключение сочи, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,95 промила. На подсъдимия бил съставен
акт за установяване на административно нарушение и временно му било отнето
свидетелството на управление.
Така описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства - от заключението по
назначената по делото химическа експертиза, от приложените по делото писмени
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 852341/22.05.2012г.,
талон за медицинско изследване № 0350808 протокол за медицинско изследване от
същата дата и справка за нарушител от региона със съпроводително писмо от ОД МВР -Ш.. Всички тези доказателства
категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343 б ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна е налице пряк
умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Считайки обвинението за доказано
безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343 б ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на извършеното
от него деяние. То не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7
от НК. За това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година. Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи
вината му обстоятелства, които без да са
многобройни, предполагат определяне на по-леко наказание, а именно: подсъдимият
е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина в хода на
досъдебното производство. Видно е също
така от справката за съдимост, че подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ
характер и не е освобождаван е от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства, а
именно, че подсъдимият не е уведомил
съответния орган за промяната на адреса си, както и това, че е управлявал с
висока алкохолна концентрация. Като отчете наличието на
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и отегчаващи такова, съдът
счете, че следва да му се наложи наказание лишаване от свобода от шест месеца,
което да бъде редуцирано, съгласно чл. 58а от НК с една трета, а именно до 4
месеца.
Поради това, че лицето не е осъждано
преди това деяние и с оглед на конкретната му личност, съдът намери, че
наказанието не следва да се изтърпява ефективно, а да се отложи на основание
чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимия А.В.А. от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири
месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК му зачете времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 461А/23.05.2012г., а именно считано от 23.05.2012г.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски, в размер 31 лв. по
сметка на ОД МВР –Ш..
Съдът намери, че така постановената присъда ще
постигне целите на личната и генерална превенция.
Мотивите изготвени на 07.06.2012 г.
Районен
съдия:......................................