Р Е Ш Е Н И Е № 1549
гр. Пловдив, 22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 3326 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
М.А.И. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-135 от 07.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00701537/
09.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив, в частта за събиране на сумата 9 552,78 лв., от които главница 6 825,
48 лв. и лихва 2 727,30 лв., начислена до 09.01.2020 г. В СЗ процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
С разпореждане № 64 от 03.01.2001 г.. считано от
04.12.2000 г. на М.А.И. при навършена възраст 60 години, 1 месец и 18 дни и на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ). Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за
периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. - 14286.00 лв.. индивидуален
коефициент 1.844 и при следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от втора
категория труд: 19 г. 03 м. 16 дни, осигурителен стаж от трета категория труд: 05
г. 08 м. 16 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3. ал. 5, ал. 7 от КЗОО: 06
г. 04 м. 00 дни. На основание чл. 104 от КЗОО /заглавието изменено в КСО - ДВ
бр. 67/2003 г./ общият стаж, превърнат към трета категория е 48 г. 09 м. 29
дни.
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е
преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на г-н И.. С писмо
изх. №К-24097/ 29.05.2013 г. от лицето са изискани оригиналните документи,
удостоверяващи трудов/осигурителен стаж. въз основа на които е отпусната
пенсията, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС. Г-н И. не е представил исканите документи.
След стартирана процедура по реда на чл. 108. ал.1, т.1
от КСО, въз основа на саморъчна декларация на лицето от 09.09.2013 г. и развило
се административно производство пред пенсионния орган, са събрани доказателства
относно редовно оформен осигурителен стаж на жалбоподателя за времето от
01.01.1969 г. до 31.07.1999 г. от трета категория труд.
Изискани са документи за осигурителен доход за базисния
период, от който е отпусната пенсията от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г., както
и от 01.01.1997г. нататък. По този повод е издаден образец УП-2 № 35/08.05.2014
г. от „А." АД гр. Асеновград и образец УП-2 № 27/09.02.2015 г. от "Г."
ЕООД, гр.Асеновград. Констатирано е несъответствие между осигурителния доход за
периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. (14286.00 лева), от който е определен
индивидуалният коефициент за изчисляване на размера на пенсията, отпусната по
разпореждане № 64 от 03.01.2001 г. и осигурителния доход (8220.91 лева), вписан
в документа за същия период, а именно УП-2 № 35/08.05.2014 г. от „А." АД
гр. Асеновград.
Освен тези несъответствия и тъй като не е установено, че
към датата на отпускане на пенсията (04.12.2000 г.) лицето има положен стаж от
втора категория или такъв при условията на чл.104, ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО,
съответно че към тази дата по отношение на него са изпълнени условията на § 4,
ал. 1 от ПЗР на КЗОО, е преценено, че
личната пенсия е неправилно отпусната и с разпореждане № **********
/Протокол № 2140-15-2/28.02.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, са отменени разпореждане № 64 от 03.01.2001 г. и всички последващи го. Въз
основа на така установеното е прието, че жалбоподателят придобива право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68. ал.4 от КСО на
16.10.2005 г.- при навършена възраст 65 години и наличие на 15 години
осигурителен стаж, поради което със същото разпореждане, считано от гази дата,
му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО. В хода на производство по реда на чл.117 от КСО това разпореждане е
изменено с решение на Ръководителя на териториалното поделение
№2153-15-86/16.05.2017 г., в частта, с която считано от 16.10.2005 г. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68. ал. 4 от КСО
(в редакция та до 31.12.2010 г.), тъй като е зачетен допълнително осигурителен
стаж и така общият осигурителен стаж, зачетен на жалбоподателя възлиза на 35 г.
02 м. 24 дни от трета категория. В останалата му част разпореждането е потвърдено.
Жалбодателят е оспорил Решение №2153-15-86/16.05.2017 г.
на Директора па ТП на НОИ-Пловдив, като е образувано административно дело
№1535/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив, по което жалбоподателят е представил ново
доказателство - удостоверение №6755/11.12.2017 г., издадено от Държавен
военноисторически архив гр.Велико Търново. Поради новопредставеното
доказателство и поради необходимостта жалбоподателят изрично да посочи тригодишен
базисен период, от който да му бъде изчислен индивидуален коефициент и размер
на пенсията, с Решение №2286/07.11.2018 г. на Административен съд-Пловдив по
административно дело №1535/2017 г., оспорените административни актове са
отменени. Същевременно с това съдебно решение е установено, че г-н И. не е полагал
осигурителен стаж при условията на втора категория труд и не е имал осигурителен
доход, както е приет в разпореждане № 64 от 03.01.2001 г. Решение №
2286/07.11.2018 г. на Административен съд-Пловдив по административно дело
№1535/2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
В изпълнение на съдебното решение е издадено разпореждане
№ **********, протокол № N01460/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С него е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на г-н И. при условията на чл.68, ал.1-3 от КСО,
считано от 06.08.2004г., като разпореждане № 64 от 03.01.2001 г. и всички
последващи го са отменени.
Разпореждането е получено от М.И. на 28.11.2019 г., не е обжалвано в
законоустановения срок и е влязло в сила.
Издадено е процесното разпореждане №
РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив. С него на основание чл. 98. ал. 2, чл. 113 и чл. 114,
ал. 1 от КСО и във връзка с разпореждане № **********, протокол №
N01460/13.11.2019 г., е разпоредено М.А.И. да възстанови недобросъвестно
получените суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 34
848,05 лв.. от които главница 20 455,68 лв. за времето от 01.01.2010 г. до
28.02.2017 г. и от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.и лихва в размер на 14 392,37
лв.. начислена към 09.01.2020 г. С посоченото разпореждане задължението за
периода от 04.12.2000 г. до 31.12.2009 г. е погасено по давност на основание
чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждане № РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТИ на НОИ - Пловдив е обжалвано по
административен ред.
Междувременно в ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация
за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка №
2818/2019 г., по която са приобщени писмени доказателства - оригинални
пенсионни досиета, сред които е пенсионното досие на г-н И.. Информацията е
предоставена под формата на магнитен носител и е проведено административно
производство по проверка на тази информация.
С решение № 2153-15-58/02.03.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по
визираното разпореждане № РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. за периода
01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на 25295.27 лв., от които главница в
размер на 13630.20 лв. и лихва за минало време в размер на 11665.07 лв., а
производството по оспорване на разпореждането в останалата му част е спряно до
приключване на административното производство по проверка на предоставените от
отдел ИП-Пловдив данни за М.И..
Производството е приключило с разпореждане № **********,
протокол № 2139-15-141/15.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив. с което на основание чл.99 от КСО е отказано да се
измени разпореждане № **********. протокол № N01460/13.11.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. Разпореждането е
получено от М.И. на 07.10.2020 г., не е обжалвано в законоустановения срок и е
влязло в сила.
Производството по оспорване на разпореждане №
РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив в непогасената по давност част, е възобновено с решение №
1040-15-39/07.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Издадено е процесното решение № 2153-15-135/07.12.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което разпореждане №
РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на ПОИ - Пловдив в частта за събиране на сумата от 9 552.78 лв, от които
6 825.48 лв.. главница за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2017 г. и от
01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и лихва - 2727.30 лв., начислена към 09.01.2020
г. до окончателно погасяване на задължението, е оставено в сила. Гореизложеното
се потвърждава от представената по делото административна преписка.
В хода на съдебното производство е приобщено
административно дело №1535/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив,
протокол на заведените в управлението заявления за дата 04.12.2000 г.,
документи от ОД на МВР, отдел "Икономическа полиция" - Пловдив,
съставляващи оригинално пенсионно досие на И., приобщено към материалите по
досъдебно производство №282/2020г., образувано след разделянето му от досъдебно
производство №260/2019г. (прокурорска преписка №2818/2019г.).
При така изложеното съдът направи следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е свързан с разпоредбата на
чл.114, ал.1 от КСО, съответно добросъвестен или не е жалбодателят, тъй като от
тази преценка зависи дали следва да бъдат върнати безспорно неоснователни
получените суми, разбира се в случая тези, които не са погасени по давност,
съответно има произнасяне в този смисъл на пенсионните органи.
На първо място безспорно е установено, че към датата на
отпускане на пенсията (04.12.2000 г.) жалбодателят няма положен стаж от втора
категория или такъв при условията на чл.104, ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО,
съответно че към тази дата по отношение на него не са били изпълнени условията
на § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО /това са т.нар. “категорийни пенсии“/, като е
преценено, което безспорно се установява и по делото, че личната пенсия на лицето изначално е била неправилно отпусната. Още тук
обаче следва да се отбележи, че това не се дължи на грешка на длъжностното
лице, което е разглеждало пенсионното заявление, а на факта, че жалбодателят е
представил неистински документи за категория труд, които му дават право на
по-ранно пенсиониране.
Недобросъвестността на лицето се състои в това, че е
претендирал полагането на осигурителен стаж от втора категория, какъвто в
действителност не е положил и е бил наясно, че без полагането на такъв стаж не
е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал.2 от КЗОО (в редакцията
му към 2000г.) Следва да бъде подчертано, че предвид липсата на документи за
осигурителен стаж и осигурителен доход, въз основа на данните, по които на
жалбоподателя е отпусната пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО
(в редакцията към 2000г.) може да се направи извод за недобросъвестност на
лицето и по отношение размера на осигурителния доход за периода от 01.01.1984г.
до 31.12.1986г., който е послужил за изчисляване на индивидуалния коефициент,
тъй като и в хода на административното производство и при предходно съдебно
обжалване осигурителят е представил удостоверение обр. УП-2, в което е посочил
по-малък размер на осигурителния доход, в сравнение с този, въз основа на който
е отпусната личната пенсия за ОСВ на И. в началото на 2001г. Не е спорно
обстоятелство по делото, че през периода от 01.01.1984г. до 31.12.1986г.
жалбоподателят е работил в предприятие, чийто правоприемник е осигурителят,
издал документа, като изрично е посочено, че данните са въз основа на
изплащателни ведомости и трудовата книжка на лицето е предадена от праводателя
на правоприемника. От доказателствата по делото се установява, а и дружеството
– правоприемник в предходното съдебно обжалване е посочило, че осигурителният
доход за тригодишния базисен период, от който е изчислен индивидуалния
коефициент, е именно този, който е посочен в удостоверение обр. УП-2, издадено
през 2014г., като няма данни такова удостоверение да е издавано през 2000 г. Отново
се налага извод, че жалбодателят си е послужил с неистински документи, както по
отношение на категорията труд, така и по отношение на осигурителния доход, при
което няма как същият да бъде добросъвестен.
За преценката за това дали жалбодателят следва да върне
сумите е определящо субективното отношение на получателя към основанието за
получаване на сумите, а за да отпадне задължението му за връщане на сумите,
достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги
получи. Казано по друг начин добросъвестен би бил жалбодателят, ако не е знаел
за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. В случая се
изхожда от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно
и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в
съответствие със законовите разпоредби. В случая плащането на пенсия в недължим
размер и за период, за който не се дължи /има се предвид част от периода/ е плащане на нещо при начална липса на
основание, вкл. за размера над действително полагащия се. Вярно е, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното, но в същото време крайно нелогична е тезата на
жалбодателя да не е знаел, че няма право на пенсия, при положение че се е
пенсионирал при по-благоприятните условия без да има право на това и чрез
представяне на неистински документи. Казано
по друг начин не може да искаш ранно пенсиониране /т.нар.“категорийна пенсия“/,
на което категорично нямаш право и да го получиш, като твърдиш в същото време,
че си добросъвестен.
На следващо място следва да се отбележи, че Разпореждане
№ РНП-1-4-15-00701537/09.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ Пловдив е издадено във връзка с разпореждане № **********,
протокол № N01460/13.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Пловдив, установяващо пенсионните права на жалбоподателя. Липсата на
оригиналното пенсионно досие не пречи на работодателя да възстанови
документите, които издава и изготви съответните удостоверявания на база
разплащателните ведомости. Що се отнася до възражението на жалбодателя че не е
уведомен за развилото се административно производство по проверка на
предоставените от отдел ИП-Нловдив данни за него, видно от административната
преписка жалбодателят е узнал за това производство още с получаване на Решение
№ 2153-15-58/02.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
По административната преписка са налични справки относно
формиране на размера на процесните суми, поради което неоснователно е
оплакването,същите не можело да бъдат проверен. Неоснователно е и направеното
възражение за постановяване при непълнота на доказателствата и необоснованост
на оспореното решение, което е предмет на делото, тъй като последното съдържа
подробни мотиви по всички необходими въпроси.
Неоснователно е и възражението за неспазването на срока по чл. 10. ал. 7
от НПОС, тъй като този срок не е преклузивен, в които смисъл е съдебната практика.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата М.А.И. ***, ЕГН **********, против Решение №
2153-15-135 от 07.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00701537/ 09.01.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта за
събиране на сумата 9 552,78 лв., от които главница 6 825, 48 лв. и лихва 2
727,30 лв., начислена до 09.01.2020 г.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде жалбодателят да заплати на НОИ –
гр.София разноски в размер на 100 лв. за
осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.И. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-135
от 07.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставено в сила
Разпореждане № РНП-1-4-15-00701537/ 09.01.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта за събиране на сумата
9 552,78 лв., от които главница 6 825, 48 лв. и лихва 2 727,30, начислена до
09.01.2020 г.
ОСЪЖДА М.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: