№ 442
гр. Варна, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500196 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано след като с решение №60121/13.01.2022г., постановено по
гр.д.№119/21г. по описа на ВКС, ІI гр.о., е отменено решение № 1312/ 04.11.2020г.,
постановено по в.гр.д.№2496/2020г. по описа на ВОС, с което е потвърдено решение
№2760/01.07.2020г., постановено по гр.д. № 15023/2019г. на ВРС, с което е признато за
установено по иск с правно основание чл.124 ГПК,предявен от С.Б Т., че Община Варна, не
е собственик на ПИ с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
29/23.04.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8266 кв.м., находящ се в
с.Тополи, община Варна. С решението ВКС е постановил връщане на делото за ново
разглеждане от ВОС, с указания въззивният състав да обсъди представените от ответника с
отговора на исковата молба доказателства и в мотивите към акта да обективира преценка по
въпроса установяват ли те реализирането на фактите, изграждащи релевираните от
ответника придобивни основания.
Производството е било образувано по подадена въззивна жалба от Община Варна срещу
решение №2760/01.07.2020г., постановено по гр.д. № 15023/2019г. на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между С.Б Т. и ответника Община Варна, че ответникът не е
собственик на ПИ с идентификатор 72709.88.20 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
29/23.04.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 8266 кв.м., находящ се в
с.Тополи, община Варна, трайно предназначение на територията-земеделска; начин на
трайно ползване- пасище, категория на земята при неполивни условия – четвърта, както и е
осъдена Община Варна да заплати на С.Т. 884лв., представляващи сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон.Посочва се, че съдът не е съобразил материалната доказателствена сила на протоколно
решение №6/10.12.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, заповед № РД-09-
190/14.12.2009г. на директора на областна дирекция „Земеделие“-Варна и приемо-
предавателен протокол от 26.02.2010г., като се посочва, че в комисията участват лица със
специална компетентност. Решението на комисията материализира право в полза на
ответника, изразяващо се в право на стопанисване и управление. Липсват данни за
манифестиран и ясно заявен анимус от ищцата за своене на имота и не се установява
1
осъществено владение от същата в посочения в исковата молба период. Не се установява от
доказателствата по делото по какъв начин ищцата се е грижила за имот, който не е бил
ограден и чиито граници не са били материализирани. Навеждат се и доводи, че имотът
представлява публично собственост, поради което и не би могъл да се придобие по давност.
Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли като
неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който се излага становище за
неоснователност на същата. Моли за потвърждаване на решението на ВРС.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество, при спазване на указанията, дадени от ВКС с решение
№60121/13.01.2022г., постановено по гр.д.№119/21г. по описа на ВКС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 22.03.2022г. от 9,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2