РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 19.03.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при   секретаря Веселина Василева като изслуша докладваното от  съдия ПАВЛОВА гр. дело № 202 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

               Производство с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД              

Подадена е искова молба вх.№3628/17.05.2018 г. Ф.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Н.Н.Д.. ШАК, с адрес *** полуетаж, Офис № 4 против Община АПРИЛЦИ. БУЛСТАТ*****, с адрес в гр. ****** с посочено правно основание чл. 49 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и цена на иска  84 000,00.

Сочи, че на 27-ми април 2017 г., около 19 часа в с. Велчево, общ. Априлци, доверителят му се е движил до спирка на междуградския транспорт, когато неволно пропада в намиращата се в близост шахта. Твърди, че Ф.Ф. пада до кръста в необезопасена външна водоотвеждаща канализационна шахта до спирката, която е била без капак и необозначена, като опасна за движението. Излага, че клиентът му, с помощта на своите близки, е потърсил специализирана лекарска помощ на 29.04.2017г. в „МБАЛ - Троян" ЕООД.

Сочи, че постъпвайки на 29.04.2017г. с помощта на свои близки в „МБАЛ - Троян" ЕООД, клиентът му е бил в увредено състояние, със силни болки в долния ляв крайник с поставена диагноза „Фрактура крурис синистра". Твърди, че в пряка причинно-следствена връза с така настъпилото събитие доверителят му е получил масивен отток на лявата и видима ъглова деформация в средна и долна третина на подбедрицата. Излага, че след консултации и рентгенови изследвания на клиента му е установено също, че има фрактура на лява тибия, като е приложена остеосинтеза на същата кост, както и фрактура на лява подберица. Изтъква, че им е назначено спешно оперативно лечение, извършено на 02.05.2017 г, като на 06.05.2017г. той е изписан с патерици, както и препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение.

Излага, че на 05.02.2018 г. Ф.Ф. е приет по спешност отново в „МБАЛ - Троян" ЕООД със силни болки, зачервяване и отток в лявата подбедрица, с изтичане на кърваво- гнойна колекция от раната на оперирания преди това ляв глезен, като му е поставена диагноза „Вулнус инфектум крурис синистра" и той е насочен отново към оперативно лечение, извършено на 06.02.2018 г. сочи, че на 09.02.2018 г. клиентът му е изписан за амбулаторно лечение.

Излага, че на 14.03.2018 г. доверителят му постъпва в МБАЛ „Авис - Медика" ООД, гр. Плевен за оперативно премахване на поставената по- рано остеосинтеза на лява тибия, извършено на 15.03.2018 г. и същият е изписан на 17.03.2018 г. с препоръки за придвижване с помощни средства за период от 14 дни.

Сочи, че клиентът му все още не е възстановен изцяло от получената травма, като продължава да изпитва болки и дискомфорт дори и при леко натоварване на увредения крайник.

Излага, че съгласно чл. 5 и пар. 1 от ДР на Закона за пътищата, тротоарът попада в обхвата на пътя, а канализационните водоотвеждащи шахти са пътни съоръжения по смисъла на закона и съгласно пар. 7 от ЗМСМА и чл. 2 от Закона за общинската собственост, именно общината е собственик на съоръженията от уличната инфраструктура включваща пътно платно, прилежащи тротоарни площи, водоотвеждащи канализационни шахти и др.

Твърди, че съгласно чл.11 от ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, а ответната Община е била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвПда означи съответната шахта с необходимите знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението.

Смята, че общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.3 ЗДвП и др., чрез възлагане на определена работа на физически и/или на юридически лица, но това не води до отпадане на отговорностите на общината във връзка с дължимият ремонт и поддръжка.

Излага, че обезпечаването на ремонта и обезопасяването на шахтите в обхвата на пътя в с. Велчево, е задължение на Община Априлци, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да осигури своевременно отстраняване на повредата на съоръжението, както и да го обезопаси надлежно дотогава, следва да ангажират отговорността й по чл. 49 от ЗЗД.

Изтъква, че съгласно константната съдебна практика, юридическото лице е неделиктоспособно, тъй като не може да сформира воля и като такова може да носи отговорност само по безвиновните състави на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Твърди, че наслагвайки изложените в настоящата исковата молба факти и обстоятелства отразяващи обективната действителност счита, че отговорността на ответника следва да е по чл. 49 от ЗЗД, тъй като вредите са настъпили поради неизпълнение на законови задължения от негова страна във връзка с ремонта и обезопасяването на процесното съоръжение.

Предвид дотук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност и отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, за доказани.

Сочи, че вредите които ищецът търпи в пряка причинно следствена връзка с така настъпилото събитие и последиците от него са, както имуществени (разноски за лечение и медикаменти), така и неимуществени, като предмет на настоящите искове са само неимуществените такива, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт във връзка с получените телесни травми и стрес. С оглед факта на получените телесни травми на долен ляв крайник, клиентът му, от датата на процесното събитие до момента, има затруднения в самостоятелното си придвижване и самообслужване. Твърди, че той е в постоянна необходимост от помощта на своите близки, което само по себе си още повече утежнява положението, в което се намира, тъй като понижава самочувствието и себеоценката му като пълноценен индивид на обществото, в което всички ние живеем.

Вземайки предвид дотук изложеното, както и последователната съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице установен от чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, както и, че преценката за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намира, че обезщетението което се дължи от Община Априлци за компенсиране на неимуществените вреди, които ищеца е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, като пряка последица от процесното събитие, е в размер на 84 000,00 (осемдесет и четири хиляди) лева.

Изтъква, че ищецът е съгласен с този размер и приема, че същият представлява справедливият такъв на обезщетението, което му се дължи съгласно закона, за търпените от него неимуществени вреди.

С оглед гореизложеното, от името на ищеца моли съда да постанови решение, с което осъди ОБЩИНА АПРИЛЦИ, БУЛСТАТ: ****, с адрес в гр. *****да заплати на ищеца, както следва: 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди; законна лихва върху горната сума, считано от датата на събитието -27.04.2017 г. до окончателното й изплащане; съдебно деловодните разноски сторени от ищеца за образуване и водене на настоящото гражданско производство с включено адвокатско възнаграждение.

Прави доказателствени искания за допускане до разпит при условията на довеждане на двама свидетеля, единият от които ще бъде разпитан с оглед доказване на претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства във връзка с получените телесни травми, а другият ще бъде разпитван за състоянието на процесната шахта в денят на събитието, както и относно настъпването на процесното събитие.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно- медицинска експертиза с контретно поствени задачи.

С това си искане цели да докаже претърпените от ищеца неимуществени вреди от телесните травми получени в пряка причинно следствена връзка с процесното събитие.

 Моли при необходимост на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК. да му се укаже за кои твърдения не сочи доказателства.

Представя писмени доказателства.

Заявява, че към настоящия момент няма други доказателствени искания, но предвид отговора на ответника, доклада по делото и при евентуални оспорвания на твърденията и представените доказателства към исковата молба, в първо открито с. з., ще се ползва от правата си по чл. 143, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 375, ал. 1 от ГПК, в случай, че делото се гледа по реда на глава 32-ра от ГПК.

В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба от ОБЩИНА АПРИЛЦИ, с адрес: ****, с БУЛСТАТ: **** представлявана от кмета д-р М* П. чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. „****

Счита, че предявената искова молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като ищецът не посочва нищо конкретно относно мястото, на което твърди, че се е случил инцидентът, при който той е пострадал и претърпял фрактура. Твърди, че в исковата молба се излага само общо, че се е движил до спирка на междуградския транспорт в с. Велчево, община Априлци, когато неволно пропаднал в шахта и не става ясно на кой път се е случил инцидентът, къде се намира шахтата, в кое пътно платно и в коя посока на движение. Счита, че тези детайли са от изключително значение, тъй като към настоящия момент са в невъзможност да организират защитата си, да изложат конкретни възражения и да направят конкретни доказателствени искания. Според това уточнение на ищеца ще направят и конкретни доказателствени искания за съдебно-техническа експертиза и допълнителни въпроси на съдебно-медицинската експертиза, които към момента не са в състояние да формулираме. Ето защо, молят съда да остави исковата молба без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си, не е ясна самата фактическа обстановка, за да могат да се правят изводи и какъв е механизмът на настъпване на вредата, която се твърди, че е претърпял.

Оспорва иска както по основание, така и по размер. Счита, че не е настъпило събитие, от което да възниква каквато и да било отговорност за Община Априлци за заплащане на обезщетение за вреди. Оспорва твърдения механизъм на причиняване на фрактурата на крака на ищеца като твърди, че счупването е настъпило в резултат на друго травматично събитие, а не на падане в шахта. Твърди при условията на евентуалност, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който през въпросния ден на инцидента е употребил значително количество алкохол, вследствие на което не е внимавал при придвижването си. Оспорва за Община Априлци да е съществувало задължение, което да не е изпълнила и от което да се произтекли вреди за ищеца.

Иска оспорва и по размер, тъй като претенцията е изключително прекомерна предвид обстоятелството, че се касае за фрактура на крайник и че каквито и неимуществени вреди да са претърпени от това, те не могат да се съизмеряват със стойността на човешкия живот, за неимуществените вреди от загубата на който съгласно съдебната практика се присъжда обезщетение в подобен размер. Излага, че съгласно трайната съдебна практика за неимуществени вреди от претърпени фрактури на крайници се присъждат 5000 лева като горна граница.

 Прави доказателствени искания и твърди, че представените от ищеца писмени доказателства с твърдение, че са нечетливи и не е в състояние нито да ги оспори, нито да вземе отношение по същество. Не възразява да се изслуша съдебно-медицинска експертиза, но се противопоставя на поставения втори въпрос под т. „б" от него, тъй като продължителността, интензитета и силата на травмите от фрактурата, както и затрудняването на ежедневното обслужване са въпроси, които не се доказват със заключение на вещо лице. Противопоставя се и на въпрос № 4 под т. „d", тъй като той касае доказване на бъдещи вреди, което е, на първо място, хипотеза, а на второ, е недопустимо да се доказва в настоящия процес, в който се претендира обезщетение за вече настъпили вреди, а не за бъдещи такива.

 Моли съда да допусне допълнителни въпроси на съдебно-медицинската експертиза и да остави исковата молба без движение като нередовна, като даде указания на ищеца да уточни обстоятелствената й част съгласно направените от тях възражения.

В заключение, моли съда да отхвърли обективно съединените искове като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Моли съда да присъди на ответника направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Моли след уточнението на исковата молба и във връзка с проектодоклада на съда да им бъде предоставена възможност да сочат още доказателства и да направят доказателствени искания.

               На 1.10.2018 г. в първото по делото съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник извършва корекция досежно датата на настъпване на злополуката, която погрешно е посочил в исковата молба и моли да се счита, че събитието е настъпило на 28.04.2017 г. в какъвто смисъл и съдът е извършил корекция в доклада си.

                 В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.

                 Ответникът се представлява от адв.Л., която оспорва исковата молба, поддържа отговора си, като моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. В указания от съда срок представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че злополуката не е станала на посоченото в исковата молба място, а в двора на свидетеля Ц.С., а основен това пътят, на който се твърди от ищеца, че се намира процесната шахта, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза не се обслужва от Община-Априлци, а е част от републиканската пътна мрежа и се обслужва от обединение „Трейс Прибор-„ София по договор с АПИ за периода от 2015-2019 г. Моли да й се присъдят и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

  От събраните по делото писмени доказателства: ИЗ №2044/2017г. по описа на „МБАЛ - Троян" ЕООД;  ИЗ №605/2018г. по описа на „МБАЛ - Троян" ЕООД;  ИЗ №2359/2018г. по описа на МБАЛ „Авис - Медика" ООД, гр. Плевен; Рентгенови изследвания на дигитален носител; Снимков материал;Декларация за актуална материално и гражданско състояние на Ф.Ф.;  Удостоверение за лична банкова сметка *** Ф.Ф.; удостоверение с изх. № 110191701546083/29.09.2017г. от ТД на НАП – Велико Търново за получени доходи от Ф.Ф.; Удостоверение с изх. №591/29.09.2017г. за получени доходи на Х.Т.Ф.; акт за раждане на Т. Ф. Ф., копие от история на заболяването на Ф.Ф., писмо №11-00-50/22.11.2018 г. от ОПУ-Ловеч, от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата експертизи, от показанията на разпитаните свидетели С.Т.М., Ц.С.Й., П.С.С., В. Ц. С. и Т.К.Т., както и от проведената очна ставка между свидетелите С.Т.М., Ц.С.Й., П.С.С.  и Т.К.Т., заверено копие на преписка №3590000-651/18.01.2019 г. по описа на РУ-Троян, от обясненията на страните в съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

    В исковата си молба Ф.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Н.Н.Д..***-Априлци искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД, с твърдения, че неимуществените вреди-болки, страдания дискомфорт и стрес, затруднения в придвижването и самообслужването, понижено самочуствие са настъпили в резултат на виновното поведение на ответника-бездействие на общински служители, в резултат на което е допуснато необезопасяване на шахта, която попада върху терен, общинска собственост и в която той е паднал на датата 28.04.2017 г. около 19 часа в с.Велчево, общ.Априлци в близост до спирка на междуградския транспорт. Съдът е указал на ищеца в доклада си, че той следва да докаже посредством пълно и главно доказване посочените в исковата молба факти, а именно, че на 28-ми април 2017 г., около 19 часа в с. Велчево, общ. Априлци, се е движил до спирка на междуградския транспорт, когато неволно пропада до кръста в намиращата се в близост необезопасена външна водоотвеждаща канализационна шахта до спирката, която е била без капак и необозначена, като опасна за движението, че с помощта на своите близки, е потърсил специализирана лекарска помощ на 29.04.2017г. в „МБАЛ - Троян" ЕООД; че постъпвайки на 29.04.2017г. с помощта на свои близки в „МБАЛ - Троян" ЕООД е бил в увредено състояние, със силни болки в долния ляв крайник с поставена диагноза „Фрактура крурис синистра"; че в пряка причинно-следствена връза с така настъпилото събитие е получил масивен отток на лявата и видима ъглова деформация в средна и долна третина на подбедрицата; че след консултации и рентгенови изследвания е установено, че има фрактура на лява тибия, като е приложена остеосинтеза на същата кост, както и фрактура на лява подберица; че е назначено спешно оперативно лечение, извършено на 02.05.2017 г, като на 06.05.2017 г.е изписан с патерици, както и препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение; че на 05.02.2018 г. е приет по спешност отново в „МБАЛ - Троян" ЕООД със силни болки, зачервяване и отток в лявата подбедрица, с изтичане на кърваво- гнойна колекция от раната на оперирания преди това ляв глезен, като му е поставена диагноза „Вулнус инфектум крурис синистра" и той е насочен отново към оперативно лечение, извършено на 06.02.2018 г. и, че на 09.02.2018 г.е изписан за амбулаторно лечение; че на 14.03.2018 г. постъпва в МБАЛ „Авис - Медика" ООД, гр. Плевен за оперативно премахване на поставената по-рано остеосинтеза на лява тибия, извършено на 15.03.2018 г. и е изписан на 17.03.2018 г. с препоръки за придвижване с помощни средства за период от 14 дни; че той все още не е възстановен изцяло от получената травма, като продължава да изпитва болки и дискомфорт дори и при леко натоварване на увредения крайник;  че тротоарът попада в обхвата на пътя, а канализационните водоотвеждащи шахти са пътни съоръжения и общината е собственик на това съоръжение и е била задължена и съобразно чл. 13 ЗДвП да означи съответната шахта с необходимите знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, че настъпилите вреди са в резултат на бездействието на Общината да осигури своевременно отстраняване на повредата на съоръжението, както и да го обезопаси надлежно дотогава, че вредите са настъпили поради неизпълнение на законови задължения от  страна ответника във връзка с ремонта и обезопасяването на процесното съоръжение; че вредите които ищецът търпи в са в пряка причинно следствена връзка с така настъпилото събитие неимуществени такива-  изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт във връзка с получените телесни травми и стрес; че с оглед факта на получените телесни травми на долен ляв крайник той от датата на процесното събитие до момента, има затруднения в самостоятелното си придвижване и самообслужване; че той е в постоянна необходимост от помощта на своите близки, което само по себе си още повече утежнява положението, в което се намира, тъй като понижава самочувствието и себеоценката му като пълноценен индивид на обществото и че му се дължи компенсиране на неимуществените вреди, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, като пряка последица от процесното събитие, в размер на осемдесет и четири хиляди  лева.

                 С оглед на тези указания ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства, като са назначени и две експертизи- съдебно-медицинска и съдебно-техническа.

                От заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът установява, че след анализ на приложената по делото документация и преглед на ищеца вещото лице заявява, че той при битова травма е получил счупване на костите на лява подбедрица с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза и последващо инфектиране на оперативното поле, повреда, причинила му затруднение движенията на левия крак за около една година, видно от проведеното лечение с оглед инфектиране наполето. Експертът е посочил, че от документацията не се установяват данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а при прегледа няма данни за остатъчни явления ото тази повреда. Посочва се в заключението, че пострадалият е търпял болки и неудобства за същото време в различен интензитет, а лечението след произшествието е било оперативно, както и при демонтаща също е оперативно. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че след изслушване на показанията на свидетеля С.М. потвърждава, че такава травба може да се случи при падане в шахта, но също така може да се получи и при падане със ски, падане от високо и др. Пояснил е, че често срещано яволение е развиването на непоносимост към метала, щом като е в същата зона и е било наложително извършване на такава операция и интервенциятата е направена по правилата на добрата медицинска практика.

           От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена компетентно от вещо лице А. се установява, че адресът посочен от ищеца, където е настъпило увреждането му, а именно ул.”Христо Ботев” №93  в с.Велчево, общ.Априлци попада в републикански път ІІІ-607-„Априлци-Велчево” и е трети клас от републиканската пътна мрежа. Посочено е, че дъждоприемната шахта на ул.”Христо Ботев” №93 в село Велчево е разположена в близост до спирка на градския транспорт в уширението на платното, близо до тротоара, извън лентата на активно движение и е с диаметър 70 см и дълбочина 60 см. Консатирано е от вещото лице, че шахтата е покрита с кръгъл чугунен капак и метална решетка, като разстоянието между металните тръби, от които е направена решетката са 7 см, като има и едно разстояние от 13 см между последните две тръби от решетката. Вещото лице е отразило в заключението, че не е подписано споразумение /взаимна договореност/ между АПИ-София и Община-Априлци за организиране дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населените места в Община-Априлци. Вещото лице е констатирало, че пътят ІІІ-607 „Априлци-Велчево” се поддържа от обединение „Трейс Прибор”-София по договор с АПИ за периода 2015-2019 г. Вещото лице е установили, че броят на населението на Община-Априлци е 3217 души. Посочило е шахтата не е пречиствателно съоръжение, а само водоотвеждащо такова и е разположена на уширението на платното за движение в дясното платно по посока на движение към гр.Априлци, като вещото лице категорично е заявило, че не е възможно пракирането на автомобил разстоянието между шахтата и тротоара. Изготвена е от вещото лице е скица-приложение №1.

          За правилно решаване на спора и по искане на страните, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства. С оглед противоречивите им показания се очертават две групи свидетели: първата група свидетели са тези на ищеца и втората група свидетели са тези на ответника, като е допусната и очна ставка между тях.

         Свидетелите на ищеца С.Т.М. и Т.К.Т.- негови приятели заявяват, че са очевидци на инцидента. Свидетелят С.М. твърди, че той е станал в края април 2017 г, някъде към 27-28. Заявява, че Ф. е шофирал леката си кола и го е возил от Априлци за Троян. Твърди, че е стрял колата в с.Велчево, за да остави тубичка бензин и тубичка масло за резачка на някакъв човек-Ц.. Заявява, че е било сумрак, тъмно и човекът не си е бил в къщи. Този свидетел твърди, че в колата са били с още един човек- Т.. Твърди, че на връщане Ф. е извикал „Оле, пребих се” и двамата свидетели Т. и той са видели, че той е паднал в шахтата до под коляно.  Твърди, че шахтата е била на улицата досами колата, където са били спрели на едно уширение, като шахтата е до тротоара, а колата е била паркирана между шахтата и тротоара. Свидетелят М. твърди, че вече е било тъмно  след 19 часа, като те са внесли пострадалия в дома на Ц. на един диван. М. твърди, че той малко по късно си е тръгнал, като  Ф. е казал, че ще се обади на баща си и брат си, за да приберат колата. Свидетелят твърди, че след няколко дена е отишъл на свиждане на Ф. в болницата и той се е оплаквал от болките, които търпи. Заявява, че впродължение на една година той  не е можел да работи и да шофира, ходил е след лечението си на патерици, оплаквал се е от болки и е пиел лекарства. Имал е усложнения след като първо са го оперирали в Троян и се е наложила втора операция в Плевен. Пояснява, че спирката, където са спрели се намирала до училището, по посока към Троян, напправена е с подръчни материали, защото чугунения капак е би откраднат. Свидетелят твърди, че е с пострадалия в къщата на Ц. е останал другият свидетел Т. и в момента не е имало лекар. Чак на другия ден са го водили на лекар, тъй като му била паднала батерита на телефона.

           Вторият свидетел на ищеца Т.К.Т. твърди, че на 28.04.2017 г. е ходил за лекарства на майка си в гр.Априлци, пили бира на центъра в гр.Априлци в кафето той, свидетелят С.М. и Ф., но твърди, че Ф. не е пил, а ги е закарал с колата си до с.Велчево. Казва, че до шофьора се е возил С. и са спрели до къщата на Ц., за да му оставят бензин и масло за резачката. Твърди, че са спрелиот  отсрещната страна от къщата на Ц., тъй като там имало лека отбивка. Твърди, че Ц. не е бил в къщи и Ф. оставил бензина и маслото, тъй като било отворено. Твърди, че на връщане Ф. минал зад колата и кракът му паднал в шахтата. Изтъква, че те двамата с другия свидетел С. му помогнали да измъкне кракът си и след като било отключено, те са решили да го вкарат в къщата му на леглото. Свидетелят твърди, че си тръгнал, защото му се обадила майка му. Заявява, че колата останала там, където е била паркирана. Свидетелят заявява, че С. е излязъл и е преместил колата на една лека отбивка навътре към поляната, след като завели Ф. в къщата на Ц.. Твърди, че не си спомня кой за къде е пътувал, но на другия ден е отишъл у Ц., за да види как е Ф. и той е лежал на леглото и искал да се обади на „бърза помощ”. Не си спомня кой точно крак си е наранил Ф. и къде точно, но малко над глезена.

          Свидетелят Ц.С.Й.,*** твърди, че познава ищеца и на 28.04.2017 г.  Ф. е дошъл в с. Велчево да изкупува гъби. Твърди, че е бил до комшията П.С.С. на тротоара, а Ф. е влязъл неговата къща, пред която има маса и столове. Категорично заявява, че малко по-късно Ф. започнал да вика  и те са помислили, че е пийнал, но се оказало като отишли при него, че е паднал в двора на неговата къща под терасата. Свидетелят заявява, че колата на Ф. е била спряна на отбивката до шахта, а и свидетелят П.С. е преместил колата и я заключил. Твърди, че Ф. е преспал у тях и на сутринта са повикали „бърза помощ”. Свидетелят заявява, че кракът на Ф. е бил отекъл, но според него той е паднал от стола пред къщата му, а не в шахтата. Заявява, че то е помогнал на Ф. да стане от цимента пред къщата, заедно със свидетелят П.С.С. и тяхната съседка Павлина. Твърди, че е видял лично как Ф. влиза в неговата къщо, а след това да вика за помощ. Твърди, че той е викал за помощ и действително кракът му бил сериозно ударен. Свидетелят твърди, че от мястото, където са стоели със съседа П. се вижда шахтата, но той не е паднал там, а колата му е била паркирана в посока Троян-Априлци.

        Свидетелят П.С.С. също заявява, че си спомня инцидента. Излязъл да хвърля вечерта в края на м. април боклука и видял Ц. да седи на майката. Твъръд, че той го е помолил да му помогне да внесат Ф. в къщата, защото си е изкълчил крака, но не знае къде е станал инцидента. Твърди, че Ф. е бил паднал пред вратата на къщата на Ц. и е бил на цимента, като Ц. го е помолил да го вдигнат и преместят в къщата. Твърди, че не е имало други хора по това време там. Твърди, че колата на Ф. е била паркирана в посока гр.Априлци, и когато той я мести, направил полузавой. Твърди, че шахтата е била зад колата на 1-1,5 м и не е имало опасност да падне. З

          Разпитан като свидетел е и кметът на с.Велчево В. Ц.С., който твърди, че познава Ф. ***. Знае спирката и заявява, че къщата на Ц.Й. е срещу двора на училището, а до спирката има стандартна шахта с решетка отгоре на около 60-70 см. до тротоара. Твърди, че когато Ф. си е счупил крака, той е ходил до съседен магазин в с.Гумощник и е видял Ф. там в нетрезво състояние към 15,30 ч и по-късно е разбрал, че той си е счупил крака на стълбите на Ц. в къщата.

        На извършената очна ставка между свидетелите никой от тях не промени своите показания. Само свидетелят С.М. променя показанията си, като твърди, че не те с Т. са измъкнали Ф. от шахтата, а той сам е измъкнал крака си, а те са го подхванали след това. Свидетелят Т.Т. заявява, че той и свидетелят С. са извадили Ф. от шахтата.

         От приложената по делото преписка вх.№359000-651/18.01.2019 г. по описа на РУ-Троян съдът установява, че ищецът Ф.С.Ф. е предупреден на основание чл.56 от ЗМВР да не отправя закани и заплахи, включително и по телефона, както и да не извършва самоуправни действия спрямо лицето Ц.С. ***, както и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред. Преписката е била образувана по повод подадена от свидетеля Ц.С.Й. жалба, че на 18.01.2019 г. в 3,20 ч през нощта е получил заплахи по телефона, че ако свидетелства по делото ще бъде убит.

Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 във връз с чл.86 от ЗЗД, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, конкретизирани в размер на сумата 84 000 лв. настъпили в резултат на виновното поведение на ответника-бездействие на общински служители, в резултат на което е допуснато необезопасяване на шахта, която попада върху терен, общинска собственост и в която той е паднал на датата 28.04.2017 г. около 19 часа в с.Велчево, общ.Априлци в близост до спирка на междуградския транспорт находяща се на ул.”Христо Ботев” №93, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на събитието-28.04.2017.

С оглед дадената правна квалификация съдът е указал на ищецът, че носи тежестта да докаже твърдените от него факти, но впредвид събраните по делото доказателства исковете са неоснователни. На първо място доведените от ищеца свидетели- негови приятели дават противоречиви показания както досежно мястото на настъпване на увреждането, така и досежно поведението си по време на инцидента, което прави показанията им с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК заинтересовани, а оттам и недостоверни. В исковата молба ищецът заявява, че е паднал до кръста в необезопасената шахта до спирката на междуградския транспорт, а свидетелите твърдят, че той е пропаднал с единия крак.  Първоначално твърдят, че те- М. и Т. са го измъкнали от шахтата, а по време на очната ставка заявяват, че той сам се е измънал оттам, а те само са го подкрепяли. Свидетелят М. отначало твърди, че пострадалия при отваряне на вратата се е хванал за вратата на колата и е бил някак си „наколеничил”, т.е че той е паднал, като е отварял вратата на автомобила, а от останалите свидетелски показания се установява, че автомобила е бил паркиран на около метър и половина от шахтата, която е останала зад него. От заключението на вещото лице съдът установява, че не е възможно автомобилът да бъде паркиран в разстоянието между тротоара и шахтата, тъй като разстоянието е малко-80 см. От всичко изложено дотук съдът намира, че показанията на доведените от ищеца свидетели С.М. и Т.Т. противоречат на останалия доказателствен материал, поради което съдът не следва да ги възприема като достоверни досежно мястото на настъпване на увреждането и не следва да им дава вяра. Показанията на останалите свидетели Ц.С. и П.С. съдът възприема като достоверни, с оглед тяхната непротиворечивост на останалия доказателствен материал и липсата им на заинтересованост от изхода на делото.

На второ място не е налице и отговорност за поддръжка от страна на ответника Община-Априлци на конкретната шахта, находяща се на ул.Христо Ботев” №93 в с.Велчево, общ.Априлци. Видно от заключението на вещо лице А. процесната шахта се намира на третокласен път от републиканската пътна мрежа. Вещото лице е установило, че няма споразумение между АПИ-София и Община-Априлци за организиране на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населените места в Община-Априлци, а освен това пътят ІІІ-607 Априлци-Велчево се поддържа от обединение „Трейс Прибор” София  по договор с АПИ за периода 2015-2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.30 от ДП Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като в ал.3 е посочено, че агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и пр реда, определен с правилника за прилагане на закона и след като няма сключен договор помежду им, то тази разпоредба е неприложима в случая. Освен това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от ЗП АПИ осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане  на републиканските пътища в границите на урбанизираните теритозии за населените места с население до 100 000 души, каквото е с Велчево и Община-Априлци, тъй като населението на общината възлиза на 3 217 души, следователно изгражданото и поддържането на този път се осъществява от АПИ. „Шахта” по смисъла на §1 от ДР на ППДП представлява пречиствателно съоръжение-утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностни води от пътното платно, следователно и с оглед заключенито на вещото лице, то е водоотвеждащо съоръжение, попадащо в републиканската пътна мрежа, в границите на урбанизирана територия на населено място, но с население до 100 000 души, която се поддържа от АПИ по силата на чл.48 ал.1 б.”б” от ППЗП и при липса на взаимна договореност между агенцията и общината, че тези дейности могат да се осъществяват съвместно. По тези съображения не е налице и отговорност на ответника за поддържането на шахтата, находяща се на ул.”Христо Ботев” №93 в с.Велчево, за която ищецът твърди, че е била необезопасена вследстиве на което е претърпял и увреждането си.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД т.е., вредите, които е претърпял ищеца не са настъпили от виновно действие или бездействие на Община-Априлци и липсва каквато и да е било причинно-следствената връзка между тях. Следователно предявеният от Ф. Ф. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД против Община Априлци, БУЛСТАТ: *********, с адрес в гр. Априлци, ул. „Васил Левски" № 109, да заплати на ищеца, както следва: 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  настъпили в резултат на виновното поведение на ответника-бездействие на общински служители, в резултат на което е допуснато необезопасяване на шахта, която попада върху терен, общинска собственост и в която той е паднал на датата 28.04.2017 г. около 19 часа в с.Велчево, общ.Априлци в близост до спирка на междуградския транспорт находяща се на ул.”Христо Ботев” №93 се явява онеоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед на тези мотиви неоснователен и недоказан се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху горната сума, считано от датата на събитието -28.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

    При този изход на процеса ищецът следва да заплати на ответника по представен от него списък по чл.80 от ГПК разноски по делото в размер на сумата 1565 лв./200 лв. депозит за вещо лице, 1 200 лв адвокатско възнаграждение, 5 лв. съдебно удостовенение 110 лв. депозит а призоваване на свидетели, 50 лв. депозит за вещо лице/ на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

    Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И :           

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Ф.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Н.Н.Д.. ШАК, с адрес *** полуетаж, Офис № 4 против ОБЩИНА АПРИЛЦИ. БУЛСТАТ******, с адрес в гр. ****** искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на сумата 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  настъпили в резултат на виновното поведение на ответника-бездействие на общински служители, в резултат на което е допуснато необезопасяване на шахта, която попада върху терен, общинска собственост и в която той е паднал на датата 28.04.2017 г. около 19 часа в с.Велчево, общ.Априлци в близост до спирка на междуградския транспорт находяща се на ул.”Христо Ботев” №93, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на събитието-28.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

   ОСЪЖДА Ф.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес *** чрез адв. Н.Н.Д.. ШАК, с адрес *** полуетаж, Офис № 4 против ОБЩИНА АПРИЛЦИ. БУЛСТАТ: *****, с адрес в гр. ***** сумата 1565 лв / хиляда петстотин шестдесет и пет лева/ разноски по делото по представен списък на разноските.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: