Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5357 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р.Г.А.,
твърди, че на 16.05.2014г. е бил сключен между „Изи Асет мениджмънт” АД – като
заемодател и ответницата – като заемател, договор за паричен заем № 2067365, по силата, на който
първия предоставил на втората сумата от 500.00 лева, при подписване на
съглашението. Ответницата се задължила да върне заема на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 32.43 лева или общо сумата от 875.61 лева
– 500.00 лева главница и 375.61 лева договорна лихва. Е.Д. е извършила плащания
по изпълнение на договорните си задължения в размер на 807.00 лева, като е
останала да дължи главница в размер на 105.39 лева и договорна лихва в размер
на 8.22 лева за периода 23.05.2014г. до 21.11.2014г. Ответницата трябвало да
изплати целия заем на 21.11.2014г. – последната падежна дата, което не е
сторила и дължи лихва за забава върху главницата в размер на 28.57 лева за
периода 30.09.2016г. до 19.05.2017г. На 01.04.2017г. било подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет мениджмънт” АД и ищцовото дружество, по
силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за паричен заем № 2067365/16.05.2014г., заедно с
всички привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД за продажбата на вземането с уведомително писмо от страна на ищеца.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 3272/2017г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на
сумите. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите от 105.39 лева, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем №
2067365/16.05.2014г.; 8.22 лева, представляваща договорна лихва за периода
23.05.2014г. до 21.11.2014г. и 28.57 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 30.09.2016г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 24.05.2017г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 25.05.2017г. до окончателното й изплащане и направените
разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3272/2017г. по
описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата Е.П.Д. оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че ищеца няма качеството на кредитор спрямо
нея, тъй като не е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя не е
породила действие спрямо нея. Твърди и че първоначалния кредитор по договора не
е упълномощил надлежно ищцовото дружество да уведомява длъжници, нито да
преупълномощава трети лица за това, което отново води до ненадлежно уведомяване
на ответницата за извършената цесия на вземанията по договора за паричен заем.
Твърди и че клаузите съдържащи се в чл.6 и чл.8 от договора за паричен заем са
нищожни поради противоречие с добрите нрави и тъй като се явяват неравноправни
по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което и не дължи
претендираната договорна лихва по договора.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2014г. е бил сключен между „Изи Асет
мениджмънт” АД – като заемодател и ответницата – като заемател, договор за паричен заем № 2067365, по силата, на който
първия предоставил на втората сумата от 500.00 лева, при подписване на съглашението.
В чл.6 от договора страните уговорили, че фиксирания годишен лихвен процент по
заема ще е 143.09%, а в чл.8 е уговорено, че годишния процент на разходите по
заема ще е 902.52%. Ответницата се задължила да върне заема на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 32.43 лева или общо сумата от 875.61 лева
– 500.00 лева главница и 375.61 лева договорна лихва. Е.Д. е извършила плащания
по изпълнение на договорните си задължения в размер на 807.00 лева, който факт
се признава от ищцовото дружество, като е останала да дължи главница в размер
на 105.39 лева и договорна лихва в размер на 8.22 лева за периода 23.05.2014г.
до 21.11.2014г., което не се оспорва от нейна страна.
Представени са писмени доказателства, съгласно
които на 01.04.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия
от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
мениджмънт” АД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на
втория вземанията си по договор за паричен
заем № 2067365/16.05.2014г., заедно с всички привилегии и обезпечения. С
пълномощно към това Приложение № 1,„Изи
Асет мениджмънт” АД упълномощили ищцовото дружество да уведоми всички длъжници
по вземанията, които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията,
включително и ищцата. С пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя от 07.12.2016г., управителят на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД упълномощил
юрисконсулт В.Й., да подава и изпраща уведомления до длъжници на дружеството
във връзка с чл.99 от ЗЗД и във връзка с чл.20 от ЗЗЛД.
Представено е уведомление, подписано от
юрисконсулт В.Й. до ответницата, с което първата уведомява втората за
извършената цесия на вземанията по договор
за паричен заем №
2067365/16.05.2014г. от „Изи Асет
мениджмънт” АД на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД. Това уведомление е приложено към
исковата молба и в последната е направено особено искане, същото да се връчи на
ответницата заедно с преписите по делото, което е било и направено от съда на
12.09.2017г., видно от разписката на л.26 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми по
договора подало на 25.05.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3272/2017г. по
описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
длъжникът подал възражение за недължимост на сумите.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че към дата 25.05.2017г., когато
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
ответницата е извършила плащания по процесния договор за заем в общ размер на
807.00 лева. Тези плащания са били извършени през периода от 16.06.2014г. до
30.09.2016г. С тази парична сума са били покрити задълженията по погасителни
вноски от № 1 с падеж 23.05.2014г. до вноска № 23 с падеж 24.10.2014г. изцяло,
като е извършено и частично плащане по вноска № 24 с падеж 31.10.2014г. в
размер на 16.11 лева, с които е платена изцяло договорна лихва от 5.26 лева и
част от главницата в размер на 10.85 лева. Е.Д. е извършвала плащанията по
договора нередовно и кредиторът е начислил такси по чл.30, ал.1 от ОУ в размер
на 9.00 лева за всяка забава с повече от 30 дни на плащането на погасителните
вноски, като е начислил 5 такси по 9.00 лева, общо 45.00 лева, което е
уговорения максимален размер на таксата. С извършените плащания от ответницата
през периода от 16.06.2014г. до 30.09.2016г., съобразно установения в чл.76, ал.2
от ЗЗД ред, тази парична сума е издължена. Е.Д. не е изпълнила задълженията си
по процесния кредит към 21.11.2014г., когато е следвало да бъде платена
последната погасителна вноска № 27 и след тази дата кредиторът е начислил лихва
за забава в размер на законната лихва върху неплатените падежирали суми на
следните седмични погасителни вноски: неплатена част от вноска от № 24 с падеж
31.10.2014г. до вноска № 27 с падеж 21.11.2014г. за периода от датата на падеж
на всяка погасителна вноска до 31.03.2017г. вкл. – датата преди цесията, в общ
размер от 27.64 лева. Според изчисленията на вещото лице обаче, тази лихва за
забава е в общ размер на 27.51 лева. Към датата на цесията 01.04.2017г.
неплатените парични суми от страна на ответницата по договора за заем са както
следва: 105.39 лева – главница; 8.22 лева – договорна лихва и 27.51 лева –
лихва за забава. Няма данни през периода от 01.04.2017г. до момента, Е.Д. да е
извършвала други плащания по договора. Лихвата за забава в размер на законната
лихва върху дължимата и неплатена сума по процесния кредит в размер на 113.61
лева, формирана от неплатената главница и договорна лихва, за периода от датата
на цесията 01.04.2017г. до 24.05.2017г. е в размер на 1.71 лева. Като се добави
неплатената част от начислената лихва за забава до датата на цесията от 27.51
лева, общият размер на това задължение става 29.22 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника – фактите,
които го изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
По делото е доказано по категоричен начин, че на
16.05.2014г. е бил сключен между „ИзиАсет мениджмънт” АД – като заемодател и
ответницата – като заемател, договор за паричен
заем № 2067365, по силата, на който първия предоставил на втората сумата от
500.00 лева, при подписване на съглашението. Ответницата се задължила да върне
заема на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32.43 лева или общо
сумата от 875.61 лева – 500.00 лева главница и 375.61 лева договорна лихва. Е.Д.
е извършила плащания по изпълнение на договорните си задължения в размер на
807.00 лева, който факт се признава от ищцовото дружество, като е останала да
дължи главница в размер на 105.39 лева и договорна лихва в размер на 8.22 лева
за периода 23.05.2014г. до 21.11.2014г., което не се оспорва от нейна страна.
Ищцовото дружество основава претенцията си спрямо Д.,
на цедирано вземане. Позовавайки се на разпоредбата на чл.183 от ГПК,
ответникът счита, че договорът за продажба и прехвърляне на вземания и
пълномощните към него следвало да бъдат изключени от доказателствения материал,
тъй като ищцовата страна не била представила оригиналите на същите.
Представени са писмени доказателства в заверени
от ищеца преписи, съгласно които на 01.04.2017г. било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „ИзиАсет мениджмънт” АД и ищцовото дружество, по
силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за паричен заем № 2067365/16.05.2014г., заедно с
всички привилегии и обезпечения. С пълномощно към това Приложение № 1, „ИзиАсет мениджмънт” АД упълномощили ищцовото
дружество да уведоми всички длъжници по вземанията, които са били прехвърлени,
за извършената цесия на вземанията, включително и ищцата. С пълномощно, с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 07.12.2016г., управителят на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД упълномощил юрисконсулт В.Й., да подава и изпраща уведомления
до длъжници на дружеството във връзка с чл.99 от ЗЗД и във връзка с чл.20 от
ЗЗЛД. Доводите на ответницата за приложение на чл.183 от ГПК съдът намира за
неоснователни. Съобразно тази разпоредба, когато по делото се прилага документ
в заверен от страната препис и при
поискване тя не е представила оригинала на документа или официално заверен препис
от него, то представения препис се изключва от доказателствата по делото.
Конкретните писмени доказателства обаче не са оспорени от ответницата по
смисъла на чл.193 от ГПК относно тяхната истинност, автентичност или авторство,
както и не е пояснено защо се иска представянето на оригиналите. Искането е
направено формално, като оспорванията са в насока относно уведомяването за
извършената цесия – може ли първоначалния кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомяване, извършено ли е последното надлежно по смисъла на
чл.99, ал.3 от ГПК и поражда ли то действие спрямо длъжника. Съобразявайки това
съдът намира, че няма основание да изключва тези писмени доказателства като
такива от делото, нито пък е необходимо да се представя оригинала на същите, поради
липса на оспорване истинността им.
Основното възражение на ответницата е, че ищеца
нямал качеството на кредитор спрямо нея, тъй като не е била надлежно уведомена
за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо нея. Твърди и че
първоначалния кредитор по договора не е упълномощил надлежно ищцовото дружество
да уведомява длъжници, нито да преупълномощава трети лица за това, което отново
води до ненадлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия на
вземанията по договора за паричен заем. Последното обаче се опровергава от
доказателствата по делото. Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС. В случая по делото е представено
пълномощно към Приложение № 1, с което „ИзиАсет
мениджмънт” АД упълномощили ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по
вземанията, които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията,
включително и ищцата. С пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя от 07.12.2016г., управителят на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД упълномощил
юрисконсулт В.Й., да подава и изпраща уведомления до длъжници на дружеството
във връзка с чл.99 от ЗЗД.Представено е уведомление, подписано от юрисконсулт В.Й.
до ответницата, с което първата уведомява втората за извършената цесия на
вземанията по договор за паричен заем № 2067365/16.05.2014г. от „ИзиАсет мениджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД. Това уведомление е приложено към исковата молба и в последната е направено
особено искане, същото да се връчи на ответницата заедно с преписите по делото,
което е било и направено от съда на 12.09.2017г., видно от разписката на л.26
от делото. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е
било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на
кредитор спрямо ответницата, последната е била надлежно уведомена за
извършената цесия и тя е породила действие спрямо нея.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, се доказват дължимите от ответницата парични
суми по процесния договор за паричен
заем № 2067365/16.05.2014г.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.05.2017г. същите възлизат в размер на: 105.39 лева – главница; 8.22
лева – договорна лихва за периода 23.05.2014г. до 21.11.2014г. и 29.22 лева –
лихва за забава за периода от датата на падежа на погасителната вноска до
24.05.2017г. вкл.
Неоснователно е възражението на ответницата, че клаузите,
съдържащи се в чл.6 и чл.8 от договора за паричен заем са нищожни поради
противоречие с добрите нрави и тъй като се явявали неравноправни по смисъла на
чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което и тя не дължала претендираната
договорна лихва по договора.В чл.6 от договора страните уговорили, че фиксирания
годишен лихвен процент по заема ще е 143.09%, а в чл.8 е уговорено, че годишния
процент на разходите по заема ще е 902.52%. Размерът на договорената
възнаградителна лихва съдът намира, че не противоречи на добрите нрави, нито на
закона, като е свободно и доброволно уговорена между страните по процесния
договор. Със сключването на договора за заем /процесния/ ответницата се е
съгласила с тези условия и размери на възнаградителната лихва, като изрично са
били уговорени и размерите на погасителните вноски, а именно на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 32.43 лева или общо сумата от 875.61 лева
– 500.00 лева главница и 375.61 лева договорна лихва. Подписвайки договора Д. е
била наясно с конкретния размер на договорната лихва, която е следвало да върне
и се е съгласила с тези й размери. За това и няма основание да се приеме, че
оспорените договорни клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави или
да са неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, по отношение на
договорната лихва по договора.
Поради гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и
доказан по размер, с оглед на което следва да се признае за по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумите от 105.39 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 2067365/16.05.2014г.; 8.22 лева,
представляваща договорна лихва за периода 23.05.2014г. до 21.11.2014г. и 28.57
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
30.09.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
24.05.2017г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
25.05.2017г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3272/2017г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 3272/2017г. по описа на РРС, разноски в размер на 75.00 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 325.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
вещото лице, както и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.Д. ***, с
ЕГН: **********, че дължи на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано
от Р.Г.А.,сумите от 105.39 лева /сто и
пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължима главница по
Договор за паричен заем №
2067365/16.05.2014г.;8.22 лева /осем лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 23.05.2014г. до 21.11.2014г. и 28.57
лева /двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 30.09.2016г. до 24.05.2017г., законна
лихва върху главницата, считано от 25.05.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3272/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е.П.Д. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж
Мецанин, ЕИК *********, представлявано от Р.Г.А., сумата от 75.00 /седемдесет и
пет/ лева - направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 3272/2017г. по описа на РРС, разноски за заплатени
държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.П.Д. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж
Мецанин, ЕИК *********, представлявано от Р.Г.А., сумите от 325.00 /триста
двадесет и пет/ лева - направени по
настоящото дело разноски и 50.00 /петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: