Р Е Ш Е Н И Е № 309
гр.Пловдив, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и
седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 367 по
описа за 2018 година, намери за
установено следното:
Искове с правна квалификация чл. 79
от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
„Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:****, моли да се осъди ответника П.А.К.
***, да му заплати сумата 20248.98 евро, от които 17 409.64 евро –
главница; 2639.82 евро лихви; 150.29 евро – такси; 49,23 евро – застраховки,
както и 187.98 лв. – разноски, дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № NL 28478 от 07.11.2007 г., сключен между
страните. Ищецът твърди, че в качеството си на кредитор е предоставило на
ответника кредит в размер на 21 250 евро със срок на погасяване 360 месеца
като с анекс от 27.02.2015 г. кредитополучателят е погасил предсрочно частично
кредита и е договорен нов погасителен план с падеж 16.08.2033 г. Твърди също,
че с уведомление, връчено на ответника на 24.02.2018 г., кредитът е бил обявен
за изцяло предсрочно изискуем, поради непогасяване на вноски от
кредитополучателя. Ето защо, претендира присъждане на посочените суми ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ангажира
писмени и гласни доказателства.
Ответникът
П.А.К. ***, представляван от назначения му особен представител – адв.И.Й.О.,
съдебен адрес:****, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е упражнено надлежно,
тъй като не е направено на адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен
в сключените между страните договор и анекс. Твърди също, че с уговорения нов
краен срок за погасяване на кредита, се лишава кредитора от правото да иска
изпълнение преди срока. Претендира исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни като се присъди дължимото адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено
следното:
По делото е представен сключен
между ищеца, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (с предходно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД), в качеството на кредитор, и ответника П.А.К., в качеството му на кредитополучател,
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 28478 от 07.11.2007 г., съгласно
който страните са се договорили банката да предостави на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на 21 250 евро, както следва:
· 5860 евро - за покупка на
подробно описан в договора недвижим имот и
· 15 390 евро - за други
разплащания.
Съгласно чл.5, ал.1 от Договора
крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата на
усвояването му. Съобразно чл.6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка
вноска, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
В чл. 3, ал.1 от Договора е
уговорен размерът на възнаградителната лихва, а именно годишна лихва в размер
на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро плюс договорна надбавка от
0,15 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита е уговорено кредитополучателят да дължи лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в чл. 3, ал.1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта (ал.3). Предвидено е също кредитополучателят
да заплаща такса за управление - 1,5 % върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първото усвояване на кредита, комисионна за управление
на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница по кредита и
административна такса в размер на 20 лв. - еднократно при подаване на
документите за кредит. (чл.4)
Страните са уговорили правото на
банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не
се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно изискуем (чл.18).
В представеното Приложение № 1 от
07.11.2007 г. към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на
кредита не е посочена изрично.
Представен е Анекс към договор за
ипотечен кредит, сключен между същите страни на 27.02.2015 г., по силата на
който е променен постоянния адрес на кредитополучателя П.К. ***;
кредитополучателят погасява предсрочно главница по кредита в размер на 1530
евро; съставен е нов погасителен план, съобразен с променения размер на
главницата по него и нов краен падеж на задължението по договора.
На 06.02.2007 г. банката е цедирала
вземанията си по договора на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София. В
последствие е сключена втора цесия, с която на 25.01.2013 г. “БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на цедент, е извършило прехвърляне в полза на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания, произтичащи от договори за
ипотечни кредити, вкл. и към ответника.
Съгласно подписания анекс към
договор за кредит, подписан между страните, кредитополучателят се счита за
уведомен за извършените прехвърляния.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на
уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги действа за в
бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията става
задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между цедента
и цесионера. Но тъй като длъжникът е подписал горепосочения анекс, без да отрази
писмено възражение, се налага извода, че той е знаел за цесиите, след като договаря
с цесионера.
На 24.02.2018 г. на ответника е
връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, в което се посочва,
че към 14.12.2017г. натрупаните задължения по договора и споразуменията са общо
в размер на 19627.43 евро и 163.98 лева, поради което банката обявява кредита
за предсрочно изискуем.
От изслушаната ССчЕ на в.л. М. П.
М., изготвена след запознаване с материалите по делото и оглед на документите
при ищеца, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 16.11.2007 г.,
чрез заверяване на сметката на кредитополучателя.
Съгласно Таблица № 1 към
заключението, към момента на връчване на Уведомлението за обявяване на кредита
за изцяло и предсрочно изискуем - 24.02.2018 г., задълженията на
кредитополучателя са в общ размер от 19916.30 евро, а съгласно Таблица № 2 към
заключението, към датата на подаване на исковата молба – 16.05.2018 г. общият
размер на задълженията – 20 248.98 евро, като кредитополучателят е
изпаднал в по кредита, считано от 16.08.2016 г.
От страна на кредитополучателя са
направени две основни възражения.
Първото е, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като тя не му е редовно съобщена.
Според ответника това е така, защото в договора за кредит е посочен друг адрес
на кореспонденция, в анекса този адрес не е променен изрично, а уведомлението
до кредитополучателя е изпратено и връчено при условията на чл. 47 от ГПК, на
постоянния адрес на управление, посочен в сключения между страните анекс.
Съдът не споделя основателността
на така направеното възражение.
Няма спор, че в подписания между
страните договор за кредит, е посочен адрес за кореспонденция с ответника: ****.
Той съвпада и с постоянния адрес на ответника към този момент.
В анекса е записан нов постоянен
адрес на кредитополучателя, на който е изпратено и залепено и уведомлението да
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Съдът намира, че уведомяването на
последния, обявен от самия кредитополучател, постоянен адрес, е извършено
коректно и в съответствие с данните, посочени от кредитополучателя. В сключения
между страните анекс коректно е посочено, че е налице промяна в постоянния
адрес на ответника, поради което не може да се сподели като основателно
възражението, че въпреки промяната му, кредитополучателят е следвало да бъде
потърсен на предишен постоянен адрес. Допълнителен аргумент за посочените е и
факта, че частния съдебен изпълнител, чрез който е станало залепването на
уведомлението, също коректно е извършил справка за актуалния адрес на
кредитополучателя, който съвпада с обявения от него и изрично записан в
сключения между страните анекс. Ето защо, съдът намира, че залепването на
уведомлението на постоянния адрес, посочен в анекса, е извършено редовно и е
породило търсения с него правен ефект.
Второто основно възражение на
ответника, чрез назначения му особен представител, е свързано с твърдяно
извършване на плащания от трети лица за погасяване на задълженията по кредита. В
тази насока е изслушан свидетел, който е посочил на кои дати какви суми е платил
от името на кредитополучателя. Всъщност, че такива плащания са били извършени,
не се оспорва от ищеца. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
установява, че вноски по процесния кредит са извършвани до момента на връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита – 24.02.2018 г. от
ответника, А.А.Д., Л.Г.Д. /посочени в Таблица 3/, както и след датата на
завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. до 13.05.2019 г. от свидетеля Р.С.П.
/посочени в Таблица 4/, като същите са осчетоводени от ищеца и размера на
задълженията след приспадане на извършените плащания, е посочен в Приложение 2
към заключението.
Тези изводи на експертизата, не
бяха оспорени от страните.
Съгласно гореизложеното, съдът
приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с
договор за потребителски кредит по чл. 430 ТЗ. Кредитът е усвоен изцяло от
ответника, който с подписване на анекса към договора за кредит, е поел
задължението да върне на кредитора получената сума на вноски и в срокове,
посочени изрично в анекса. Установи се по несъмнен и категоричен начин, че след
16.08.2016 г. длъжникът е изпаднал трайно в просрочие като не е обслужвал в
срок задълженията си. Съдът намира, че са били всички договорни и законови
основания, посочени подробно по-горе, за кредитора да обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем. Същото е настъпило с уведомление, връчено на
24.02.2018 г. по реда на чл.471 ал.1 от ГПК, което съдът намира за редовно.
От неоспорената от страните,
изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява по несъмнен
начин, че към датата на извършване на проверката по нея задължението на
ответника към кредитора е в размер на 20 248.98 евро, от които
17 409.64 евро – главница; 2 639.82 евро – лихви; 150.29 евро –
такси; 49.23 евро – застраховки, както и 187.98 лева – разноски по кредита.
В посочените размери е и
претенцията на ищеца, която следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора, предвид
изрично направеното искане, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените и доказани от него разноски, съгласно списък по чл. 80
от ГПК общо в размер на 5728.26 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН **********,***,
чрез назначения му особен представител адвокат И.Й.О. ***, да заплати на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, съдебен адрес:**** – адв. И.С.,
сумата 20 248.98 евро, от които 17 409.64 евро – главница;
2 639.82 евро – лихви; 150.29 евро – такси; 49.23 евро – застраховки,
както и 187.98 лева – разноски, дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № NL 28478 от 07.11.2007 г., сключен между същите
страни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба 16.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
5728.26 лева
деловодни разноски.
Да се изплати на назначения на
ответника особен представител адвокат И.Й.О. ***, адвокатско възнаграждение в
размер на 1718.10 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: