№ 197
гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500334 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
въззивна жалба от М. И. Х. чрез пълномощника му адвокат Д. Н. от РАК и
въззивна жалба от Община Русе чрез ст. юрисконсулт В. Н. против решение №
153/17.04.2024 г. по гр.д. № 396/2023 г. по описа на ОС Русе.
С въззивната жалба, депозирана от М. И. Х. решението на ОС Русе се
обжалва в частта, в която предявения от него иск с правно основание чл. 49 от
ЗЗД е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика. Иска се отмяна на решението на ОС Русе като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът се уважи в тази му част, ведно със
законните последици от това. Твърди се, че от събраните по делото гласни
доказателства и заключението на приетата СТЕ в първата инстанция е
доказано, че ищецът е паднал в резултат на извършваните, но ненадлежно
оградени и обозначени ремонтни дейности върху тротоарна настилка в гр.
Русе, която е публична общинска собственост, в резултат на което получил
счупване в дисталния край на лъчевата кост и е претърпял болки и страдания,
1
за които му се дължи обезщетение в претендирания размер. Излагат подробни
доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на
определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД, довела до
занижаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Позовава
се на цитирана съдебна практика в тази насока. Претендират се направените
по делото разноски. Представена е квитанция за внесена държавна такса в
размер на 25 лв. по сметка на ВтАС.
С въззивната жалба, депозирана от Община Русе решението на ОС Русе
се обжалва в частта, в която предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е
уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане. Иска се отмяна на
решението на ОС Русе като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът се отхвърли и в тази
му част, ведно със законните последици от това. Според въззивната Община
по делото е безпорно доказано, че процесният участък, на който се е
реализирал инцидента е представлявал строителна площадка, върху която са
се извършвали строителни дейности от „ВиК“ ООД, гр. Русе по посочен
проект, от което следва, че след откриване на строителната площадка на
основание чл. 163 ал. 2 т. 1 от ЗУТ отговорност за взимане на мерки за
обезопасяването й носи строителят, а не Общината. Оспорва се направения
извод от съда, че след като Община Русе е издала заповеди за въвеждане на
временна организация за безопасността на движението, същата има
отношение към извършваното строителство и следва да носи отговорност за
безопасното ползване на тротоарната настилка пред офиса на „Еконт“,
намиращ се в гр. Русе, ул. „Цар Освободител“. Счита, че не е възложител на
строителните работи, а такъв е „ВиК“ ООД, гр. Русе и се позовава на законови
разпоредби в тази насока. При условие на евентуалност се поддържа
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
на мястото, на което е спрял пострадалия е имало пътен знак В-27, който
забранява спиране и престой на МПС на това място и с поведението си
същият е създал предпоставки за деликта. Претендират се направените
разноски за възвивната инстанция. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания. Представена е квитанция за внесена държавна такса
в размер на 200 лв. по сметка на ВтАС.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
2
въззивната жалба от третото лице – помагач на Община Русе –
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе чрез пълномощника му
адвокат Ф. М. от РАК, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба, депозирана от М. И. Х. и се поддържа въззивната жалба, депозирана от
Община Русе. Счита се, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно в частта, в която искът е отхвърлен и следва да бъде
потвърдено в тази част. В останалата му част счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а
искът отхвърлен. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил правилна
преценка на събраните по делото гласни доказателства във връзка със
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в
процесния участък е извършван ремонт и това е било видимо независимо дали
е било обозначено и ищецът е избрал да мине през този участък, пострадалият
се движил назад с гръб към тротоара без да има пряка видимост относно
тротоара въпреки, че е знаел какво е състоянието му, спрял е с бус и в
забранен участък, обозначен с пътен знак В-27, нарушавайки правилата на
ЗДвП.
В о.с.з. въззивникът М. И. Х. се явява лично и чрез пълномощника си
адвокат Д. Н. от РАК поддържа въззивната жалба по изложените доводи в
същата и се оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Представя
списък на разноските и договор за правна помощ.
В о.с.з. въззивната страна Община Русе чрез пълномощника си ст.
юрисконсулт В. Н. поддържа въззивната си жалба по изложените доводи в
същата и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Претендира
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на въззивната страна Община Русе -
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе не се представява по делото в
о.с.з..
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустими
и редовни са и следва да бъдат разгледани по същество.
Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху
валидността, допустимостта и правилността на решението на Окръжен съд
Русе в обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като
3
необжалвано в частта, в която е отхвърлен предявения от М. И. Х. против
Община Русе иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над 20 000 лв.
до предявения размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на увреждането до окончателното й заплащане.
Въззивният съд приема, че решението на Окръжен съд Русе е валидно,
допустимо, но частично неправилно като краен резултат по следните
съображения:
С ИМ ищецът М. И. Х. е предявил против ответника Община Русе иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за физически и
емоционални болки и страдания в резултат на увреждане на здравето му,
изразяващо се във счупване на дясната ръка, за което му е поставена диагноза
„фрактура радии декстра ин партие дисталис“, настъпило на 24.04.2023 г.
около 8,30 ч. при стъпване върху неравен тротоар на адрес: гр. Русе, бул. Цар
Освободител“ № 62, пред офис на Еконт, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното й заплащане.
Ищецът е твърдял в ИМ, че счупването на ръката се е получило при слизане от
бус и стъпване върху тротоара, на което място липсвали плочки и бил
поставен едър чакъл, като чакълът се е разместил, ищецът е загубил
равновесие, паднал и ударил дясната си ръка. Ищецът е обосновал
отговорността на ответника с обстоятелството, че тротоарът е общинска
собственост и е следвало да се поддържа от собственика си, тъй като
тротоарната настилка е била нестабилна, неукрепена и раздробена на мястото,
на което стъпил ищеца и въпреки това не била оградена или обозначена.
Обемът на вредите ищецът обосновал с изпитваните силни болки при
счупването, извършената оперативна интервенция, 12-те дни обездвижване на
крайника с гипсова имобилизация, наложилото се раздвижване на крайника
след сваляне на гипсовата имобилизация, претърпените физически и
емоционални страдания, описани в ИМ, липсата на пълно възстановяване на
крайника към датата на подаване на ИМ – 04.07.2023 г..
С отговора на ИМ ответникът Община Русе чрез пълномощника си ст.
юрисконсулт В. Н. е оспорил основателността на иска за неимуществени
вреди, като е възразил, че върху пътния участък и тротоара до него се е
извършвал ремонт по оборен проект от възложителя „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Русе, поради което увреждането на тротоара не се
дължи на поведение на служители на ответника. Счита, че отговорност за
увреждането на ищеца следва да носи възложителя на строително-ремонтните
работи и искът е насочен срещу страна, която не е процесуално легитимирана
по правоотношението. При условие на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
увреждането е осъществено на място, на което е забранено спиране на
4
превозни средства чрез поставен пътен знак В-27, че спирайки на това място
ищецът е нарушил правилата на ЗДвП, а при спиране на друго място не би се
достигнало до увреждането му. Алтернативно се прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, като се възразява състоянието
на ищеца да е било животозастрашаващо и се твърди, че възстановителният
му процес е протекъл без усложния и се очаква пълното му възстановяне. С
отговора на ИМ е поискано привличане по делото на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Русе като трето лице – помагач на ответника.
С определение от 30.10.2023 г. по делото Окръжен съд Русе е допуснал
привличане на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе като трето
лице – помагач на ответника по делото.
С писмено становище, депозирано пред първоинстанционния съд чрез
пълномощника си адвокат Ф. М. третото лице – помагач „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Русе е оспорило основателността на предявения иск.
Признало е, че е възможно в пътния участък е извършван ремонт на ВиК
мрежата, но счита, че не носи отговорност, тъй като не е изпълнител на
строително-ремонтните работи, а такъв е ДЗЗД „ВиК Русе 2020“.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди и да го
отхвърли за разликата до предявения размер, Окръжен съд Русе е приел, че
искът е допустим и частично доказан по основание и размер. Съдът е приел,
че от представените писмени и гласни доказателства, както и от заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото се е доказало, че
на посочената дата е настъпило твърдяното в ИМ увреждане на ищеца –
счупване в дисталния край на лъчевата кост, което се намира в причинна
връзка с бездействието на служителите на ответната Община Русе, които не са
осъществили контрол на организацията на движението в пътния участък и
върху извършваните стротелно - ремонтни дейности от изпълнителя ДЗЗД
„ВиК Русе 2020“, чиито възложител е „ВиК“ ООД, гр. Русе и въпреки, че към
датата на инцидента мястото е било строителна площадка, този участък от
тротоара не е бил ограден, обозначен и обезопасен и не било осигурено
безопасното му ползване. При съобразяване на събраните гласни
доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/, съдът е приел, че механизмът на настъпване на
увреждането е доказан, като счупването на ищеца е осъществено след слизане
заднишком от товарен бус и падане на пътното платно между буса и тротоара,
5
като липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като възражението на ответника за паркиране на товарния бус на забранено за
това място на пътното платно е останало недоказано от страна на ответника,
които носи доказателствена тежест в тази насока. За да определи при
условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в
размер на сумата от 10 000 лв. първоинстанционният съд е съобразил от една
страна уврежданията на здравето му, интензитета на болките и страданията,
продължителността на провежданото лечение, но също така липсата на
усложнения и липсата на доказателства за по-значителни от обичайните в този
случай болки и страдания.
Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от показанията на разпитания в първата инстанция
свидетел Кристиян Райчев, че на 24.04.2023 г. пред офис на Еконт на бул. „Цар
Освободител“ № 62 в гр. Русе, слизайки от страничната врата на товарен бус
назад, с гръб към тротоара въззивникът М. Х. е паднал между платното и
тротоара и се оплакал от силни болки в ръката, която се подула. Свидетелят
установява, че към този момент с пострадалия са били колеги, работели са към
съответният офис на Еконт и имали задължение ищецът да сваля всяка пратка
от буса, който шофира, а свидетелят да снима пратката и обичайно тази
дейност се извършвала пред офиса. Установява, че в този участък на тротоара
се извършвал ремонт, бил е застлан с едър чакъл, плочките били премахнати,
а бордюра не е бил закрепен към тротоара, липсвало обезопасяване, а
заграждения имало в друг ремонтиран участък, но не и пред офиса им към
този момент. Установява, че в предходен момент участъкът бил ограден, но в
последствие загражденията били преместени, а тротоарът останал в
състоянието, в което бил към инцидента. Установява, че ищецът е знаел за
състоянието на този участък, тъй като ежедневно спирал на това място, което
било най – близко и подходящо с оглед разположението на офиса и тежестта
на пратките. Установява, че на мястото не е разрешено спирането, за което
полицаи са правели забележки на клиенти, но не знае какъв е пътен знак
регулира пътя.
Установява се от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства и от заключението на приетата СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. К. К., което не е оспорено от страните, че мястото, на което
е осъществен инцидента е публична общинска собственост, като към момента
на огледа от вещото лице тротоарната настилка пред офиса на Еконт
съответства на тази, която е била през 2023 г., тъй като не е подменена изцяло
при извършения ремонт, поставени са нови бордюри, там където са липсвали
или са били амортизирани, а частта от тротоара до бордюрите е с циментова
замазка, която е поставена на мястото, на което преди това е имало насипан
6
трошен камък. Установява, че изискванията за равност на улицата съгласно
изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, вкл. за хората с увреждания са спазени към момента на огледа.
Установява, че към датата на инцидента този участък е бил част от строителна
площадка на обект „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе, Етап І –
реконструкция на канализационни и прилежащи водопроводи“, като същото
не е било оградено или обозначено по подходящ начин с оглед възприетите
снимки. Установява, че в заповедите, издадени от Община Русе за въвеждане
на ВОБД е посочено, че възложител на ремонта е „ВиК“ ЕООД, гр. Русе, а
изпълнитгел е ДЗЗД „ВиК Русе 2020“. Заключава, че увреждането на
процесната тротоарна площ е настъпило в резултат на извършваните ремонтни
дейности по ремонт на пътното платно.
Установява се от представените в първата инстанция писмени
доказателства, както и от заключението на приетата в първата инстанция
СМЕ, изготвена от вещото лице ортопед травматолог д-р С. Г., което не е
оспорено от страните, че въззивникът е бил приет в СПО на УМБАЛ „Канев“
АД Русе на 24.04.2023 г., при което са констатирани болки, оток, деформация
и патологична подвижност на десния горен крайник, направени са му
съответните изследвания, поставена му е лонгета и е приет за лечение, в хода
на което на 27.04.2023 г. му е направена операция – кръвна репозиция и
метална остеосинтеза. Установява се, че въззивникът е изписан от лечебното
заведение на 30.04.2023 г., 15 дни по-късно са му свалени конците, а 31 дни
след операцията е свалена гипсовата лонгета. Установява, че 30 дни след това
ищецът е бил с еластичен гипс, по време на който период му е проведено
домашно лечение, раздвижвал се е в домашни условия и няма данни за
последващи контролни прегледи. Установява, че травмата е получена при
действие на висока енергийна сила, засягаща множество зони от горния десен
крайник и причиняваща увреждания с висок интензитет на болка. Установява,
че в резултат на травмата е получено счупване в дисталната част на лъчевата
кост на крайника. Установява, че прегледа и постъпването на лечение при
въззивника са станали в деня на настъпване на травмата, като същата е
получена при падане върху дланта при изпънат лакът. Установява, че при по -
младите пациенти падането настъпва с по- видока кенетична сила. Установява,
че получените в следствие на травмата болки при въззивника са продължили
около 30 дни, като най-интензивни са били в първите часове след настъпване
на травмата и няколко дни след инцидента, като при определи натоварвания и
условия болката може да продължи и повече от 30 дни. Установява, че при
извършения преглед на въззивника през м. ХІ 2023 г. вещото лице е
констатирало минимално ограничение на движенията на дясната ръка в
сравнение със здравата ръка, като може да настъпи и пълно възстановяване,
но при 90 % от младите пациенти при определени условия – при натоварване и
промяна на атмосферното налягане се появяват болки, представляващи
симптоматична артроз.
7
Установява се, че показанията на свидетелката Н. В. Х.а, разпитана в
първата инстанция, че същата е съпруга на въззивника. Свидетелката
установява, че е видяла съпруга си в Спешното отделение след инцидента и
същият бил в паника, оплаквал се от силни болки, бил подпухнал, прежълтял,
нямал сили да стои прав, след което го приели на лечение в болницата, което
продължило 7 дни. Установява, че му е поставен имплант, а като излязъл от
болницата не можел да се обслужва сам и всички грижи за него – къпане и
хранене извършвала тя. Установява, че около месец след това ръката му била
шинирана, а след сваляне на шината започнал раздвижване в Ялта по
препоръка на лекаря, който го наблюдавал. Установява, че съпругът й провел
рехабилитация около седмица, но ръката продължавала да го боли,
раздвижването нямало голям успех, като към датата на разпита й продължава
да изпитва болки при промяна на времето и при натоварване. Установява, че
съпругът й няма същата сила в тази ръка и изпитва страх от болката в нея,
като случилото му се е отразило и психически. Установява, че докато бил в
отпуск по болест около два месеца в къщи съпругът й мълчал, станал
изнервен, оплаквал се от болки, пиел аналгитици, но те не му помагали.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
искът предявен против Община Русе е допустим и насочен срещу надлежна
страна, респ. е разгледал същия по същество, тъй като отговорността на
въззивната Община се ангажира поради твърдяно наличие на необезопасени
неравности по тротоара като част от земното платно и от пътя поради
насипване на подвижна чакълеста настилка вместо плочки, стъпването върху
която е причинило уврежданията на въззивника. С оглед събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност въззивната инстанция намира, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
въззивната Община, в качеството на собственик на общинския път и
прилежащия му тротоар, тъй като инцидентът, при който е пострадал
въззивникът е настъпил при движението му по тротоар на улица със статут на
публична общинска собственост по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗОбС, а съгласно
разпоредбите на чл. 11 ал. 1 от ЗОбС, чл. 19 ал. 1 т. 2 и чл. 31 от ЗП, чл. 48, т.
2, б. "б" от ППЗП, чл. 13 ал. 1 и чл. 167 ал. 1 от ЗДвП задължението да се
поддържат общинските улици в безопасно и годно за използване състояние
като се предупреждават участниците в движението за съществуващите
8
опасности при движението чрез пътни знаци и други средства за
сигнализиране е на съответната община. Съгласно разпоредбите на Наредба
№ РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-
транспортната система на урбанизираните територии Общината е задължена
да осигури оптимални условия за всички участници в движението, в това
число пешеходците, като осигуряването на безопасността и достъпността са с
най-висок приоритет. Обстоятелството, за което страните не спорят във
въззивната инстанция, че в конкретният участък от пътя е извършван ремонт
от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Русе чрез нает от него
изпълнител не освобождава ответната Община от отговорност и оплакванията
във въззивната жалба на Община Русе в тази насока са неоснователни.
Обстоятелството, че съгласно чл. 163 ал. 2 т. 1 от ЗУТ строителят носи
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169 ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките
за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, а
съгласно чл. 74 ал. 1 т. 1 строителят на улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура е длъжен преди започване на строителството да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи
ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване
на движението и други не води до освобождаване въззивната Община от
отговорността, която тя носи на самостоятелно основание, тъй като се касае за
противоправен резултат, за настъпването на който са допринесли деянията
/действията и бездействията/ на повече от едно лице. Общината е задължена
да осъществява дейностите по поддържането на пътя и прилежащия му
тротоар, да обозначи ремонтирания участък с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване за опасността на участниците в движението, а когато
ремонтът се извършва от трето лице при условията на чл. 72 ал. 1 от ЗУТ да
осъществи чрез общинската администрация контрол за законосъобразното
изпълнение на тази дейност от строителя с цел осигуряване безопасното
преминаване на гражданите, тъй като във всеки един момент пешеходните
пространства, през които е разрешено преминаването следва да са равни,
нехлъзгави и безопасни. Безспорно въззивната Община е предприела мерки
по организиране на движението в ремонтирания пътен участък за периода
02.02.2023 г.- 10.04.2023 г. по искане на възложителя на ремонта „ВиК“ ЕООД,
9
гр. Русе, за което по делото са събрани писмени доказателства – заповеди на
Кмета на Общината, но както по време, така и след изтичане този период при
липса на необходимата безопасност за ползване на тротоара поради
неизпълнение на задълженията в тази насока от страна на строителя, респ.
възложителя му е следвало да предприеме незабавно действия по
отстраняване на опасностите или поне тяхното сигнализиране. Видно от т. 10
на представените заповеди, че контролът по осъществяваната дейност е
възложен на конкретни служители на Общината, които е следвало да
предприемат необходимите мерки при условията на цитираната в заповедите
разпоредба на чл. 6 ал. 2 от Наредба № 27 на Общински съвет Русе. Налице е
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредите не следват от обективното качество на вещта, като както се посочи и
по-горе за възникването на отговорността е без значение, че ремонтът е
изпълнен от друго лице, тъй като Общината е задължена да обозначи
препятствията по пътното платно независимо от причините за тяхното
възникване - човешка дейност, обичайна амортизация или природно явление.
Налице е виновно и противоправно поведение, изразяващо се в бездействие на
служителите на Общината, в резултат на което по непредпазливост е
причинено телесно уврежане на здравето на въззивника М. Х., изразяващо се в
счупване в дисталната част на лъчевата кост на десния горен крайник.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП, чл. 13
ЗДвП и чл. 72 ал. 1 от ЗУТ чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението и в конкретния случай именно бездействието на
последните във връзка с обозначаването на опасността за движение по
тротоара по надлежния ред обуславя отговорността й при условията на чл. 49
ЗЗД. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изводите в която се
споделят от въззивния съд - определение № 50187 от 25.05.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 2589/2022 г., II г. о., ГК, определение № 50413 от 4.10.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 511/2022 г., I г. о., ГК и др..
Въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционнния съд
за неоснователност на възражението на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалия поради спиране на товарния бус в забранен за спиране
участък от пътя. Дори да приеме, че въззивната Община е доказала
твърдението си за наличие на знак В27 за забрана на спирането и престои в
участъка на инцидента с показанията на свидетеля Райчев и представената
10
схема на л. 85 от първоинстанционото дело, които според въззивния съд не
установяват наличието на този пътен знак в конкретния участък на пътя
следва да се посочи, че за доказване на съпричиняване следва да е налице
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и увреждането на
здравето му. В случая счупването е в резултат на падане при стъпване на
тротоара и евентуалното нарушението от страна на пострадалия на ЗДвП не
може да обоснове пряка причинна връзка с увреждането му, тъй като
сигнализацията следва да е поставена във връзка с ремонта на участъка и да
указва забрана за ползване на тротоара в ремонтирания участък. Други
възражения за съпричиняване, обосновани с твърдения на конкретно
противоправно поведение на пострадалия от ответника и третото лице, негов
помагач не са направени своевременно в срока за отговор на ИМ в първата
инстанция или непосредствено след узнаване на такова противоправно
поведение на пострадалия в хода на делото, поради което възможността да
навеждат доводи в тази насока за първи път пред въззивната инстанция е
преклудирана.
Въззивният съд приема за основателни с оглед доказателствата по
делото оплакванията на въззивника за занижаване от първоинстанционния съд
на размера на обезщетението за причинените му травматични увреждания при
ПТП, като приема, че определеният размер на обезщетението от 10 000 лв. не
съответства на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Въз основа на събраните в първата инстанция писмените и гласни
доказателства и заключението на СМЕ въззивният съд намира за доказано
твърдяното в ИМ травматично увреждане на въззивника, изразящо се в
счупване на дисталната част на лъчевата кост на дясната ръка, както и
обстоятелствата, че същият е претърпял оперативно лечение, през първите
дни след травмата интензитетът на физическите болки и страдания при
въззивника е бил най – висок, а в последствие постепенно е отшумявал и на
практика въззивникът се е възстановил от увреждането си към датата на
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а наличието на
минимално ограничение на движението на ръката и търпените
симптоматични болки при по-голямо натоварване и промяна на времето са
обичайни с оглед заключението на вещото лице и не показват усложнения при
възстановяването му. Доказа се по делото, че в първия месец въззивникът е
бил затруднен да се грижи за елементарните си нужди и се е налагало да бъде
11
обгрижван от съпругата си през този период, че преди инцидента въззивникът
е бил спокоен, с добро здравословно състояние работещ мъж и е водел
обичаен за възрастта си живот, а по време на възстановяването му същият
станал раздразнителен от болката и бездействието си, обезсърчен от липсата
на бързо възстановяване въпреки проведената рехабилитация, имал
затруднения при извършване на обичайни за мъж на възрастта му физически
натоварвания в ежедневието му и на работа. Съдът съобрази и
обстоятелствата, за които по делото се събраха гласни доказателства, че
инцидентът се е случил на мястото, на което въззивникът е работил и същият
е знаел за извършваните ремонтни работи в този участък, поради което е
следвало да се движи с повишено внимание, както и обстоятелствата, че
работата на въззивника е била свързана ежедневно с товарене и разтоварване
на тежки пратки, поради което конкретното увреждане на здравето му
неизбежно се е отразило на работата му в периода след приключване на
домашното му лечение и е допринесло за изпитваните физически болки и след
този период. Съобразявайки интензитета на физическите и психическите
болки и страдания на въззивника от момента на инцидента до подаване на ИМ
и след това до приключване на съдебното дирене, възрастта му към момента
на увреждането – 46 години, необходимостта да бъде обгрижван от съпругата
си за период от месец, тежкото му състояние в първи дни след травмата,
проведеното оперативно лечение, обстоятелствата, при които е получено
травматичното увреждане, нормалната продължителност на лечебния и
възстановителен процес и липсата на усложнения, както и икономическите
условия в страната към момента на увреждането му, съдът намира с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че обезщетение на въззивника в размер на 15 000
лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически,
емоционални и психически болки и страдания се явява справедливо
определено. Приема, че с оглед тежестта на уврежданията на въззивника, за
които се претендира обезщетение и всички обстоятелства, имащи значение за
определянето му съобразно постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г.
обезщетението в посочения по - горе размер е съобразено и с размера на
присъжданите обезщетения за подобни увреждания на здравето от други
съдилища.
При липса на доказано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не са налице основания за
12
намаляване на дължимото на въззивника обезщетение за неимуществени
вреди на това законово основание.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната Община
дължи заплащане на въззивника М. Х. на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането - 24.04.2023 г. до
окончателното й заплащане.
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че въззивната жалба
на Община Русе е изцяло неоснователна, в която обжалвана част решението на
ОС Русе следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на въззивника М. Х. е
частично основателна в частта, в която решението се обжалва за разликата на
обезщетение над 10 000 лв. до 15 000 лв., в която обжалвана част решението
следва бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде
уважена за тази разлика. Въззивната жалба е неоснователна в частта, в която
решението се обжалва за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. и в тази част
решението на ОС Русе следва да бъде потвърдено.
По разноските в първоинстанционното и въззивното производство:
С оглед уважената част от въззивната жалба въззивният съд намира, че
следва да осъди въззивната Община да заплати допълнително на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на
200 лв..
С оглед уважената част от иска за неимуществени вреди въззивната
Община следва да бъде осъдена да заплати на въззивника допълнително
сумата от 58,50 лв. за направените по делото разноски в първата инстанция, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
въззивникът - ищец е осъден да заплати на Община Русе разноски за
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 250 лв. и
разноски за вещо лице над 150 лв. до 200 лв.. В полза на адвокат А. С. В. на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца пред първата
инстанция в размер на още 650 лв..
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба въззивната Община
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника М. Х. направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 25 лв., като не се присъжда държавна
такса на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Апелативен съд Велико
Търново. С оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба на въззивника
М. Х. в полза на Община Русе се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.. След компенсация на насрещните вземания на страните в
полза на въззивната Община Русе следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв..
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, респ. отхвърляне
на въззивната жалба на насрещната страна в полза на адвокат Д. Н. от РАК
13
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на въззивника пред въззивната инстанция в размер на 1 500 лв..
При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С 438-22,
както и фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция,
извършените процесуални действия от адвоката, провеждането на едно
открито съдебно заседание, на което се е явявала, въззивният съд намира, че
възнаграждение в размер на 2 000 лв. е достатъчно за да възмезди положения
труд от адвоката. Въззивният съд приема, че нормите на Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за
известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната
съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. По съображенията изложени по-горе като съобрази и
размера на възнаграждението за първата инстанция, присъдено в полза на този
адвокат въззивният съд намира, че с оглед по-ниската фактическа и правна
сложност на спора пред въззивната инстанция, обстоятелството, че по делото
не са събирани нови доказателства в тази инстанция, че възнаграждение в
размер на 2 000 лв. е пропорционално на положения труд от адвоката пред
тази инстанция. С оглед изхода делото в полза на същия следва да се присъди
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1
500 лв., представляващо 75 % от определеното по-горе.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 153/17.04.2024 г. по гр.д. № 396/2023 г. на
Русенския окръжен съд в обжалваната част, в която е отхвърлен искът,
предявен от М. И. Х. против Община Русе за разликата над 10 000 лв. до
15 000 лв., както и в частта, в която М. И. Х. е осъден да заплати на Община
Русе разноски по делото в първата инстанция за разликата над 200 лв. до 250
лв. за юрисконсултско възнаграждение и над 150 лв. до 200 лв. за вещи лица,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 вр. чл. 86 от ЗЗД
Община Русе, представлявана от кмета на Общината, Булстат ********* да
ЗАПЛАТИ на М. И. Х., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** допълнително
сумата от 5 000 лв., представляваща разлика над присъдения по гр.д. №
396/2023 г. по описа на ОС Русе размер от 10 000 лв. до размер от 15 000 лв.
на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане, настъпило на 24.04.2023 г. в гр. Русе поради бездействие на
общински служители, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000
лв., считано от 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Община
Русе за присъждане на разноски по гр.д. № 396/2023 г. по описа на ОС Русе за
14
разликата над 200 лв. до 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение и над 150
лв. до 200 лв. за вещи лица
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Община Русе,
представлявана от кмета на Общината, Булстат ********* да ЗАПЛАТИ на
М. И. Х., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** допълнително сумата от
58,50 лв. за направени по гр.д. № 396/2023 г. по описа на ОС Русе разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. ЗАД „Лев Инс“ АД, гр.
София, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адвокат А. С. В. от САК
допълнително, над присъденият по гр.д. № 396/2023 г. по описа на ОС Русе
размер сумата от 650 лв. за възнаграждение за оказана на ищеца М. И. Х.
безплатна правна помощ по делото в първата инстанция съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Община Русе,
представлявана от кмета на Общината, Булстат ********* да заплати по
сметка Окръжен Съд Русе допълнително над присъдения по гр.д. № 396/2023
г. по описа на съда размер държавна такса в размер на 200 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/17.04.2024 г. по гр.д. № 396/2023 г. на
Русенския окръжен съд в останата обжалвана част, в която съдът е осъдил
на основание чл. 49 от ЗЗД Община Русе да заплати на М. И. Х. обезщетение в
размер на сумата от от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил иска на
М. И. Х. против Община Русе за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация М. И. Х.,
ЕГН ********** от гр. Русе, ******** да ЗАПЛАТИ на Община Русе,
представлявана от кмета на Общината, Булстат ********* на сумата от 75 лв.
за направени по делото разноски пред въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА Община Русе,
представлявана от кмета на Общината, Булстат ********* да ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. Н. от РАК, гр. Русе, ********* сумата от 1 500 лв. за
възнаграждение за оказана на въззивника М. И. Х. безплатна правна помощ по
делото във въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивна жалба
на страната и отхвърлената въззивна жалба на другата страна.
Решението е постановено при участието на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Русе в качеството й на трето лице помагач на
въззивника Община Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните, с касационна жалба при условията на чл. 280
от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16