РЕШЕНИЕ
№ 10014
Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
Членове: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20247050701521 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 10130/15.07.2024г. на “Маджестик груп БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Н. Н., чрез адвокат Р. М., срещу Решение № 743/06.06.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110200511/2024г. на Районен съд гр. Варна, 45 състав.
Изложените с жалбата твърдения сочат незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на приложимия закон и установената по делото фактическа обстановка. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на процесното наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С писмена молба с.д. № 12941/19.09.2024г., представляващия дружеството-жалбоподател поддържа касационната жалба на основанията посочени в нея.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” - Варна чрез процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от “Маджестик груп БГ” ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 03-2300896/03.10.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на осн. чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.140, ал.4, т.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1500.00 лева.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 30.08.2023г. в обект на контрол – магазин за хранителни стоки „Анджи“, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от дружеството, от св. Б. Д., инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна било установено, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало полагане на нощен труд след 22.00 часа от М. М. О. с [ЕГН], която не била навършила 18 годишна възраст. При така установената фактическа обстановка въззивния съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, налагайки извода, че извършеното от дружеството нарушение е доказано по категоричен начин.
При проверка в рамките на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства, решаващия съд намира, че доводите изложени в касационната жалба за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на приложимия закон и установената по делото фактическа обстановка са неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Изложените от въззивния съд мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени и се споделят изцяло от настоящия състав, поради което с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, не е необходимо тяхното преповтаряне.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съгласно чл.63д от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, определена на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП, във вр. с чл.144 от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 743 от 06.06.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110200511 по описа на съда за 2024г.
ОСЪЖДА “Маджестик груп БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от Н. Н., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |