Решение по гр. дело №1159/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1099
Дата: 1 декември 2025 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20241720101159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. Перник, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720101159 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена
от

П. Г. В., ЕГН с постоянен адрес: гр. ***** :
ПРОТИВ:
А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област

с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 127 ал.2, вр. чл. 131 ал.1
предложение първо, вр. чл. 143,149 от Семейния кодекс;
: МОЛИ СЪДА да постанови решение, с което
- на основание чл. 127 ал. 2, вр. чл. 143 ал.2 от Семейния кодекс, да определи
местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжка на малолетното дете К.А.С.. с ЕГН-**********, както
1
следва:
- Малолетното дете К.А.С.. да живее при неговата майка - П. Г. В., на адрес в
гр. Перник, кв. „***** или на всяко друго жилище в което се установя да
живее;
- Родителските права относно детето К.А.С.. да се предоставят за
упражняване на неговата майка П. Г. В., като бащата А. П. С. да има право на
лични отношения с детето, при подходящ режим, определен от съда, като на
основание чл. 127 ал.4 от СК се приложат защитните мерки по чл.59, ал. 8 от
СК, като режима следва да е ограничен и без преспиване
- да осъди ответника А. П. С. с ЕГН-********** на основание чл. 143 ал.2 и
чл. 149 от СК, да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв.
(четиристотин лева) на сина си - К.А.С.. с ЕГН-**********, считано от деня
на подаване на исковата молба, до настъпването на причина променяща или
прекратяваща това му задължение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска, платима чрез мен, неговата майка-П. Г. В. с ЕГН-
**********, по банков път.
- да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за издръжка.
- да и се присъдят направените разноски в настоящето производство.

Ищцата предлага СПОРАЗУМЕНИЕ в горния смисъл.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства :
Удостоверение за раждане, изд. по акт № 0183/14.04.2016г. на Община4
Перник; Служебна бележка изх. № 223/14.02.2024г., изд от VI СУ «Св.
Св.Кирил и Методий», гр. Перник;
Удостоверение изх. № /13.02.2024., изд от Община **** за доходите на
майката;
Заповед за незабавна защита №3/24.01.2024г. по гр.д. 411/2024г. по описа на
ПРС и
2 бр. Препис-извлечение от протоколи за изменение и допълване на Заповедта
за незабавна защита;
2 бр. Удостоверения за настоящ адрес изх. №№146, 147 от 06.02.2024г., изд. от
2
Община Перник;

На ищцата са допуснати до разпит свидетели, за обстоятелствата по
наведените доводи с исковата молба.

На основание чл. 59 ал.6 от СК, е допуснато изслушване на страните, в
качеството им на родители на детето.

На основание чл. 59 ал. 6 от СК, вр. чл. 15 ал. 6 от ЗЗДет. е приет социален
доклад/становище от дирекция „Социално подпомагане" -Отдел Закрила на
детето, гр. Перник, относно интересите на малолетното дете.

По делото е приета съдебнопсихологическа експертиза с експерт-клиничен
психолог М. В., с психологично интервю, психологично изследване и
запознаване наличните данни по делото да даде експертен отговор на
следните въпроси: Какъв е родителският капацитет на всеки един от
родителите? Доколко всеки от родителите отчита ролята на другия родител в
живота на детето

Факти по делото :
С ответника А. П. С. са във фактическо съпружеско съжителство през
периода от 2011 година до 20.01.2024 година.
От връзката им на 14.04.2016г. се родил сина им- К.А.С... През
последните години заедно обитавали къща, находяща се в с. ***** община
***** която е на родителите на ответника.
Не са сключвали граждански брак. Живеели в къщата на родителите му в
село ***** Община ****
Няколко години отношенията били консенсусни и градивни- със
спорове, но никакви индикации, че може да и посегне. Занимавали се със
земеделие, купили животни. По това време ищцата работила в Общински
младежки дом - Перник и пътувала от **** за работа. Прибирайки се един ден
от работа се скарали, и първи път я обвинил, че има любовник , и я блъснал,
3
като тя паднала на земята. Той се извинил. След това нещата били нормални.
Забременяла и спряла работа. Останала изолирана у дома. През 2016г. се
родил сина им К. и се появило напрежение в отношенията . Той се отчуждил и
станал неспокоен, нервничил и избухвал за дреболии, все недоволен за нещо.
След раждането на сина им К. основните грижи за него полагала
ищцата
Ответникът, като баща го виждал периодично, в повечето случаи докато
детето спи. Нямал желание да го извежда на разходки с количката или някъде
в парк с други родители и деца.
След като навършил три години, го записали в Детска градина „Радост“, село
****, община ***** където работела и ищцата, като детски учител, а баща му
нямал никаква отговорност към него. К. трудно се адаптирал, тъй като до
този момент нямаше много контакти с други деца. Постепенно, детето се
отпуснало, адаптирало и ходел с желание и интерес. Баща му никъде не го
водел, не се занимавал с него и не знаел какви са потребностите му. Когато е
поставяла въпроса на баща му и съм искала да ходим някъде семейно, заедно с
детето- на почивка, екскурзия, разходка, културно мероприятие и т.н.,
отговорът е, че нямат пари, до навършване на 6-години, когато благодарение
на сестрата на А., заедно го завели на море. Ищцата започнала да го водя на
детски център, с личния си автомобил, но това не се харесвало на баща му и
ги държал „изкъсо“, с разрешение, като ходели само ищцата и детето, тъй като
ответника винаги имал по-важна работа от това да се „шляе“, което считаше за
безсмислено и напразно. Реално, грижите на ответника към детето започнали
отскоро, когато синът им тръгнал на училище и се изразявали в това, да кара и
връща детето до и от училището, тъй като е записан като ученик в Първи клас
в НУ „Архимадрит Зиновий“ - гр. Радомир.
За купуването на дрехи, играчки, подаръци, занимателни пособия,
развлечения и други отговаряла само ищцата. Ответникът считал за ненужно
харченето на пари за развлечения и като цяло водели затворен и изолиран
начин на живот.
Винаги недоволен от нещо, започнал да агресира.
Периодично я заплашвал и тя започнала да си мълчи, но ставало по-зле -
първо започвал с обидни думи, след това със заплахи и накрая като му
отговори се стигало до шамари и блъскане в стената.
4
Детето К. присъствало и е било свидетел на викове и заплахи, заставал като
буфер между тях
Всичко приключило в началото на 2024г., когато след поредица от инциденти
и актове на домашно насилие, на 20.01.2024г. събрала смелост и избягала с
детето и с колата си, като патрулна кола на органите на МВР я ескортили до
адреса, където с детето получили убежище.
Ответникът ги търсил, продължил да отправя заплахи за живота и здравето и,
да настройва всички близки, приятели и роднини срещу нея, че ще я изкара
„луда“, да и „вземе детето“, „да я унищожи“

Ищцата е завела дело за домашно насилие- гр.д. 411 по описа за 2024г. на
ПРС.

В хода на това производство е издадена Заповед за незабавна защита,
която беше изменена на няколко пъти по инициатива на съда, като в
последната й редакция се ЗАБРАНЯВА на А. П. С. да приближава до П. Г.
В. и детето К.А.С.., до жилището, местоработата и, училището на детето и
местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 м., с
изключение на всеки втори и четвърти уикенд от месеца, в които бащата има
право да осъществява режим на лични контакти с детето в Център за
обществена подкрепа, кв. „Калкас“, гр. Перник продължение на три часа-през
съботния или неделния ден, съобразно работния график на Центъра и при
предварително съгласуване между ответника и центъра, в присъствието на
социален работник или психолог, без присъствието на майката на срещите.

Така, с ответника са фактически разделени от няколко месеца и от тогава
ищцата изцяло поема грижите и издръжката на сина им.
Предвид нуждата им от защита, с детето в момента ползват услуга-
резидентен тип, както и той е преместен като ученик в Първи клас в VІ
СУ «СвСв. Кирил и Методий», гр. Перник.
Също така, всички ползват социални услуги преодоляване на противоречията
помежду им, подобряване на родителски капацитет други.

5
Нуждата от издръжка на детето възлиза месечно на около 800 лева. Ищцата се
справя с издръжката, отглеждането и възпитанието на детето, но счита, че и
бащата следва да поеме своите отговорности.
Той има възможност да осигурява издръжка, тъй като е млад и
работоспособен, и не полага грижи за друг, освен за себе си.

Между страните не са уредени всички отношения във връзка със споровете за
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА- местоживеене на детето К.А.С.., упражняването на
родителските права, режим на лични контакти и издръжката.

Поискано е от съда да наложи привременни мерки

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника

По твърденията, относно влошените отношения между двамата родители :
Двамата са открили несходства в характерите си, които са довели до
различни виждания между тях. Разногласията между двамата са били в
рамките на нормалното, като категорично неверни са твърденията за заплахи
и дори физическо насилие, извършено от страна на А. П.. Същият никога не би
си позволил да се държи грубо и дори да посегне на жена, още повече на
жената, родила неговия син. Индиция, за това е, че семейството е живяло цели
12 години заедно и без оплаквания от насилие.
Внезапните твърдения за насилие точно на 12-та година - според
ответника -е доказателство за злоупотреба с правото на защита по ЗЗДН,
отколкото обективен факт.
А. П. никога не си е позволявал да ограничава П. по какъвто и да е начин
и това започва да се вижда и от съда, който първоначално издаде строга
заповед за незабавна защита, която със всяко следващо заседание, облекчава
мерките за защита, като в момента те са сведени до най-леката мярка –
задължение за въздържане от насилие, което се крепи на предположение, но не
и на доказан факт.
Делото е висящо пред въззивната инстанция.
6
А. се е грижил за детето вкъщи на равна нога с майката, която често
излизала П. е излизала с приятелки и в това няма нищо необичайно.
Неверни са твърденията, че семейството е живяло в социална изолация
и най-очебийното доказателство за неверността на това твърдение е, че П. е
участвала политическия живот, като кандидат за общински кмет на
последните местни избори.
П. Г. В. е кандидатът за кмет на община ***** издигнат от ГЕРБ
Родителите и К. редовно са посещавали роднини и приятелски
семейства, които също така са гостували в дома и в с. ****.
Семейството е ходило и на 2 почивки, когато е съществувала
възможност за това.
Тъй като в най-добър интерес на детето К. е двамата родители да
постигнат споразумение по спорните въпроси, предмет на настоящото
дело, раздялата води до откъсването на детето К. от неговия баща.
Това се случва посредством образуваното от майката дело по реда на
ЗЗДН и издадената по него заповед за незабавна защита, с която се забранява
на А. П. да доближава детето.
Заповедта е отменена с Решение от 10.04.2024 г.
След събирането на достатъчно доказателства, Районен съд – Перник
правилно преценява, че за молителите на съществува риск от това да общуват
с А. П..
В хода на делото са оборени твърденията на П. В. за извършено спрямо
нея физическо насилие.
Така например в изготвеното експертно заключение от в. л. М. Г.,
прието по делото, се правят следните констатации, които категорично
отричат наличието на актове на насилие:
„ От проведеното изследване с МMPI-2 и PA I plus може да се изведе
заключение, че по отношение на някой от партньорите в семейната система на
П. и А., не се отчита както в близко, така и в по-далечно минало преживяно
помежду им травматични преживявания извън стандартите за семейната
система. "
Показателно е и следното заключение по повод молителката:
7
„От направеното изследване с ММРІ-2 на П. В. се извежда параноиден
профил на личността... Поради тази причина минимален конфликт може да
бъде интерпретиран и описан като физическо нараняване. "

Начинът, по който ответникът разбира, че синът му и майката не
детето му са се изнесли от семейния дом, е изключително травмиращ.
П. споменава на А., че отива до магазина и много настоява К. да я
придружи, въпреки че детето се противи.
В конкретния ден е валяло сняг, а К. е бил с температура.
След като в продължение на 2 часа майката и детето не се връщат,
бащата започва да се притеснява и да звъни по телефона на П..
Неговите обаждания стигат до изключен телефон, а колата на майката е
забелязана от приятел на А. да се движи в посока Перник.
В следващите часове ответникът, заедно със семейни приятели и
роднини, обикаля близките райони, търсейки с ужас колата на П. във всяко
крайпътно дере. Впоследствие разбира, че майката е отишла с детето не до
магазина, а в кризисен център.
Докато се опитва да разбере причината за това действие, няколко дни
по-късно ответникът получава заповед за незабавна защита от домашно
насилие.
Отношението на бащата към двамата, според него, е израз на любов и
старание.
Възпитанието на К. е свързано с изграждането му като емпатична,
стабилна и отговорна личност с високи морални ценности.
През годините А. С. е полагал ежедневни преки и непосредствени грижи
за своето дете.
Участвал е пълноценно в създаването на неговия морален компас.
Успешно се е погрижил за благосъстоянието на детето - както
материалното, така и емоционалното.
Същият е в състояние и има безкрайното желание да продължи да
върши същото и занапред.
Преди детето да бъде отвлечено от майката, А. П. е родителят, който
8
е вземал и връщал К. от училище.
Бащата и синът имат изградена силна емоционална връзка, обичат да
прекарват време заедно, имат свои общи хобита.
Като всяко момче К. намира опора в бащината фигура. Свидетелство за
нисък родителски капацитет е обстоятелството, че майката си е позволила
еднолично, без дори да уведоми бащата, да промени местоживеенето на
детето от с. ***** където е живяло от самото си раждане, в Център за
обществена подкрепа.
Преместването на майката и детето в Центъра за обществена подкрепа е
извършено единствено с цел задраскването на бащата от живота на неговия
син.
Майката смята, че тя е единственият родител на детето и явно не
осъзнава вредните последици, които биха могли да възникнат за него, в
резултат на поведението й, насочено към пълна изолация на бащата от живота
на детето.

С отговора са приети следните писмени доказателства:
1.1. Решение по гр. дело №411/2024 г. по описа на Районен съд - Перник;
1.2. Съдебно-психологическа експертиза, изготвена по гр. дело №
411/2024 г.:
1.3 Протоколи от ОСЗ, в което е разпитан експертът.

Постъпил е отговор на насрещния иск и на насрещната молба за
привременни мерки
От П. Г. В., ЕГН - **********

Счита, че насрещната искова молба е допустима, доколкото е подадена
от лице, което е страна в производството, има правен интерес и е подадена в
преклузивния срок по чл. 211 от ГПК.
ОСПОРВА предявената от А. П. С., насрещна искова молба по чл. 127
ал.2 от СК, като неоснователна и необоснована.
9
ОСПОРВА доводите и данните, изложени в насрещната искова молба,
както и предложения режим на лични контакти между детето и бащата.
1. Причината за раздялата е освен несходството в характерите , и
поредица от инциденти и актове на домашно насилие, като на 20.01.2024г.
събрала смелост и избягала с детето от съвместно обитаваното жилище.
2. През времето на съвместното съжителство А. С. в продължение на
дълги години проявява актове на домашно насилие, изразяващо се както във
физическо, така и емоционално и психическо насилие. Детето К.А.С.., на 8
години, е свидетел на многократни вербални и физически актове на насилие
върху нея. Факт е, че не е подавала сигнали и не съм си вадила медицински,
защото се страхувала от А. и се срамувала от това, което ми се случва.
Именно, като резултат от всичко преживяно, ищцата е завела дело за
домашно насилие- гр.д. 411 по описа за 2024г. на ПРС.
На твърденията, че е „отвлякла“ детето К., ищцата твърди, че е
СПАСИЛА не само себе си, но и сина си от този живот и тази среда на
насилие, в която години наред живеели.
А. С. никога не е имал здрава емоционална и психическа връзка с
детето, К. има респект от своя баща, защото през годините от раждането му и
до момента, баща му ползва като форма на отношение всякакъв вид
манипулации и вменяване на чувство за вина у детето. Всяка дума на А. е
„ЗАКОН“ и ако не се случи по неговия начин, започваха манипулациите от
рода на :“добре, добре, тате... ти ще кажеш нещо и аз няма да те чуя...“
Относно твърденията, че са имали широк социален живот: за 12 години
са ходили на море само два пъти, при това откакто се е родило детето.
Излизанията са предимно до магазина в с. **** и ходене на няколко пъти за
риболов.
Никога А. не е отишъл специално да купи дрехи или обувки за детето.
Дори и сега не знае детето ни кой номер обувки носи и какъв размер дрехи. За
всичко отговаря ищцата
Благодарение на нея К. участвал в рождени дни и посещавал детски
центрове, като баща му никога не присъствал, защото беше убеден, че това е
загуба на време. Единственият ангажимент, който поел за детето, е да го кара
до училището в гр. Радомир, защото тя трябвало да ходя на работа, за да
10
осигурява доходи за семейството.
По отношение на кандидатурата и за кмет на община ****: А. е човека,
който я накарал под негов контрол да се кандидатира. Самият той имал
желание да участва в изборите, като в този случай се възползвал от мен.
Относно твърденията, че А. С. „разполага с висок родителски
капацитет“ и че много държи на детето - години наред е отказвал да направи
на К. самостоятелна стая, всички живеели в една стая. Оправданието е, че
нямат пари.
Когато със съдействието на полицията отива в къщата в с. **** за
багажа си, г-н С. не пожелал да даде дрехите и любимите вещи на сина си,
като при въпроса и, къде са нещата на детето, казал: „Да си му купите..."
Бащата на К. отказал да му донесе дори любимите му възглавници, за
които детето изрично го помолило, с обяснението, че „там е майка му, да си я
гушне нея..."
На една от последните срещи в ЦОП-Калкас, на 28.04.24г. предал на
детето телефона.
Детето много се зарадвало когато му даде телефона, и не подозирало, че
ще го използва като средство чрез което да го тормози. Сега звъни всеки ден,
през два часа на телефона на детето. К. разказва, че баща му започнал да го
обвинява, че „го лъже“ при почти всеки разговор. Детето споделяло, че не се
чувства добре от обвиненията на баща си и една сутрин след пореден разговор
с него, се разплаква и разстрои. Баща му изобщо не осъзнава какво причинява
на детето, като когато се чуят продължава да му говори за отношенията между
нея и него. Тези манипулации и обвинения не се отразяват положително на
психиката на детето. Вместо да го попита как е, има ли нужда от нещо, с какво
да го подкрепи, както правят родителите с висок родителски капацитет“, баща
му го разпитва: къде ходят, какво правят, с кого общува и защо?... Нямат
никакво спокойствие, защото детето влиза в режим на обяснение и се
притеснява от обвинителните въпроси на баща си.
Относно твърдението, че искала „да изреже" бащата от живота на
детето: не е спирала срещите между тях.
Единствено желае докато детето се успокои и преживее травмите, да са в
защитена среда, като ползват услугите на ЦОП Калкас за това и всяка втора и
11
четвърта седмица от месеца се срещат.

В хода на производството по 33ДН (гр.д. 411/24г. ПРС, висящо пред
ПОС) е издадена Заповед за незабавна защита, която е изменена на няколко
пъти по инициатива на съда, като в последната й редакция се ЗАБРАНЯВА на
А. П. С. да приближава до П. Г. В. и детето К.А.С.., до жилището,
местоработата и, училището на детето и местата за социални контакти и
отдих, на разстояние по-малко от 200 м., с изключение на всеки втори и
четвърти уикенд от месеца, в които бащата има право да осъществява режим
на лични контакти с детето в Център за обществена подкрепа, кв. „Калкас“, гр.
Перник в продължение на три часа-през съботния или неделния ден,
съобразно работния график на Центъра и при 4 предварително съгласуване
между ответника и центъра, в присъствието на социален работник или
психолог, без присъствието на майката на срещите.
К. и майката са били добре и спокойни в защитеното жилище, и към
настоящия момент, докато на 10.04.2024г., ПРС се произнесъл със Заповед
за защита, с която бяха предприети като мерки само тези по чл.5 ал.1 т.1 и
т.б от ЗЗДН.
От този ден всичко започва отново, целият ужас се върна като
„бумеранг“
Веднага след делото А. С. заедно със сестра му С. П.а отиват до
училището на К.. Искал е незабавно да вземе детето със себе си, а дори не
беше обявено решението на съда.
Учителите и ръководството на VI-то ОУ са изпаднали в паника,
незнаейки как да постъпят, тъй като бащата настоявал детето да се изведе от
учебния час и да му бъде предадено.
В крайна сметка, са защитили позицията, че детето не бива да се
стресира по този начин.
Ответното лице започва многократно да и пише по вайбър.
На 11.04.2024г., към 17:30-17:45 часа отива на работното място на
ищцата в Детска градина „Валентина Терешкова"-гр. Батановци.
Слиза от колата и разпервайки ръце започна да крещи, а ищцата се
разтреперила и притеснила, тъй като заради всичко преживяно е сменила
12
работното си място и е нова учителка в тази градина.
Подала сигнал на 112, при което А. си тръгва.
На другия ден пуска жалба в полицията.
На 14.04.2024г. синът К. имал рожден ден и тогава се падало да се видят
с бащата в ЦОП- Калкас, гр. Перник. По времето на действие на Заповедта за
незабавна защита е определено като защитна мярка детето да има лични
контакти с баща си в защитена среда, в присъствието на социален работник от
услугата. Тази мярка е работеща и в полза на това, да се възстанови доверието
на детето към неговия баща. Ползването на услуга в ЦОП е съгласувано и с
Отдел „Закрила на детето"-гр. Перник, към която и бащата, по негова молба
беше насочен. Затова, и съгласувано с двете услуги и ОЗД, е предложено за
рождения ден на детето да е с баща си на територията на услугата -ЦОП. В
определения ден и час ищцата завела детето. А. при появата с детето,
отворил колата и го гушнал, без да каже дума и тръгна към сградата, където
провеждаха срещите, започнал да се държи агресивно към мен и ми отправи
няколко заплахи: „Ти докога мислиш, че ще продължаваш с този цирк!!,
„Колко време ще си в защитено жилище, остават ти още 3 месеца, а после-
няма къде да се криеш повече!“Така, след неговите словесни престрелки
всичко утихна с намесата на социалния работник.
Ответникът я дебне и преследва, последното преследваше е на
24.04.2024г. Отново ги причаква пред училището в което учи детето и затова
отвела детето през задния вход на училището.
Гореописаните инциденти, постоянното дебнене и преследване, писане
на вайбър и обаждане по телефона, а и последвалите заплахи за живота и
здравето и от следващите дни, са поредните актове на домашно насилие, като
вече не издържа на този постоянен психически и емоционален тормоз над нея.

Видно от Протокол от о.з. на 04.06.2024г. - съдът се е произнесъл по
насрещните искания за привременни мерки, както следва :

В интерес на детето е да има контакт и с двамата родители. Дали
поравно е по преценка на съда. Към момента по делото за домашно насилие - с
Определение от 06.06.2024г. по въззивно гр.дело №351 /2024г. по описа на
13
ПОС по ЗЗДН - е постановено бащата да прекарва три часа с детето в
присъствието на социален работник.
Такива срещи се провеждат от февруари месец в ЦОП, кв. „Калкас“ – по
3 часа всяка втора и четвърта неделя, от 10:00 ч. до 13:00 ч.
Към момента тези срещи вървят добре.
В началото на срещите е имало леко притеснение към детето, може би
породено от цялата ситуация, в която е поставено.
Обратната връзка, която е предоставена от ЦОП е, че срещите протичат
спокойно.
Съдът, с оглед така изслушаното становище, е ПОСТАНОВИЛ
привременни мерки по отношение на малолетното дете К.А.С.., ЕГН:
**********, до изтичане срока на настаняването му, ведно с неговата
майка и законен представител, в Кризисен център към Фондация
„П.У.Л.С.“, както следва:
До приключване на настаняването в съответния център малолетното
дете К.А.С.. да живее заедно с неговата майка П. Г. В. на територията на
центъра.
Родителските права се предоставят за упражняване от майката П. Г. В. до
изтичане на срока за настаняване в центъра.
По отношение на бащата А. П. С., ЕГН: **********, съдът определя
следния режим на лични контакти и свиждания с малолетното дете К.А.С..,
ЕГН: **********, а именно:
До изтичане на срока на настаняване в центъра на детето, заедно с
майката /съответната дата на месец 07.2024 г./ бащата да има право да
осъществява лични контакти с малолетното дете, както следва:
Два пъти през седмицата в делничен ден - всеки вторник и четвъртък да
има право да прекарва с детето времето от 14:00 ч. до 19:00 ч., като го
извежда на обществени места – сладкарници, детски кътове, посещения на
обществени мероприятия, шопинг и др., както и
всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване от 09:00 ч. до
20:00 ч., като бащата се задължава да го взима от центъра и да го връща в
центъра в посочените часове, както за делничните дни, така и за съботните и
неделните дни,
14
като тези привременни мерки да имат силата до съответната дата на
месец 07.2024 г.,
като за този отрязък от време бащата да заплаща месечна издръжка в
размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Настоящите привременни мерки, вкл. заплащане на издръжка в размер
на 300,00 лв. ежемесечно, имат силата до съответната дата през месец 07.2024
г., когато детето, заедно с майката, ще бъде изведено от съответния център,
след което, в случай че родителите не постигнат спогодба по основния спор,
съдът ще пристъпи към изпращане родителите на медиатор с оглед новите
разпоредби и изменението на закона в тази част.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.

Относно иска по чл. 127 ал. 2 от СК:

Предявена е искова молба от П. Г. В. срещу А. П. С. с правно основание
чл. 127 ал. 2, вр. чл. 143 ал.2 от Семейния кодекс.
От своя страна, А. П. С. е предявил насрещен иск, на същите основания.
В хода на делото има постановени с протоколно определение от
09.07.2024г., привременни мерки, изменяни и допълнени на няколко пъти.

От фактическа и правна страна в хода на настоящия процес безспорно се
установи, че двете страни П. Г. В. и А. П. С. са били във фактическо
съпружеско съжителство през периода от 2011 година до 20.01.2024 година.
От връзката им на 14.04.2016г. се е родил сина им- К.А.С... През
последните години страните са живели заедно в къща, находяща се в с. *****
община ****
Видно от доказателствата по делото, след раждането детето К.
15
основните грижи за него е полагала майката, като хранене, преобличане,
разходки, забавления, приспиване и задоволяване на всички базисни нужди на
детето.
Ответникът, като баща започнал да се включва в грижите на детето едва
след като синът им тръгнал на училище и участието му се изразявало в това,
да кара и връща детето до и от училището, тъй като било записано като
ученик в Първи клас в НУ „Архимандрит Зиновий“ - гр. Радомир.

Причините за раздялата на страните, са поредица от инциденти и актове
на домашно насилие, в резултат на което на 20.01.2024г. ищцата е избягала с
детето, като има план да потърси закрила в услуга, предоставяща подслон на
лица и деца, пострадали от домашно насилие. Тогава успяла да вземе колата
си, като по пътя я пресрещна патрулна кола и органите на МВР я ескортирали
до адреса, където с детето получили убежище.
След раздялата отношенията между страните продължили да са
конфликтни, като А. продължил да отправя заплахи за живота и здравето на П.
В., да настройва всички близки, приятели роднини срещу нея. Някои от
заплахите били, че щял да я изкара „луда“, да и „вземе детето“, „да я
унищожи“ и т.н. И Като резултат от всичко преживяно, а и за да съхрани
живота и здравето на себе си и на детето, е водено дело за домашно насилие-
гр.д. 411 по описа за 2024г. на ПРС.
В хода на това производство е издадена Заповед за незабавна защита,
която била изменена на няколко пъти по инициатива на съда, с която се
ЗАБРАНЯВА на А. П. С. да приближава до П. Г. В. и детето К.А.С.., до
жилището, местоработата им, училището на детето и местата за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 м., с изключение на всеки
втори и четвърти уикенд от месеца, в които бащата има право да осъществява
режим на лични контакти с детето в Център за обществена подкрепа, кв.
„Калкас", гр. Перник в продължение на три часа-през съботния или неделния
ден, съобразно работния график на Центъра и при предварително съгласуване
между ответника и центъра, в присъствието на социален работник или
психолог, без присъствието на майката на срещите.

16
Делото приключва с окончателно РЕШЕНИЕ №286/07.10.2024г. по
гр.д. 351/2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е издадена и
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА №3 от 07.10.2024г., с която се ЗАПОВЯДВА:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т.1 от ЗЗДН А. П. С. да се 2
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. Г. В. и
детето К.А.С..; ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на А. П. С. за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита да приближава
на разстояние по-малко от 200 м. П. Г. В., жилището й на адрес: гр. Перник, кв.
Тева бл. 95 ап. 11, както и всяко друго жилище на което се установи да живее,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих, с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на
дните, респективно часовете от тях, в които е определено да взима и връща
детето К.А.С..о от дома за осъществяване на лични онтакти с него;
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на А. П. С. за срок от 18
месеца, считано от издаване на заповедта да осъществява контакт с П. Г. В.
под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, както и ЗАДЪЛЖАВА А. П. С. на основание чл. 5 ал. 1 т.б от
ЗЗДН да продължава да посещава Специализирани програми за преодоляване
на агресията и справяне с гнева.

При ползване на психо-социалните услуги на фондация „П.У.Л.С.
майката и детето успяват да се съхранят и да продължат самостоятелно
живота си, като след определяне на привременни мерки и под контрола на
експерти от услугата, контактът на бащата и детето не е прекъсван.

При изследване на родителския капацитет, съдът взема под
внимание
- показанията на разпитаните свидетели Б.К. и Я. А., но и депозираните
по делото Социални доклада на ДСП Перник и приетата по делото
Съдебно-психологическа акспертиза.
Изслушването на двамата родители сочи, че родителя, който е с по-
добър родителски капацитет - на този етап - е именно майката.
17
Това е така, защото : майката е възпитател / педагог по професия, детето
е в ранна възраст и все още майката е водещ фактор в неговия живот.
В същото време бащата е отговорен и отворен в желанието си да общува
с детето, което е момче и в бъдеще навлиза в пубертетна възраст, което прави
общуването с бащата от ключово значение.

Съдът счита, че следва да вземе под внимание най-вече
констатациите на вещото лице М. В. по приетата експертиза - а именно, че
детето обича и двамата родители , и положението е 50-50
С оглед локацията на бащата - същият живее извън града - вещото
лице сочи, че режимът може да се допусне и 60-40 , тъй като ходенето до
училище и т.н. занимания се затрудняват именно поради локацията на
бащата.

И двамата родители твърдят, че детето е манипулирано от другия,което
за съда е индиция, че двамата взаимно се „ състезават“ за детето и прехвърлят
отговорността на детето да взема важните решения относно избора при кой от
двамата желае да живее преимуществено - което спрямо детето е нечестно и
го поставя в едно несигурно , раздвоено положение.
Съдът през цялото време на устните състезания указва на старните да
постигнат спогодба в смисъл на „споделено родителство“ но те не желаят да
постигнат такова.

И двамата не желаят да загърбят предходните конфликти, травми,
разправии, и двамата не желаят да си простят и да заживеят на чисто, и
вместо това, на инат поставят детето К. „ да балансира между двамата си
родители...", както се изрази една от свидетелките, в резултат на раздялата
между родителите.
Съдът приема фактите такива , каквито са - имало е инциденти,
ответникът е бил груб, ищцата не от добро отношение е предприела
описаните стъпки, това е така, но - във времето всеки човек се променя, и в
името на някаква по- висша цел / в случая детето / може да еволюира и да се
поправи.
18
Във времето нищо не е константно и всичко се променя - приятелите
стават врагове, враговете стават приятели - та какво остава за отношенията
между един мъж и една жена.
Двамата са млади, съвременни, с модерно мислене, една прекрасна
двойка, която се е разпаднала заради „глупостите на младостта“, но оттогава
са изминали години, в които всеки е преосмислил своето поведение, а съдът
не се съмнява, че ответникът много подробно е преразгледал и собствените си
грешки.

Свидетелите на ответника описват отношението му към детето К., които
определя като: Връзката им е много емоционална“, детето е с много добри
хигиенни навици, „страшно културно момче“. Свидететлите установят и
добри битови условия в къщата на г-н С., който след раздялата като взема
детето, полага за него необходимите грижи, като: „А. най-редовно готви на К..
Той пере, чисти, глади и пазарува ... За помагането в отглеждането на детето,
няма много близки роднини. Той има сестра, с която се чуват редовно. Майка
му почина. Баща му е болен. Ние много често сме в с. **** и сме му казали, че
винаги сме на среща“.
Свидетелят Т. (съпруг на първата свидетелка) потвърди, че „А. и К. имат
много силна връзка. Те се държат като баща и син“, които показания съдът
възприема като меродавни - именно защото ответникът, след сполетелите го
нещастни събития най-вероятно е ПРЕРАЗГЛЕДАЛ поведението и
допуснатите грешки, и желае да поправи каквото може в семейната връзка.

Факт е, че ответникът не е осъществил нова връзка и няма друго
семейство - което е индиция, че желае да санира настоящата връзка.

Не на последно място - не бива да се изключва и вариант ищцата да е
провокирала волно или неволно ответника да изпада в такива състояния, от
които тя после да извлича дивиденти / ноторно известно е , че в много случаи
ЗЗДН се ползва като „ бухалка“ между родителите /

В хода на делото беше приета и Съдебно психологическа
19
експертиза, изготвена от клиничен психолог М. В.. В хода на обсъждането,
експерта прави заключение за следното:
На базата на събраните данни, експертизата дава отговор на всички
поставени въпроси, включително: Оценка на родителския капацитет на всеки
родител, като се отчита, че и двамата проявяват ангажираност към детето, но
майката е идентифицирана като базисна фигура на сигурност и грижа.
Детето демонстрира ситуативни предпочитания, мотивирани от
нуждата от стабилност и защита, като желанията му следва да бъдат
съобразени с оглед възрастта и психологическата му устойчивост.
Няма трайно отчуждение, но се наблюдава емоционална дистанция
спрямо бащата, породена от преживяно напрежение и свидетелстване на
агресия.
Предложени са конкретни подходи за преодоляване на тази дистанция,
включително терапевтична подкрепа, медиация и структурирани контакти.
Не се установяват рискови фактори в поведението на майката, докато
при бащата се отчита индиректен риск за емоционалната стабилност на
детето.
И двамата родители демонстрират удовлетвореност от родителската
роля, но с различна степен на последователност и стабилност.
Предвид горното, вещото лице сочи, че и двата родители имат добър
родителски капацитет, но майката е базисна фигура на сигурност и грижа.
При детето се наблюдава емоционална дистанция спрямо бащата, което
експерта свързва с преживяно напрежение и свидетелстване на агресия.
Както и не се установяват рискови фактори в поведението на майката,
докато при бащата се отчита индиректен риск за емоционалната стабилност на
детето.
На въпроси, какъв режим препоръчва вещото лице, същото отговаря в
о.с.з:
„Препоръчвам родителите да ходят на терапия и във времето да се пусне
една семейна терапия и на тримата, за да може детето да види, че родителите
не са в конфликт. По принцип препоръчвам режим 60 на 40.
Режим 50 на 50 не е благоприятен в момента..."
20

В хода на делото е приет и Социален доклад, изготвен от ключов
социален работник към ОЗД Перник, в който подробно се описват
отношенията между страните, полаганите от всеки един родител на грижи към
детето, задоволяването на базисните му нужди, както и възможности за
подкрепа от разширено семейство и битови условия и среда за отглеждане на
детето.
Констатирани са влошени отношения между родителите, констатирано
е домашно насилие, свидетел на което е детето, поради което има и насочване
към Кризисен център.
Също така, след раздялата майката е родителя, който е поел основните
грижи за детето, но и бащата има запазен родителски капацитет и желание да
се грижи за детето.
Самото дете споделя, че обича и двамата си родители.
Препоръките са в посока, че съда следва да вземе решение, което да
защитава в максимална степен законните права и интереси на малолетното
дете К.А.С.., като от значение е отглеждането му в спокойна семейна среда.

Предвид гореизложеното и анализирайки в съвкупност
доказателствата от значение за спора, съдът счита, че предявеният иск
относно упражняването на родителските права и другите обективно
съединени искове, следва да се съобрази с горните обстоятелства, а
именно:

Родителските права да се предоставят на майката.Юридически тя да
носи отговорност за детето към настоящия момент

На бащата да се определи режим на лични контакти в съотношение 60-
40 , в полза на майката, а именно :
Два месеца / 60 дена / -от първо число на първия месец - до 30 / 31
число на следващия месец - детето да живее на адреса при майката
Бащата да има право да го взема от петък вечер до неделя вечер с
21
преспиване всяка втора и четвърта седмица
Бащата да плаща издръжка в размер 400лв. за двата месеца,през които
детето е на адреса при майката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Издръжката да се изплаща или по пощата, или по Изи Пей, с документ и
с възможност същата да се изтекли от родителя без особени пречки.

На третия месец - от първо число - до 20-то число на следващия месец /
общо 40 дни / детето да живее на адреса при бащата
Майката да има право да го взема от петък вечер до неделя вечер с
преспиване всяка втора и четвърта седмица.
Майката да плаща издръжка в размер 400лв. за пълния месец, и 200лв. за
дните от следващия месец ,през които детето е на адреса при бащата, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Издръжката да се изплаща или по пощата, или по Изи Пей, с документ и
с възможност същата да се изтекли от родителя без особени пречки.

Лични празници на детето , национални празници, коледни,
новогодишни, великденски празници - да се прекарват от всеки родител с
детето както следва - половината от деня при единия родител, другата
половина при другия родител - като уговорката между родителите става по
телефон, вайбър или др. с писмени доказателства за това.
Ваканциите на детето да се прекарват от всеки родител с детето както
следва - половината от ваканцията при единия родител, другата половина при
другия родител - като уговорката между родителите става по телефон, вайбър
или др. с писмени доказателства за това.

Съдът счита, че на този етап това е най-рационален и работещ
вариант, като режимът отразява действителното положение,
дисциплинира родителите, същевременно ще ги накара да „омекотят“
позициите си един спрямо друг, и постепенно ще ги превърне от врагове в
сподвижници.
22

В този режим най-пълно съдът отчита факта, че привързаността играе
важна роля в бъдещите връзки и в психопатологията, защото първоначалната
връзка родител-дете осигурява работещия модел за всички следващи важни и
от значение за човека връзки.

Съдът споделя аргумента на ищцата, че " Противоречие с интересите на
детето е, ако законът автоматично предоставя родителски отговорности на
единия или на двамата родители. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на
детето преценката на висшите интереси на детето е уникална дейност, която
следва да се извършва във всеки отделен случай, като се отчитат
специфичните обстоятелства на всяко дете.“
Поради това и съдът не подхожда формално при прилагането на
утвърдените критерии и съдебната практика, а да ги обсъжда във връзка със
събраните доказателства по делото, като има предвид че водещ, без всякакво
съмнение, е интересът на детето.

В конкретния случай майката е базовият родител, който е отгледал
детето от раждането му - факт, който е водещ при разрешаване на спора
относно родителските права върху детето.
Бащата е следващ, бъдещ фактор - като мъжко присъствие в годините
на пубертета, които предстоят на детето, стожер и негова закрила пред
съученици при условията на училищна и улична агресия.

Настоящето правно положение не е окончателно - при наличие на
законови предпоставки винаги подлежи на изменение.

Основен принцип при решаване на разногласие на родителите относно
упражняването на родителските права, е защита интересите на детето.
„Най-добрият интерес на детето“, дефиниран в нормата на § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДт, включва преценка на желанията и чувствата му; физическите,
психически и емоционални потребности; възрастта и пола; опасността или
23
вредата, която има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

Поради това и съдът възприема факта, че смисълът на това
производство е не детето да се превърне в мишена на възрастните да постигат
целите си, а целта е да се запазят именно неговите интереси.

На основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му за издръжката.

По разноските
При този изход на спора, разноски по делото - за адвокати и вещи лица -
не следва да се присъждат, тъй като и двете страни се ползват от
констатациите на вещото лице, и двете страни са заплатили адвокатски
разноски.
При този изход на спора съдът счита, че разноските следва да се поемат
така, както са направени.

Ответникът следва да заплати държавна такса в полза на ПРС 576 лв.
върху размера на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни
вземания от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата следва да заплати държавна такса в полза на ПРС 432 лв. върху
размера на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни вземания
от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете К.А.С.. с ЕГН-**********, на неговата майка П. Г. В. на
24
адрес в гр. Перник, кв. „***** или на всяко друго жилище в което се установя
да живее

На бащата А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област СЕ ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти , както следва :

Два месеца / общо 60 дни / -от първо число на първия месец - до 30 /
31 число на следващия месец - детето да живее на адреса при майката П. Г.
В. на адрес в гр. Перник, кв. „*****-
като през този период-
Бащата А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област
да има право да го взема от петък вечер 19.00ч. до неделя вечер
18.00ч. с преспиване всяка втора и четвърта седмица

ПРЕЗ ПЕРИОДА на пребиваване на малолетното дете К.А.С.. с
ЕГН-********** при майката -
ОСЪЖДА Бащата А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр.
*****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област
да заплаща издръжка в размер 400лв. ежемесечно, или 800 лв. общо
за двата месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Издръжката да се изплаща или по пощата, или по Изи Пей, с документ и
с възможност същата да се изтегли от другия родител без особени пречки.

На третия месец - от първо число на същия - до 20-то число на
следващия месец / общо 40 дни / детето да живее на адреса при бащата А.
П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област

25
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ през това време -
НА Майката П. Г. В. на адрес в гр. Перник, кв. „*****- както следва -да взема
малолетното дете К.А.С.. с ЕГН-********** - от петък вечер 19.00ч. до
неделя вечер 18.00ч. с преспиване всяка втора и четвърта седмица.

ПРЕЗ ПЕРИОДА на пребиваване на малолетното дете К.А.С.. с
ЕГН-********** при бащата - А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес:
гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област
ОСЪЖДА П. Г. В. на адрес в гр. Перник, кв. „*****да заплаща
издръжка в размер 400лв. за пълния месец, и 200лв. за дните от следващия
месец ,през които детето е на адреса при бащата, или общо 600лв. за 40дни -
месец и половина- ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Издръжката да се изплаща или по пощата, или по Изи Пей, с документ и
с възможност същата да се изтекли от родителя без особени пречки.

Лични празници на детето , национални празници, коледни,
новогодишни, великденски празници - да се прекарват от всеки родител с
детето както следва - половината от деня при единия родител, другата
половина при другия родител - като уговорката между родителите става по
телефон, вайбър или др. с писмени доказателства за това.
Ваканциите на детето да се прекарват от всеки родител с детето както
следва - половината от ваканцията при единия родител, другата половина при
другия родител - като уговорката между родителите става по телефон, вайбър
или др. с писмени доказателства за това.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка.

ОСЪЖДА А. П. С., ЕГН- ********** с постоянен адрес: гр. *****
настоящ адрес: с-***** община ***** **** област
ДА ЗАПЛАТИ ДЪРЖ.ТАКСА по сметка на ПРС в размер -576 лв.
ведно със законната лихва върху сумата
26

ОСЪЖДА П. Г. В. на адрес в гр. Перник, кв. „*****да заплати
ДЪРЖ.ТАКСА по сметка на ПРС в размер 432 лв. ведно със законната
лихва върху държ.вземания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
27