Р Е Ш Е Н И Е
Номер 201 20.02.2018г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети февруари Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №05248 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано, въз основа искова молба, с която е предявен иск от С.Д.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди- претърпените болки и страдания от непозволено увреждане на 13.06.2017г., причинено от нападение от бездомни кучета в централната градска част на гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 13.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е оспорил изцяло така предявените искове по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът намира исковете за завишени предвид претърпените вреди.Ответникът твърди, че с договор е възложил на третото лице- помагач “Анжел груп”ЕООД овладяване на популацията с безстопанствените кучета, поради което и именно то следва да отговаря за така причинените вреди.
С определение на ПРС от 26.09.2017г. е конституиран “Анжел груп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:с.Мокрище, общ.Пазарджик, ул.“Седма“ 34, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219 ал.3 ГПК, обратен иск на Община П. срещу “Анжел груп”ЕООД, с който се иска същото дружество да бъде осъдено да заплати на ответника сумата в размер на 8000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, в случай на осъдително решение по главния иск.
В законоустановения срок третото лице- помагач е депозирало отговор по обратния иск, като е изразил становище, че същият е допустим, но неоснователен. Третото лице оспорва както наличието на деликт, поради липса на каквито и да било доказателства, така и неизпълнените на договорните си задължения за овладяване популацията на бездомните кучета.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
исковете:
Съдът
намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
съществото на делото.
От фактическа страна:
На 13.06.2017г., около 23,30ч., ищецът се движил с велосипед в центъра на гр.П., по ул.“***“ в посока ул.“***“. При наближаване на пешеходната пътека срещу ул.“Търговска“ ищецът чул кучешки лай, като срещу него се втурнали 3-4 големи безстопанствени кучета. Ищецът се изплашил и паднал на тротоара, очаквайки кучетата да се нахвърлят върху него. В този момент случайни минувачи се развикали и изгонили кучетата, като предотвратили евентуални ухапвания на ищеца. Сред тези минувачи бил и св. А.С.К., който работи като охрана в отсрещното казино, и който бил сред първите притекли се на помощ на ищеца. Същият свидетел подал ръка на ищеца, но той отказал защото го боляла дясната ръка. Ищецът полежал малко на земята и след това с помощта на минувачи, вкл. свидетеля К., се изправил на крака. Ищецът отказал спешна помощ и отбутал бавно колелото към къщи.
На следващият ден св.В.Т.Д., който е познат на ищеца и пряк свидетел на процесния инцидент, посетил ищеца. Свидетелят констатирал, че дясното рамо на ищеца е посиняло и същия изпитва болка, поради което и закарал ищеца до „Бърза помощ“ към МБАЛ „Р.Ангелова“- гр.П., където му била оказана специализирана медицинска помощ.
От съдебномедицинската експертиза на в.л. д-р М. М. е видно, че вследствие на процесния инцидент ищеца е получил счупване на дясна ключица в средната и част с разместване на костните фрагменти и счупване на големия туберкул на дясна мишнична кост намиращ се анатомично в областта на раменната става, без разместване . Получил охлузна рана в областта на десния лакът и такава в областта на дясно коляно. В момента на травмата пострадалия е изпитал силни болки и страдания с ограничаване на движенията на десен горен крайник. Прегледан е в СПО на МБЛЛ - П. на 14.06.17 г. в 19.26 ч., където след рентгенографии са установени счупванията. Описаните подкожни, дифузни хематоми в областта на гърдите и мишницата са последица от счупванията. Охлузните рани и хематомите са заздравели за период от около 20-25 дни и са причинили страдание. Пострадалия е лекуван амбулаторно като по спешност е поставена мека имобилизация обхващаща двете рамена с обездвижване на десен горен крайник. Вследствие на това лечение първоначално силните болки са намалели. Би трябвало тази имоблизираща превръзка да е носил за 28 дни, а обездвижването на десния горен крайник да е за 35-45 дни. Няма представена медицинска документация от пострадалия за последващото лечение- извършени контролни прегледи и рентгенографии след 14.06.17г. Смятам че възстановителния период е протекъл за около 3 месеца. През това време пострадалия е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. При прегледа за изготвяне на експертизата е установено, че счупванията са зараснали. Има лека подутина в мястото на счупената кчлючица вследствие от натрупаното костно спойващо вещество ( костен калус ). Движенията на десен горен крайник са възстановени. Възможно е да има оплаквания от болки за които съобщава пострадалия, но без значителен функционален дефицит на ръката.
Видно от Договор №***., сключен от ответника със “Анжел груп”ЕООД , ответникът е възложил на третото лице- помагач “Анжел груп”ЕООД овладяване на популацията с безстопанствените кучета, включително и да извършва залавяне, транспортиране, кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, поставяне на инжектируем транспордер /микрочип/, видима ушна марка, евтаназия на болни и агресивни кучета, реваксинация на вече обработени кучета, временно настаняяване на бестопанствени кучета в приюта по реда и начина, определен в ЗЗЖ. Със същия договор изпълнителят се е задължил да носи и материална отговорност до размера на причинените имуществени вреди на Община П. когато същите са резултат от виновно неизпълнение /некачествено, непълно, неточно или забавено/ на задължения по договора.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.С.К. и В.Т.Д., от съдебномедицинската експертиза на в.л. д-р М.М., както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна:
За да бъдат уважен настоящия иск е необходимо да са налице предпоставките на непозволено увреждане, т.е ищецът следва да докаже агресивното поведение на безстопанствени кучета, причинило процесния инцидент- падане на ищеца от управлявания от него велосипед, причинените вреди, причинна връзка между вредите и инцидента и размера на вредите.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за настъпилите вреди отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното. В конкретния случай се касае за животно, което не подлежи на специална регистрация, поради което и за установяване на собствеността върху същото не се изискват писмени доказателства. Поради това придобиването и притежаването на собствеността върху такива животни може да се установява и със свидетелски показания. Видно от свидетелските показания и в двата инцидента кучетата се били безстопанствени.
Към момента на настъпване на увреждането е действала разпоредбата чл.40, ал.3 от Закона за защита на животните, по силата на която общинските съвети приемат програми за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно чл.41, ал.1 ЗЗЖ, безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 Закона за ветеринарномедицинската дейност, като за дейността на тези приюти по силата чл. 41, ал. 3 от закона отговаря кмета на общината. От разпоредбите на чл.40 и чл.41 ЗЗЖ следва, че органите на общината са задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 47, ал. 3, видно от която кучетата, за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно, в случаите, когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и в случаите, когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. Това е така, тъй като двете хипотези не са разграничени като последици при посочването кога общината упражнява надзор. Единственият случай, в който общината може да се освободи от тази отговорност е, когато са налице организации за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, за което данни по делото няма. Общината е длъжна да изпълнява възложеното й от закона задължение по отношение на грижите за безстопанствените кучета, поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че не следва да носи отговорност, тъй като кучето не е било маркирано като безстопанствено, съгласно Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община П., приета от Общински съвет - гр. П.. Наличието на такава маркировка означава, че общината е предприела действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ, докато липсата й, при положение, че безспорно е доказано по делото, че увреждането е причинено от безстопанствено куче, е основание да се приеме, че общината не е извършила горепосочените действия. Освен тези действия, съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ общината е задължена да предприема тези действия и с оглед предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Поради това, при наличието на такова поведение, от което са последвали вреди, общината ще следва да носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да приеме, че към момента на настъпването на увреждането за Община П. са съществували задълженията, установени в разпоредбите на глава V от Закона за защита на животните. Тези свои задължения общината изпълнява чрез съответните служители или работници, поради което, за да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД, следва да са налице посочените в разпоредбата предпоставки, а именно: наличие на причинени вреди на физическо или юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо лице, причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, възлагане на физическото лице на определена работа от страна на общината и противоправното и виновно действие да е било извършено при или по повод изпълнението на тази работа. В конкретния случай горните условия са налице, тъй като съответното лице, на което е възложена работата от общината, не е изпълнило посочените по-горе законови задължения, поради което са настъпили и уврежданията, които са предмет на настоящото производство. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на задължения, което е в причинна връзка с настъпилите вреди, като бездействието е именно по повод възложена от общината работа. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на лицето, което не е изпълнило възложената му работа, се предполага до доказване на противното.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че не следва да носи отговорност, позовавайки се на разпоредбите на Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община П., приета от Общински съвет - гр. П.. От събраните по делото гласни доказателства може да бъде направен обоснован извод, че кучето, причинило увреждането е безстопанствено, т.е именно такова по чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ. Липсват данни същото да е било собственост на друго лице. След като със Закона за защита на животните е уредена отговорността на общината за вреди, причинени от такива животни, не може с местен подзаконов нормативен акт тази отговорност да бъде ограничавана в по-малък обем от предвидените в закона рамки. Самият подзаконов нормативен акт трябва да осигурява изпълнението на задълженията на общината така, както са предвидени в закона. В този смисъл в самия подзаконов нормативен акт не може да се регламентира различен обем на отговорността, а само следва да се предвиждат конкретните мероприятия, чрез които ще се постигне изпълнението на законовите задължения и начина на осъществяването им.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че в процесния случай агресивното поведение на безстопанствени кучета е причинило процесния инцидент- падане на ищеца от управлявания от него велосипед, в резултат на което същият е получил следните увреждания: счупване на дясна ключица в средната и част с разместване на костните фрагменти и счупване на големия туберкул на дясна мишнична кост, намиращ се анатомично в областта на раменната става, без разместване; охлузна рана в областта на десния лакът и такава в областта на дясно коляно.
Периодът на възстановяване при пострадалото лице е продължил общ около три месеца. Охлузните рани и хематомите са заздравели за период от около 20-25 дни и са причинили страдание. Пострадалия е лекуван амбулаторно като по спешност е поставена мека имобилизация обхващаща двете рамена с обездвижване на десен горен крайник. Вследствие на това лечение първоначално силните болки са намалели. Би трябвало тази имоблизираща превръзка да е носил за 28 дни, а обездвижването на десния горен крайник да е за 35-45 дни. Няма представена медицинска документация от пострадалия за последващото лечение- извършени контролни прегледи и рентгенографии след 14.06.17г.
В резултат на уврежданията пострадалият е търпял физически болки и страдания в периода на възстановяване, по-интензивни в първите дни след получаване на уврежданията и намаляващи по интензитет по време на възстановителния период.
През възстановителния
период са били налице физически болки, както при физически натоварвания, така и
в покой, като същите са били по-интензивни в първите дни след травмата.
Предвид гореизложеното и като взе предвид характера и със степента на причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди, включително към настоящия момент съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000,00лв. При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете, че процесният деликт няма съществени трайни последици, като ищецът сее възстановил напълно. За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 8000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД върху така дължимото се обезщетение се дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
По обратния иск:
С оглед изхода от главния иск, следва да бъде разгледан предявения обратен иск срещу третото лице-помагач със “Анжел груп”ЕООД.
С Договор №***., сключен от ответника със “Анжел груп”ЕООД , ответникът е възложил на третото лице- помагач “Анжел груп”ЕООД овладяване на популацията с безстопанствените кучета, включително и да извършва залавяне, транспортиране, кастрация, обезпаразитяване, ваксинация, поставяне на инжектируем транспордер /микрочип/, видима ушна марка, евтаназия на болни и агресивни кучета, реваксинация на вече обработени кучета, временно настаняяване на бестопанствени кучета в приюта по реда и начина, определен в ЗЗЖ. Със същия договор изпълнителят се е задължил да носи и материална отговорност до размера на причинените имуществени вреди на Община П. когато същите са резултат от виновно неизпълнение /некачествено, непълно, неточно или забавено/ на задължения по договора.
Тълкувайки съдържанието на договора, съдът намира, че с него на “Анжел груп”ЕООД не е възложено само да извършва конкретно посочените в него дейности по залавянето и обработката на кучетата, но и е поето задължение за овладяване на популацията, както и че с този договор дружеството е поело задължение да изпълнява дейностите по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. В чл. 4 от договора е посочено, че заплащането се извършва след изготвянето на месечни отчети от изпълнителя и одобрението им от възложителя, а в чл. 6 е посочено, че месечната стойност на услугата се определя на базата на одобрени от възложителя протоколи, изготвени въз основа на броя заловени кучета и посочените в чл. 6 единични цени за съответните манипулации. Предвид на това и с оглед посочения предмет на договора, а именно: "Овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община П. в Приют кв. "***", в съответствие със Закона за защита на животните и Закона за ветиринарномедицинската дейност и Правилника за прилагането му", трябва да бъде прието, че с договора Община П. е възложила на “Анжел груп”ЕООД извършването на всички дейности, които по силата на Закона за защита на животните и на Закона за ветиринарномедицинската дейност са възложени на Общината по отношение на безстопанствените кучета. Обстоятелството, че впоследствие в договора са конкретизирани и изброени отделни дейности, не води до обратния извод. Това е така, тъй като се касае за действия, които се извършват за изпълнение на възложено по закон задължение на общината. В случаите, когато общината възлага изпълнението на това свое задължение на друго лице, това възлагане следва да стане по реда на възлагане на обществени поръчки, тъй като тази дейност не попада сред изключенията, при които е възможно сключването на договор по общия ред. Именно поради това, изваждането на част от дейностите, чрез които се изпълнява задължението на общината и сключването на отделен договор за тях, представлява нарушение, доколкото служи за заобикаляне на реда за възлагане. Недопустимо е разделянето на предмета на една обществена поръчка на по-малки такива. Поради това, изброяването на конкретни дейности в договора не води до извода, че същият е сключен само за тях. Поради това, отговорността на дружеството не би могла да бъде ограничена само до отделни дейности от тези, които са възложени по закон на Общината. Предвид на това, дружеството следва да отговаря във всички случаи, в които е налице и отговорност на Общината за неизпълнение на посочените задължения. По отношение на третите лица, претърпели вреди от безстопанствени кучета, за които отговорността се носи от Община П., задължението за обезщетяване възниква по силата на закона, поради което и тези лица не биха могли да претендират обезщетения от “Анжел груп”ЕООД , въз основа на сключения договор между дружеството и Общината. В тези случаи дружеството ще носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като не е изпълнило предвидено в договора задължение, като това неизпълнение се дължи на поведението на негови служители. Доколкото, обаче, възложител по договора е Община П., същата ще носи отговорност за вредите, причинени на трети лица при неизпълнение на договора по реда на чл. 49 от ЗЗД в качеството си на възложител. При това посоченият текст от закона не ограничава отговорността на възложителя от това дали изпълнението на работата е възложено на физическо или на юридическо лице. Предвид на това, тъй като изпълнителят на конкретната дейност е “Анжел груп”ЕООД, именно това дружество носи пряката отговорност за причинените на трети лица при неизпълнението на договора с Общината вреди, а всички останали отговарят в качеството си на възложители. Поради тази причина и доколкото не съществува ограничение при непозволеното увреждане искът за обезщетение да бъде насочен първоначално само по отношение на лицето, което пряко отговаря за вредите, пострадалото лице може да претендира обезщетение направо от лицата, които отговарят в качеството на възложители, както е и в конкретния случай. В случай, че тези лица платят, същите по силата на чл. 54 от ЗЗД имат правото на иск за платеното против лицето, на което са възложили работата. В конкретния случай е доказано, че отговорността на Община П. следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 от ЗЗД за вреди, причинени в следствие на неосъществяването на дейност, чието изпълнение е възложено на “Анжел груп”ЕООД. Поради това отговорността на ответното дружество по обратния иск за евентуално изплатеното от Община П. обезщетение на третото лице спрямо Общината ще възникне от момента на плащането на обезщетението. Дружеството би могло да се освободи от това задължение, ако установи, че е налице изпълнение на сключения с Община П. договор. Установяването на изпълнението на договора, обаче, е в интерес на “Анжел груп”ЕООД, поради което и същото носи доказателствената тежест за това. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи изпълнението на този договор, поради което и не може да бъде прието, че дружеството може да бъде освободено от отговорност за задължението за възстановяване на евентуално платеното от Община П. обезщетение на третото пострадало лице.
Предвид изложеното и обратния иск следва да бъде уважен до сумата от 5000лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 8000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обратният иск, обаче, следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след като Община П. заплати определеното обезщетение на ищеца.
По разноските:
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски по настоящето дело. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника Община П. да заплати по сметка на ПРС сумата от 200,00лв. за дължимата се държавна такса и сумата от 150,00лв. разноски за експертиза.
Ищецът е бил представляван от адв.В. безплатно по реда на чл.38, ал.2 ЗА. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. В. сумата от 580,00лв., представляваща дължимото се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Община П. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 730,00лв., като доколкото процесуалния представител осъществява представителства по два иска- главен и обратен, а няма посочени конкретни размери на дължимото се възнаграждение за всеки от тях поотделно, то и съдът намира, че дължимото се възнаграждение за всеки един от двата иска е в размер на 365,00лв.
Поради това и в съответствие с отхвърлената част от иска съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 126,87лв. за направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Община П. е направила разноски за обратния иск в общ размер на 685,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от обратния иск третото лице следва да бъде осъдено да е заплати сумата от 428,13лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община П. да заплати на С.Д.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди- претърпените болки и страдания от непозволено увреждане на 13.06.2017г., причинено от нападение от бездомни кучета в централната градска част на гр.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 13.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му претендиран размер от 8000,00лв.
ОСЪЖДА Община П. да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 350,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 200,00лв., представляваща дължимата се държавна такса за настоящето производство и сумата от 150,00лв., представляваща направени разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на адв. И.В.-*** сумата от 580,00лв., представляваща дължимото се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА С.Д.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Община П. сумата от 126,87лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “Анжел груп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:с.Мокрище, общ.Пазарджик, ул.“Седма“ 34, да заплати на Община П. сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди- претърпените болки и страдания от С.Д.Г. от непозволено увреждане на 13.06.2017г., причинено от нападение от бездомни кучета в централната градска част на гр.П., както и сумите от 350,00лв., представляваща направени по делото разноски и сумата от 580,00лв., представляваща дължимото се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ Община П. заплати обезщетение и разноски в такъв размер по главния иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН обратния иск до пълния му претендиран размер от 8000,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: