РЕШЕНИЕ
№...
гр. София, 27.04.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І 15 състав, в открито заседание на четиринадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Галя Вълкова
При участието на секретаря Габриела Владова като разгледа докладваното
от съдия гр. дело № 16450 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Е.Г.В. срещу Е.В.П. иск с правна
квалификация чл. 119 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) за признаване и допускане изпълнение на
територията на Република България на съдебно решение на Бутирски районен съд
гр. Москва по гражданско дело № 2-1465/2014 г., с което Е.П. е осъдена да
заплати на Е.В. следните суми: главница
в размер на 14956782,75 рубли, лихва в размер на 421993,56 рубли, както и
разноски по делото в размер на 60000 рубли. Ищцата поддържа, че е невъзможно
изпълнение на решението в Руската федерация поради липса на имущество на тази
територия. Твърди се ответницата да притежава дружествени дялове на територията
на Република България.
В отговор на исковата молба ответницата сочи, че към
сезиращата молба не е представен препис от решението с удостоверение от
сезиращия съд, че е влязло в сила, което да е заверено от МВнР на Република
България. Заверката с апостил не може да замести приложимостта на чл. 119, ал.
2 КМЧП. Твърди се решението да не е подписвано от съдията, който го е постановил.
Изтекла е погасителна давност. Твърди се изпълнение да е реализирано на
територията на Руска Федерация.
В съдебно заседание ищцата не се явява. В писмена
защита поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Ответницата се
явява лично и с адв. М.. Посочва че е участвала в съдебно производство в гр.
Москва Страхувала се е да участва лично и е упълномощила адвокат, който да я
представлява. Решението по делото впоследствие й било изпратено от адвокат.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Относно процедурата по признаване на решението е приложима нормативната
уредба на чл.119 от КМЧП и Договор между Народна република България и Съюза на
съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г.
- ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от
18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г. Редът за признаване, допускане и
изпълнение, както и изпълнението на
решенията се определя в
съответствие с разпоредбите на договора
и законодателството на замолената
договаряща страна-чл. 47 сл. от договора.
Софийски градски съд е международно и същевременно
местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на съдебното решение.
Представено е решение от 10 юли 2014 г. на Бутирски районен съд в гр.
Москва, дело № 2-1465/2014 г. по предявен от Е. Г. В. иск за осъждане на
ответницата Е.П. да заплати на ищцата сумите от 15358797,25 рубли, лихва в
размер на 1982219,20 рубли като получени
без основание, както и разноски за съдебното производство. Съдът е приел иска
за основателен и Е.В.П. е осъдена да заплати на Е. Г.В. парични средства в
размер на 14965782,75 рубли, лихва върху главницата в размер на 2421993,65
рубли лихва, както и държавна такса в размер на 60000 рубли. Поставен е печат с
отбелязване за влизане в сила на решението на 08.10.2014 г. и печат на Бутирски
районен съд, гр. Москва, както и заверка апостил. Съдът намира, че поставеният
печат с отбелязване на датата на влизане в сила на съдебното решение
съответства на изискването за удостоверяване на това обстоятелство по смисъла
на чл. 119, ал. 2 КМЧП (в този смисъл Решение № 180 от 2.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 340/2017 г., I т. о., ТК).
Решението е постановено от компетентен съд, като не се
спори, че на ответницата е бил връчен препис от исковата молба, била е редовно
призована и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани
със защитата й. Ответницата не оспорва осигуреното й право на участие в
процеса, заявеното в откритото съдебно заседание становище касае правилността
на постановеното решение. Не се установи между същите страни, на същото
основание и за същото искане да има влязло в сила решение на български съд или
да има висящ процес, образуван преди чуждото дело, по което е постановено
решението, чието признаване и изпълнение се иска. Признаването или допускането
на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Съдът намира за неоснователно възражението за
погасяване на вземането по давност. Представените от отвеницата доказателства
са за вписана възбрана по изпълнително дело въз основа на допуснато обезпечение
по процесното искове дело. Няма данни въз основа на вписаната възбрана с
постановление от 21.04.2015 г. имотът да е изнесен на публична продан, за каква
сума и дали признатото със съдебното решение задължение е погасено.
Същевременно с предявяване на иск давността е спряна по аргумент от чл. 115, б.
“ж” ЗЗД.
С оглед на обхвата на проверката на съда ненавлизащ в
разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд и доколкото са
налице горните процесуални предпоставки предвидени в ДВПП и КМЧП исковата
претенция съдът намира за основателна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК отвеницата следва да
заплати сторените по делото разноски, като предвид възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение същото следва да бъде определено в минимален
размер от 300 лв.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА И
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ по иск с правно
основание чл. 119 от КМЧП и чл. 47 от Договор между Народна република България
и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански,
семейни и наказателни дела
на решение от 10.07.2014 г., постановено от Бутирски районен съд в гр. Москва по
гражданско дело № 2-1465/2 Е.В.П., родена на *** г., гражданка на Руска
Федерация, съдебен адрес:*** е осъдена да заплати на Е.Г.В., родена на *** г.,
гражданка на Руска Федерация, адрес: гр. Москва, ул. “*******, съдебен адрес:***,
следните суми: 14 956 782,75 рубли, лихва 2 421 993,56 рубли и съдебни разноски
по делото 60000 рубли , чл. 19 и сл. от Договора за правна помощ по граждански
дела между Република България и Украйна, подписан в Киев на 21.04.2004 г. /обн.
в ДВ, бр.104/05.01.2006 г./, предявен от Т.Р.Н. против "М.Т." ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.В.П., родена на *** г.,
гражданка на Руска Федерация, съдебен адрес:*** да заплати на Е.Г.В., родена на
*** г., гражданка на Руска Федерация, адрес: гр. Москва, ул. “*******, съдебен
адрес:*** сумата от 350 лв., дължима за първоинстанционното разглеждане на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: