№ 6691
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110167374 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Д. К. Й., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца както следва: сумата 1 801,86 лв. - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 320,63 лв. - мораторна лихва за период от 31.01.2021 г. до 17.07.2023 г.,
сумата 2,90 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за период от 01.06.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
0,78 лв. - мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 17.07.2023 г. върху главницата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.
к. „Б.“, бл. 53, помещение № 11, с абонатен № 339636, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № 42162/2023
г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
Ищецът твърди, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмени договори при
общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е и ответникът. Сочи, че същият не е
изпълнил задължението си за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.
1
Въпреки това, за процесния период същият е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен писмен договор за продажба
на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 53, помещение № 11, с
абонатен № 339636, поради което се е обогатил неоснователно, спестявайки разходи за
цената на предоставените услуги, за сметка на обедняването на ищеца. Ищецът сочи, че
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от него по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. Й. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че описаният в исковата молба имот не е
съществувал през процесния период. През 2002 г. ответникът е придобил последователно
помещение № 10 с площ от 94,71 кв. м. и помещение № 11 с площ от 52,71 кв. м., които
помещения са претърпели преустройство и промяна на предназначението си, като са
обособени: банков офис с площ от 124 кв. м. (в площта на който се включва цялото старо
помещение № 11 и част от помещение № 10) и магазин за нехранителни стоки с площ от
23,42 кв. м., в площта на който се включва само част от помещение № 10. Сочи, че
задълженията за банков офис са били изцяло заплатени, за което с молба от 27.05.2024 г.
представя съответни доказателства. По същество оспорва да е собственик на процесния
имот и до същия да е доставяна топлинна енергия. Оспорва да е в облигационни отношения
с ищеца и с фирмата за дялово разпределение. Оспорва да е ползвал през процесния период
имота и да е потребявал топлинна енергия, доставяна от ищеца. Твърди, че е неоснователна
и претенцията за дялово разпределение с доводи, че не ищецът е обеднял с тази сума.
Оспорва и претенциите за мораторни лихви с доводи, че не е бил поканен от ищеца да
заплати процесните суми. Евентуално възразява за погасяване на вземанията по давност.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
2
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива (изгубване или
ограничаване на права); 2/. увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на
задължения и 3/. извършване на разходи (включително и в труд). Съответно обогатяването
на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива
– придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване
на задължения; спестяване на разходи.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно фактите,
че през процесния период процесното помещение № 11 е съществувало обособено като
самостоятелно помещение/обект с посочения абонатен номер; че процесният имот е бил
присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД; че през исковия период е доставил
до процесния имот топлинна енергия за стопански нужди в претендираното количество и на
претендираната стойност, както и че е извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за което на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума; че
ответникът е ползвал тази енергия и услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
през процесния период, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването –
че топлинната енергия и услугата за дялово разпределение са ползвани от ответника при
липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете
страни.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на лихвата за забава, включително отправена до
ответника покана за заплащане на главниците.
При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответника е да докаже
по делото пълно и главно възраженията си, включително, че е заплатил процесните суми.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването
на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди.
3
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
Доколкото в случая се твърди, че процесният обект се използва за небитови
(стопански) нужди, то топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите,
в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи
условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота). Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на
договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставена топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предвид изложеното и при липсата на писмен договор съдът
приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за небитови/стопански нужди и ищецът може да търси
претендираните суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ето защо съдът следва да даде отговор на въпроса основателни ли са предявените
искове, с оглед събраните в хода на производството доказателства за ползването на топлинна
4
енергия в процесния обект, в т. ч. и установено ли е по делото от страна на ищеца имотът да
е топлоснабден и ползвана ли е доставената до имота топлинна енергия именно от
ответника, доколкото възникването на твърдяното от ищеца право е обусловено от ползване
от страна на ответника на доставената топлинна енергия, за която не е заплатил дължимата
цена, с което е причинил обедняване на ищеца, обогатявайки се със спестените разходи.
От представения по делото Договор № 240-01 от 30.09.2002 г. за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване се установява, че ответникът Д. К. Й.
е закупил от Столична община помещение № 11, находящо се в ж. к. „Б.“, ул. „О.“, бл. 53,
вх. Е, попадащ в кв. 11, местност ГГЦ- Зона В17, съгласно скица-извадка от действащ ЗРП,
одобрен със Заповед № РД-50-09-204/08.04.1987 г. – общински нежилищен имот,
стопанисван от район „С.“, със застроена площ от 52,71 кв. м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници на
помещението: югоизток – трафопост и междублоково пространство, югозапад – ул. С.“,
североизток – вх. Е на блока, северозапад – магазин № 10 на вх. Е.
От представения по делото Договор № 239-01 от 02.01.2002 г. за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване се установява, че ответникът Д. К. Й.
е закупил от Столична община помещение № 10, находящо се в ж. к. „Б.“, ул. „О.“, бл. 53,
вх. Е, попадащ в кв. 11, местност ГГЦ- Зона В17, съгласно скица-извадка от действащ ЗРП,
одобрен със Заповед № РД-50-09-204/08.04.1987 г. – общински нежилищен имот,
стопанисван от район „С.“, със застроена площ от 94,71 кв. м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници на
помещението: югоизток – магазин № 11, вх. Е, югозапад – ул. С.“, североизток – вх. Е на
блока и магазин № 11, северозапад – ул. „О.“.
От представеното Удостоверение № 114 от 04.07.2008 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж: „Преустройство и промяна предназначение на помещения № 10 и № 11 в банков
офис и магазин за нехранителни стоки“, находящ се в УПИ I-ОЖЗ, кв. 11 по плана на гр. С.,
район „С.“, с административен адрес: ул. „О.“, № 53, вх. Е, С., с възложител Д. К. Й.,
издадено от Дирекция „Контрол по строителството“ се установява, че е настъпило
преустройство и промяна на предназначението на придобитите от ответника помещения №
10 и № 11 в банков офис и магазин за хранителни стоки. Отбелязано е, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените от район „С.“ проекти и разрешение за строеж,
издадено от главния архитект на район „С.“ и изискванията към строежите съгласно чл. 169,
ал. 1 и 2 ЗУТ. Строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на гр. С..
По делото са приети доказателства за извършени плащания на суми за топлинна
енергия към „Т.С.“ ЕАД за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., касаещи имот с адрес: гр.
С., кв. „Б.“, бл. 53, вх. 6, ОФИС, П; абонатен № 339637/Инсталация № 40000105872, с
титуляр на партидата „И.А.М.“ АД, като ответникът твърди, че в този имот се включва
цялото старо и несъществуващо след преустройството помещение № 11 и част от помещение
№ 10.
По делото е прието без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза,
5
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи. От същото се установява, че за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
не е осигурен достъп до имот с абонатен № 339636 за отчет на уредите за дялово
разпределение – в имота е имало лира (отоплително тяло от гладки тръби) с монтирани
разпределители на ТЕ, за която е начислена служебна енергия; за имота е начислен разход на
ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 147 куб. м. и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели - 50,960 куб. м., като
е отразено, че в имота не е имало водомер за топла вода. За период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – в
имота е имало лира (отоплително тяло от гладки тръби) с монтирани разпределители на ТЕ,
за която е начислена служебна енергия (посочено е, че няма отоплително тяло); за имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 147
куб. м. и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели –
49,840 куб. м., като е отразено, че в имота не е имало водомер за топла вода. Според
експертизата дяловото разпределение за имота за процесния период е извършено в
съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата сума за исковия период с включени
изравнителни сметки е в размер на 1 901,85 лв., в която сума не са включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Ищецът при начисляване на
сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния
период. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в
абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно
нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична
проверка на 18.09.2021 г.
С настоящата искова молба се претендират задължения за имот с абонатен №
339636/Инсталация № **********. При разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже, че през процесния период процесното помещение №
11 е съществувало обособено като самостоятелно помещение/обект с посочения абонатен
номер и че процесният имот е бил присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД.
Съдът приема, че ищецът не е изпълнил възложената му с доклада доказателствена тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото не е доказано, че през исковия период процесното
помещение № 11 е съществувало като самостоятелен обект, както и че същото е било
топлоснабдено, включително че до имота е доставяна топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на входа. Налице са данни, че придобитите от ответника помещения
№ 10 и № 11 са били преустроени в банков офис и магазин, като процесното помещение №
11 е част от банков офис, който е с различен абонатен номер и за който задълженията към
„Т.С.“ ЕАД са заплащани своевременно. Същевременно, ищецът не е посочил точното
предназначение на помещението, за да се направи извод, че исковите суми касаят
новообразуваното помещение – магазин за нехранителни стоки. В представените от третото
лице – помагач писмени доказателства – индивидуални справки за период от м. 05.2020 г. до
м. 04.2022 г., протокол за неосигурен достъп, съставен за имота за период от м. 05.2020 г. до
м. 04.2021 г., както и документ за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставен
6
за имота за период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., не е ясно посочено помещението, за което
са начислени сумите (че това е именно помещение № 11) – в индивидуалните справки за
отопление и топла вода е отбелязано, че клиент е Д. К. Й., ж. к. „Б.“, бл. 53, вх. 5,
апартамент, обект № 0930/01032, потребителски № 0046/0-11, топломер 59532, в протокола
за неосигурен достъп е посочено помещение с топломер 59532 в ж. к. „Б.“, бл. 53, вх. 5 и 6, а
в документа за главен отчет от 10.05.2022 г., подписан за потребител, за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., с посочен номер на инсталация (процесната) ********** е посочено, че се
касае за салон за кучета, като в обекта няма радиатори, има щранг-лира. Въз основа на тези
доказателства съдът приема, че по делото не е доказано пълно и главно, че сумите за
доставена топлинна енергия касаят именно помещение № 11, което е съществувало
самостоятелно, както и че същото помещение е ползвано за стопански нужди именно от
ответника (при данните за преустройство на двете помещения и че помещение № 11 е част
от банков офис, който не се оспорва, че се ползва от трето за спора лице – „И.А.М.“ АД).
Както се посочи, фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. В дадената
хипотеза липсата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди обуславя
липса на основание за получаване на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за имота. Но при
състава на неоснователното обогатяване следва да бъде доказано при условията на пълно и
главно доказване наличието на реална доставка в твърдяното от ищеца количество ТЕ, както
и обстоятелството, че тя е ползвана именно от ответника. За разлика от предпоставките за
ангажиране на договорната отговорност на потребителя на ТЕ, при претенцията
по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи само, че ответникът е собственик/вещен
ползвател на процесния недвижим имот, а следва също така да се докаже, че го е ползвал
през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като
по този начин си е спестил разходи за стойността на същата - доказателствената тежест за
това е на ищеца, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Доказателства за ползването на имота от страна на ответника не са ангажирани по делото,
въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест, като този факт изрично е оспорен
с отговора на исковата молба. Да се приеме, че собственикът на имота е ползвател на услуги,
предоставяни от ищеца през исковия период, би означавало съдът да се произнесе по
различни, а не по наведените с исковата молба фактически основания на предявения главен
иск или такова решение да почива на предположението, че щом е собственик, ответникът е и
ползвател на доставената в имота ТЕ. Поради това съдът приема за недоказано, че
ответникът се е обогатил със стойността на доставена топлинна енергия до имота.
На следващо място, по делото не се установява по несъмнен начин и доставката на
топлинна енергия до имота през процесния период и нейното количество. От документите,
представени от третото лице – помагач и от СТЕ се установява, че за първия отоплителен
сезон не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение и сумите
7
са начислени служебно. Обстоятелството, че топлинната енергия е начислена на база
„служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при
претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно
това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на
обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора единствено с
количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. В
случая претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т. е.
източникът на вземане не е договор и в този смисъл е неприложим редът
за служебно определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване (в този смисъл са Решение № 1669 от 19.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
11569/2024 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение №
3189 от 19.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4236/2022 г. и др.).
За втория отоплителен сезон, макар да е осигурен достъп, е установено, че в обекта
няма радиатори, няма водомери за топла вода, а както се посочи редът за начисляване на
служебна енергия за БГВ, при липса на водомери е неприложим, поради което не могат да се
приложат и последиците на чл. 162 ГПК (при липса на данни и за реално отчетено
потребление), който извод се отнася и за служебно начислената топлинна енергия от щранг -
лирата.
Не се доказва и помещението да е част от абонатната станция на сградата – да се
намира в контурите на сградата - етажна собственост, в който случай за същото следва да се
начислява топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – че ответникът е получавал
в имота част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните
тръбопроводи на сградната инсталация.
Относно цената на услугата за дялово разпределение, доколкото ответникът не е
клиент на ищеца, дори да е извършвана услуга за дялово разпределение, то обогатяването не
е настъпило в полза на ищеца. При облигационни вземания с извъндоговорен източник,
какъвто е неоснователното обогатяване, общите условия на ищеца по договори за доставка
на топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират приложение. Обедняването
на ищеца със стойността на услугата би могло да се дължи на правоотношение между него и
фирмата за дялово разпределение по чл. 139, ал. 2 ЗЕ и заплащане от ищеца на цената на
извършената в полза на ответника услуга, но не би могло да възникне по силата на клауза от
общи условия, задължаваща потребителя да заплаща цената на тази услуга на ищеца, при
липса на договорно правоотношение, към което да бъдат приложени тези общи условия. В
конкретната хипотеза ищецът не е представил доказателства да е платил на третото лице –
помагач претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази
стойност по какъвто и да било друг начин, поради което на това основание претенцията за
цена на услуга за дялово разпределение е неоснователна.
С оглед на това съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
претенциите си, поради което исковете за главници следва да се отхвърлят като
8
неоснователни, без да е необходимо произнасяне по възражението на ответника за
погасителна давност.
Предвид неоснователността на главните искове за доставена топлинна енергия и цена
на услуга за дялово разпределение, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
мораторна лихва. В допълнение към извода за неоснователността на тези искове следва да се
посочи, че забава при неоснователно обогатяване настъпва след изпращане на покана от
страна на кредитора, а в случая не се доказа изпращане на покана за заплащане на
главниците от страна на ищеца до ответника.
С оглед гореизложеното всички предявени от ищеца искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът. Ответникът е сторил разноски в размер на 520 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г., които
следва да се възложат в тежест на ищеца, който чрез процесуалния си представител в
открито съдебно заседание е заявил, че не прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б срещу Д. К. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., бул. „С.“ № 26А, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва:
сумата 1 801,86 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 320,63 лв. -
мораторна лихва за период от 31.01.2021 г. до 17.07.2023 г., сумата 2,90 лв. - главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.06.2020 г.
до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 27.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,78 лв. - мораторна лихва за период
от 31.07.2020 г. до 17.07.2023 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 53, помещение № 11, с
абонатен № 339636, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № 42162/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б да заплати на Д. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., бул. „С.“ №
26А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 520 лв., представляваща сторени от
ответника разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Д.“ ЕООД, ЕИК
9
........, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, ул. „Н.К.“ № 21, секция А-Б, ет.
2, офис 3, на страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10