РЕШЕНИЕ
№ ………, 3 януари 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в публичното
заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Н. ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 386 по описа за
2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.625 от ТЗ
Молителят „К.т.“ АД твърди, че е
кредитор на ответника „Б.м.и.“ ЕООД на основание договор за наем на К.техника
от 23.12.2014г. и двустранна спогодба от 29.01.2016г. Поддържа, че по силата на
договора за наем ответникът е получил и ползвал отдадените под наем вещи, но не
е платил част от дължимата цена от 67 131,55лв. С подписаната спогодба
ответникът се е задължил да я плати, но е изпаднал в забава от 11.03.2016г. и
не е погасил изцяло задълженията си, като е останал неплатен остатък в
посочения размер. Моли да се установи неплатежоспособност на „Б.м.и.“ ЕООД и
същото да се обяви в несъстоятелност.
Кредиторът „А.“ ЕООД се е
присъединило към молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу
ответника с искане да се констатира неплатежоспособност или свръхзадълженост на
„Б.м.и.“ ЕООД, да се определи за начална дата 1.08.2015г. или по-ранна дата, да
се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да
се допуснат обезпечителни мерки. Присъединеният кредитор поддържа, че на
20.08.2015г. е сключил с „Б.м.и.“ ЕООД договор, по силата на който му е продал,
доставил и монтирал повдигателно съоръжение тип монорелса за сграда 13А1,
мостов едногредов кран за сграда 14, повдигателно съоръжение тип монорелса за
сграда 15 и мостов едногредов кран за сграда 22. Твърди, че вещите са доставени и
монтирани на обект на ответника ПСОВ
Шумен, а уговорената цена е била 106 542лв. с ДДС, като ответникът е
заплатил частично уговорената цена и дължи заплащане на сумата
70 233,60лв. с ДДС. Присъединеният кредитор твърди освен това, че поради
съществено забавяне на плащанията ответникът дължи и договорената неустойка в максимален размер
5 852,80лв. По повод предходно заведено дело от „А.“ ЕООД срещу ответника
за откриване на производство по несъстоятелност, страните са постигнали
извънсъдебно споразумение на 16.01.2017г. за изплащане на посочените задължения
на 4 вноски. Кредиторът твърди, че падежите на вноските са просрочени и няма
плащания от длъжника, поради което общият размер на задълженията му остава както е посочен по-горе. Претендира и
разноски
Ответникът „Б.м.и.“ ЕООД оспорва
молбата на „К.т.“ АД като твърди, че не е налице неплатежоспособност и че
липсва реално изискуемо вземане на кредитора, породено от търговска сделка.
Поддържа , че дружеството е в
състояние да обслужва всички свои
действителни задължения и че имуществото и краткотрайните активи на дружеството
са достатъчни за покриване на задълженията му. С идентични доводи ответникът
оспорва и молбата на присъединеният кредитор „А.“ ЕООД.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.12.2014г. „К.т.“ АД и „Б.м.и.“
ЕООД са сключили договор за наем, съгласно който молителят е предоставил на
ответника под наем К.техника за обект пречиствателна станция за отпадъчни води
(ПСОВ) – гр.Шумен, при наемна цена от 8 364,57лв. месечно. Договорът е бил
сключен със срок на действие от три месеца, като е договорено, че при
продължаване на ползването на вещите от страна на наемателя след този срок,
договорът се счита за такъв за неопределен срок. Договорът е изменян с няколко анекса, с които е променяна и наемната
цена. В изпълнение на договора молителят е издавал срещу длъжника фактури за
дължимия месечен наем.
На 29.01.2016г. „К.т.“ АД и „Б.м.и.“
ЕООД са сключили спогодба с цел
прекратяване на висящо дело помежду им, по силата на която ответникът е поел
задължение да заплати на молителя обща сума от 161 972,63лв.,
представляваща дължима сума по договора за наем на К.техника от 23.12.2014г.
Уговорено е плащане на две вноски от по
58 000лв. съответно на 5.02. и 11.03.2016г., както и на сумата
45 972,63лв., заедно с разноските по висящото дело, платими на
14.05.2016г.
С договор за доставка и монтаж на
оборудване от 20.08.2015г. „А.“ ЕООД като продавач е поело задължение да
достави и монтира на обект ПСОВ Шумен на
длъжника „Б.м.и.“ ЕООД повдигателно съоръжение тип монорелса за сграда 13А1,
мостов едногредов кран за сграда 14, повдигателно съоръжение тип монорелса за
сграда 15, мостов едногредов кран за сграда 22 и лебедки и пети по цени, съгласно приложени към договора
оферти. Уговорено е, че общата цена за доставка и монтаж на посоченото
оборудване е 88 785лв. без ДДС, която е следвало да се заплати по следния
начин: 10% авансово след сключване на
договора и издаване на проформа фактура от продавача; 10% в срок 20 дни от
първото авансово плащане, 30% след уведомяване за готовността за доставяне
на оборудването и 50% в срок до 60 дни
от доставката и монтажа. Страните са постигнали съгласие за сроковете за доставка и монтаж, както и са уговорили неустойка
за забавено плащане на цената от страна на длъжника в размер 0,2% от съответната дължима сума за всеки ден
забава, но не повече от 10% от тази сума.
На 27.08.2015г. „А.“ ЕООД е издало на
длъжника фактура за авансово плащане в
размер 8 878,50лв. без ДДС. На 11.09.2015г., 18.09.2015г., 5.10.2015г. 22.12.2015г.
и 23.12.2015г. страните са подписали приемно-предавателни протоколи, с които са
удостоверили, че договорените вещи са
доставени и монтирани, приемат се без забележки и отговарят на изискванията на договора между
страните.
На 16.01.2017г. „А.“ ЕООД и длъжника „Б.м.и.“
ЕООД, заедно с трето лице „Х.Б.“ ЕООД са подписали споразумение, с което на
основание цитирания по горе договор от 20.08.2015г. и предвид подадена от
кредитора молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника,
страните са се споразумели за доброволно извънсъдебно решаване на спора. За
тази цел длъжникът е поел задължение да
заплати на кредитора сумата
74 563,60лв. за удовлетворяване на всички претенции на последния. Страните
са се договорили посочената сума да бъде
заплатена на кредитора от „Х.Б.“ ЕООД в
следните срокове: 22 500лв. на 18.01.2017г. и три вноски от по 17 354,53лв., платими съответно на
28.02.2017г., 31.03.2017г. и 15.04.2017г. Освен това страните са се съгласили
при забавено пълно или частично плащане
по която и да е вноска цялото вземане да
стане автоматично предсрочно изискуемо, заедно
с неустойката по договора в размер 5 852,80лв.
Към 19.05.2016г. срещу длъжника „Б.м.и.“
ЕООД е имало общо 7 образувани изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители, от които 4
са били по обезпечителни мерки, а 3 – за изпълнение на парични вземания.
В Агенцията по вписванията липсват
вписвания за притежавани от длъжника недвижими имоти. В централната база на
АИС-КАТ към МВР липсват данни за
регистрирани от длъжника пътни превозни средства.
Представени са годишни данъчни декларации, счетоводни
баланси, отчети за приходите и разходите и други счетоводни документи на
длъжника за годините от 2011 до 2016 включително.
Съгласно заключенията на
съдебно–финансово икономическата експертиза
основен дял в активите на „Б.м.и.“ ЕООД за периода 2011- м.август 2017г.
заемат краткосрочни вземания на дружеството, а паричните средства възлизат на 0,53%
от всички активи. Основен дял от пасивите заемат краткосрочните задължения. Към
2.08.2017г. дружеството има публични задължения в размер
1 806 880,23лв., представляващи данъчни задължения и лихви, за
събирането на които е образувано изпълнително дело на ТД НАП-София. Последното плащане
по договора от 20.08.2015г. с „А.“ ЕООД в размер 15 000лв. е извършено на
12.01.2016г. Последно плащане към друг кредитор от страна на длъжника е
извършено чрез прихващане на 18.01.2017г. в размер 1 875,60лв. Поради ниската
събираемост на вземанията си, дружеството не може да обслужва задълженията си
на падежа и към 31.12.2016г., както и към 31.08.2017г. не притежава дълготрайни материални активи.
За финансовите години 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 коефициентите на
дружеството са както следва: на обща ликвидност - 0,69; 0,95; 1,02; 1,03; 1,05
и 1,10; на бърза ликвидност – 0,69;
0,93; 0,99; 0,97; 1,03 и 1,10; на
незабавна ликвидност - 0,69; 0,93; 0,99; 0,97; 1,03 и 1,10; на абсолютна
ликвидност – 0,69; 0,02; 0,00; 0,00; 0,01 и 0,01. Коефициентът на автономност за същите години
е съответно -0,31; 0,01; 0,03; 0,04;
0,05 и 0,1, а този на задлъжнялост е -3,2; 124,89; 29,30; 28,18; 18,19 и 9,59. Изчислени
към края на м.август 2017г., коефициентите
за ликвидност са съответно 1,10, 1,10, 1,10 и 0,00, коефициентът за
автономност е 0,10, а този за задлъжнялост е 9,84. Макар и коефициентът на обща
ликвидност за разглеждания период да е над 1, дружеството е изцяло зависимо от
своите кредитори, защото собствения му капитал е само 9,44% от пасивите му
(9,23% към 31.08.2017г.), а и поради относително високия дял на вземания в
активите. Така дружеството има необходимост от сравнително дълги срокове
за събиране на вземанията си и по тази
причина, а и поради липса на приходи от продажби, не може да обслужва в срок
краткотрайните си задължения към доставчици и към НАП. В счетоводството на
„К.т.“ АД се установяват непогасени вземания от 67 131,55лв. срещу
длъжника, а издадените от молителя фактури са осчетоводени при длъжника,
включени са в дневниците за покупки и е
упражнено правото на данъчен кредит. При длъжника вземането на „Кофражна т.“ АД
е осчетоводено в размер 67 532,47лв. Общата стойност на дължимата цена по договора с „А.“ ЕООД е 106 542лв. с ДДС, а след
приспадане на платените суми дължимата неплатена част остава 70 233,60лв.
Проформа-фактурите, издадени от „А.“ ЕООД не са отразени в счетоводството на
длъжника. Към м. август 2017г. длъжникът не е притежавал парични средства, с
които да обслужва задълженията си. Към 31.10.2017г. длъжникът е имал налични
25 675,57лв. парични средства по банкова сметка ***, но за периода от
началото на 2017г. до 31.10.2017г. няма отчетени постъпления на парични
средства по банковата сметка или на каса. Към последната дата дружеството
притежава краткосрочни вземания в общ размер 6 513 932,45лв., но не
може да се установи срещу кои длъжници, нито какво е основанието и какви са падежите
на тези вземания.
При така установените обстоятелства
съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност са молбата за това да изхожда от лице, посочено
в чл.625 от ТЗ; ответникът да е търговец
по смисъла на ТЗ; да е налице изискуемо задължение на ответника, произтичащо от
търговска сделка; да е налице неплатежоспособност на ответника по смисъла на
чл.608 от ТЗ и затрудненията на ответника да не са временни, или ответникът да
е в състояние на свръхзадлъжнялост. В случая разглежданите предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност са налице. Молителят и
присъединеният кредитор са сред надлежно легитимираните от чл.625 от ТЗ правни субекти, имащи право
да поискат откриване на производство по несъстоятелност. Ответникът е търговско
дружество, а молителят и присъединеният кредитор се легитимират като кредитори
на ответника за вземания, произтичащи от търговски договори и последващи
спогодби, имащи за предназначение да уредят отношенията между страните по
посочените търговски договори. Договорите, сключени от ответника с двамата
кредитори на 23.12.2014г. и на 20.08.2015г. са търговски по своя характер.
Съгласно правилото на чл.286, ал.1 от ТЗ и презумпцията по ал.3 на същия текст,
сключването на тези договори от страна и на молителите, и на ответника ги прави
търговски сделки, защото те са пряко свързани с упражняването на занятието на
всяка от страните по тях.
Налице е неизпълнение на задълженията на ответника по посочените
търговски сделки спрямо молителя и спрямо присъединеният кредитор. Събраните
доказателства водят до безспорния извод,
че претендираните вземания са установени по основание по размери и са
изискуеми. Изискуемостта на вземанията е следвала на първо място от съответните
клаузи на договорите за наем и за доставка и монтаж, където са уговорени
конкретни размери на задълженията на ответника и конкретни падежи. В
допълнение, изискуемостта на вземанията произтича и от двете спогодби,
подписани на 29.01.2016г. и 16.01.2017г., с които ответникът е признал своите
задължения по основание и по размер и се е съгласил да ги погаси в сроковете,
уговорени от страните. Не се спори, че на падежите, уговорени в двете спогодби,
ответникът не е платил задълженията си изцяло. Доколкото става въпрос за
парични задължения с установен от страните срок за изпълнение, неплащането на
посочените задължения на падежите отговаря на понятието за „спиране“ на
плащанията по смисъла на чл.608, ал.3 от ТЗ. Тази невъзможност има траен
характер, защото по отношение на молителя „Кофражна т.“ АД продължава повече от
една година, а в допълнение към нея се наслагва спряното плащане на
задълженията и към кредитора „А.“ ЕООД, както и натрупаните публични задължения.
При така установените обстоятелства следва да се приеме, че е налице спиране на
плащанията по смисъла на разглежданата норма.
Изводът, че е налице спиране на
плащанията от страна на длъжника води до прилагане на предположението за
наличие на състояние на неплатежоспособност по силата на чл.608, ал.3 от ТЗ.
Посоченото предположение не е опровергано
от ответника, напротив, то се подкрепя и от останалите събрани доказателства. Изводи
в тази насока могат да се направят от обстоятелството, че срещу длъжника има
образувани изпълнителни производства за събиране на парични задължения, както и
от установените от експертизата публични задължения на длъжника в размер 1 806
880,23лв. Установените от експертизата коефициенти на ликвидност също не
променят горния извод, защото макар и коефициентът за обща ликвидност да
надвишава с малко референтната стойност и дори да показва тенденция на
минимално повишаване през разглеждания период, финансово икономическото
състояние на дружеството разкрива пълна зависимост от кредиторите му. Така
съвкупната преценка на всички доказателства по делото води до извод, че
ответникът действително е в трайни затруднения и икономическото му състояние не
му позволява да изпълнява задълженията си.
По изложените дотук съображения
следва да се приеме, че длъжникът „Б.м.и.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност. Относно началната дата на това състояние следва да се има
предвид обстоятелството, че установените задължения на длъжника към двамата
кредитори са с изтекли падежи, че последното плащане към „А.“ ЕООД е извършено
на 12.01.2016г., но към „Кофражна т.“ АД длъжникът е в забава едва с
настъпването на падежа на вноската, дължима на 11.03.2016г., като предишната
вноска с падеж 5.02.2016г. е погасена, съгласно твърденията в молбата на този
кредитор. Съдът отчита също така, че, макар и на 18.01.2017г. длъжникът да е
погасил свое задължение към друг свой кредитор, това е станало не чрез реално
плащане, а чрез прихващане на насрещно вземане. Не на последно място съдът
отчита и обстоятелството, че съгласно спогодбата от 16.01.2017г. ответникът е
признал задължението си, но плащането на това задължение при условията и
сроковете, уговорени в тази спогодба, е поето от трето лице, поради което дори
и частично плащане, извършено от това трето лице, не може да се отчита за
нуждите на настоящото производство като плащане, извършено от длъжника и
доказващо негова способност да обслужва задълженията си. При
съвкупната преценка на всички посочени обстоятелства съдът достига до извод, че
състоянието на неплатежоспособност е възникнало най-рано на 11.03.2016г. и тази
дата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособността.
Събраните доказателства обуславят и
извод, че не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ за отхвърляне на исканията
на двамата кредитори. Не се установява затрудненията на длъжника да имат
временен характер, напротив, заключенията на експертизата разкриват
продължаващо през целия изследван период от 2011г. насетне относително
еднородно финансово икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с
пълна зависимост от кредиторите. Не се установява и наличие на имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, защото длъжникът не притежава
дълготрайни материални активи, а установените парични средства към 31.10.2017г.
са недостатъчни за покриване на задълженията му дори и към един от двамата
кредитори. В допълнение следва да се има предвид, че произходът на посочените в
експертизата парични средства е неясен, тъй като при първоначалната проверка,
извършена през м.август 2017г. експертизата не е установила наличието на
парични средства, а впоследствие, макар и такива да са констатирани, е
установено, че от 1.01.2017г. до 31.10.2017г. няма отчетени постъпления на
парични средства по банковата сметка на длъжника или на каса, както и че не са
отчитани приходи от продажби. Не на последно място, макар и длъжникът да
притежава вземания към свои длъжници в размери, многократно надхвърлящи
задълженията му, доказани в настоящото производство, не се установява той да е
в състояние да ги събере, нито да е предприел необходимите действия в тази
насока.
В молбата на „А.“ ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност е направено и евентуално искане за изследване
за наличие на състояние на свърхзадълженост на длъжника. Двете основания за
откриване на производство по несъстоятелност са самостоятелни, могат да
съществуват едновременно и могат едновременно да бъдат основания за откриване
на производство по несъстоятелност, както е разяснено задължителната практика на
ВКС. Необходимо е обаче да се изследва дали едното от тези две основания е
предхождащо другото, защото в такъв случай то би имало приоритет като причина
за откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.742, ал.1 ТЗ
свръхзадълженост е налице, ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за
да покрие паричните му задължения. В случая данни за такова състояние на
длъжника няма. Макар и експертизата да е установила нисък дял на капитала на
дружеството в пасивите, установено е също така и наличие на краткосрочни
вземания в размер 6 513 932,45лв., която сума сама по себе си би била
достатъчна за покриване на установените в настоящото производство задължения на
длъжника към други търговци, както и публични задължения. Ето защо следва да се
приеме, че длъжникът не е в състояние на свръхзадълженост.
Доказателствата по делото сочат, че към
31.10.2017г. длъжникът е разполагал с парични средства, достатъчни да покрият
началните разноски за производството по несъстоятелност. Ето защо независимо от
липсата на други дълготрайни материални активи в имуществото на длъжника и
независимо от липсата на сигурност, че между посочената дата и датата на
постановяване на настоящото решене въпросните парични средства продължават да
са в наличност, съдът намира, че не следва да се прекратява дейността на
предприятието на длъжника в самото начало на производството по несъстоятелност,
а следва да се даде възможност да се потърсят възможности за оздравяването му.
По тази причина не са налице предпоставките на чл.632, ал.1 от ТЗ и длъжникът
не следва да се обявява в несъстоятелност с настоящото решение, въпреки
определението от съдебно заседание на 5.12.2017г., с което на страните и на
кредиторите са дадени указания по чл.629б от ТЗ.
При това положение съдът приема, че на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ следва да се обяви неплатежоспособността на „Б.м.и.“
ЕООД като се установи за начална дата 11.03.2016г. Следва да се открие
производство по несъстоятелност на длъжника, да се назначи временен синдик и да
се насрочи първо общо събрание на кредиторите. Временният синдик следва да
представи декларация и съгласие по чл.666
от ТЗ.
С молбата на „А.“ ЕООД за присъединяване
към производство е направено и искане за налагане на неконкретизирани по вид и
брой обезпечителни мерки. Съдът счита, че с решението по чл.630, ал.1 от ТЗ
могат да се налагат само конкретни обезпечителни мерки, насочени към определен
и индивидуализиран актив от имуществото на длъжника. Налагането на общ запор и
възбрана е допустимо в други етапи от производството по несъстоятелност и при
други предпоставки. В случая липсва индивидуализация на искането за налагане на
обезпечителни мерки, защото не е посочено спрямо какви активи на длъжника се
иска да бъдат наложени мерки, както и какви мерки се искат. Ето защо това
искане следва да се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК полза на
присъединения кредитор „А.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски от
3 480лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.м.и.“
ЕООД, ***, офис 9, с начална дата 11.03.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на „Б.м.и.“ ЕООД, ЕИК ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Б.м.и.“
ЕООД, ЕИК ****, Н.Г.Н.,*** No 1 А, Търговски дом, кантора 364, телефон: ****; ********,
ел. поща: ****@abv.bg.
УКАЗВА на временния синдик Н.Г.Н. в
3-дневен срок от съобщението да представи декларация по чл.655 от ТЗ и да даде
писмено съгласие по чл.666 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на
временния синдик в размер 1 000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.“
ЕООД, ЕИК ****, за допускане на неконкретизирани обезпечителни мерки спрямо
неиндивидуализирани активи на длъжника.
СВИКВА първо общо събрание на
кредиторите на „Б.м.и.“ ЕООД, ЕИК ****. на 20.02.2018г. от 16,00ч. в гр.София,
бул. „****, Съдебна палата, съдебна зала, в която заседава VI-10 състав, с дневен ред съгласно чл.672, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА„Б.м.и.“ ЕООД, ЕИК ****. да
заплати на „А.“ ЕООД, ***, офис 1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3 480
лв. разноски за производството.
Решението подлежи на вписване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията.
Да се уведоми временния синдик за
указанията.
Съдия: