РЕШЕНИЕ
№ 3575
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110116347 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Д., лично и като ЕТ „Д. *-Д.
Д.“, гр. Варна, с която срещу „*“ АД, гр. *, е предявен осъдителен иск за връщане на
даденото по договор за кредит поради липса на основание.
В исковата молба ищецът Д. С. Д., лично и като ЕТ „Д. *– Д. Д.“, твърди, че се
свързал с ответното дружество с искане за предоставяне на паричен заем. За целта обаче
ответникът изискал от Д. или да учреди търговско дружество, или да се регистрира като ЕТ,
като за последното ищецът получил съдействие от адвоката на дружеството и на 06.10.2022
г. бил вписан в ТР като едноличен търговец. След това, на 07.10.2022 г. между ЕТ „Д. *– Д.
Д.“ /като кредитополучател/, Д. Д. /като солидарен и ипотекарен длъжник/ и „*“ АД /като
кредитор/ бил сключен Договор за бизнес кредит Клиентски № *за сумата от 13 000 евро. От
последната била приспадната сумата от 153,39 евро, във връзка с подписаното между Д. Д. и
ответника на *г. Писмо – ангажимент за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот, собственост на физическото лице, която сума била използвана именно за
разходите, сторени във връзка с регистрацията на лицето като ЕТ. Изразено е становище, че
с изискването на заемодателя кредитополучателят да е търговец, по същество се цели
заобикаляне на законовите разпоредби, уреждащи специалната потребителска защита,
доколкото страната счита, че процесното правоотношение има характера на потребителски
договор. За потвърждение на посоченото е изтъкнато и че заемната сума е преведена по
сметка на физическото лице, както и че именно последното е заплатило месечната
погасителна вноска по кредита. Твърди се, че на 11.01.2023 г. ищецът получил имейл от
ответното дружество, ведно с уведомление, за задължението на страната по чл. 4.1 (h) от
договора да сключи застраховка за своя сметка и предвиденото в чл. 4.1 (к) обезщетение при
неизпълнение. Вследствие получения имейл, страната решила да прекрати договорните си
взаимоотношения с кредитора, като още след заплащането на първата погасителна вноска
по кредита на *г., изискал информация от ответника за точния размер на остатъка от
непогасените суми и заявил желанието си за заплащането им преди падежа на втората
вноска /*г./. След множество неуспешни опити да получи исканата информация, на
27.02.2023 г. получил имейл, ведно с удостоверение, съгласно което към *г. задълженията на
1
ищеца възлизали на 23 198,78 евро, поради което още в рамките на същия ден сключил
договор за заем с трето лице, като с част от заетата сума последното заплатило 46 000 лв. /23
519,43 евро/ в полза на ответника, с оглед погасяване задължението на ищеца от *г. В този
смисъл, и доколкото получената от заемателя сума била в размер на 13 000 евро, а върната –
в размер почти двоен на заетата, ищецът счита сумата от 9 328,72 евро, от които 9 282,64
евро такса, съгласно чл. 2.4 (e)(ii), и 46,08 евро съгласно чл. 4.4 (i), за недължимо платена в
полза на ответното дружество. В тази връзка и предвид твърденията, че страната следва да
се ползва от законовата потребителна защита, са релевирани възражения за
неравносправност на клаузи от процесния договор за кредит - чл. 2.4 (e)(ii), чл. 4.4 (i), чл. 4.1
(g) - чл. 4.1 (m), чл. 4.1 (s), чл. 4.1 (t), чл. 4.4 (е), както и чл. 4.1 (к), уреждащи дължимостта
на множество допълни такси, разноски и неустойки. Допълва, че дължимостта на такса за
предсрочно погасяване в размер на 19,5 % върху стойността на всички останали вноски,
предвидена в чл. 2.4 (e)(ii), противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като
уговорена във вреда на потребителя, още повече че таксата се начислява както върху
оставащата главница, така и върху възнаградителната лихва. Евентуално, ищецът счита, че
посочените клаузи са нищожни, като противоречащи на Д.те нрави, поради това, че с
уговорката за дължимостта на суми по тях реално се цели заплащането на допълнително
възнаграждение на заемателя, различно от предвидената възнаградителна лихва. Съобразно
последното, страната твърди и че е налице и заобикаляне на закона. Развити са доводи и за
прекомерност на размера на предвидените в договора неустойки, като намира, че същите
излизат извън пределите на присъщите им обезщетителни, обезпечителни и санкционни
функции, поради което следва да бъдат редуцирани. Съобразно изложеното, е изведен извод
за недобросъвестност от страна на кредитора. Моли се за уважаване на така заявената
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК /възстановен по чл. 64 ГПК с Определение № 8469 от
30.07.2024 г. по делото/ от ответника „*“ АД е депозиран отговор на исковата молба.
Изложени са доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност на иска. Сочи се, че
на 06.10.2022 г. ищецът Д. Д. подписал Писмо – ангажимент, въз основа което ответникът му
предоставил сумата от 300 лв. за подготовка на документи за сключване на договор за
кредит, обезпечен с ипотека, в качеството си на физическо лице. Твърди се обаче, че
впоследствие лицето по свое желание решило, че ще започне да развива търговска дейност,
поради което изрично изискал отпускането на бизнес кредит, в резултат на което бил
сключен и процесният договор от 07.10.2022 г. с ЕТ „Д. *– Д. Д.“, като кредитополучател, а
Д. Д. - като солидарен и ипотекарен длъжник, за сумата от 13 000 евро и срок на действие –
180 месеца, и размер на всяка вноска – 267,58 евро. За обезпечаване на задължението била
учредена ипотека върху собствен на солидарния длъжник недвижим имот. Не се оспорва, че
на 24.02.2023 г. до кредитора било отправено искане за предсрочно погасяване на кредита и
издаването на удостоверение за размера на дължимия остатък от заема. Не се оспорва, че на
27.02.2023 г. трето лице погасило всички суми по кредита, с оглед на което и ответникът
заличил вписаната ипотека. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
насрещната страна има качеството потребител, както и че регистрацията на физическото
лице като ЕТ се явявала предпоставка за предоставянето на заемната сума, а факта, че това е
сторено един ден преди сключването на процесния договор, страната намира за неотносимо
по спора. За такова е посочено и твърдението в исковата молба досежно сметката, по която е
преведен заема – тази на физическото лице, както и че именно то е заплатило първата
вноска по кредита. Страната намира, че доколкото не е налице разграничение между
имуществото на физическото лице и на регистрирания ЕТ, то нормално би било именно по
сметка на първия да бъде преведена заетата сума. В този смисъл счита, че процесният
договор не е сключен с потребител, поради което и приложение не следва да намират
нормите, уреждащи потребителска закрила, още повече, че сумата по договора е за
„оборотни средства“. Страната намира оспорените клаузи от договора за заем за
действителни и съответстващи на законовите изисквания, поради което и не са нищожни. Не
оспорва, че уговореното вземане с клаузата на чл. 2.4 (e)(ii) за предсрочно погасяване
действително има характера на неустойка, но при преценка за действителността й, счита, че
2
следва да бъде взето предвид, че със същата се цели обезпечаване на възнаграждението на
кредитора за предоставената от него заемна сума, доколкото в противен случай би бил
лишен от следващата му се възнаградителна лихва при погасяването на кредита в
уговорения срок. В този смисъл не намира неустойката за прекомерна, още повече че
процесният договор е сключен между търговци. Съобразно изложеното ответникът счита,
че процесната сума е заплатена от насрещната страна на годно основание и се явява
дължима, поради което моли за отхвърляне на претенцията. Иска се присъждането на
съдебно-деловодни разноски в производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е от Д. С. Д., лично или при условията на активна солидарност с ЕТ „Д. 79-
Д. Д.“, срещу ответника осъдителен иск за връщане на даденото по договор за кредит,
поради липса на основание, квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже да докаже, че на 07.10.2022 г. между страните е сключен Договор за бизнес кредит
Клиентски № *за сумата от 13 000 евро (не се спори); че в полза на ответната страна е
заплатена сумата в размер на 46 000 лв. /23 519,43 евро/ във връзка с погасяване на сумите
по договора; че физическото лице има качеството на потребител и процесният кредит има
характера на потребителски. В тежест на ответника е било да докаже спорните факти, на
които основава релевираните правопогасяващи и правоизключващи възражения, в това
число че процесният договор за кредит или оспорваните клаузи от него са действителни; че
е изпълнил точно задълженията си по договора и че е налице основание за задържане на
процесната сума.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че на *г. между ЕТ „Д. *– Д. Д.“ /като кредитополучател/, Д. Д. /като солидарен
и ипотекарен длъжник/ и „*“ АД /като кредитор/ бил сключен Договор за бизнес кредит
Клиентски № */л. 10-19/ за сумата от 13 000 евро, с приложен погасителен план.
Представени са искането за кредит и декларация/л. 70-72/, както и учредената договорна
ипотека във връзка с кредита /л. 73-74, л. 174-175/ Представено е писмо-ангажимент от
19.09.2022 г. /л. 169-170/.
Представено е удостоверение /л. 22/, че към 02.03.2023 г. задълженията към
финансовата институция са били 23 198.78 евро. Представено е платежно нареждане от *към
*АД от 27.02.2023 г. /л. 21/ за сумата от 46 000 лв., с вписано основание заличаване на
договорна ипотека 33873 акт 62, том 14, Д. Д. ЕГН **********. Представена е жалба от Д.
Д. срещу *АД, подадена пред БНБ /л. 26-27/. Представена е електронна кореспонденция
между страните /л. 29-46/ Представени са платежни нареждания за платени задължения на Д.
от Лено /л. 76-79/. Представен е договор за заем от 27.02.2023 г., сключен между Д. Д. и „*“
ООД /л. 174-181/.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 182-183/ се установява, че по процесния договор за кредит са усвоени
25 425,79 лв. или 13 000 евро, като във връзка с договора са платени 530 лв. На 27.02.2023 г.
ответното дружество е получило сумата от 46 000 лв. от Ново Финанс, но тя не е отнесена
счетоводно за погасяване на задължения по кредита.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът има качеството потребител във
връзка със сключения между страните договор за кредит, предвид регистрирането му като
едноличен търговец. По този въпрос има вече произнасяния на съдилищата по идентични
казуси с ответника като финансова институция. Приема се, че регистрацията на дадено
3
физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на нов субект на правото,
който да участва самостоятелно в гражданския оборот, а само придава търговско качество на
физическото лице. В този смисъл, обстоятелството, че кредитополучателят е
индивидуализиран като ЕТ, не е достатъчно да се приеме, че физическото лице е действало в
търговско качество, съответно на класифициране на процесния договор като търговска
сделка. Наименованието на договора е индиция за неговия характер, но също не е
определящ белег. От значение за вида на договора са неговите предмет и целен резултат.
Видно е от съдържанието на процесния договор, че с финансирането по него се цели
погасяване на задължения на физическото лице за данъци и такси, като останалата част от
задължението е за оборотни средства. Спецификите на процесния договор сочат, че
кредитопучателят не е действал в търговско качество, т.е. в рамките на своята
професионална и търговска дейност, а е целил покриване на нуждата си от парични средства
за погасяване на стари свои и чужди задължения. Наред с това предвид момента на
регистриране на едноличния търговец в ТР на 06.10.2022 г. /един ден преди сключване на
договора за кредит/, следва заключението, че въпросните задължения не са акумулирани от
ответника по време на развитие на търговската дейност и погасяването им не обслужва
търговеца. По партидата на търговеца липсват други вписания и заличавания. Сумата е
преведена по личната сметка на физическото лице. Търговска дейност изобщо не е била
извършвана.
В тази връзка се налага изводът, че процесният договор попада в приложното поле на
ЗКНИП, тъй като го сключилото го физическо лице има качеството на потребител и се
ползва от закрилата на този закон. Не се ползва от закрилата на ЗПК, доколкото е налице
изключението на чл. 4, т. 2 ЗПК, предвид учредяването на договорна ипотека върху
недвижим имот.
Видно от процесния договор, то същият не отговаря на редица императивни
изисквания на закона (размера на ГПР, уговорените клаузи за заплащане на неустойки, такси
и др.). Пороците в договора са многобройни и съществени, което води до неговата
недействителност, доколкото противоречи на 24, ал. 1, т. 9, чл. 36, чл. 37 ЗКНИП и др. При
недействителен договор, на основание чл. 39 ЗКНИП, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита.
В горния смисъл са и Решение № 744 от 16.04.2021 г. по в.гр.д. № 122/2021 г. на ВОС,
Решение № 26 от 22.02.2024 г. по т.д. № 1253/2023 г. на ВКС, Решение № 175 от 25.10.2024 г.
по т.д. № 1627/2023 г. на ВКС, Решение № 450 от 24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/20204 г. на
ВОС, Решение № 57 от 17.05.2024 г. по т.д. № 2418/2022 г. на ВКС, Решение № 26 от
22.02.2024 г. по т.д. № 1253/2023 г. на ВКС/
Очевидно е, че кредиторът, използвайки нелоялни търговски практики, е направил
всичко възможно, за да заобиколи забраните по ЗКНИП и да елиминира защитата на
потребителя, за да може да включи в договора клаузи, които противоречат на Д.те нрави, с
цел финансова изгода, която не му се следва. Не се касае за двустранна търговска сделка,
финансиране на бизнес начинание или каквато и да е друга търговска дейност. Такава не е
извършвана, нито преди сделката, нито след това, и след установяване от потребителя, че е
бил подведен, същият е извършил редица действия, с които е поискал да прекрати възможно
най-бързо отношенията си с кредитора. Изтеглил е друг кредит, с който е погасил
задължението си. Видно от счетоводството на ответника сумата е постъпила, но той дори не
я е отнесъл за погасяване на задълженията на ищеца, независимо от ясно посоченото
основание, което е още една индиция за недобросъвестността му.
Предвид горното такса за предсрочно погасяване на кредита по чл. 2.4. от Договора
не се дължи от потребителя, доколкото уговорките противоречат на чл. 41 ЗКНИП. Не се
дължат и такси по чл. 4.4, доколкото уговорката противоречи на чл. 27 ЗКНИП.
В тази връзка кредиторът неоснователно е задържал суми във връзка с договора за
кредит, с които се е обогатил. На основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД и предвид
недействителността на договора, същият дължи връщане на потребителя на тези суми.
4
Установи се по делото, че в полза на кредитора е заплатена сумата от 46 000 лв., като преди
това е преведена и сума от 530 лв. Длъжникът дължи само чистата стойност на кредита,
която е в размер на 13 000 евро (25 425,79 лв.) На връщане подлежи остатъка от сумата в
размер на 20 574,21 лв. Искът е предявен за сумата от 9 328.72 евро или 18 245,39 лв.,
поради което се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Предвид установяване по делото, че физическото лице е теглило кредит в лично
качество, то сумата подлежи на връщане на него.
По разноските:
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 729,82 лв.
държавна такса и 350 лв. депозит за вещо лице, за които са представени списък и
доказателства за извършването ми.
Следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за адв. Д. Т., с оглед
представения договор за предоставена безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 ЗА.
Предвид цената на иска и осъществените процесуални действия по делото съдът намира, че
следва да се определи възнаграждение в размер на 2 000 лв. Определеното от съда
възнаграждение не може да бъде прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК */с предишно наименование „*“ АД/, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. „**“ № *, да върне (да заплати) на Д. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, сумата в размер на 9 328,72 € /девет хиляди триста двадесет и осем евро и
седемдесет и два евроцента/ с левова равностойност 18 245,39 лв., платена без основание по
сключения между страните Договор за бизнес кредит Клиентски № *от *г., на основание чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК */с предишно наименование „*“ АД/, със седалище и адрес
на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1
079,82 лв. /хиляда седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
сторени от ищеца разноски в производството за заплатена държавна такса и депозит за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „**АД, ЕИК */с предишно наименование „*“ АД/, със седалище и адрес
на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Т., сумата в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38 ЗА за оказано процесуално представителство на ищеца Д. С. Д..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5