№ 20407
гр. С., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110149672 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „З. Л. И.“ АД срещу „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД,
с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 221,65 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №****-****-**-
*****, по имуществена застраховка "Каско на МПС" за застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 24.10.2019 г. в гр. В., заедно с включени 25 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
20.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 76,49 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2020 г. до
20.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 37672/20245 г. по описа на СРС,178 състав.
Ищецът твърди, че на 24.10.2019г., около 12:15 часа, в гр. В., кръстовището
на ул. П. и ул. О. П. водачът на автомобил „П. А.“ с ДКН ********, завивайки
надясно, влиза в лентата за насрещно движение, където се намира лек
автомобил „Д. Л.“ с ДКН ******* и виновно предизвиква ПТП с него като му
причинява имуществени вреди. За настъпилото пътно - транспортно
произшествие е съставен двустранен протокол за ПТП от 24.10.2019 г., в който
е отразено, че водачите на превозните средства са постигнали съгласие
относно вината за настъпване на ПТП и тя се носи от водача на лек автомобил
„П. А.“ с ДКН ********. Във връзка с настъпило застрахователно събитие,
пред „З. Л. И.“ АД е образувана щета № ****-****-**-***** по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, със срок на
валидност от 25,05.2019г. до 24.05.2020г. При извършения оглед на лек
автомобил „Д. Л.“ с ДКН ******* са констатирани щети. В съответствие с
установените като вид и степен щети и съгласно сключеният имуществен
1
застрахователен договор „Каско“, е определено застрахователно обезщетение
в размер на 196,65 лв., изплатено с платежно платежно нареждане №
********* от 28.11.2019 г. Към датата на събитието, за автомобил „П. А.“ с
ДКН ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
„ЗАД Б. В. И. Г.“ АД. След изплащане на застрахователното обезщетение за
увредения автомобил, „З. Л. И.“ АД е предявила претенция срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата от 221,65
лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх.
№****/17.02.2020г. и вх. № **** от 21.02.2020г застрахователното дружество
е отказало да възстанови претендираната сума в размер на 221,65 лева с
включени в нея 25 лв. ликвидационни разноски. Иска се да бъде признато за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 221,65
лева (двеста двадесет и един лева и 65 стотинки), представляваща главница за
застрахователното обезщетение по щета № ****-****-**-***** по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, по
повод ПТП, настъпило на 24.10.2019 г., около 12.15 часа, в гр. В., на
кръстовището на ул. П. и ул. О. П., което ПТП настъпило по вина на водача на
лек автомобил „П. А.“ с ДКН ********, и при което ПТП е увреден
застрахования при заявителя лек автомобил „Д. Л.“ с ДКН *******, ведно със
законна лихва за период от 20.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
76,49 лева (седемдесет и шест лева и 49 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 22.02.2020 г. до 20.06.2024 г., за които суми на 08.07.2024 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело
№ 37672 по описа на СРС за 2024 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор
на искова молба. Оспорва изцяло предявените искове, както по основание,
така и по размер. Оспорва фактите и обстоятелствата, на които те се основават
и посочените в исковата молба правни изводи и твърдения. Счита, че
предявеният главен иск е допустим. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на акцесорната претенция. Оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие, настъпило според ищеца на 24.10.2019г. в
гр. С., между лек автомобил „П. А.” с peг. № ******** и лек автомобил „Д.
Л.” с peг. № *******, както и вината на водача на автомобил „П. А.” с per. №
********. Оспорва твърдението за виновно и противоправно поведение на
водача на автомобил „П. А.” с peг. № ********. Твърди, че процесното ПТП е
реализирано при особени обстоятелства и не се дължи на описаните в ДКП и в
исковата молба причини, поради което оспорва представения ДКП относно
съдържанието му и подписите, като счита, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“
лек автомобил. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 24.10.2019г. в гр. С.,
между лек автомобил „П. А.” с peг. № ******** и лек автомобил „Д. Л.” с per.
№ ******* и вредите, за които претендира ищцовото дружество, като оспорва
исковата претенция и в тази й част. Оспорва твърденията, че застраховано в
ЗЕАД „Б. В. И. Г.” превозно средство е участвало в процесното произшествие,
както и че твърденият от ищеца водач по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е управлявал превозното средство, като в
този смисъл оспорва и подписите на участвалите в произшествието водачи в
2
ДКП. Оспорва стойността на причинените вреди, тъй като счита, че
изплатеното от Застрахователна компания „Л. И.“ АД обезщетение значително
надвишава действително претърпените вреди. Оспорва и исковата претенция
относно заплащане на ликвидационни разноски, като счита същата за
завишена. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието
на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от
ищеца плащане на сумата от 196,65 лв. на 28.11.2019 г.
Видно от приетия по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от
24.10.2019 г. и останалите писмени доказателства приложени към преписката
за образувана щета № ****-****-**-*****/1 от 31.10.2019 г., на 24.10.2019 г. в
гр. В., на ул. „П.“ и ул. „О. П.“ е настъпило ПТП, между лек автомобил „Д. Л.“
с рег. № ******* и лек автомобил „П. А.“ с рег. № ********. Съставена е
схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара. От схемата е видно, че
произшествието е настъпило при навлизане в кръгово
кръстовище. Отбелязано е за лек автомобил „П. А.“, че произшествието е
настъпило при завиване надясно, а за другия автомобил, че е настъпило при
завиване наляво. Посочени са настъпилите щети за лек автомобил „Д. Л.“ –
преден ляв фар и броня, а за лек автомобил „П. А.“ – броня и капак.
Протоколът съдържа подпис на участниците в ПТП, без възражения.
Удостоверените в протокола данни се потвърждават от заключението на
вещото лице по изслушаната в производството автотехническа експертиза,
което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. Съгласно заключението на 24.10.2019 г. около 12:15 часа в гр. В., по
ул. П.“ се движил лек автомобил „П. А.“ с рег. № ********, управляван от Т.
3
И. П. в посока покрай стадион „С.“ към „М.“. През това водачът Д. М. И. на
лек автомобил „Д. Л.“ с рег. № ******* се движил в срещуположна посока по
ул. „О. П.“. Посочено е, че ул. „П.“ покрай стадион „С.“ е завивала надясно
под ъгъл около 90 градуса, като непосредствено след завоя става естествено
продължение на ул. „О. П.“, водеща към „М.“. При навлизане на автомобил
„П. А.“ в десен завой с не повече от 20-25 км/ч и достигайки средата на завоя,
предните колела загубили напречно сцепление и автомобилът преминал в
насрещната пътна лента, където се движел лек автомобил „Д. Л.“, който от
внезапната поява на насрещно движещия се автомобил, не успял да спре или
да предприеме спасителна маневра, поради което настъпил удар между МПС.
Ударът е настъпил за лек автомобил „Д. Л.“ в предна лява част. Според
заключението настъпилите щети по лек автомобил „Д.“ са в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие, а стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 275,46 лв. без отчитане на корекционен
коефициент, а с прилагане на корекционен коефициент, тъй като автомобилът
е бил в експлоатация 9 г. и 19 дни) стойността възлиза на 204,94 лв.
В съответствие с удостоверените в протокола обстоятелства и изводите на
вещото лице е и подаденото на 24.10.2019 г. уведомление за щета до
застрахователя от водача на лек автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № *******, в
което е посочено, че се движел по ул. „О. П.“ и на завоя с ул. „П.“ бил блъснат
от друг автомобил, който искал да завие надясно, но навлязъл в неговата
лента.
Относно обстоятелствата по настъпването на произшествието са изслушани
свидетелите Т. И. П. и Д. М. И..
Свидетелят Т. И. П., който управлявал лек автомобил „П. А.“ с рег. №
******** установява, че се движел по ул. „П.“, от ляво се намирал стадион
„С.“, като управляваният от него автомобил се подхлъзнал и преминала в
насрещното платно, където се намирал лек автомобил „Д. Л.“, който се движел
по ул. „О. П.“. Пътят бил хлъзгав, имало роса. Сочи, че е имало 90 градусов
завой, както и че произшествието е настъпило в края на този завой.
Установява, че подписът, положен в протокола за ПТП е негов, както и че си
признал вината за настъпване на произшествието.
От показанията на свидетеля Д. М. И., разпитан по делегация, се
установява, че ПТП се случило на завоя с ул. „О. П.“, която влиза в ул. „П.“.
При движение на управлявания от него автомобил по ул. „О. П.“ предприел
ляв завой покрай стадион „С.“, но не успял, тъй като от ул. „П.“ идвал друг
автомобил, „доста засилен“, който не успял да спре, навлязъл в неговото
платно и го ударил. Движел се в дясната лента по посока на движението.
Другият автомобил се спуснал от ул. „П.“ и щял да прави десен завой, но
имало поледица, не успял да спре и го ударил странично, в предната част на
автомобила. Установява, че подписът, положен в протокола за ПТП е негов,
както и че не е имало разногласие за вината за ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че от обсъдените доказателства се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на автомобил марка „П. А.“ с рег. № ********, който не е
съобразил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са
4
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Причина за настъпилото ПТП е изгубване на контрол на водача
над управляваното от него МПС, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Освен
това водачът загубил контрол поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост. Същият е нарушил разпоредбата чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е
избрал скорост, която да му позволи да избегне процесното произшествие.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В случая по делото се установи, че произшествието
е настъпило на ул. „П.“, която завивала на дясно под ъгъл 90 градуса (САТЕ),
като при маневра десен завой и в средата на завоя водачът загубил контрол
върху управлението на автомобила и ударил насрещно движещия се
автомобил марка „Д.“, вследствие на което настъпили щети по автомобила.
Виновният водач не е избрал скорост според особеностите на пътната
обстановка, която да му позволи да избегне произшествието или да
предприеме аварийно спиране. В резултат настъпилото съприкосновение са
били причинени материални щети на лекия автомобил марка „Д. Л.“ с рег. №
*******, които са описани в съставения протокол за ПТП, и които съгласно
приетото заключение на автотехническата експертиза са в причинно -
следствена връзка с описания механизъм.
Предвид изложеното съдът приема, че виновното поведение на водачът на
автомобил „П. А.“, с рег. № ****** е станало причина за настъпване на
процесното ПТП. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования
при ответника автомобил се предполага - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не е оборена в настоящото производство чрез обратно доказване
от ответника. В тази връзка необходимо е да се посочи, че съгласно
разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание обективно
водачът на лек автомобил „Д.“ не е имал възможност да предотврати
произшествието и дори в състояние на покой на управлявания от него
автомобил, ударът е бил неизбежен. Изложеното категорично обосновава
отговорността изцяло на водача на лек автомобил „П. А.“.
Както се посочи, по делото е безспорно, че ищецът заплатил обезщетение в
размер на 196,65 лв. Със заплащането на посочената сума, ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена
застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие. В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което предявеният иск е основателен в претендирания размер.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съгласно
САТЕ обичайните ликвидационни разноски при ликвидация на щета „Каско“
са в размер на 10 лв. към дата на процесното произшествие. Съдът приема, че
5
тази сума съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга
възлиза на 206,65 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен до
размера на тази сума, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 221,65 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Посочената сума
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното заплащане.
С оглед основателността на главния иск следва да се разгледа претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба се претендира обезщетение за забава в
размер на 76,49 лв. за периода 22.02.2020 г. до 20.06.2024 г. С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за погасителна давност.
Съгласно чл. 111 буква „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихва. Съгласно чл. 114
ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл. 410
от ГПК пред съда на 20.06.2024 г., т. е. за вземанията на ищеца, изискуемостта
на които е настъпила преди повече от 3 години, преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.06.2021 г. или възникнали преди 3
години преди тази дата, са погасени по давност.
По делото се установява съществуването на главен дълг в размер на 206,65
лв., поради което основателна се явява претенцията за обезщетение за забава в
размер на 51,09 лв. за периода от 20.06.2021 г. до 02.10.2023 г., изчислена по
реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на
сайт с домейн https://portal.nra.bg.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лв., депозит за
вещо лице и призоваване на свидетел в размер на 500 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 573,75 за исковото производство и 63,75 лв. за
заповедното производство според уважената част от исковете.
Ответникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК за държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещо лице и призоваване на свидетел в
размер на 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение На основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ответникът се дължат разноски в размер на 89,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„З. Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. ш." № *** срещу „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № * искове с правно основание чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: ********* дължи на „З.
6
Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С. ш." № *** за сумата от 206,65 лв., представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“
за възстановяване на щети по лек автомобил „Д. Л.“ с ДКН *******,
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
24.10.2019 г. в гр. В., заедно с ликвидационни разходи по определянето му,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 51,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.06.2021 г. до 02.10.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 37672/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 206,65 лева до пълния предявен
размер от 221,65 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 51,09 лева до пълния предявен размер от 76,49 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № * да заплати на от „З. Л. И.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 573,75 лв. – разноски за исковото
производство и сумата от 63,75 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „З. Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш." № *** да заплати на „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № *, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 89,40 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7