Р Е
Ш Е Н И Е
№
Гр. Добрич,
04.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
деветнадесети състав, в публичното заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 3705 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник – адвокат Х.Х. – от ДАК, с която против Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич,
ул. „М. Горки” №12, представлявана от директора старши комисар Никола Панчев,
са предявени обективно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца (след допуснато изменение по реда на чл.
214, ал.1 от ГПК) следните суми: 1806,99 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 14.10.2016 до
14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението – иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и 266,26 лева - мораторна лихва върху възнагражденията за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода 14.10.2016 до 14.10.2019 г. –
иск по чл. 86 от ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства и твърдения:
Ищецът е служител в ОДМВР –
Добрич, като през процесния период е заемал длъжностите полицай и ст. полицай –
мл. инспектор в група ООР РУ Генерал Тошево – ОДМВР – Добрич. Същият изпълнявал
служебните си задължения въз основа утвърдени протоколи и графици, при сменен
режим – дневна смяна и нощна смяна с времетраене от 22,00 ч. до 06,00 ч. и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
чл.187, ал.3 ЗМВР.
От м. 10.2016 г. до настоящия
момент са издавани протоколи от директора на ОДМВР - Добрич и графици от
началника на 01 РУ-ОДМВР-Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време.
Ищецът сочи, че през процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за
отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е била отменена с приемане
на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била
отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г. Едва
на 02.08.2016 г. е била обнародвана
Наредба №8121з-776 / 29.07.2016 г. Липсата на изрична норма не следвало да се възприема
като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР
часове нощен труд в дневен.
Налице била празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при
което следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от
26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Твърди, че за периода ищецът е положил общо 1840 ч. нощен труд, който презичислен с
коефициент 1,143 възлиза на 2103,12 часа, което сочи положен извънреден труд от
263,12 часа. В съдебно заседание изменя размера на
претенциите си, чрез намаляване.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявените искове и настоява за отхвърлянето им. Въвежда следните
възражения:
Като полицейски орган съгласно
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, служебни правоотношения на ищеца се уреждат единствено
със ЗМВР, поради което разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата са неприложими. В чл. 178, ал.1 ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на
държавните служители. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ЗМВР, на държавните
служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Според нормата на чл.179, ал.4 ЗМВР
извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.1, на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Сочи, че поради
спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, техният статут е уреден със специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2
и т.3 от ЗМВР. В процесния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с
който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не
бил предвиден такъв коефициент, произволно
посочен от ищеца. Не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да
обоснове препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта /между 22,00 и 06,00 часа/, на дьржавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0,25 лв., т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. Ищецът е получил всички суми за
извънреден труд с коефициент 0,25 лв.
Сочи, че ако се извърши заместване по посоченото съотношение за
служителите на МВР, същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което
се получава коефициент 1, т.е. ответникът изцяло е изпълнил задължението си за
плащане на нощен труд. Твърди недължимост на претендираното вземане за
14.10.2016 г. поради давност, както и неоснователност на претенцията за периода
15.10.2016 до 14.10.2019г.
Дообричкият
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорен
между страните по делото е фактът, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - Добрич, възникнало на
основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжностите полицай и ст. полицай –
мл. инспектор в група ООР РУ Генерал Тошево – ОДМВР – Добрич. Безспорен между
страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период -
14.14.2016г. до 14.10.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи
и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на
труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното
време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства
утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и
06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-В.Т., в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
По
делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на
ВЛ, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано, ищецът през част от исковия период - от 14.10.2016г. до 05.09.2019г.
е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи
за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1864 ч.
За периода от 06.09.2019г. до края на процесния период – 14.10.2019г. ищецът не
е полагал труд при сменен режим на работа.
От справка с графици за действително
положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени
протоколи съставени съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г., както и
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца, се
установява, че през процесния период няма преобразуване на нощен труд към
дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време. Вещото
лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1864
часа, съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с
приравнен с коефициент 1.143 в дневен
труд и е получило общо 2131 часа
дневен труд / таблица 1 към експертизата/. При
съобразяване нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. , при сравнение на общия брой реално отработени
часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове
за всеки един отчетен тримесечен период, се установи следното : за периода от
14.10.2016 г. до 05.09.2019 г., е
положен извънреден труд от общо 703 часа, от които отчетени и заплатени
по протоколи са 437 часа или неотчетеният положен извънреден труд след
превръщане на нощните часове в дневни е общо 263 часа. При съобразяване часовата ставка на ищеца,
експертизата е изчислила за периода от 14.10.2016 г. до 05.10.2019 г. паричната
равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след преобразуване
на нощния към дневен, в размер на 1806,99 лв., които не са начислени към
заплатата на ищеца и съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила
мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след
преобразуването към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до датата на
подаване на исковата молба 14.10.2019 г., в размер на общо 266,28 лв./ таблица
5 /.
Вещото
лице е изготвило и втори вариант на заключението си, съобразявайки чл. 9Г (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/, съгласно който отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. Посочената разпоредба е действала в периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. При съобразяване
часовата ставка на ищеца и посочената разпоребда, експертизата е изчислила, че за периода от 14.10.2016 г. до 05.10.2019 г.
паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен, е в размер на 1470,73 лв., а размерът на мораторната
лихва възлиза на 218,33 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187,
ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Спорът
между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на
преобразуване положения нощен труд от държавните служители в МВР, работещи на
смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от
1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след
преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на
задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР,
т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните
служители в МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде
запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна
липса на специален регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен
въпрос е положителен.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/ чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /
чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период 01.08.2016 г. - 01.08.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от
трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта -
между 22. 00 и 06. 00 часа, при работа на смени, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.
143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.
Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата наредба - на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел III на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.
67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00
ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата . Следва да се отбележи, че съгласно т. 23 на ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Освен това, съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време. Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служител,
размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5, както и редът за
получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Нормата
на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и
редакцията й от 01.01.2018 г., която предвижда отпадане на израза „без
превръщане на нощните часове в дневни“, няма отношение при преценката за начина
на начисляването положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение
за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само отчитането на
същия пред Инспекцията по труда.
Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода от
14.10.2016 г. до 05.09.2019г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е положил 657 часа нощен труд, който
изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на
217 часа действително положен извънреден от нощен труд. Дължимото
възнаграждение според заключението на вещото лице – вариант I възлиза в размер
на 1806,99 лева.
С оглед основателността на
претенцията за главница в предявения й размер, следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
по отношение на част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд на дата 14.10.2016г. Същото е неоснователно по
следните съображения: На 14.10.2016г. влиза в сила нова
редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, предвиждаща сумирано отчитане на работното време - на тримесечни периоди,
поради което следва да се приеме, че възнагражденията на ищеца за месеците октомври, ноември и декември
2016 г. са били дължими до 31.01.2017 г.
Тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а” от ЗЗД по отношение на тези
възнаграждения е изтекла на 31.01.2020 г., а исковата молба е подадена на
14.10.2019г.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция,
която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране на
исковата молба /14.10.2019г. / възлиза според заключението на вещото лице –
вариант I в размер на 266,28 лева.
Ответната
страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото
възнаграждение в горния размер за положения от него извънреден труд, поради
което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.
Относно
отговорността за разноски:
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и в съответствие с т.23 от Тълкувателно решение №6
от 06.11.2013 година, постановено тълкувателно дело №6 по описа за 2012 година
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, постановяваща че
държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по
граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, ответната Дирекция
следва да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград държавна такса в общ размер
на 122,28 лв. (4% от размера на всеки уважен иск, но не по-малко от 50 лв.);
както и сумата от 100 лв. - изплатено на вещото лице възнаграждение от
бюджетните средства на Районен съд – Добрич.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 600.00 лева, който се
претендира от ищеца. Това възнаграждение обаче е договорено при първоначално
посочен материален интерес от 1894,46 лева за главницата и 315,88 лева - за
лихвата. В процеса на делото ищецът намалява размера на исковите си претенции.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът
може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Така дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по главния иск за
сумата от 1806,99 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат
на 356,49 лева, а разноските по иска за лихва за забава съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата възлизат на 300.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12,
представлявана от директора старши комисар Никола Панчев, да заплати на И.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1806,99 лева, дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 14.10.2016г. – 14.10.2019г., получен чрез
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава от 266,28 лв. върху неплатените
възнаграждения за извънреден труд, след преобразуване на нощните часове в
дневни, считано от месеца следващ тримесечието до датата подаване на исковата
молба – 14.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич,
ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич, ул. „М. Горки” №12, представлявана от
директора старши комисар Никола Панчев, да
заплати на И.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Добрич, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич,
ул. „М. Горки” №12, представлявана от директора старши комисар Никола Панчев, да заплати по сметка на Добричкия районен
съд държавна такса в общ размер на 122,28
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :