Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.05.2019 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На осми май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: М. Тончева
Прокурор: Др. Сяров
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ВНОХД № 38 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адв. Т.Д. *** – защитник на подс. Ф.М.Е. *** срещу присъда № 9/06.02.2019 год. постановена по НОХД № 436/2018 год. по описа на ТРС, с която подс. Ф.Е. е бил призната за виновна за извършени две престъпления: по чл.209, ал.1 от НК, по което и е наложено наказание Една година ЛС, което наказание на основание чл.66, ал., 1 от НК е отложено с изпитателен срок от Три години; по чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като и е наложено наказание Осем месеца „лишаване от свобода“, което наказание е отложено с изпитателен срок от Три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание от посочените по-горе две наказания, а имено Една година ЛС, което наказание е отложено с изпитателен срок от Три години на основание чл.66, а.1 от НК.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото.
В жалбата подробно е развито, че е нарушен материалният закон, а именно деянието за което е обвинена възз. Е. не е престъпление по чл.209 от НК като са наведени доводи в тази посока. По отношение на обвинението по чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е посочено, че в диспозитива на обвинителния акт не било посочено дали ти са били „употребени“, което било изискуемост за съставомерността на деянието. На следващо място е посочено, че ксерокопията не представляват документи като е цитирана практика на ВС и ВКС и присъди на районни съдилища. Предвид това счита, че липсата на документ означава, че липсва и предмет на изпълнителното деяние. Предвид изложеното, моли да бъде въззивната инстанция, подсъдимата да бъде оправдана.
В съдебно заседание възз. Ф.Е. редовно призована не се явява, за нея адв. Т. Д. се явява. Поддържа жалбата си, като доразвива доводите си посочени в жалбата си.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразно предлага да бъде потвърдена. Посочва, че е налице измама по чл.209, ал.1 от НК. Относно второто обвинение счита, че ако се приемат доводите на защитата следва деянието да се преквалифицира по чл.316 от НК, което може да направи и въззивната инстанция с решението си.
Съдът, след преценка на оплакванията
в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314,
ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна РС е приел, че възз. Е. продавала помощни средства за хора с увреждания в помещение, находящо се до автогарата в гр. Търговище. В магазина и дошъл св. Д. Ш., който страдал от лека умствена изостаналост, затруднен говор и намаляване на слуха, поради което поискал да си купи слухов апарат. Двамата започнали да общуват като според св. Ш. това общуване продължило около три години, докато възз. Е. твърди, че общували около осем години. Свидетеля споделял с нея финансовото си състояние и това, че притежава апартамент в гр. Търговище с площ 74.52 кв.м. При това общуване възз. Е. разбрала, че св. Д. Ш. е лесно уязвим и манипулируем, предвид наличието интелектуален дефицит, съчетан с намален слух и недоразвит говор, водещи до сериозни затруднения при усвояване на базови годности.
През м. март 2017 год. възз. Е. предложила на св. Д. Ш. да продаде апартамента си и да си закупи по малко жилище, като по този начин ще му останат средства. Св. Д. Ш. се съгласил. За осъществяване на сделката възз. Е. го придружавала до различни институции, за да набавят необходимите документи. Едновременно с това започнала да търси купувачи като предоставила своя телефонен номер. На 05.04.2017 год. с помощта на Е., Димитър Ш. продал посочения апартамент за сумата от 65 000 лева. На същата дата, след продажбата на апартамента и получаване на парите за него, Е. му казала да и предостави парична сума от 20 000 лева за покупка на по-малко жилище или къща. Веднага св. Д. Ш. превел парите по банковата сметка на въззивничката. След получаването на парите Е. завела свидетелят до нежилищно помещение, състоящо се от една стая, без санитарен възел с размери от 14.55 кв.м., находящо се на ул. В. Левски № 42, ет.1 в гр. Търговище. Това помещение Е. била закупила като законен представител на сина си през 2008 год. от св. Атанасова, като казала на Ш., че това е неговия нов апартамент. Възз. Е. нямала намерение да изпълни поетото задължение към свидетелят въпреки получените 20 000 лева, нито да му закупи, нито да му продаде такова, а желание да се възползва от неосведомеността, занижената или ограничена възможност на Ш. да защитава своите интереси, в резултат на което да се обогати лично, създавайки грешна представа в него и поддържайки го в заблуждение за намеренията си.
Няколко дни след това Е., за да убеди Д. Ш., че е станал собственик на този имот, тя съставила неистинско копие на нотариален акт, което предоставила на пострадалия. Като в предоставеното копие използвайки нотариалния акт, с който бил закупено нежилищното помещение, а именно – нотариален акт № 173, дело № 120/2008 год. на нотариус К. Генчева, извършила следните поправки: датата на вписване на сделката, записвайки дата 12.04.2017 г., вместо действителната 02.04.2008 г.; година на делото, преправяйки действителната 2008 год. на 2017 год.; дата и година на съставяне на акта; имената и ЕГН на купувача, заменяйки своите с имената на ЕГН на „купувача“ Димитър Ш.; вида на имота преправяйки от „нежилищно“ в жилищно; площта, преправяйки 14.55 кв.м. с 24.55 кв.м. цифром и словом; цената, заменяйки сумата от 4 000 лева със сумата от 7 000 лева цифром и словом.; данъчната оценка, заменяйки 3 894.20 лв. с 6 894 лв. Е. преправила и имената, както и подписа на купувача, изписвайки вместо собствените си имена и подпис, имената и подписа на Д. Ш.. Като видно от почерковата експертиза имената на купувача са ръкописно изписани от Е..
Около средата на месец април 2017 год. Д. Ш. се срещнал с брат си св. П. Ш. и му споделил, че си е продал апартамента, след което си е купил по-малко жилище. П. Ш. поискал да види някакъв документ за собственост, при което Д. Ш. му показал неистинския нотариален акт, предоставен му от Е.. П. Ш. се усъмнил в автентичността на документа, и поискал да направи проверка чрез адвокат, който му заявил, че акта е неистински. П. Ш. научил, че брат му е превел по банков път на възз. Е. сумата от 20 000 лева за покупката на имота. Около 20.04.2017 год. той се срещнал с нея и й дал срок до 15.05.2017 год. да върне сумата на брат му. В дадения срок сумата не била върната. На 17.05.2017 год. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и издаден нотариален акт за собственост на посоченото по-горе нежилищно помещение. В нотариалния кат № 144 по дело № 206 от 2017 год. като продавач е посочен Дениз Хасан Ибрахим – син на възз. Е. и купувач Димитър Ш..
Бащата на св. М. – Х.Х. бил освидетелстван с Експертно решение № 0832/03.04.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ Шумен, с което му била определена 100% трайно намалена работоспособност и му бил предписан комбиниран тоалетен стол и стол за баня. За закупуване на този стол се предвиждала целева помощ, отпускана от ДСП, в размер на 331 лв. На 18.04.2017 год. М. подал заявление за отпускане на помощта в гр. Върбица по местоживеене на баща си, след което била издадена заповед от 24.04.2017 г. на Директора на ДСП – В. Преслав за отпускането и. Изплащането на целевата помощ станало на 16.05.2017 год. В месечен срок от получаването и потребителят следвало да закупи изписаното помощно средство, и да представи в ДСП оригиналите на фактура за закупуване, фискален бон и приемателно-предавателен протокол.
В следващите дни св. М. научил от познати, че възз. Е. продава инвалидни столове и на 01.06.2017 год. посетил магазина й в гр. Търговище. Е. му предоставила комбинирания стол, М. и заплатил сумата от 331 лв. и го натоварил в автомобила си. Е. му казала да я изчака малко, за да му донесе документите за покупката. Същата не е имала право да издава фактури, приемно-предавателни протоколи и фискални бонове за предоставяне на стока от нея тъй като действала като посредник. Фактурите и приемно-предавателните протоколи били издавани от св. Р. П., към момента на деянието управител на склад и продавач консултант към фирми „Алфа медика“ и Дрогерия „Медлайн“ ЕООД. Оставайки св. М. да изчака, като се забила, Е. изготвила неистинско копие на фактура № **********/01.06.2017 год. за покупко-продажба на комбиниран стол за тоалет и баня с получател Х.Х., на която придала вид, че е съставена и подписана от Р.Г.П.– продавач консултант към „Дрогерии Медлайн“ ЕООД гр. София. Съставила и неистинско копие на приемателно-предавателен протокол към горната фактура, на което придала вид, че е съставен от св. П.. Към фактурата прикрепила копие от касов бон с посочен издател „Новамед БГ“ ЕООД гр. Плевен. Предала документите на М. да ги предостави пред ДСП.
Св. М. занесъл документите в ДСП гр. Върбица и предоставил получените от Е. документи. Социалният работник, който ги приел св. Исмаил забелязал, че са копия, а не оригинали, като му направило впечатление, че фактурата е издадено от едно дружество, а касовия бон от съвсем друго. Свързал се със св. Р. П.– посочена като автор на фактурата и протокола, която след проверка заявила, че такива документи не са издавани от дружеството, в което работела.
Към така посочената фактическа обстановка настоящият състав счита, че следва бъде коригирана относно това, че възз. Е. е действала като посредник. Напротив видно от разпита на св. Р. П.се установява, че същата е работила като посредник, към тяхната фирма, но преди много време.
Освен горната корекция на фактическата обстановка, настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимата е извършила и двете престъпления, за които е обвинена. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство
Следва да се посочи, че тази фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
В жалбата се оспорва дали установеното от първата инстанция следва да бъде квалифицирано като престъпления съответно по чл.209 и чл.308 от НК. Т.е. твърди се, че е нарушен материалния закон.
В жалбата се посочва, че не е имало никаква предварителна уговорка между подс. Е. и св. Д. Ш., тъй като много преди това последния е имал намерение много преди това да продаде имота като е търсил и помощ на брокерска къща като неговото желание е било да си купи къща или по малко жилище. Нямало никакви доказателства, че подсъдимата е обещала да му прехвърли имота собственост на сина й.
Настоящият състав счита, че дали възз. Е. е склонила ( внушила ) св. Ш. да продаде апартамента, или това решение било взето от него е ирелевантно. Безспорно е установено, че Е. е ходила с св. Ш. по инстанциите да се снабди свидетелят с необходимите документи, дала е своя телефон, по които евентуалните купувачи да се свържат. Безспорно е установено също така, че същият ден след продажбата св. Ш. е превел на Е. по банков път сумата от 20 000 лева. Относно обстоятелството, че нямало никакви доказателства, че подсъдимата е обещала на Ш. да му прехвърли имота на сина си. Тук въззивната инстанция е съгласна със защитата. Защото Е. не е имала въобще такова намерение. Въпреки, че е получила 20 000 лева. За да възбуди заблуждение у него тя му е предоставила копие на процесният нотариален акт, в който е била направила преправяния подробно посочени във фактическата обстановка. Безспорно установено е, че с предоставяне на това преправено копие на нотариалния акт е възбудила у св. Ш. неправилна представа, че е станал собственик на „жилищна“ площ, като освен други преправяния била преправена и площта на това помещение. Това обстоятелства се установява от разпита на брата на св. Д. Ш., който посочва, че брат му се похвалил с това, че си купил жилище и в уверение на това му показал „нотариалния акт“. От така посоченото е видно, че св. Ш. е бил убеден, че със сумата от 20 000 лева си е купил „жилище“ от възз. Е.. В жалбата си адв. Д. правилно посочва, че престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК се характеризира, че следва да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които ще извърши акт на имуществено разпореждане. Въззивната инстанция както посочи по-горе счита, че така неправилна представа е създадена, като св. Ш. е бил въведен в заблуждение, че е станал собственик на помещението, извършил е акт на имуществено разпореждане като е превел преди това сумата от 20 000 лева. Изготвянето и предоставянето на преправения нотариален акт е доказателство, че Е. не е имала никакво намерение да му прехвърля помещението ( което тя не може и да направи без сина си, чиято собственост е помещението). След като се срещнала с П. Ш. и разбрала, че измамата и е разкрита, и пред заплахата, че ще бъде съобщено в полицията, Е. убедила сина си да прехвърли на Д. Ш. това помещение. Това е станало и поради факта, че по този начин не следва да връща сумата от 20 000 лева, а това помещение няма как да бъде продадено за такава сума. Така, че продажбата на това помещение следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство за овъзмездяване на Д. Ш. за дадените 20 000 лева.
По отношение на престъплението по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК в жалбата се посочва, че нотариалния акт, фактурата и приемно предавателния протокол са били ксерокопия, които не били заверени - вярно с оригинала, поради, което същите не представляват документ по смисъла на чл.93 т.5 и 6 от НК. В подкрепа на горното е цитирана съдебна практика. Настоящият състав се запозна както Постановлението на пленума на ВС № 3/23.03.1982 год., както и с решение № 364/19.10.2014 год. по дело № 1204/2012 г- на ВКС І н.о. По отношение на цитираните присъди на Районите съдилища въззивната инстанция въобще няма да се спира. В посочените Постановление и Решение на Върховната инстанция никъде не се споменава, че копието ( заверено или незаверено) не представляват документи по смисъла на чл.93 т.5 и 6 от НК. За сметка на това настоящия състав ще цитира две решения на ВКС, в които подробно е посочено, че копията ( независимо, че не са заверени) са документи. Така в Решение № 279 от 21.05.2014 год. на ВКС по н.д. № 780/2014 год. на І н.о. НК с докладчик съдията Блага Иванова е посочено: „Инкриминираните копия правилно са интерпретирани като документи по смисъла на НК. От съществено значение за правната им природа е обстоятелството, че те са породили своя правен ефект са и са обусловили промяна в регистрацията относно собствеността на превозното средство. Вярно е, че копията не са надлежно заверени, но и такова нормативно изискване не е имало. Верен е извода на съдилищата, че копията са годен предмет на документно престъпление, тъй като същите носят всички белези на документ по смисъла на НК: конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има правно значение. Ако деецът бил представил оригиналните на преправените документи, то било се установило, че те имат идентично съдържание с копията, т.е. вписаното в документа волеизявление не произхожда от лицето, посочено като автор на документа. Когато предмет на престъплението е неистински официален документ, ирелевантно е обстоятелството дали документа е с вярно или невярно съдържание, тъй като неистинността на документа се свързва с авторството на волеизявлението. Съдебната практика е приела, че копието би могло да бъде годен предмет на документно престъпление. За субективната страна на деянието е от значение това, че деецът се е ползвал от неистински официален документ, съзнавайки, че документа е преправен“. В това решение е цитирано и друго решение на ВКС № 151 от 07.06.2011 г. по н.д. № 724/2010 год. на І н.о. на съдията Даниела Атанасова, в което е посочено следното: „Правилно съдът е приел, че ксерокопието на контролния талон може да бъде годен предмет на документно престъпление. Независимо от цитираната в касационата жалба и допълнена практика на ВКС, следва да се отбележи, че доктрината и съдебната практика са категорични по въпроса, че преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който личи репродукционния му характер, това по съществото си представлява използване на неистински документ, какъвто е настоящия казус“. От така цитираните две съдебни решения на ВКС следва, че подправеното копие на нотариалния акт, копието на фактурата и приемателно-предавателен протокол са официални документи по смисъла на чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С въвеждане на ал.2 на чл.308 от НК нотариалния акт е изрично посочен като официален документ и не следва да се преценява по смисъла на чл.93, т. 5 от НК. Приемно предавателния протокол и фактурата по начало са частни документи. В случая обаче, те са изготвени за да послужат пред Социалните служби, за удостоверяване, че лицето е похарчило отпусната помощ именно за вещ, която е отпусната парична сума. Поради, което тези два документи следва да бъдат характеризира в случая като официални документи тъй като се характеризират като документи удостоверяващи прехвърляне на право на собственост на инвалидния стол.
В жалбата е посочено, че в диспозитива на обвинението е пропуснато дали тези копия на официални документи са били „употребени“ каквото е изискуемостта за съставомерността на деянието. В чл.308, ал.1 от НК не се изисква тези неистински официални документи да бъдат „употребени“, а само с „цел да бъдат използвани“. Видно от диспозитива на ОА и присъдата това изискване е спазено. Термина „употреба“ е посочен от законодателят като един от реквизитите на деянието в чл.309, ал.1 от НК, но не и в чл.308, ал.1 от НК.
По отношение на наказанието.
Настоящият състав напълно споделя
посочено в мотивите на първоинстанционната присъда. Наложеното наказание е правилно
и законосъобразно наложено, като съдът правилно е отчел всички отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
При
служебната проверка на обжалваната и протестираната присъда по реда на чл.314
от НПК, настоящата инстанция счита, че
не са налице основания, налагащи
отменяване или изменяване на обжалваната присъда. Същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 9/06.02.2019 год. постановена по НОХД № 436/2018 год. по описа на РС – Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.