РЕШЕНИЕ
№260027 26.10.2020 г. град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав
На двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Катя Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №214 по описа за 2019
година
Производството е по реда на чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от В.М.С.-гл.изп.директор
и Д.Н.– изп.директор, чрез юрк. В.С. със съдебен адрес ***, срещу Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес *** адв.В.К. и М.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** ***адв.Е.
Л., в която се твърди, че на 10.09.2003 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е сключила с ответниците Л.А.Б. и М.П.К. договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда, по силата на който е отпуснала кредит в размер
110 000 лева за срок на издължаване 20 г., считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът бил усвоен на 16.09.2003 година. За предоставения кредит
кредитополучателите са се задължили да заплащат лихва в размер, определян
периодично от управителния съвет (УС) на банката, който към датата на сключване
на договора е 12.75 %. Кредитът бил усвояван на етапи съобразно извършени
видове строителни работи, а погасяван чрез месечни анюитетни погасителни
вноски. Било подписано допълнително споразумение на 13.04.2005 г., с което се
променял лихвеният процент по предоговорения кредит. С анекс към договора от
28.06.2005 г. страните били договорили, че кредитът се погасява до сумата от
101 800 лева, като се заличава ипотека, служеща за обезпечение на банката.
Ищецът твърди,че до месец февруари 2011 г. кредитът бил редовно погасяван. На
17.06.2011 г., поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък бил превърнат в предсрочно изискуем и е отнесен в
просрочие.След образувано производство по реда на чл.422 от ГПК и влязло в сила
решение, с което бил отхвърлен иска - №243/2.08.2018г. на Апелативен съд Пловдив,
кредитът бил осчетоводен и след извършени преизчисления, за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на осъдителен иск.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови
решение , с което да осъди солидарно
ответниците Л.А.Б., ЕГН ********** и М.П.К.
ЕГН **********, да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
следните суми: главница - 78 254.51
лева, договорна лихва – 64 461.24
лева за периода от 23.09.2011 година до 9.05.2019 година, дължими заемни
такси – 153.10 лева,както и законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2019 година до окончателното изплащане.
Претендират да им бъдат присъдени и направените по делото
съдебни-деловодни разноски
В срока по чл.367 от ГПК от ответницата М.К., чрез адв.Е. Л. е депозиран
отговор в който се сочи,че предявеният
иск бил частично недопустим. Сочи се, че по постановено решение по т.д.55/16 г.
на Окръжен съд Пазарджик и в.т.д №309/18г. на Апелативен съд Пловдив изцяло бил
отхвърлен иска по чл.422 от ГПК, поради което в частта за падежиралите вноски
за главница и лихви-24 броя вноски от 16.10.2011г. до 16.09.2013 година бил
недопустим.
Твърди се
също, че по отношение на ответницата К. ищецът не бил изпълнил договорните си
задължения, да преведе по сметката й сума,
респ. половината от сумата, а цялата сума била преведена само на ответника
Б.. От там се извеждал извода,че искът бил изцяло неоснователен по отношение на
К.. Правят се и следните възражения за нищожност и неравноправност:1. За
нищожност на клаузите по чл.6 от договора - промяна на лихвата периодично от УС
на банката, чл.7 –капитализиране на лихвата/анатоцизъм/, чл.23 – таксата по
кредита да се капитализира, чл.20 уговарящ до предявяване на молбата за
събиране на просрочени вземания по съдебен ред, кредитът да се олихвява с
наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Сочи се, че прилагането на тези
нищожни клаузи било изкривило реалната картина на дълга към неговото
неоснователно увеличаване. 2.Прави се възражение за неизпълнен договор, поради
липса на необходимо съдействие от кредитора - в допълнителното споразумение от
13.04.2005 година, банката се била задължила да определи месечните анюитетни
вноски и да уведоми длъжника, но погасителен план на К. не бил представен, нито
бил получаван от нея. 3.Прави се възражение за изтекла погасителна давност, като
се сочи че исковата молба била депозирана в съда на 10.05.2019 година, поради
което претендираните суми от първата лява колона на извлечението за периода от
16.10.2001г. до 10.05.2014 година били погасени поради изтичане на 5-годишна
давност. възразява се, че били изтекли с 3-годишна давност и претендираните
лихви съобр. чл.111 б.“б“ от ЗЗД, за периода от 16.10.2011 година до 14.05.2016
година вкл. и наказателната лихва.
В срока по чл.367 от ГПК от ответникът Л.Б.,
чрез пълномощника му адв.В.К. е постъпил
писмен отговор с който заявява, че част от исковата претенция била частично
недопустима, поради постановено решение по т.д.55/16 г. на Окръжен съд
Пазарджик и в.т.д №309/18г. на Апелативен съд Пловдив, с които изцяло бил
отхвърлен иска по чл.422 от ГПК,поради което в частта за падежиралите вноски за
главница и лихви- 24 броя вноски от 16.10.2011г. до 16.09.2013 година/по
извлечението/.
По същество
се оспорва иска по основание и размер.
Не се оспорва
обстоятелството за наличие на сключен договор и споразумения.Твърди се,че били
налице нищожни клаузи, които били не само неравноправни. Правят се и следните
възражения:
1. За
нищожност на клаузите по чл.6 от договора - промяна на лихвата периодично от УС
на банката, чл.7 –капитализиране на лихвата/анатоцизъм/, чл.23 – таксата по
кредита да се капитализира към дълга, чл.20 уговарящ до предявяване на молбата
за събиране на просрочени вземания по съдебен ред, кредитът да се олихвява с
наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Сочи се, че прилагането на тези
нищожни клаузи било изкривило реалната картина на дълга към неговото
неоснователно увеличаване.
2. Прави се
възражение за неизпълнен договор, поради липса на необходимо съдействие от
кредитора -в допълнителното споразумение от 13.04.2005 година, банката се била
задължила да определи месечните анюитетни вноски и да уведоми длъжника, но
погасителен план не бил представен. Твърди се, че банката едностранно била
закрила разплащателна сметка №***, чрез
която било договорено да се изплаща кредита.Сочи се също,че поради множеството
спорове водени с ищеца на Б. изцяло му бил отказан достъп до банкови услуги и
имало забрана по отношение на него да бъде обслужван като клиент /на
служителите в офиса в Пазарджик след 2006 година било наредено да не разговарят
с него/.
3. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност,като се сочи, че исковата молба била
депозирана в съда на 10.05.2019 година, поради което претендираните суми от
първата лява колона на извлечението за периода от 16.10.2001г. до 10.05.2014
година били погасени поради изтичане на 5-годишна давност. Възразява се, че
били изтекли с 3-годишна давност и претендираните лихви съобр. чл.111 б.“б“ от ЗЗД, за периода от 16.10.2011 година до 14.05.2016 година вкл. и наказателната
лихва.
Твърди се, че ищецът бил недобросъвестен
и имал интерес да обявява предсрочната изискуемост, за да може да начислява
наказателна лихва,което обяснявало бавенето повече от 7 години до предявяване
на претенцията.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба в която е уточнено,че сумите се претендират солидарно
от ответниците, с оглед сключеният договор. Сочи се, че не е формирана сила на
пресъдено нещо, след влизане в сила на решението по чл.422 от ГПК, тъй като
искът бил отхвърлен единствено поради неизпълнение на специалните изисквания на
закона по отношения на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което
обявяване да е достигнало до знанието на двамата ответници.
Твърди се, че
настоящият осъдителен иск е предявен на различно правно основание, а именно
неизпълнение на договор. Сочи се, че датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем следвало да се счита датата на депозиране на исковата молба
- 10.05.2019 година.
По отношение
на оспорването на действителността на договора за кредит от 10.09.2003г. и
възраженията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи е взето
становище, че банката е изправна страна и ответниците са получили сумата по
договора, в тази връзка доводите били несъстоятелни. Сочи се, че същите
възражения за неравноправни клаузи били направени и в производството по чл.422 от ГПК, но не
били приети от съда. Твърди се, че единствено било прието възражението за
клаузата на чл.7 от договора, касаеща едностранната промяна на лихвеният
процент. Сочат, че с цел изчисляване на коректен лихвен процент следвало да се
вземе предвид първоначалният такъв при подписване на договора от 12.75 %, без да се прилага увеличаването на лихвата.
Твърдят,че няма неравноправни клаузи в
договора и доказателство в тази посока било обстоятелството, че ответниците до м.февруари 2011 година са
погасявали съответните анюитетни вноски, респ. те са потвърдили валидността им
изпълнявайки условията на договора. Сочат се разпоредбите на чл.143,144 и
чл.145 от ЗЗП и се твърди,че в никоя от изчерпателно изброените хипотези на
закона не попадали уговорените клаузи с ответниците. Ищецът твърди, че
договорът за ипотечен кредит не можел да бъде приравнен на потребителски такъв,
поради което възраженията били изцяло несъстоятелни.
Според чл.144, ал.3 от ЗЗП нормите на
чл.143, т. 7, 10 и 12 не се прилагали спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Следователно, за да е нищожна
като неравноправна една клауза в договор, сключен с потребител, на първо място
тя следва: да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на 144 от ЗЗП и да не е уговорена
индивидуално.Ищецът твърди, че по отношение на договор за ипотечен кредит от 10.09.2003
г., изготвянето на договор за кредит и съответно общите условия към него, а и
към какъвто и да е било друг тип договори, е уредено в чл.298 ТЗ, съгласно
който - Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от
него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви
писмено, че ги приема; 2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае
и не ги оспори незабавно. От тук следвал извода, че договорите за кредит са
търговски сделки, кредитополучателите писмено приемали Общите условия с
подписване на договорите за кредит и по този начин те ставали задължителни за
тях по силата на чл. 298 ТЗ.
Сочи се, че
неоснователни били и твърденията за погасяване по давност на претендираните
суми. Техният размер бил съобразен с констатациите на съда в предходното
производство и били изчислени коректно, след отразяване на промените от
предишното производство.
Сочат, че съгл. чл.114, във вр. с чл.110 от ЗЗД - давността започвала да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от описаната процедура след
отмяната на заповедта за изпълнение, кредитът бил преизчислен и вземането
станало изискуемо, едва след подаване на исковата молба в съда -
10.05.2019 година.
Неправилни били и всички възражения на
ответниците, че към датата на настъпилата изискуемост на вземанията,
претендирани с настоящия осъдителен иск, част от вноските са били погасени по
давност. В тази връзка погрешно се претендирало, че вземанията на банката
относно падежиралите 24 броя вноски за периода от 16.10.2011 г. до 16.09.2013
г., са погасени по давност, предвид факта, че до обявяване на предсрочната
изискуемост всяка просрочена вноска имала свой собствен падеж, от който тече
самостоятелно погасителна давност. В този смисъл следвало да се има предвид, че
погасяването на задължението по договора за кредит е чрез внасянето на
анюитетни вноски на дата, на която плащането е било дължимо по отношение на
банката. Твърди се,че при договора за заем, ВКС приемал в практиката си, че
плащането е неделимо и че макар да е уговорено връщането на сумата да става на
погасителни вноски платими на определени дати, то това не превръщало тези
вноски в периодични плащания. По съществото си това плащане представлявало
съгласие на кредитора за приемане изпълнение от страна на длъжника на части
/аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД/, но не превръщало този договор в такъв за периодични платежи. Месечните вноски с настъпил
падеж, но не платени на съответната дата не се погасявали по давност на отделно
самостоятелно основание. Сочи се, че се касаело за възнаградителна лихва, която
била изначално фиксирана или определяема задължение и по съществото си
представлява цената на услугата предоставена от банката - предоставяне на
парични средства. Сочи се, че по време на воденото установително производство
през 2018 г., съдът безспорно приемал, че вземането на Банката не е станало
изискуемо, поради което и не е започнала да тече погасителната давност по
отношение на същото това вземане.Давностният срок започвал да тече на датата на
която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а именно датата на подаване
на исковата молба в съда - 10.05.2019 г. Изложени са същите съображения за
погасените по давност възнаградителни лихви.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил
допълнителен писмен отговор от адв. К. като пълномощника на адв. Л.Б., в който
се възразява,че ищецът не бил посочил претенциите си коректно,като не бил
разграничил главницата и лихвите, както било в приложението от извлечението на
счетоводни книги от 10.05.2019 година. Оспорва се твърдението,че вземанията по
осъдителния иск ставали изискуеми с подаване на исковата молба. Поддържа се,че
за част от сумата претенцията била недопустима. Развити са правни доводи по
съществото на спора.
Сочи се, че съдът дължи служебно произнасяне
за наличие на неравноправни клаузи.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните за сключеният договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и допълнителните споразумения.
От тях се
установява,че Банката-ищец е отпуснала кредит в полза на ответниците Л.А.Б. и М.П.К./Б./ за ново строителство на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. ***, в размер на 110 000 лева, със срок на връщане 20 години, считано
от първото усвояване на суми по кредита. Кредитът е уговорено да се усвоява на етапи съобразно
извършени видове строителни работи: І етап 60 000 лева – изграждане на
сградата в груб вид до покривна плоча, ІІ етап 20 000 лева – покривна
конструкция, мазилки, замаски и др. и ІІІ етап 30 000 лева – настилки,
облицовки външна мазилка и др. Кредиторът има правото да разрешава авансово
изплащане на суми от съответните етапи. Падежът на месечната анюитетна вноска е
определен на 16-то число на месеца – се вижда от т.5, а крайната падежна дата
на кредита е - 16.09.2023 г.
Установява се, че съгласно
т.6 от договора, за предоставения кредит е уговорено да се заплаща лихва в
размер, определян периодично от УС на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
който към датата на сключване на договора е 12.75 %. Посочено е, че промяната
на лихвата от УС на банката е задължителна за страните. Лихвата по разрешения
кредит е предвидено да се капитализира всеки месец, видно от т.7. Посочен е
номерът на разплащателната сметка, по която следва да се плащат месечните
анюитетни вноски, всяка от които дължима до посочената в т.5 падежна дата. При
усвояване на сума от кредита от кредитополучателите, включително когато е авансово
получена, се определя нов месечен анюитет на база реално формирания дълг до
крайния срок на издължаването. Кредитът е предвидено да се обезпечи чрез
учредяване на ипотеки върху три недвижими имота – апартамент № 27 с площ от
91.56 кв. м. в гр. П., ул. ***, незастроен УПИ в кв. 38А по плана на гр. П. с
площ от 320 кв. м. и офис № 104 в гр. П., ул. ***.
В т. 20 страните са
уговорили, че при неплащане на три месечни анюитетни вноски, остатъкът от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред този остатък се олихвява с действащия
договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Други възможности за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са посочена в
т. 21 –когато кредитополучателите не изпълнят клаузите на договора; при
обявяване на ипотекиран имот за продан от друг кредитор; когато се установи, че
кредитополучателите са предоставили невярна информация на банката преди
разрешаване на кредита и по време на обслужването му, както и в предивдените в
закона случаи. Договорът е подписан от ответниците.
Установява се от
представените доказателства, че на 13.04.2005 г. страните са подписвали
допълнително споразумение към договора от 10.09.2003г., като са уговорили
заплащане на фиксирана лихва в размер на 6.5 % за една календарна година,
считано от датата на подписване на допълнителното съглашение, като след
изтичане на този едногодишен срок длъжниците следвало да заплащат лихва в
размер, определян периодично от банката и в зависимост от обявените от банката
условия. Посочено е, че към 13.04.2005 г. остатъкът от кредита е в размер на
110 113.65 лева, включващ 109 146.11 лева редовен дълг и 967.54 лева
текущо начислена лихва.
Видно от
анекс от месец юни 2005 г., страните по договора са се споразумели
кредитополучателите да погасят предоставения жилищен кредит до размер на
101 800 лева, срещу което кредиторът ще заличи договорната ипотека върху апартамент № 27 с площ от 91.56 кв. м. в гр. П., ул. ***.
Съгласно
легалното определение, съдържащо се в чл.430
ал.1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консесуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.От което следва,че
ищецът и ответниците са страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение.
По възраженията на двамата ответници за частична
недопустимост на иска поради дублиране на сумите с производството по реда на
чл.422 от ГПК – т.д. №55/2016г. по описа на ПОС, следва да се отбележи, че при
обжалването на постановеното решение от Апелативен съд Пловдив е било
постановено решение №243/2.08.2018 година по в.т.д. 309/18г., с което исковете
са изцяло отхвърлени, поради което не са налице дублиране на суми предявени в
двете производства.
В така постановеното решение, съдът е приел,че ищецът не
е доказал настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост, преди подаване на
заповедта за изпълнение, което прави автоматично и възраженията за изтекла
погасителна давност за неоснователни.След като съдът е приел, че кредитът не е
бил надлежно предявен за предсрочно изискуем към 2.08.2018 година, няма как да
бъдат уважени възражения за изтекла погасителна давност, както по отношение на
главницата, така и на лихвите.
По отношение направените възражения за нищожност на
клаузите по чл.6 от договора - промяна на лихвата периодично от УС на банката,
чл.7 –капитализиране на лихвата/анатоцизъм/, чл.23 – таксата по кредита да се
капитализира към дълга, чл.20 уговарящ до предявяване на молбата за събиране на
просрочени вземания по съдебен ред, кредитът да се олихвява с наказателна надбавка
в размер на 5 пункта, съдът излага следните съображения: Нищожни и
неравноправни са клаузите на т.7 от договора установяващи едностранна промяна
на БЛП.
Липсва
яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранно променената лихва. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент и на неговите съставни елементи трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща: вида, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти – пазарни индекси или индикатори.
Потребителят следва да е получил предварително достатъчно конкретна информация
как кредитодателят може едностранно да променя цената
на доставената му финансова услуга и в случай, че методологията, създадена от
банката, е част от нейни вътрешни правила. Липсата на такава конкретна методика
или формула (математически алгоритъм), определяща трайно съотношението между
изменението и конкретни пазарни лихвени индекси, създава възможност при
изменения на променливата компонента, банката-кредитор произволно да променя
размера на лихвите по кредита. Клаузите, които позволяват това, са
неравноправни на осн. чл.143, т.10 от ЗЗП. Наред с
това договорът не предвижда възможност за кредитополучателите да се откажат от
договора при увеличаване на лихвата, което е основание да се приеме, че
клаузата е неравноправна и на осн. чл. 143, т. 2 ЗЗП.
Уговорената неиндивидуално възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания между страните лихвен процент при
недостатъчно ясни правила за условията и методиката, при които лихвения процент
може да се променя, не отговаря на изискването за добросъвестност. Това
изключва приложението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Това разрешение е съобразено
със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК: Решение № 95/13.09.2016 г.
по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д.
№ 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. №
1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. №
4452/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Според
трайната практика на ВКС и решение №66/29.08.2019г. на ВКС ІІ т.о. по т.д.
1504/18г. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне
на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна
лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.“
Във връзка
с така направените възражения е изслушано допълнително заключение, при което е
приложен първоначално уговореният фиксиран лихвен процент.
От
заключението се установява,че при фиксиран лихвен процент от 6.5% за периода
от13.05.2005г. - подписване на споразумението, към 9.05.2019г.- депозиране на
настоящият иск, непогасена е общо сумата от 92 901.09 лева, от които
66 832.93 лева – главница, 25 915.06 лева – редовна лихва за периода
17.05.2013г.-9.05.2019г. и 153.10 лева заемни такси начислени на 30.05.2014г.,
съобразно договора.
От първоначално приетото заключение се установява,че до
16.09.2011 година ответниците са погасявали макар и със закъснение, главниците
с настъпил падеж, като след тази дата са направени две последни плащания с общ
размер-260.74 лева – на 11.05.2012г. и на 22.10.2012 година.
При така установеното съдът приема,че
предявените искове са частично
основателни. Предявени са осъдителни искове за
изпълнение на задължение по сключен договор за кредит с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Съгласно
чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на отделни
неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на целия
договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. В случая договорът за
потребителски кредит може да действа и да се изпълнява и без клаузите,
предвиждащи възможност за едностранно изменение на първоначално уговорената
лихва. В този случай цената на финансовия ресурс, който банката е предоставила
на кредитополучателите, ще бъде първоначално определената - годишна лихва в
размер на 6.5 %, представляваща сбор от СБР и 2 пункта надбавка годишно, като
всички последващи уговорки в анексите относно размера
на лихвата, погасителните вноски, просрочени вноски, срокове за погасяване и
пр. следва да се считат недействителни. За времето от сключването на договора и
усвояване на кредита до преустановяване на плащанията лихвеният процент е бил
променян въз основа на неравноправните клаузи неколкократно. По силата на тези
изменения, автоматично от страна на
банката са били променяни размерите на начисляваните като дължими от
кредитополучателя месечни погасителни вноски. В резултат на това (при
констатираната нищожност на неравноправната клауза за едностранно изменение на
лихвата) кредитополучателят са заплащали погасителни вноски в различен размер
от действително дължимия, а недължимо платените суми са отнасяни за погасяване
на недължими лихви вместо за главница. Действителните задължения на ответниците
за главница и лихви, следователно, са в различни размери от заявените и
произтичат от различни от заявените фактически основания и са установени от
допълнителното заключение на вещото лице, а именно исковете следва да се уважат
за главница - 66 832.93 лева,като
за разликата над тази сума до претендираният размер от 78 245.51 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и за 25 915.06 лева –
редовна лихва за периода 17.05.2013г.- 9.05.2019г. ,като за над този размер до
претендираният от 64 461.24 лева /за период от 23.09.2011г. до
9.05.2019г., искът следва да се отхвърли, като неоснователен и 153.10 лева заемни
такси.
При този изход на делото на всяка от
страните се полагат разноски.
С молба
вх.№260973/29.09.2020 година преди даване ход на делото, ищецът е направил
възражение срещу възнагражденията на адвокатите на ответниците.Поискал е същите
да бъдат редуцирани до минималният размер по чл.7 ал.5 от Наредба №1/9.07.2004 година.
Ищецът е
направил искане още с исковата молба по чл.80 от ГПК, съобразно което е поискал
присъждане на разноски в размер на
Внесената държавна такса – 5758.62 лева/внесена по сметка на СГС/ и юрк.
възнаграждение – 300 лева или общо – 6058.62 лева.
Съобразно уважената част
от иска на ищеца се полагат разноски в размер на 3939.64 лева, които следва да
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на банката.
Ответникът Л.Б. е направил разноски в размер на 6 850
лева, от които 6600 лева заплатено адв.възнаграждение и 250 лева за експертизи.
Съобразно направеното
възражение, което е основателно, тъй като съобр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1
минималното възнаграждение при сбора на така предявените претенции е 4816 лева,
поради което общо разноските на ответника Б. са в размер на 5066 лева.
Съобразно отхвърлената
част от исковете на Б., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1771.83
лева.
Ответницата М.К. също е
направила разноски, съобр. списъка по чл.80 от ГПК, са в размер на 1 500
лева, което възнаграждение е под минималното
в Наредба №1 при този сбор от цената на исковете. Съобразно отхвърлената
част от исковете на К., следва да бъдат присъдени разноски в размер на
524.61 лева.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Л.А.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.В.К. и М.П.К. ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес *** ***адв.Е. Л., солидарно
да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от В.М.С.-гл.изп.директор
и Д.Н.– изп.директор, чрез юрк. В.С. със съдебен адрес ***, на основание чл.430
от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, следните суми, произтичащи от
договор за кредит за ново строителство на жилищна сграда от 10.09.2003 г. и
допълнителни споразумения:главница -
66 832.93 лева,
като за разликата над тази сума до претендираният размер от 78 245.51
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и 25
915.06 лева – редовна лихва за периода 17.05.2013г.- 9.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
претендираният от 64 461.24 лева /за период от 23.09.2011г. до 9.05.2019г.,
като неоснователен и 153.10 лева заемни
такси, както и разноски в настоящото производство, съобразно уважената част
от исковете в размер на - 3939.64 лева.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от В.М.С.-гл.изп.директор и Д.Н.–
изп.директор, чрез юрк. В.С. със съдебен адрес ***, да заплати на Л.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** адв.В.К., разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1771.83 лева.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от В.М.С.-гл.изп.директор
и Д.Н.– изп.директор, чрез юрк. В.С. със съдебен адрес ***, да заплати на М.П.К. ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес *** ***адв.Е. Л., разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 524.61 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: