Решение по в. гр. дело №215/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2019 г.
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20191300500215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 60

 

11.07.2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС,гражданска колегия в открито  заседание на  двадесет и пети юни

 две хиляди  деветнадесета  година в състав:     

                                     

                                                          Председател:       В** В**

                                                          Членове:               Ан**П**

                                                                                                В**М** 

                                                         

 

при секретаря  И** К**  като разгледа докладваното от съдия В** В** въззивно гражданско дело  №215  по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Делото е образувано по въззивна жалба от «В**и К**-В**»ЕООД против решение №200/16.04.19г.  по гр.д.№1918/18г. на ВРС,с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против Д.Т.В.,поради това че не били ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател на имотаодържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че в доклада по делото ВРС не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на жалбоподателя да представи доказателства кой е собственик или ползвател на имотаска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъде уважен предявеният от жалбоподателят иск.Претендират се и направените по делото разноски.

  Ответника по делото, уведомен за жалбата не е взел становище.

 По допустимостта на жалбата

       Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.   

         По съществото на спора

ВОС като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№1918/18г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател   против Д.Т.В. с претенция за установяване задължението на ответника към ищеца за сума в размер  335.25  лева , представляваща изразходвана и незаплатена вода и отведен канал за периода 15.07.2015г.- 15.01.2016 г., и периода 15.03.2016г.-14.12.2017г.,  ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 17.04.2018г. до окончателното издължаване и разноските в производствата по ч.гр.д.№ 872/2018г. на ВРС и настоящото. 
Поддържа се, че по силата на облигационно отношение, регулирано от общите  условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор”,  приети с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014г. на основание Наредба № 4 /14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на   водоснабдителни и канализационни системи, ищецът е предоставил на ответника, който е титуляр на партида с уникален абонатен номер 005429, услугите за доставка на потребителя на питейна вода с питейни качества и за отвеждане на отпадните води на посочения по-горе адрес. Във фактурите се твърди, че фигурира стария собственик  Ц
**М** Й*, но през месец август 2017г. в производство по чл.410 ГПК срещу него същият възразил, че не е собственик на апартамента.  Сочи се, че при ищеца постъпила информация, че новия собственик е ответникът. Твърди се, че потребените количества питейна вода и отведени канални води за всяка от издадените фактури за процесния период ,са определени на базата на показанията на водомера на потребителя.В месеците ,когато е установена разлика между количеството питейна вода, отчетена от общия водомер и сумата , от отчетените количества по индивидуалните водомери , и количествата, определени по чл.25, ал.8 и чл.23, ал.3 от ОУ , в месечната фактура е включено освен отчетеното  изразходвано количество по индивидуалния водомер на ответникаи дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на чл.25, ал.2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата , съгласно чл.25, ал.3 от ОУ.  От страна на ответника не е изпълнено задължението за заплащане на услугите.   Претенциите са предявени по реда на производството по чл.410 ГПК, издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 872/2018г.на ВРС, която е  връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
             Ответникът, чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е заявил, че оспорва претенцията. Оспорва се факта, че на посочения адрес водомера е работещ, и на адреса съществува потребление. Твърди се, че водомерите не са проверявани- както индивидуалните, така и общия водомер. Не е присъствал представител на етажната собственост при отчитане на общия водомер, което е нарушение на чл.Наредба №4, Ищецът не е представил методика за изчисление на количествата вода и дали са реално изразходени.Прави се възражение за нищожност на чл.20, ал.3 и на чл.26, ал.2 от ОУ в частта, в която препращат към чл.25, ал.8 и ал.10 ОУ. Оспорва се падежа на задълженията ,като се твърди, че същият е настъпил с изтичането на срока ,даден с поканата за доброволно изпълнение, а не с изтичане на 30 дневен срок от фактуриране на задълженията. Излага, че фактурите са издадени на друго име , което се твърди че е предишен собственик, а се търси изпълнение на задълженията от ответника ,за който няма данни да е собственик или ползвател на водоснабдения имот.

От фактическа и правна страна ВРС е установил следното:Ищецът е дружество по чл.2, от   Наредба № 4 /14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на   водоснабдителни и канализационни системи. Процесният имот е водоснабден имот с адрес на потребление   гр.В**,  ж.к.В**, бл.*, вх.*, ап.*   с абонатен № 005429, на който имот е регистриран постоянния адрес на ответника. Съгласно чл.90, ал.1 ЗГР / в редакцията му към 30.04.2010г. към момента на регистрацията на ответника на адреса/   Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, като съгласно  чл. 92  ЗГР (В сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. Видно е, че към датата на заявяване, лицето не е имало задължение да представя акт  за собственост или други документи, установяващи вещни или облагицонни права върху имота, на който е  заявен постоянния адрес. В тази връзка не може да се направи извод, макар и косвен за собственост или ползване от ответника на водоснабдения имот.
В настоящия случай липсват доказателства за факта, че посочения ответник е абонат на ВИК В
**, с оглед  чл. 2.(1),т.2  от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор    „В** и К** – В*” ЕООД,  одобрени от ДКЕВР с решение № оу-09 от 11.08.2014 г. – точка 11, според който текст
 потребители на В и К услуги са: физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; Няма доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота.Тъй като ищецът твърди, че ответникът е собственик, но фактурите са издадени на името на предишния собственик, защото дружеството не е знаело за прехвърлянето на собствеността,  същият е следвало установи тези факти при пълно и главно доказване, да установи  от кога ответникът е собственик, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 63. (1) от ОУ - при промяна на собствеността или правото на ползване предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на промяната. Съгласно чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Същото е регламентирано и в Общите условия на ищеца-съгласно ал.2 на чл.63 от ОУ  в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, / а именно при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота/ , новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването. По делото не се установи кога е прехвърлена собствеността , за да се ангажира отговорността на ответника. Вещото лице също излага, че във всяка от фактурите е посочен Ц
** М* Й*, в компютъра на Началник "Пласмент“ е посочено името на ответника. На вещото лице, при посещението при ищеца не е представен документ за собственост на ответника.В чл. 64 ал.1 от ОУ е предвидено, че  ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото на ползване. Съгласно алинея 2 на чл.64 от ОУ, В и К операторът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на новия собственик или ползвател.Не се установи от събраните в производството доказателства, че предишният собственик, на чието име са издадени фактурите, е закрил партидата си и на коя дата. Не се установи и дали, кога и на какво основание е открита партида на ответника. С оглед изложеното , ВРС е приел,че между страните не се установи, че е налице облигационно отношение, възникнало на основание обществено отношение , регулирано от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители  от ” ВиК В**”,  приети на основание Наредба № 4 /14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на   водоснабдителни и канализационни системи. В съдебно заседание пред ВОС жалбоподателят представи справка от АВ ,от която се установява,че на 24.02.11г. ответника по жалбата е прехвърлил имота срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си-Д*Д** Т*.ВОС констатра,че в доклада по делото направен в закрито  заседание на 20.02.19г. съдът не е указал на ищеца- настоящ жалбоподател да представи доказателства за собствеността или ползватела на имота.Указания за ангажиране на доказателства в тази насока не са дадени и в последствие.

   ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,но по същество е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.В случая е безспорно,че жалбоподателят в качеството му на доставчик на водоснабдителни услуги не е бил уведомен за направената промяна в собствеността на имота.Съгласно ал.2 на чл.63 от ОУ  в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, / а именно при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота/ , новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.Установи се в настоящия случай,че жалбоподателят не е уведомен за прехвърлянето на собствеността  на имота нито от ответника като бивш собственик на имота,нито от приобретателя на имота-дъщерята на ответника.От друга страна в имота е налице консумация на доставена питейна вода и отведен канал за процесния период,която следва да бъде заплатена.

С оглед на горното следва да бъде постановено решение,с което след като бъде отменено решението на ВРС бъде признато за установено по отношение на жалбоподателя,че Д.В. дъължи сумите посочени в издадената заповед за изпълнение.

Предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер както следва:75лв. за държавна такса,100лв. за възнаграждение на вещо лица,450лв. за възнаграждение на назначения на ответника особен представител и 450лв. юристконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя решение №200/16.04.19г.  по гр.д.№1918/18г. на ВРС вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Признава за установено по отношение на «В* и К**-В**»ЕООД,ЕИК ***,че Д.Т.В. ***,ЕГН ***** дължи на дружеството 335.25  лева , представляваща изразходвана и незаплатена вода и отведен канал за периода 15.07.2015г.- 15.01.2016 г., и периода 15.03.2016г.-14.12.2017г.,  ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 17.04.2018г. до окончателното издължаване,за които е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№ 872/2018г. на ВРС.

Осъжда Д.Т.В. ***,ЕГН ********** да заплати на «В**и К**-В**»ЕООД,ЕИК *** направените по настоящето  дело и по  ч.гр.д.№ 872/2018г. на ВРС разноски в размер както следва:75лв. за държавна такса,100лв. за възнаграждение на вещо лица,450лв. за възнаграждение на назначения на ответника особен представител и 450лв. юристконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

Председател:                                    Членове:1.     

 

                                                                  

                                                                           2.