Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На деветнадесети май Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 535 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20-1228-004314 от 27.01.2021
год., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора, оправомощен за това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на
министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят М.В.Л. твърди, че НП е незаконосъобразно, като издадено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, без да навежда
конкретни доводи и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР
гр.Стара Загора, счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 320322/11.12.2020
год., жалбоподателят е санкциониран за пет нарушения по ЗДвП - Закон за
движението по пътищата, извършени на 11.12.2020 год. в 16.15 часа в град Стара
Загора, на бул.“Св.***“ при управление на лек автомобил марка “Фолксваген Пасат”,
с рег.№ СТ 3360 РН, негова собственост, в посока юг-север.
По т.1
от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП (“Наказва
се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека.”) за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП (“При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.“) изразавящо се в това, че на кръстовището на ул.“А.Т.“ не пропуска
преминаващите пешеходци по пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка М
8.1, тип “Зебра“.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП предвижда правило за поведение според което при приближаване
към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Съдът намира, че в наказателното
постановление липсва очертана фактическа обстановка, а само е изложено словесното
съдържание на текста, който се сочи, че е нарушен. Никъде в издаденото НП не е
посочено, че жалбоподателят не е пропуснал пресичащ пешеходец, който е стъпил
на пешеходната пътека и/или пресича пътното платно на посоченото място. Не е
ясно дали жалбоподателят е преминал преди пешеходеца принуждавайки го да го
изчака или е преминал след като пешеходецът вече е пресякъл траекторията му на
движение. Тези обстоятелства обаче не са намерили място и не са отразени в НП,
като по този начин не е ясно каква фактическа обстановка е имал предвид
наказващият орган.
От друга страна, следва да се отбележи, че
липсата на елемент от обективната страна на деянието, в случая неминуемо води
до липса на нарушение по този текст от ЗДвП.
При тези данни съдът намира, че обжалваното НП по т.1 се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални
основания, възпрепятстващи адекватното упражняване на правото на защита от
страна на жалбоподателя, тъй като то се реализира изцяло в пределите на административнонаказателното обвинение против
него, лимитирани от реквизитите на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, на които
изисквания обаче обжалваното НП не отговаря в необходимата степен, а законът не
урежда възможност за саниране на нередовностите в НП, подобно на предвидената
такава за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, когато е установено
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
какъвто именно е разглежданият случай.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП по т.1 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП (“Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска“), за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП (“Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани”),
изразяващо се в това, че не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила.
По отношение на направеното възражение, че жалбоподателя е
използвал обезопасителен колан по време на движението си съдът намира, че това
обстоятелство не се доказа в настоящото производство, напротив същото бе
опровергано посредством допустими доказателствени средства. Както се установи в
хода на съдебното следствие св.К. и К. са възприели, че водачът е бил без
колан. Не е спорно по делото, че тези свидетели са присъствали на мястото и са
възприели определени факти и обстоятелства, като в дадените показания преценени
на фона на останалия доказателствен материал се установява извършено от страна
на жалбоподателя нарушение, поради което според съда тези възражения са израз
на защитна реакция. Липсват и доказателства в тази насока. Ето защо съдът прие,
че чрез действията си жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение от
обективна страна. Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна.
Като правоспособен водач на лек автомобил жалбоподателят е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
При тези данни съдът намира за доказани
описаното в НП по т.2 нарушение и извършването му от жалбоподателя.
В заключение следва да бъде добавено, че
при изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП в т.2 и опорочаващи последното до
степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, в частност
административно наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере
и да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до наказанието, наложено с т.2
от НП, същото съответства на предвиденото в закона за извършеното нарушение в
твърд размер, поради което се явява безпредметно обсъждането на въпроса
съобразено ли е било то с тежестта на конкретното нарушение.
По тези
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление по т.2
следва да бъде потвърдено.
По
т.3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП (“За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20
лв.“) за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП (“Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“), изразяващо се в това, че създава опасност за другите
участници в движението и предпоставки за ПТП.
При
издаването на горното наказателно постановление по т.3 АНО е допуснал
процесуални нарушения, като АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, съобразно
която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. В коментираното наказателно постановление липсва каквато
и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Преписани са разпоредби,
без да са приведени към хипотезите на тези правни норми установените в
обективната действителност факти. Правната норма поначало описва общо признаци
на състав на административно нарушение, а чл.42, т.4
и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН изискват
да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под
съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. В настоящия случай такива липсват. От така констатираното в АУАН и
НП не става ясно по какъв начин е извършено нарушението. Констатациите в АУАН и
НП са твърде лаконични. Много неясно, неточно и объркващо в акта е описано, че
жалбоподателя е създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за
живота и здравето на хората. В какво точно се изразява вмененото на жалбоподателя
деяние и къде е извършено то остава неясно, тъй като актосъставителя и АНО са
отразили за място на нарушението кръстовище между бул.“Св.***“ и ул.“А.Т.“. По
този начин актосъставителят и АНО не са спазили императивните разпоредби на
ЗАНН- чл.42, т.3
и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, поради
което и обжалваното наказателно постановление по т.3 следва да бъде отменено..
по т.4 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението“) за нарушение на чл.103 от ЗДвП (“При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“), изразяващо се в това, че не спрял при подаден му
сигнал за спиране от контролен орган плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение.
В случая, видно от описанието на конкретното нарушение, НП в тази му част
не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) – не са посочени дадените от
контролния орган указания на жалбоподателя, които той да не е изпълнил (т.нар.
осуетяване на проверката – без да се
сочи давани ли са преди това някакви указания на жалбоподателя и какви, само по
себе си не съставлява неизпълнение на дадени указания). При това според
обстоятелствата, при които според наказващия орган е било извършено
нарушението, а от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели се установява, че на жалбоподателя не е бил подаван сигнал за
спиране, за да му бъде извършена проверка, напротив – същият е бил спрял
(паркирал) преди пристигането на контролния орган, което означава, че дори да е
осуетил извършването на последваща проверка, извършеното от него не попада в
хипотезата на чл.103 от ЗДвП, цитирана като нарушена. Този извод се обуславя и
от употребения от законодателя съюз “и“ в текста на споменатата разпоредба: “При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре… и да
изпълнява…“ Ето защо съдът намира, че НП в тази му част (т.4) също
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
по
т.5 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
(“Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването“) за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
(“Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“), изразяващо се в това, че не съобразява поведението си със
светлинните сигнали
В подкрепа на фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в
НП, са показанията на актостъставителя Е.К. и свидетеля по акта Д.С.К., като
св.К. твърди още, че жалбоподателя се е движел и не е спрял на червен светофар.
Имайки предвид обаче писмените сведения по
случая на актостъставителя и свидетеля по акта в административната фаза на
производството – л.13 и л.14 от делото, съдът намира за достоверни възраженията
на жалбоподателя изложени в жалбата и поддържани в хода на съдебното следствие,
имайки предвид, че става въпрос за движение по един от най-натоварените
булеварди в града, не може да бъде изключена по категоричен начин възможността
проверяващите да са възприели управлявания от жалбоподателя автомобил не при приближаването
му и навлизането му в кръстовището, а едва в него, т.е. не може да бъде
изключена по категоричен начин достоверността че жалбоподателя е навлязъл в
кръстовището на разрешаващ това зелен сигнал, но поради движещ се пред него
друг автомобил, докато се изнесе от кръстовището, е светнал червен сигнал на
светофара.
При тези данни съдът намира
административно-наказателното обвинение за недоказано по несъмнен и безспорен
начин, понеже при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят не е извършил
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а евентуално на чл.50а от ЗДвП (“Забранено е
навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение“). Ето
защо съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно, поради
недоказаност на административнонаказателното обвинение, и следва да бъде
отменено по т.5.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление НП) №
20-1228-004314 от 27.01.2021 год., издадено от началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, оправомощен за
това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните
работи в частта, в която на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление НП) №
20-1228-004314 от 27.01.2021 год., издадено от началник
група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, оправомощен за
това със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните
работи в частта, в която на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119,
ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.185 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено административно наказание
“глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.103 от ЗДвП и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца и
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание
“глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: