№ 182
гр. Ямбол, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500084 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Б. от гр.******, подадена от процесуалния
му представител адв.Р. от АК-*****, против Решение №649/07.12.2022г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №833/2022г., с което е прието за установено, че
въззивникът Б. Б. дължи на С. И. Д. от гр.****** сумата 13 484,90лв., представляваща
главница - част от вземане по запис на заповед в общ размер на 35 745,49лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
3738/2021г. по описа на ЯРС и въззивникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на С. И. Д. направените по делото разноски в размер на 880лв., както и разноските в
заповедното производство - ДТ в размер на 269,70лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 889.00 лева.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция,
тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение и на
материалния закон. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно, в нарушение на
чл.12 ГПК не се е произнесъл по главното му възражение за недействителност на процесния
документ - запис на заповед, а се е произнесъл по въведеното в условията на евентуалност
възражение за безпаричност на записа на заповед. Счита, че озаглавеният документ "запис
на заповед" изобщо не е менителничен ефект, поради това, че в него липсва безусловно
обещание да се плати определена сума пари, като волеизявлението в него е поставено под
условие, т.е. в документа липсва установения от чл. 535, т.2 от ТЗ реквизит. Изтъква, че
поради липсата на изискуемия реквизит сделката и документа са недействителни, респ.
липсва съществуващо подлежащо на изпълнение вземане. Поради това, че заповедта за
изпълнение е издадена за вземане по недействителна сделка, според въззивника искът по чл.
422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за
постановяване на ново решение от окръжния съд по съществото на спора, с което да
отхвърли всички искове, предявени от С. Д., с присъждане на всички разноски по делото
1
пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият С. И. Д. от гр.******, чрез адв.М., е подал писмен отговор, с който
е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки доводи, според които
първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изяснена фактическа
обстановка и при спазване на съдопроизводствените правила, като решението е в
съответствие и с материалния закон, а съдът е извършил преценка на възраженията на
ответника, сега въззивник.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Р., който поддържа жалбата, моли за
уважаването й и за отмяна на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на разнските по
делото.
Пълномощникът на въззиваемия С.Д. – адв.М. депозира писмено становище, с
което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение, като също
претендира разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на С. И. Д. от гр.******, с
която против Б. Б. от гр.****** е предявен иск с правно основание на чл.422, вр. с чл.415,
ал.2 ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на
ищеца срещу ответника за заплащане на сумата 13 484,90лв., представляваща част от
вземане по запис за заповед с падеж 15.03.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3738/2021г. по описа на ЯРС.
Ищецът е навел твърдения, че ответникът е неизправен длъжник по издадения
запис на заповед, при което той е упражнил правото си да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но тъй като ответникът възразил срещу
заповедта, за него се породил правния интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
С депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът Б. Б. е оспорил иска с
основното възражение за недействителност на записа на заповед, поради липса на
съдържащо се в ценната книга безусловно обещание за плащане, доколкото с изписания
текст в записа се сочи като условие за неговата валидност, а именно: "Валидност на
заповедта до пълното издължаване на сумите по инвойсите". Ответникът е оспорил и да е
задължен към ищеца с претендираната сума, като е навел, че записът на заповед е издаден с
гаранционно - обезпечителна цел за задължения по каузални сделки, посочени в ценната
книга като "инвойси", за които е посочил, че касаят водени между страните преговори за
сключване на бъдещи договори за продажба с отложено плащане, при които ищецът да
доставя на ответника родово определени вещи и че именно за цените на бъдещите доставки
е издаден записа, но в последствие страните не сключили никакви договори, ищецът не
изпълнил нито една доставка, не продал нищо на ответника и не бил издаден нито един
"инвойс".
Фактическата обстановка не е спорна по делото, същата правилно е разкрита от
първата инстанция и е непроменена пред въззивната инстанция.
От приложеното ч.гр.д.№3738/2021г. по описа на ЯРС по делото е установено, че
заповедното дело е образувано по заявление на ищеца, въз основа на което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено ответникът
Б.Б. да заплати на С.Д. сумата от 13484,90лв., представляваща част от вземане в общ размер
от 35 745,49лв. по запис на заповед, издаден на 24.01.2020г. с падеж 15.03.2020г., предявен
на същата дата, както и съдебни разноски в размер на 269,70лв. - ДТ и 880лв. - адвокатско
възнаграждение. За така издадената заповед за изпълнение длъжникът е уведомен на
28.01.2022г. и на 14.02.2022г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е подал възражение срещу
заповедта, при което в срока по чл.415, ал.4 ГПК от съобщението, на 25.03.2022г.
заявителят - ищецът е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането
по заповедта за изпълнение.
Представеният в заповедното дело и в настоящото дело документ, въз основа на
който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е озаглавен "запис на заповед", издаден
2
е на 24.01.2020г., с който Б. Б., с посочени адрес, ЕГН и данни по лична карта, се е задължил
безусловно да заплати по този запис на заповед, без разноски и без протест, на С. И. Д., с
посочи в документа данни, сумата от 35 745,49лв. на датата 15.03.2020г., като е положен
подпис за издател. В текста на документа се съдържа заглавието "запис на заповед",
посочени са място на издаване и място на плащане – гр.Ямбол, като на лицевата страна на
документа е отбелязано и удостоверено с подписа на издателя, че записът на заповед му е
предявен на падежа. След изписване в записа на заповед датата на падежа 15.03.2020г., е
налице текст: "Валидност на заповедта до пълно издължаване на сумите по инвойсите".
С доклада по чл.146 ГПК районният съд е указал на страните доказателствената
тежест в процеса, като на ответника е разяснил, че негова е тежестта да установи
основанията, на които твърди, че е недължима сумата по записа на заповед. В изпълнение
ответникът е поискал и съдът е допуснал събиране на гласни доказателства - разпит на
свидетел за установяване, че записът на заповед е издаден във връзка с преддоговрни
отношения на страните, които не са довели до резултат, поради което не са и възникнали
договорни отношения. Свидетелят е останал недоведен и ответникът се е отказал от същия,
при което е бил заличен от списъка на свидетелите.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е уважил
предявения иск и е признал за установено вземането на ищеца за исковата сума, за която е
издадена заповедта за изпълнение, като е присъдил на ищеца разноските по делото и тези в
заповедното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че издаденият от
ответника запис на заповед е редовен от външна страна документ- менителничен ефакт,
който установява подлежащо на изпълнение основание. Разгледал е възражението на
ответника за наличие на каузално правоотношение и че записът на заповед е издаден за
гарантиране и обезпечаване на бъдещи задължения за заплащане цените на вещи по бъдещи
доставки, но е приел, че това възражение е останало недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Извършвайки служебната проверка на обжалваното решение на първата
инстанция ЯОС намира, че решението е валидно и процесуално допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415, вр. с 535 от ТЗ – иск за
установяване съществуване на вземане на ищеца като поемател, срещу ответника като
издател на запис на заповед, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417, вр. с чл.418 ГПК.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по запис на заповед, отговарящ на изискванията на чл.535 от ТЗ,
по което правоотношение ответникът като издател на запис на заповед се е задължил да
отговаря пред ищеца за заплащане на задължението по записа на заповед, като
задължението е изискуемо.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични
субективни права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда бъдещо
несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното правоотношение. За да се
създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявлението на издателя
да е при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден,
менителничният ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на
други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т. н. Действителността на допълнителното
волеизявление не засяга действителността на основното такова по първоначалната сделка,
нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е поставил
строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни
правни норми и липсата на някой от тях води до недействителност на ценната книга.
3
Правната сигурност е наложила необходимостта от строгите изисквания към формата му - да
има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения. Законодателят в
Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на
заповед да сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Основанието на задължаване не е елемент от фактическия състав на
абстрактните правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е
извън задължителното съдържание на записа на заповед по чл.535 от ТЗ. Ако посочването
на каузално правоотношение не променя безусловния характер на задължението, то
посочването на това правоотношение не може да обоснове извод за недействителност на
ценната книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти, не означава, че длъжникът по тях не може да направи успешно
възражение във връзка с наличие на основание за плащане по документа. Поемателят също
разполага с възможноС.Д. посочи каузалната сделка, за обезпечение на която е издадена
ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение винаги става с
определена цел, която цел обаче е свързана с други правоотношения, стоящи извън
менителничните. В случаите, когато субективното право по менителничния ефект се
придобива въз основа на договор между страните, то отношенията между тези лица са
каузални и издателят на ценната книга може да прави възражения по повод на основанието.
Въвеждането на същото може да се направи и от поемателя. Каузалните правоотношения
може да са различни правни сделки – продажба, заем, банков кредит и т.н. По правило с
предаването на ценната книга не се новира задължението по каузалното правоотношение, а
двете правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които се твърди,
че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по каузално правоотношение, то
за да възникне валидно менителнично правоотношение, следва да се установи валидно
възникнало вземане по каузалното правоотношение. Липсата на валидно възникнало
вземане по каузално правоотношение в тази хипотеза, препятства възникване на поети със
записа на заповед менителнични задължения. При редовен от външна страна менителничен
ефект и при общо оспорване от страна на ответника на задължението, ищецът не е длъжен
да сочи каузално правоотношение за обезпечаване на изпълнение на задълженията по което
е издаден записа на заповед, ищецът не е длъжен да въведе каузално правоотношение. В
хипотеза, в която нито една от страните в предвидените от закона срокове не е въвела
твърдения на наличие на каузално правоотношение, то не е част от правоотношенията,
които се изследват по делото, тоест няма въведено по делото преюдициално
правоотношение, поради което и неустановяване на същото не може да послужи за
основание да се отхвърли иска по чл.422 ГПК. В хипотеза, в която страна по делото въведе
като предмет на делото наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записа на заповед, на изследване в производство по иска по чл.422 ГПК
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване,
съответно с погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на
доказателствената тежест е по правилото на чл.154 ГПК, тоест всяка страна следва да
докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между
записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от
страните по делото е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ищецът
е този, който следва да докаже, че по това каузално правоотношение, което е валидно
възникнало, за него е възникнало валидно вземане, а ответникът следва да докаже
възраженията си за недължимост на сумите, ако е въвел такива като предмет на делото. В
този смисъл са дадените от ВКС разяснения по т.17 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При постановяване на обжалваното решение ЯРС е формирал същите правни
изводи относно правната природа на записа на заповед и указанията на ВКС, дадени с
посоченото ТР относно подлежащите на изследване факти в производството по иск, в чийто
предмет е вземане по запис на заповед. Относно редовността на записа на заповед
въззивната инстанция достига до същия краен решаващ извод, който е направил и районният
съд, че приетият по делото документ, озаглавен "запис на заповед" от 24.01.2020г. съдържа
4
всички реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което представлява запис на заповед и
удостоверява изявление на ответника Б.Б. като издател на записа на заповед, с което се е
задължил да заплати на ищеца С.Д. сумата от 35 745,49лв., частта от която - в размер на 13
484,90лв., е в предмета на делото.
Въззивната инстанция намира за основателно оплакването на въззивника,
ответника по делото, че в мотивите на пъроинстанционното решение липсва обсъждане на
възражението му за недействителност на записа на заповед, поради липсата на безусловно
обещание за заплащане на сумата - изискване на чл.535, т.2 ТЗ. Липсата на формирани
мотиви по заявено от страна възражение съставлява допуснато от районния съд процесуално
нарушение по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК, вр. с чл.12 ГПК. Допуснатите от първата
инстанция процесуални нарушения обаче не са основание за отмяна на решението или за
връщане на делото за ново разглеждане. По този правен въпрос има постоянна съдебна
практика, обобщена и в няколко тълкувателни решения на ВКС - т.3 от ТР №1/ 17.07.2001г.,
т.19 от ТР № 1/4.01.2001г., т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които са задължителни
за съдилищата и в които е очертан характерът на въззивното производство и правомощията
на въззивния съд като инстанция, която решава спора по същество. Според посочената
задължителна съдебна практика на ВКС, въззивният съд извършва собствена проверка на
доказателствата по делото, при което обсъжда и всички доводи и възражения на страните.
При обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразило се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани
доводи и възражения от страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата
обстановка като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и
относими доказателства, и да даде отговор на възраженията и доводите на страните.
Такъв е разглежданият случай и предвид правомощията на въззивната инстанция,
по възражението на ответника за недействителност на записа на заповед поради това, че не
съдържа безусловно обещание да се плати, ЯОС приема следното:
Отговор на този въпрос е даден в тълкувателната съдебна практика на ВКС. В т.2
на ТР № 1/2005 г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че изразите
"безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или друг равнозначен израз не са
абсолютно условие за действителност на записа на заповед, стига в същия да не е
обективирано условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане на
определена парична сума. В доразвитие на разбирането за "условие" за пораждане действие
на задължението за плащане в ценната книга, с т.4д от ТР № 4/2014 г. по тълк. дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че добавката относно наличието на каузално
правоотношение между страните опорочава ценната книга до степен на недействителност,
само ако отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако не засяга
задължителните й реквизити, добавката не опорочава формата й и следва да се счита
ненаписана. Видно от мотивите на ТР №4/2014г., касае се за хипотеза, в която
менителничното задължение е упоменато като произтичащо от неизпълнение на задължение
по каузална сделка, доколкото изрично е посочено, че записът на заповед обичайно се
издава именно с обезпечителна функция, като средство за обезпечаване на парични
задължения, произтичащи от сключени договори. В този смисъл ОСГТК на ВКС е приело,
че приемане на противното би обезсмислило утвърдилата се в практиката функция на записа
на заповед. Прието е, че отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е
породен от конкретно каузално правоотношение, то е от значение при доказването на иска
по чл.422 ГПК, при възражение на издателя срещу вземането, претендирано на основание
записа на заповед. В обобщение, под условие за плащането в ценната книга, опорочаващо
действителността й, следва да се разбира упоменаването на бъдещо несигурно събитие-
условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, от сбъдването или несбъдването на което условие е
обусловено изпълнението на платеца – издател. С оглед утвърдилата се обезпечителна
функция на записа на заповед и съдебната практика по реализирането й в производство по
чл.410 и сл ГПК, не е налице такова условие, когато ценната книга упоменава тази
обезпечителна функция по отношение изпълнението на договорно задължение, т.е. чрез
използването й се замества липсата на доброволно изпълнение на договорно задължение,
стига основанието и изискуемостта на същото да следват от съдържанието на каузалното
правоотношение и да са налице към падежа по записа на заповед, в съответствие с това
5
съдържание – обстоятелства, установими при оспорване в производството по чл.422 ГПК.
С оглед тези изложени съображения, в случая е неоснователно оплакването на
въззивника за наличие на визирано в съдържанието на ценната книга - записа на заповед
условие за плащането. Вписаният текст в съдържанието на ценната книга "валидност на
заповедта до пълно издължаване на сумите по инвойсите" съставлява препратка към
евентуално съществуващо между страните каузално правоотношение и издадени от
поемателя-ищеца фактури (превод от английски език на invoice), задължаващи ответника и с
оглед неизпълнение на изискуемо към датата на падежа негово задължение като издател на
записа на заповед, при което за поемателя ще възникне вземането му на основание ценната
книга. В случая ценната книга не съдържа уговорката ако и доколкото възникне задължение
за плащане на такава сума по издадени фактури, при което логично от визирането в записа
на заповед на конкретно посочена сума и конкретна дата като падеж - за издателя обективно
съществува парично задължение в размера на сумата по записа на заповед, изискуемо на
тази дата. В разрешение на аналогични случаи са и постановените от ВКС решения -
Решение по т.д.№1348/2013г. на I т.о. на ВКС, Решение по т.д.№2724/2014г. на I т.о. на
ВКС, Решение №16 от 14.04.2020г. на ВКС по т.д. №352/2019г., I т. о., които настоящият
въззивен съд възприема и споделя.
Независимо от прието по-горе за действителността на записа на заповед, тъй
като по делото от издателя на записа на заповед са въведени твърдения и възражения за
наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, в тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение. В тежест на ответника е било да установи, че процесният запис
на заповед е издаден във връзка и като обезпечение на преддоговорни отношения по
договори за продажба, като доказването на тези факти е с всички доказателствени средства,
включително и с гласни доказателства, поради липсата на законова забрана за това. По това
възражение на ответника и подлежащите на доказване по делото факти районният съд е
формирал правни изводи за недоказаност, а с въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на районния съд, при обосноваването им районният съд не е допуснал и
нарушение на императивна правна норма, поради което и с оглед ограниченията на чл.269
ГПК въззивният съд приема за установени тези обстоятелства от първата инстанция.
Предвид всички изложени съображения и възприето относно редовността и
действителността на записа на заповед, и липсата на проведено надлежно доказване за
наличието на каузално правоотношение, за чието обезпечение е издаден записа на заповед,
като съобрази липсата на доказателства за погасяване на задължението по записа на заповед,
ЯОС намира, че правилно районният съд е уважил предявеният установителен иск по чл.422
ГПК и решението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно,
включително в частта на присъдените на ищеца разноски в исковото и в заповедното
производство.
По отговорността за разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в
тежест на въззивника и същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
1813,64лв. – заплатени разноски за адвокат в производството пред ЯОС.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №649/07.12.2022г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №20222330100833 по описа за 2022г. на този съд.
ОСЪЖДА Б. Б. от гр.******, ул.******№*, с ЕГН ********** да заплати на С. И.
Д. от гр.******, ул.*******, вх.**, ет.*, ап.**, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата 1 813,64 лв. (хиляда осемстотин и тринадесет лева и0,64ст.) , представляващи
съдебни разноски, направени във въззивното производството пред ЯОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
6
чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7