№ 19
гр. Ловеч, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20224300900048 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Г. И.“ ООД
против Община Т., с която е предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 30 000 лв., частично претрендирана от 371645,71 лв. – законна лихва
върху платена със забава главница.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че на 06.12.2018
г. между Община Т. и „Г. И. ООД /изпълнител/ е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка № 582/06.12.2018 г., че предмет на договора
е „Рехабилитация на участък от общински път LOV 1116 Т., кв. П. - III - 358 -
Голям извор до кръстовището с път - /1-3/„Ябланица -Джурово Община Т.“.
Посочва се, че на 27.05.2020 г. е подписан констативен акт за установяване
годността на строежа (акт Образец 15), че на 23.10.2020 г. е издадено
разрешението за ползване на обекта (акт Образец 16), че във връзка с
изпълнение на възложените по договора и приети работи е издадена фактура
№ **********/03.07.2020 г. за сумата от 3 456 901,94 лв., с падеж на плащане
14.01.2021 г. Посочва се, че вземането по фактурата било прехвърлено от „Г.
И. ООД към „УниКредит Факторинг“ ЕАД, че на 27.07.2020 г. Община Т. е
уведомена писмено за прехвърлянето (в същия ден общината го потвърдила),
че с уведомление изх. № 0767-108-000026/16.03.2022 г. на „УниКредит
Булбанк“ АД (универсален правоприемник на „УниКредит Факторинг“ ЕАД с
ЕИК ****) Община Т. е уведомена за прекратяване на цесията. Твърди се, че
една част от сумата по фактурата (№ **********/03.07.2020 г.), в размер на 2
880 808,68 лева с ДДС е платена на 21.01.2022 г., а останалата, в размер на 576
093.27 лв. с ДДС е платена на 21.04.2022 г. С оглед така очертаната забава, от
ищеца се поддържа, че ответникът му дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, формирана както следва: върху
1
сумата от 2 880 808,68 лв., за периода от 15.01.2021 г. до 21.01.2022 г. -
297 707,38 лв. и върху сумата от 576 093,27 лв., за периода от 15.01.2021 г. до
21.04.2022 г. - 73 937.88 лв.
В писмения отговор на исковата молба и на допълнителната искова
молба от ответника се правят следните правоизключващи възражения: - за
недължимост на допълнителни плащания по договора за възлагане на
обществена поръчка № 582/06.12.2018 г. с предмет „Рехабилитация на
участък от общински път LOV 1116 Т., кв. П. - III - 358 - Голям извор до
кръстовището с път - /1-3/„Ябланица -Джурово Община Т.“, основано на
доводи за ограничена отговорност на възложителя до размера на допустимата
и одобрена от финансиращия орган сума за изпълнение на дейностите,
възложени на изпълнителя и за обусловеност на издаването на фактурата от
извършване на дължимите проверки на изпълнението, от одобряване и
получаване от възложителя на окончателното плащане от ДФЗ – РА (чл. 9 от
договора); - за настъпил падеж на дължимото по договора възнаграждение,
различен от посочения въз фактурата, обусловен от извършване на
дължимите проверки на изпълнението, от одобряване и получаване от
възложителя на окончателното плащане от ДФЗ – РА и за незабавно
изплащане на дължимото по договора възнаграждение, вкл. начисленият
върху него ДДС, при сбъдване на условията по чл. 9 от договора (извършване
на дължимите проверки на изпълнението, одобряване и получаване на
окончателното плащане от ДФЗ).
В допълнителната искова молба от ищеца се правят следните насрещни
възражения: за неправилно третиране от ответника на претенцията на ищеца
като допълнително плащане по чл. 8, ал. 2 от Договора, вместо като
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на дължимото по
договора възнаграждение; за неоснователност възражението, че е изпълнил
без забава, в съответствие с чл. 9 от Договора, доколкото с това възражение
ответникът се домогва да установи и обоснове забава на ДФЗ; за
потвърждаване от Община Т. на падежа по фактурата (14.01.2021 г.),
направено на 27.07.2020 г. чрез изявление за потвърждаване на цесията на
вземането по фактура № **********/03.07.2020 г. за сумата от 3 456 901,94
лв., извършена от „Г. И.“ ООД в полза на „Уни Кредит Факторинг" ЕАД.
С определение от 05.12.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска,
чрез увеличаване на размера му от 30 000 лв. (частично претендираната сума)
на 371645,71 лв.
С определение № 232/12.10.2022 г. съдът е допуснал участието на
Държавен фонд „Земеделие“ като трето лице-помагач на страната на
ответника Община Т..
Ищецът „Г. И.“ ООД взема участие в производството по делото чрез
процесуалните представители по пълномощие адв. И.Г. и адв. И.А., които
поддържат предявения иск, а в хода на устните състезания излагат доводи за
неговата основателност и молят за уважаването му и за присъждане на
2
разноските по делото.
Ответникът Община Т. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт С. Н., която
оспорва иска, а в хода на устните състезания излага доводи за неговата
неоснователност, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки, пълномощникът на
ответника доразвива съображенията си за неоснователност на иска.
Третото лице Държавен фонд „Земеделие“ взема участие в съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт
Л.Х., която оспорва иска, а в хода на устните състезания излага доводи за
неговата неоснователност, моли за отхвърлянето му и за присъждане на
разноските по делото. В представени по делото писмени бележки,
пълномощникът на ответника доразвива съображенията си за
неоснователност на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.03.2018 г. между Държавен фонд „Земеделие“ (Фонда) и Община
Т. (ползвател) е сключен Договор № 11/07/2/0/00729 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в
селските райони” от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., съфинансирани от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“ за изпълнение
на одобрен проект № 11/07/2/0/00729, а именно „Рехабилитация на участък от
общински път LOV 1116 Т., кв. П. - III - 358 - Голям Извор до кръстовището с
път - /1-3/ „Ябланица – Джурово“, община Т.. От съдържанието на същия
договор се установява, че Държавен фонд „Земеделие“ се задължава да
предостави на Община Т. безвъзмездна финансова помощ по посочената в
договора подмярка 7.2. в размер на 5 795 120,59 лв., че финансовата помощ се
предоставя под формата на възстановяване на действително направените и
платени разходи от ползвателя, за които са представени всички необходими
документи, доказващи извършената инвестиция и разходите са приети за
допустими за финансово подпомагане по подмярка 7.2, но не повече от
установения в договора размер (5 795 120,59 лв.), като окончателният размер
на финансовата помощ се определя съобразно действително извършените и
допустими разходи в изпълнение на одобрения проект, по реда и при
условията на този договор и Наредба № 12 от 2016 г. (чл. 3, ал. 1, 2 и 4 от
Договора). В договора е установена уговорка, според която окончателният
размер на помощта за изплащане на Община Т. (ползвателя) се определя от
Държавен фонд „Земеделие“ в срок не по-късно от три месеца, след подаване
на заявката за окончателно плащане по реда на чл. 44 и 45 от Наредба № 12
от 2016 г., и след извършване от страна на Държавен фонд „Земеделие“ на
3
съответните проверки и анализи по чл. 46 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.,
при установено: фактическо и документално съответствие между одобрената
по проекта и реално извършената инвестиция; спазване на всички условия за
изплащане на помощта, договорени между страните по договор или
регламентирани в национални нормативни актове и актове на правото на
Европейския съюз; възлагане изпълнението на одобрените за финансиране
дейности на изпълнител/и при спазване на правилата за възлагане Закона за
обществените поръчки и свързаните с него подзаконови нормативни актове и
законосъобразно сключване на договора за възлагане на обществена поръчка
с избрания изпълнител; осъществена от Фонда предварителна проверка и
последващ контрол върху процедурите за обществени поръчки за избор на
изпълнител и съгласуване на възложените обществени поръчки за изпълнение
на дейностите по одобрения проект; извършване на инвестицията съобразно
условията и сроковете, определени в договора за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, договора за възлагане на обществена поръчка и
изпълнение на дейностите по одобрения проект (чл. 4, ал. 1 от Договора).
Изплащането на финансовата помощ се извършва по банков път, по отделна
извънбюджетна банкова сметка за средства от Европейския съюз по
конкретния проект (чл. 5 от Договора). С анекс № 1/18.04.2019 г. размерът на
финансовата помощ е променен от 5 795 120,59 лв. на 5 777 517,36 лв.
Съдът е обявил на страните за безспорно в отношенията на страните и
ненуждаещо се от доказване, че е налице Договор за възлагане на обществена
поръчка № 582/06.12.2018 г., между Община Т. /Възложител/ и Г. И. ООД
/изпълнител/ с предмет „Рехабилитация на участък от общински път LOV
1116 Т., кв. П. - III - 358 - Голям извор до кръстовището с път - /1-3/„Ябланица
-Джурово Община Т.“. От съдържанието на Договора за възлагане на
обществена поръчка № 582/06.12.2018 г. се установява, че цената за
изпълнение на договора, която възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя е 5 500 112,75 лв. без ДДС, респ. 6 600 135,30 лв. с ДДС и се
разпределя на: цена за изпълнение на СМР за реализиране на обекта,
съответстваща на количествено-стойностната сметка, предложена от
изпълнителя в офертата, в размер на 5 238 178,44 лв. без ДДС, респ. 6 285
814,13 лв. с ДДС (чл. 6, ал. 1, т. 1 от договора) и непредвидени разходи за
СМР в размер до 261 934,31 лв. без ДДС, респ. 314 321,17 лв. с ДДС(чл. 6, ал.
1, т. 2 от договора). Страните по договора са приели, че цената е окончателна
и не подлежи на промяна, че в нея са включени всички разходи на
изпълнителя, необходими за изпълнение на обекта, вкл. цената на финансовия
риск за срока на изпълнение на обекта, както и че цената на видовете работи
по количествено-стойностната сметка няма да бъдат променяни за целия
период на строителство (чл. 6, ал. 2-4 от договора). От съдържанието на
Договора за възлагане на обществена поръчка № 582/06.12.2018 г. се
установява уговорка, според която възложителят заплаща на изпълнителя
договореното възнаграждение за изпълнение на СМР по договора авансово и
окончателно (чл. 9 от договора). Авансовото плащане е в размер на 50% от
4
цената по чл. 6, ал. 1, т. 1 (5 238 178,44 лв. без ДДС, респ. 6 285 814,13 лв. с
ДДС) и се извършва в 30-дневен срок от датата на последното по време
действие, както следва: съгласуване от Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна Агенция на проведената процедура за възлагане на
обществената поръчка и сключения договор; получаване от възложителя на
авансово плащане от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна Агенция
по ДБФП № 11/07/2/0/00729 от 22.03.2018г. „Рехабилитация на участък от
общински път LOV 1116 Т., кв. П. - III - 358 - Голям извор до кръстовището с
път - /1-3/ „Ябланица -Джурово Община Т.; съставяне и подписване на
Протокола за откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа за строежи от техническата
инфраструктура (Приложение № 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31
юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството).
Окончателното плащане е в размер на разликата между стойността на реално
извършените и актувани СМР и стойността на авансовото плащане, но не
повече от одобрената от финансиращия орган сума за изпълнение на
дейностите по настоящия договор, съгласно ДБФП № 11/07/2/0/00729 от
22.03.2018 г., като същото се извършва в 30-дневен срок (30 календарни дни),
след датата на последното по време действие: приемане на строежа и издаване
на разрешение за ползване; одобряване размера на окончателното плащане по
ДБФП след извършване на всички проверки и получаване от възложителя на
окончателно плащане от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
Агенция; и издаване от изпълнителя и представяне на възложителя на фактура
за дължимата сума/част от цената (чл. 9, ал. 2 от договора). Страните са
приели, че във връзка с извършване на плащанията (авансовото или
окончателното), възложителят по изключение може да се позове на
разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 ТЗ и да договори срок за изпълнение на
парично задължение по-дълъг от 30 дни, но не повече от 60 дни, когато това
се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина
(чл. 9, ал. 3 от договора). В договора е налице уговорка, според която
плащането на сумата по чл. 9, ал. 2 (окончателното плащане) се извършва
след представяне на надлежно издадена фактура по сметка на изпълнителя и
на оформени и подписани документи за приемане на работата съгласно
изискванията в договора по Раздел VI „Приемане изпълнението на предмета
на договора“, а в случай, че при извършване на административни проверки
и/или проверки на място Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
Агенция установи несъответствие с предварително договорените и заявени
параметри (количества, дейности) и реално изпълнените такива, в резултат на
което съответните разходи са определени като недопустими, изпълнителят
коригира изготвените документи до размера на реално извършените и
доказани за допустими разходи, като наложени санкции и неустойки в
резултат на установените несъответствия са за сметка на изпълнителя.
Съдът е обявил на страните за безспорни в отношенията на страните и
ненуждаещо се от доказване, че е налице точно изпълнение на задълженията
5
по договора за възлагане на обществена поръчка № 582/06.12.2018 г. (с
предмет „Рехабилитация на участък от общински път LOV 1116 Т., кв. П. - III
- 358 - Голям извор до кръстовището с път - /1-3/„Ябланица -Джурово Община
Т.“) от страна на Г. И. ООД /изпълнител/, че е налице приемане на
изработеното, подписване на констативен акт от 27.05.2020 г. за установяване
годността на строежа (акт Образец 15) и издаване на разрешение за ползване
на обекта от 23.10.2020 г. (акт Образец 16).
Установява се от фактура № **********/03.07.2020 г., че същата е
издадена за сумата от 3 456 901,94 лв. (с ДДС), с падеж на плащане 14.01.2021
г., че означеният в нея доставчик е „Г. И. ООД, а получател Община Т..
Вземането за сумата по фактурата е прехвърлено от „Г. И.“ ООД към
„УниКредит Факторинг“ ЕАД, като от уведомление от 27.07.2020 г. за цесия
на вземания образец № 4а от „Г. И. ООД до Община Т. е направено изявление
за извършеното прехвърляне на вземането чрез договор за изкупуване на
търговски вземания (факторинг) и плащането по него следва да се извърши на
по посочената в уведомлението сметка на „УниКредит Факторинг“ ЕАД. В
същия ден (27.07.2020 г.) Община Т. е потвърдила получаването на
прехвърлянето, видно от подписаното от заместник-кмета Тони Стоев
потвърждение образец № 4б.
Съдът е обявил на страните за общоизвестно и ненуждаещо се от
доказване, че „УниКредит Булбанк“ АД е универсален правоприемник на
„УниКредит Факторинг“ ЕАД, по силата на вливане, вписано в Търговския
регистър с номер ****.
С уведомление изх. № 0767-108-000026/16.03.2022 г. на „УниКредит
Булбанк“ АД Община Т. е уведомена за прекратяване на цесията и че от
получаване на уведомлението не следва общината не следва да извършва към
„УниКредит Булбанк“ АД плащане на вземането по издадените от „Г. И.“
ООД фактури. С уведомление изх. № 0767-108-000025/16.03.2022 г. на
„УниКредит Булбанк“ АД до „Г. И.“ ООД се съдържа изявление, според
което със същото уведомление се цедират към „Г. И.“ ООД вземанията по
фактура № **********/03.07.2020 г., а с уведомление изх. № 0767-108-
000025/16.03.2022 г. на „УниКредит Булбанк“ АД до Община Т. общината е
уведомена за обратно прехвърляне на вземанията – от „УниКредит Булбанк“
АД към „Г. И.“ ООД.
От показанията на свидетеля Теменужка Василчина, работеща като
финансов мениджър при „Г. И.“ ООД се установява, че посочването във
фактурата на конкретния ден (14.01.2021 г.) като падеж, е продиктувано от
настояване на дружеството, придобило вземането, да има фиксирана дата на
плащане, както и че до определяне на падежа се стигнало по предложение на
„УниКредит Факторинг“ ЕАД, за което било поискано становище от
Държавен фонд „Земеделие“ (по делото страните не ангажират писмено
такова).
На 09.12.2020 г. от Oбщина Т. е подадена заявка за плащане №
6
11/07/2/0/00729/3/01 по Договор № 11/07/2/0/00729 от 22.03.2018 г., в която е
посочено, че заявената за плащане финансова помощ е в размер на 5 774
035,59 лв. След подаване на заявката между Общината и Фонда е провеждана
писмена кореспонденция, относно необходимите документи, които следва да
се изпратят от Oбщина Т. за изплащане на финансовата помощ.
С решение № 11/07/2/0/00729/3/01/03/01 за изплащане на финансова
помощ с изх. № 01-0800/534 от 14.03.2022 г. е одобрена сума в размер на 5
758 509,31 лв., отказана е сума в размер на 7 258 лв., като окончателно
изплатената сума според решението е 2 907 043,31 лв.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че
фактура № **********/03.07.2020 г., за сумата от 3 456 901,94 лв. е намерила
отразяване в счетоводството на „Г. И. ООД като вземане от клиенти (Oбщина
Т.), а в това на Oбщина Т. - като задължение към доставчици („Г. И. ООД).
Прехвърлянето на вземането по фактурата, респ. развалянето на сделката за
неговото прехвърляне са отразени в счетоводните регистри на „Г. И.“ ООД
чрез кореспондиращи записвания между счетоводна сметка 41122 - Клиенти
(„Уни Кредит Факторинг“) и сметка 411 - Клиенти (Община Т.). Плащанията
по фактура № **********/03.07.2020 г. са извършени от Община Т. на части,
чрез преводи и заверка сметката на получателите на сумите както следва:
342,30 лв. - на 03.02.2021 г., наредени от Община Т. по сметката на „Уни
Кредит Факторинг“ ЕАД; 2 880 466,37 лв. - на 21.01.2022 г., наредени от
Община Т. по сметката на „Уни Кредит Факторинг“ ЕАД; и 576 093,27 лв. - на
20.04.2022 г., наредени от Община Т. по сметката на „Г. И.” ООД и получени
на 21.04.2022 г. Установява се от заключението, че законната лихва върху
сумата от 2 880 808.68 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 21.01.2022 г. е 297
707.38 лв., а върху сумата от 576 093.27 лв., за периода от 15.01.2021 г. до
21.04.2022 г. - 73 937.88 лв. От заключението се установява, че няма
заплащане на претендираната законна лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 371645,71 лв. е
неоснователен.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1
ЗЗД). Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора
(чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД). Основанието за възникване на обезщетението за
забавено изпълнение в размер на законната лихва е изпадането на длъжника в
забава с липсващо изпълнение на изискуемото задължение, като денят на
забавата е началният момент, от който обезщетението по чл. 86 ЗЗД започва
да се начислява в размер на законната лихва върху дължимото вземане за
7
периода на забавата. От цитираните разпоредби следва, че когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава без
покана от кредитора.
В случая се претендира обезщетение за забавено изпълнение върху
сумата от 3 456 901,94 лв. Същата сума съставлява окончателно плащане (с
начислен ДДС) по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Договор № 582/06.12.2018 г.,
между Община Т. (възложител) и „Г. И.“ ООД (изпълнител), доколкото в
издадената за нея фактура № **********/03.07.2020 г. е означена като
разлика между стойността на изпълнените и приети СМР (5 499 840,84 лв.) и
получения по договора аванс (2 619 089,22 лв.). Денят за изпълнение на
вземането за окончателно плащане е определен в чл. 9, ал. 2 от договора.
Според тази уговорка, то се извършва в 30-дневен срок (30 календарни дни),
след датата на последното по време действие: приемане на строежа и издаване
на разрешение за ползване; одобряване размера на окончателното плащане по
ДБФП след извършване на всички проверки и получаване от възложителя на
окончателно плащане от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
Агенция; и издаване от изпълнителя и представяне на възложителя на фактура
за дължимата сума/част от цената. След като началният момент на
тридесетдневния срок се свързва с последното по време действие,
изброяването на срока и определянето на деня за изпълнение на задължението
за престиране на окончателното плащане, следва да се извърши с оглед онова
от изброените в чл. 9, ал. 2 от договора, чието темпорално проявление е най-
късно спрямо останалите. В случая това е одобряване размера на
окончателното плащане по ДБФП, защото решението на Държавен фонд
„Земеделие“ (№ 11/07/2/0/00729/3/01/03/01), с което е определен
окончателния размер на помощта, вкл. подлежащата на изплащане сума към
изпълнителя след приспадане на получената от него в аванс, е взето и обявено
на 14.03.2022 г., т.е. след издаване на фактура № **********/03.07.2020 г.
При това положение, броен от 14.03.2022 г. (денят на одобряване на
окончателното плащане по ДБФП) и според правилото на чл. 9, ал. 2 от
договора, срокът за изпълнение на окончателното плащане, установен в
същата уговорка, изтича на 13.04.2022 г. и след този ден (14.04.2022 г.)
длъжникът – възложител по договора (Община Т.) изпада в забава (чл. 86, ал.
1, вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Съдът намира за неоснователно разбирането на ищеца, че ответникът е
изпаднал в забава на 14.01.2021 г. – денят, означен във фактурата като падеж
на плащане. Този падеж е определен едностранно от изпълнителя по договора
с издаване на фактурата, поради което той не би могъл да обвърже
възложителя и да го задължи да изпълни в срок, различен от установения в
договора. Наличието на провеждани разговори, вкл. с представители на
общината, за определяне на падеж във фактурата е само и единствено с оглед
настояване на дружеството, желаещо да придобие вземането. Отделно от
това, правомерна промяна на елементи от договора, вкл. относно неговото
несъществено съдържание, към което спада срокът за изпълнение на
8
задължението за заплащане цената на извършените СМР (авансово или
окончателно плащане), би могла да се извърши по взаимно съгласие (чл. 20а
ЗЗД), при условията на раздел ХIV от договора, чрез допълнително писмо
споразумение (чл. 53 от договора), каквото в случая липсва. В този смисъл е
неоснователно възражението на ищеца за извършено от Община Т.
потвърждаване на падежа по фактурата (14.01.2021 г.), направено на
27.07.2020 г. чрез изявление за потвърждаване на цесията на вземането по
фактура № **********/03.07.2020 г. за сумата от 3 456 901,94 лв., извършена
от „Г. И.“ ООД в полза на „Уни Кредит Факторинг“ ЕАД. Затова ответникът
не е изпаднал в забава след 14.01.2021 г. – денят, означен във фактурата като
падеж на плащане.
При изложените от съда съображения относно изтичането на срока за
изпълнение по чл. 9, ал. 2 от договора (13.04.2022 г.) и изпадането в забава на
длъжника-възложител по договора (14.04.2022 г.) и с оглед извършваните от
ответника частични плащания на възнаграждението по договора, преценката
за дължимост на обезщетението за забавено изпълнение следва и за неговия
размер следва да се извърши съобразно продължителността на периода на
забавата, въз основа на размера на неизпълнената част от вземането за сумата
по окончателното плащане. При настъпване на забавата 14.04.2022 г.
размерът на неизпълнената част от сумата по фактурата (окончателно
дължимото по договора възнаграждение) е 576 093,27 лв., защото до този
момент общината е платила съответните части от същата сума: 342,30 лв. - на
03.02.2021 г., наредени по сметката на „Уни Кредит Факторинг“ ЕАД и
880 466,37 лв. - на 21.01.2022 г., наредени по сметката на „Уни Кредит
Факторинг“ ЕАД. Неизпълнената част от 576093,27 лв. е платена на „Г. И.”
ООД на 21.04.2022 г. (на този ден е заверена сметката), т.е. със забава от осем
дни, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД следва да се определи върху
този размер на дължимата престация, като законната лихва се изчисли за
периода от деня на забавата (14.04.2022 г.) до изплащане на вземането
(21.04.2022 г.). При използване на лихвения калкулатор за изчисляване на
законна лихва на сайта на НАП установява, че обезщетението за забавено
изпълнение върху 576093,27 лв. за периода от 14.04.2022 г. до 21.04.2022 г. е
в размер на 1280,31 лв.
По изложените съображения съдът приема, че искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявен от „Г. И.“ ООД против Община Т. е частично основателен –
само за сумата от 1280,31 лв., респ. неоснователен - за горницата над
последната сума до пълния претендиран размер от 371645,71 лв.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски между страните
съобразно ангажираните от тях доказателства за сторени такива и правилото
на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Предвид частичната основателност на предявения
иск, ответникът ще следва да заплати на ищеца сторените разноски съобразно
размера на уважената им част (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ищецът е сторил разноски в
общ размер на 15066 лв. (14 866 лв. - заплатена държавна такса, 200 лв. -
9
депозит за вещо лице). Съобразно размера на присъдената сума (1280,31 лв.)
и този на предявения иска (371645,71 лв.), ответникът следва да заплати по
съразмерност разноски на ищеца в размер на 51,90 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Предвид частичната неоснователност на предявения иск, ищецът ще следва да
заплати на ответника сторените разноски съобразно размера на отхвърлената
част от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). Община Т. е сторила разноски в общ размер
на 200 лв. (депозит за вещо лице). Съобразно размера на отхвърлената част от
иска (370 365,40 лв.) и пълния му претендиран размер (371645,71 лв.), ищецът
следва да заплати на ответника по съразмерност разноски в размер на 199,31
лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78,
ал. 8 ГПК). Ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000
лв., поради което размерът на възнаграждението следва да се определи при
максимума на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с
увеличаване съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба.
При конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25, ал. 2, вр. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Т., с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., пл. „С.М.“ № 9 да заплати на „Г. И.“ ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В.Р.“, бул. „И.“ № 48,
Бизнес сграда „Г. Х.“ (по сметка *****) сумата от 1280,31 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху 576093,27 лв.
(неплатена част от главница по фактура № **********/03.07.2020 г.) за
периода от 14.04.2022 г. до 21.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за горницата над присъдената сума до пълния му претендиран размер
от 371645,71 лв.
ОСЪЖДА Община Т., с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., пл. „С.М.“ № 9 да заплати на „Г. И.“ ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В.Р.“, бул. „И.“ № 48,
Бизнес сграда „Г. Х.“ сумата от 51,90 лв., представляваща сторени по делото
10
разноски съразмерно на уважената част на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА „Г. И.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „В.Р.“, бул. „И.“ № 48, Бизнес сграда „Г. Х.“ да
заплати на Община Т., с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., пл. „С.М.“ № 9 сумата от 199,31 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на иска (чл. 78,
ал. 3 ГПК), както и сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участие на Държавен фонд „Земеделие“, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц.Б. III“ №
136 - трето лице помагач на страната на ответника Община Т..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11