Решение по дело №3/2024 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 28 февруари 2024 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20247210700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 190

гр. Силистра, 28.02.2024 г.

В    И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд гр.Силистра в публично съдебно заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 3/2024 г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0259-000221 от 01.12.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от датата на издаването. Мярката е приложена спрямо специализиран транспортен автомобил, обслужващ района на гр. Дулово по отношение на извършване на дейността на дружеството - отстраняване на аварии във ВиК мрежата.

Чрез жалбата се акцентира, че заповедта е незаконосъобразна, тъй- като е нарушен легалният принцип на пропорционалност между наложената принудителна мярка и целта, която тази обезпечителна мярка преследва. Моли се за съобразяване на чл. 6 от АПК. Счита се че, ако съответният специализиран транспортен автомобил не обслужва целите, за които е предназначен дори и за кратко време, а именно – отстраняване на аварии във ВиК мрежата на населеното място, ще се засегне съществено обществения ред и ще се причини неминуема обществената вреда за поне 6 месечен период.

В обобщение, не се оспорват конкретните факти в заповедта, но се счита, че наложената мярка е прекомерна.

По делото е постъпило писмено становище от ответника, който и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна и недоказана. Оспорва твърдението, че ще е налице обществена вреда, тъй като дружеството би могло да има и други автомобили. В подкрепа на този положителен факт не сочи и не представя доказателства. Моли за отхвърляне на оспорването, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че жалбата бъде уважена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесната принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на СРППС и на регистрационните табели“ е наложена за това, че на 30.11.2023 г. в района на гр. Дулово водачът на МПС М.С.М. е управлявал служебен товарен автомобил “ГРЕЙТ УОЛЛ СТИЙД 5“с рег. № ***, след като е лишен от правоспособност.

От приложените по делото доказателства – административната преписка, е видно, че на 30.11.2023 г. е издаден АУАН № 1095607 (л. 4), с който е образувано административно-наказателно производство за това, че водачът на МПС е управлявал автомобила без да правоспособен.

По делото са приобщени писмени доказателства, които са комплектовани в административната преписка: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23- 0259-000221 от 01.12.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Силистра, РУ-Дулово; Акт за установяване на административно нарушение № 1095607 от 30.11.2023 г., съставен от младши автоконтрольор при ОДМВР Силистра, РУ - Дулово; Заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г., издадена от ВПД Директор при ОД МВР - Силистра; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от министър на Министерството на вътрешните работи; Плик с пощенско клеймо от 01.02.2023 г. с идентификатор: 3 808 122 250429.

По тези данни по делото няма спор.

От правна страна - Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,т ,б.“а“ от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Силистра, с която на основание чл. 43, ал. 4 вр. с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, които посочват длъжностите, оправомощени да участват в производството за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Силистра. В процесния случай заповедта е издаден от полицейски инспектор – началник група „Охранителна полиция“ към РУ Дулово, към ОД на МВР – Силистра. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и противоправното поведение на водача на ППС, с което се обосновава възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Налице са и конкретни фактически обстоятелства, които обезпечават възможността дружеството-жалбоподател да разбере в какво се изразява съдържанието на волеизявлението, но жалбоподателят и не оспорва наличието на нарушението.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща и преценката налице ли е съответствие на акта с целта, която законът преследва – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

В случая процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 2а, предложение първо, т.е. буква "а" от ЗДвП, съгласно която норма "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага спрямо собственик на ППС, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая пътното превозно средства представлява специализиран товарен автомобил, предназначен за отстраняване на аварии по ВиК мрежата на район гр. Дулово. Ответникът, въпреки заявката, че жалбоподателят би могъл да има и други автомобили, не е представил доказателства за този положителен факт. Следва да се приеме, че съдът или страна в процеса не може да се позовават на него като съществуващ.Обществената вреда при настъпила авария, която не може да бъде отстранена, е съществена. Тази цел не се обслужва от постановената мярка „прекратяване регистрацията на процесното ППС.В този смисъл обжалваната ПАМ е необоснована и недоказана от гл. т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.Същата не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

В заключение, съдът приема, че оспорването е основателно.

Жалбоподателят не е предявил претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При този изход на делото претенцията на ответника за разноски се явява неоснователна.

Водим от изложеното Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра, ЕИК ********* Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0259-000221 от 01.12.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Силистра, РУ-Дулово, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на служебен товарен автомобил “ГРЕЙТ УОЛЛ СТИЙД 5“с рег. № ***.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

 

 

                                          СЪДИЯ: