Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/04.04.2016г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на десети
март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при секретаря А.Я. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10127
описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ”***” ЕАД срещу И.К.З. искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи по заповед
за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен
съд – Разград сумата от общо 3755.41лв.,
представляваща неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода за периода 01.12.2011г.
до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба
на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се
в ***, сумата от 794.90лв., представляваща общ сбор за
мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г.
до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 24.02.2015г.
по ч.гр.дело №392/2015г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление
за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за
ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
В исковата молба
ищецът, твърди, че между страните
е сключен договор за продажба на
топлоенергия и топла вода, като ответникът
е потребител за битови нужди. За релевирания период на ответника е била предоставена топлоенергия и е ползвал топла вода, но
същият не заплатил дължимите суми за ползването
на такава, поради което дължи
и мораторна лихва.
По изложените съображения моли съдът да
постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на
ответника, че се дължат процесните
суми.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна, оспорва се предявеният иск по основание и размер. Ответникът
твърди, че не е основателно твърдението на ищеца, че е налице договорно правоотношение
между тях, основано на договор за доставка на топлинна енергия. Твърди се, че
ищецът не сочи доказателства да е уведомен а промяната на титуляра
върху процесния имот и никога не е получавал
ответника справка за ползвана топлоенергия, дялово разпределение, график за
отчет на топломера в абонатната станция и фактури. Сочи се, че са нарушени чл.9
и чл.32, ал.3 от Общите условия. Оспорва се наличието на доставка на топлинна
енергия в посоченото количество.
Прави възражения за давност по отношение на претенциите, чийто падеж е
настъпил преди 17.02.2012г.
Моли съдът да отхвърли предявения иск, като недоказан и
неоснователен.
В съдебно
заседание ищецът „***” ЕАД, редовно призован чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска. Моли за присъждането на съдебно деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност.
Ответникът И.К.З.,
редовно призован, оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че
не е потребител на ищеца и не дължи процесните суми. Моли
за присъждането на разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните
и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 415
от ГПК.
Съдът намира, че по същество се
претендира заплащане на дължими суми за топлоенергия отдадена от сградната инсталация за топлоенергия, отдадена от
отоплителните радиатори, за топлоенергия за подгряване на топлинен носител. В
тежест на ищеца е да установи, че между страните са налице валиден договор по
доставка на топлоенергия, като ответникът е задължен да заплаща суми по
посочените пера, доставката на топлоенергия от посочените видове, както и
извършване на посочените услуги. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи факти.
Не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото,
че бл.44, гр. Разград, е присъединен към топлопреносната
мрежа към 1982г. по заявление на Ж. Л..
С договор за покупко
– продажба, обективиран в нот.
акт №143/04.10.2004г. ответникът е закупил от *** и съпруга й, апартамент №4, находящ се в ***.
С влязло в сила решение №1065/22.11.2013г.,
постановено по възз. гр. дело №1590/2013г. по описа
на ВОС е прието за установено, че ответникът, в качеството си на потребител
дължи на ищеца 2299.75лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2009г. до 02.08.2011г., както и сумата от 338.14лв., обезщетение за
забава, за обект апартамент №4 находящ се в ***.
С оглед горните факти установени с
доказателствата събрани в хода на съдебното дирене, съдът приема, че е сключен
договор за доставка на топлоенергия с ищеца, валиден през исковия период, а
ответникът има качеството на потребител на топлоенергия съгласно § 1, т. 13 ДР
на ЗЕЕЕ (отм.), чл. 106а, ал.
4 ЗЕЕЕ (отм.) и § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ.
По силата на чл. 150 ЗЕ,
респективно чл. 106а
ЗЕЕЕ(отм.) продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за
потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. В случая
ответникът, чрез упълномощения представител на етажната собственост е приел и
се запознал с Общите условия на топлинното дружество.
Нормата на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката предписва, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По силата на чл. 153, ал. 6 от Закона за
енергетиката потребителите в сграда етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават
потребители на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща част по смисъла на Закона за енергетиката,
Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители
и да поемат ползите и тежестите свързани с употребата на общата вещ.
На това основание
ответникът следва да заплаща доставената топлинна енергия за собствения си
обект, както и за общите части на сградата.
От заключението на СТЕ и ССЕ се
установява, че начисляваната на ответника топлинна енергия е отчитана правилно,
както и че през целия процесен период сградата е била
топлофицирана. Вещото лице в част счетоводна е
посочило, че дължимата сума за топлинна енергия е 3643.90лв. за процесния
период и върху нея се дължи мораторна лихва в размер от 757.61лв. Съдът
кредитира втория вариант на съдебно счетоводната експертиза, като приема, че с
кредитно известие №170131/11.09.2012г. за сумата от -21.69лв. и с кредитно
известие №**********/08.08.2013г. за сумата от -75.40лв. следва да бъдат
намалени данъчните основи на фактурите, за които се отнасят, а не тези за процесния период, както предписва чл.115 от ЗДДС.
Съдът намира, че следва даде вяра на
заключението на вещото лице по техническата част. Няма доказателства, които да
оборват констатациите и изводите на вещото лице, че неправилно е направено
изчислението за дялово разпределение.
НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която урежда методиката за изчисление по
чл.61, ал.1 приложение 3, не изисква отчитането на средно месечната външна
температура да е тази на НИХМ към БАН, както е преписано за изчисление на
технологичните разходи.
Ответникът не е ангажирал
доказателства за плащане на процесните суми, в тази
връзка същият е изпаднал в забава, тъй като дължи заплащане на топлоенергията в
тридесет дневен срок след съответния месец на основание от Общите условия.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за главница е доказан по
основание и по размер за сумата от 3643.90лв., както и искът за лихви за сумата
от 757.61лв.
По отношение на възражението за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителната практика,
установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. С три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД
се погасяват и вземанията за лихви.
По фактури, издадени за периода 31.12.2011г.
до 30.04.2014г., факт е, че три годишният давностен
срок по първата фактура е започнал да тече от 31.01.2011г., а за последната от 31.05.2014г.,
съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо/. Давностният срок за
първата фактура на стойност от 181.03лв. е изтекъл на 31.01.2015г., а за
втората би бил изтекъл към 01.03.2015г., ако не е беше прекъсната давността,
както и за последващо издадените. Безспорно е, че
заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от ищецът е входирано
в съда на 24.02.2015г. за издаване на заповед за изпълнение, което действие,
принципно прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно вземанията за топлинна
енергия за периода по фактури за периода 31.01.2012г. до 30.04.2014г. не са
погасени по давност, поради нейното прекъсване и започналата да тече нова
давност на основание чл.117 от ЗЗД, който към настоящия момент не е изтекъл.
Предвид
изложеното искът за сумата от 181.03лв. и акцесорната
претенция за сумата от 56.07лв., следва да бъдат отхвърлени, поради
погасяването на вземанията по давност, а исковете за сумата от 3462.87лв., главници и 701.54лв. уважени.
С оглед
основателност на предявените искове за главници и лихви съдът намира, че са налице
основание за ревизиране на разноските по заповедното производство, поради което
такива се дължат от ответницата съразмерно уважената част от исковете в размер
на 83.29лв., представляващи платена държавна такса. Съгласно тълкувателно
решение №4/2013г. на ВКС т.4, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода на спора и направеното
искане за разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 402.90лв., представляваща съразмерно от 105.96лв. разноски
за държавна такса, 360.00лв. депозит за вещо лице. По делото няма ангажирани
доказателства за платено по банков път в „Райфайзен банк“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 560лв.,
поради което и такова не следва да бъде присъждано.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК на ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената и поддържаната
част от исковете в размер на 69.82лв., заплатено адвокатско възнаграждение от
600.00лв.
Съдът приема за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер
по Наредба №1/09.07.2004г. на адвокатското възнаграждение е 559.90лв. Делото не
е с фактическа и правна сложност, поради което следващия се по размер хонорар е
от 600.00лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
И.К.З., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г.,
по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд – Разград сумата от общо 3462.87лв./три хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по фактури за периода 01.02.2011г.
до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба
на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се
в ***, сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна
лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до
окончателното й изплащане на основание
чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** срещу И.К.З., ЕГН **********,***
искове с правно основание чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи по заповед за изпълнение №555/25.02.2015г., по ч.гр.дело №392/2015г.
по описа на Районен съд – Разград сумата за разликата над 3462.87лв. до пълния предявен размер от 3755.41лв., представляваща
неплатена и ползвана топлоенергия и топла вода по фактури за периода 01.02.2011г.
до 30.04.2014г. дължима по силата на сключен между страните договор за продажба
на топлоенергия по партида №14442 за имот, находящ се
в ***, сумата за разликата над 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и
четири стотинки/ до пълния предявен размер от 794.90лв.,
представляваща общ сбор за мораторна лихва върху
главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч.гр.дело №392/2015г. до
окончателното й изплащане на основание
чл. 415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.86, ал. от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.З.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата
от 83.29лв. /осемдесет и три лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното
производство, сторени по ч.гр.дело №392/2015г. по описа на Районен съд –
Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 402.90лв./четиристотин и два лева и
деветдесет стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.З., ЕГН **********,*** сумата от 69.82лв./шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5
от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/